Цената на нашия дълъг живот

• Прогнозата: В бъдеще приблизително 30% от годишните приходи ще бъдат разходвани за пенсия, здраве и грижа • България през 2050 г.: 39,1% от населението ще бъде на възраст над 60 години • Застаряването ще засегне в една и съща степен както индустриалните държави, така и развиващите се

Голямата продължителност на живота и застаряващите общества са вече реалност или скоро ще бъдат в много държави. Съотношението на хората над 60- годишна възраст в България, което за момента е 24,2%, е прогнозирано да се увеличи на 39,1% в средата на века. Удължаването на продължителността на живота се дължи на огромния социален и медицински прогрес. Но дългият живот има своята цена. През 2060 г. държавните разходи за пенсии, грижа и здраве ще достигнат близо 30% от БВП за страните от Еврозоната. У нас този показател ще нарасне от 16,6% към момента до 20,3% през 2050 г. С други думи, очакваното покачване на разходите на европейците вследствие увеличилата се продължителност на живота се равняват на целия национален доход на Холандия. Това сочат проучванията в последния доклад на „Алианц Демографски пулс” (Allianz Demographic Pulse study). „Застаряването в световен мащаб е неоспорима тенденция, която би довела до драматични социално-икономически последици както за държавните бюджети, така и за тези на всеки човек”, обясни Александър Бьорш, главен икономист „Международни пенсии” в Allianz.

 

Демографията – „незабелязаното” предизвикателство

 

Финансовата криза постави националните дългове като фокус на политически и обществени дебати. Икономически програми, капиталови инжекции и намаляващи данъчни приходи стовариха огромна тежест върху публичните финанси и бюджети в много страни по света. За разлика от финансовата криза новото глобално предизвикателство - бързо застаряващото население, е предвидимо. Неговите странични ефекти са дългосрочни и бавно развиващи се, поради което този проблем често се забравя и дори не е предмет на обществен дебат.

 

Нарастващите разходи за застаряващото население са глобален феномен

 

Проблемът със застаряването няма граници. Пенсии, здраве и грижа са най-очевидните и най-пряко засегнатите области. В България най-голямото увеличение, дължащо се на бързо застаряващото население, е прогнозирано в сферата на пенсиите. Като цяло разходите, породени от застаряването на населението в България ще нараснат с 3,9% от БВП през 2060 г.  Все пак предизвикателствата ще се различават значително в Европейския съюз, в САЩ и в Азия в зависимост от социалните системи по места. Докато САЩ може да очаква относително благоприятна демографска тенденция, тъй като в по-голямата си част държавните пенсии са предназначени да предоставят единствено базови приходи, подкрепени от значителни индивидуални спестявания, то здравната система генерира публични разходи.    

 

Различни предизвикателства за САЩ и Азия

 

Allianz Demographic Pulse отчита, че обществените разходи за здравеопазване в САЩ нарастват с 5% годишно от 1970 г. и ако тази тенденция се запази, ще достигнат 18% от БВП през 2050 г. От другата страна на земното кълбо нарастващите икономически сили като Южна Корея, Тайван, Сингапур и Китай все още имат относително младо население. Това обаче ще се промени драматично в близките години особено в Китай. Показателят за раждаемостта в Китай се е понижил от 5,5 деца на една родилка през 1960г. до едва 1,8 днес. В същото време очакваната продължителност на живота се е увеличила с удивителните 28 години. Както пенсионната система, така и системата на здравеопазването са в етап на ранно развитие или реформа. В Китай има две пенсионни системи, които покриват по-малко от половината работещи в градовете и едва 12% от работещите в селските региони. Вече е ясно, че тези реформи и тяхното осъществяване са сред най-страховитите социални, икономически и фискални предизвикателства, пред които Китай е изправена в днешно време.   

 

Пенсионери за по-дълго

 

Новото пето по ред проучване на „Алианц” изследва и очакваната продължителност на човешкия живот в детайли. В края на 1990 г. нарасналата продължителност на живота, в комбинация с понижената пенсионна възраст, доведоха до огромно увеличение на времето, в което хората са пенсионери. В развитите индустриални държави мъжете прекарват средно около 20 г. в пенсия. Пенсионерите във Франция са победители със средна продължителност на пенсионния период 24 г. в сравнение с 16,8 г. в Швейцария. Българските пенсионери са позиционирани в средно ниво с продължителност на пенсионния период 14 години.

 

Посоката трябва да бъде определена сега

 

В проучването на „Алианц” се посочва, че застаряващите общества ще сложат огромен товар върху държавните финанси по целия свят. Ключовият въпрос е как да контролираме държавните харчове. Изграждането на устойчиви и финансово жизнеспособни системи в сферата на пенсиите, грижата и здравето е основополагащо.  Поучително е да се погледне отвъд нашите граници, например  шведската пенсионна система. Редом с Австралия това е държавата с най-стабилната пенсионна система на база „Индекса за стабилност на пенсиите на Алианц” и е основен пример за диверсифициране на средствата за пенсии по различни стълбове. В Швеция капиталовложенията и развитата социална държава не са взаимно изключващи се. Всъщност те могат да се допълват. Ако посоката е определена правилно във времето, държавата може да затвърди своята определяща роля и да измести вниманието от предизвикателството, което създават застаряващите общества към възможностите, които те предлагат. „Устойчиви социални системи и икономически ръст са двата основни инструмента за контролиране на ефектите от застаряването върху държавните финанси. Устойчивите системи и частното осигуряване са минимално необходимите условия, осигуряващи финансова надеждност при пенсия, за настоящи и бъдещи поколения”, заключи Бьор.

 

Материалът ни е предоставен от „Алианц България“.