По следите на димящите обувки

Или как не успяха да „издоят“ застрахователите с приказка за наивници

През последните години, след влизането на България в ЕС, коренно се измениха възможностите  за извършване на измами по „Карго”-застраховките. Премахването на част от митническите документи създаде условия за по-лесното придвижване на стоките, но заедно с това и за увеличаване на измамите. Такъв случай имахме в началото на 2010 г. 

Ставаше дума за възникнал пожар на товар с обувки  на охраняем паркинг в Пловдив, преди стоката да отпътува за чужбина. По данни на застрахования - г-н Ф., същият е осъществявал превоза на обувки от Пазарджик до Италия. Стоката е била негова и е натоварена от склад в търговски комплекс в Пазарджик. Съгласно негово твърдение натоварването на стоката е започнало на 13.02.2010 г. и е завършило на 18-19.02.2010 г.  На 28.02.2010 г. възниква пожар на охраняем паркинг до митницата в Пловдив, където камионът е изчаквал отпътуването си. Възникналият пожар беше унищожил напълно  и товарен влекач, и стоката заедно с ремаркето. Те са застраховани в други две застрахователни кампании.  От извършения оглед се установи, че стоката е напълно унищожена, като на дъното на ремаркето се виждаха незначителни остатъци от обувки.

Тъй като обстоятелствата по пожара будеха съмнения за умишлен палеж, се наложи да започнем цялостна проверка по случая.

Проведохме среща с управителя на фирмата-износител. Посетихме склада, от където е била натоварена стоката. В склада имаше останала стока – мъжки и дамски обувки, около 600-700 чифта, основно на фирма български производител. На въпрос чия е стоката от другата страна на склада, управителят отговори, че не е негова, а само тази, която виждаме,е негова. В склада нямаше опаковъчни кашони, всички обувки бяха само в кутии. А според твърдението на управителя трябваше да са били опаковани в кашони по 12 бр. Същевременно в съседното помещение, което не беше негово, имаше складирани опаковани в кашони обувки с марка  с почти същото наименование, но китайско производство. Тази стока през 2005-2006 г. е произвеждана и внасяна в България от фирмата български производител. Стойността й е значително по-ниска от тази на българските обувки на същата фирма. 

По твърдения на г-н Ф. стоката е била натоварена лично от него на камиона без присъствие или помощ от други лица. Обяснението беше, че той си ги проверявал по описите и си ги комплектовал по видове в кашоните. Впоследствие се установи, че според представените списъци това не е така, защото в описа на дамските обувки присъстваха и мъжки модели.

Освен това според твърденията на управителя камионът е бил паркиран на около 20 м от склада - бивш магазин, и той на ръка е пренасял кашоните. Беше извършена допълнителна проверка на място, за да се установи дали действително там е товарен камионът. Потвърдено беше от три източника, че са виждали да стои там камион в продължение на няколко дни, но нито един от тях не беше видял да е товарена стока.

Според износителя документите за превоза са оформени във фирма за услуги - митническо бюро, което той уклончиво отказваше да назове и да посочи къде се намира. При сключването на полицата са представени фактура и транспортен лист, както и предложение за застраховка. Полицата е издадена на 13.02.2010 г. Фактурата е издадена на 18.01.2010 г. Товарителницата е без номер и дата на издаване. Същата е подпечатана от превозвача – едноличен търговец. Впоследствие при разговора застрахованият ни представи същата товарителница, но вече с написана на ръка забележка, че превозвачът не носи отговорност за товара, тъй като не е присъствал на товаренето. На въпрос защо се различават тези товарителници и кога е добавена тази забележка, собственикът отговори, че това е станало след натоварването. По негови твърдения камионът е трябвало да пътува през Гърция. Той обаче беше останал в Пловдив почти 10 дни след датата на натоварване. Обяснението беше, че тъй като в момента италианската фирма не може да заплати стоката или поне част от нея, камионът е спрян по нареждане на застрахования, докато се потвърди възможност за плащане. Същевременно превозвачът заяви, че не е тръгнал, защото не му е платено за транспорт. Това също не отговаряше на истината - изпращачът ни представи договор за превоза, в който заплащането трябва да се извърши едва след осъществяването на превоза.

На  въпроса за договора за доставка г-н Ф. заяви, че няма такъв с италианската фирма. Сделката била сключена по телефона и интернет и не е било необходимо да се изпраща и подписва договор за стоката. А попитан дали познава клиента си и дали му има  доверие, управителят отговори, че за пръв път търгува с  тази фирма. Трябвало да получи част от парите при пристигане на стоката в Италия, а останалата част по–късно. След като ни бяха предоставени разпечатки от кореспонденция, се установи, че тя не съдържа конкретни договорености за цена и количество, а само общи договорки за доставка.

Това наложи да се извърши насрещна проверка в италианската фирма. При нея се установи, че посочената фирма не се занимава с търговия на обувки, а с производство и разпространение на козметика за коса и глава. Беше проведен разговор по телефона с неизвестен служител на италианската фирма, който каза, че са имали намерение да започнат и търговия с обувки, но и до момента нямат такава стока. Помолихме ги да ни изпратят документи за сделката. Получихме само първа страница на договора, в която са описани всички обувки съгласно описа на изпращача. В договора обаче има клауза, че той се прекратява, ако стоката не бъде доставена до 70 дни от сключването му. Следователно към момента на пожара неговото действие  е било изтекло.

Освен първото противоречие - продавачът твърди, че няма договор, а купувачът ни изпраща първа страница от него, без подпис от страните, съществува и друго. То е, че писмата от електронната поща са за започнали договорки през м. януари, когато всички количества и стойности са били уговорени и записани в уж съществуващия договор. Освен това препратеното писмо е подписано от някой си Иван, който не е ясно какви функции изпълнява във фирмата.

По причините на пожара бяха установени следните факти: дежурните коли са пристигнали за около 4-5 минути. При пристигането си са видели, че силно гори кабината и горната част на кабината, която е от пластмаса. Горяло  е и ремаркето, като покривалото е било свлечено на земята. Твърдят, че товарът вече е тлеел и затова не са му обърнали сериозно внимание. Не се е виждал над канатите, а само долу ниско. Височината на пламъка е била около средата на канатите, и то основно в близост до кабината. Това означаваше, че в ремаркето е имало значително по-малко от обявеното количество товар. Когато пристигнали, са се чули два силни взрива - не уточниха от къде. Вратата на кабината е била намерена отворена. Пожарникарите са започнали  гасенето около резервоара и отпред. Не са сигурни, но според тях най-вероятно причината за пожара е  късо съединение. Така са записали и в служебните бележки, които вече са издали.  Не са правили експертиза, не са търсили и намирали парцали. Считат, че е възможно причината да е от кабината или под нея. Нямат данни за лица, които да са били в близост до камиона. Не изключват и версията палеж. Това наложи да бъде направена пожаро-техническа експертиза от независим експерт. Той установи, че пожарът е умишлен, а не е предизвикан от късо съединение, както твърдеше собственикът на камиона.

Проведохме и среща в Първо РПУ на МВР в Пловдив. Там установихме определени различия в показанията. Според твърденията на собственика пред МВР камионът е докаран на 18.02., веднага след натоварването. Това не отговаря на истината, тъй като на 19.02.2010 г. ремаркето и камионът са минали през маркировка на „Кеит” в 13.48 мин и снимките са направени на друго място в Пловдив. Освен това камионът е бил записан при влизане в паркинга. В тетрадката е записан описаният в полицата влекач, но впоследствие е поправен на друг номер, който също е собственост на превозвача. Личи си, че е дописан допълнително номерът на ремаркето.

Проведохме разговор и взехме показания от свидетел, който в нощта на пожара е извикал пожарната. По негови твърдения пожарът е започнал между кабината и ремаркето. Преди това той е чул два силни пукота, от които се събудил. Десет минути преди това е бил на двора, но не е видял пожар.  Веднага е съобщил на пожарната, защото е смятал, че в камиона има човек. Според него веднага се е запалило и платнището на ремаркето и вътре в него стоката не се е виждала над канатите. Организирано беше изземването на остатъците на изгорялата стока от ремаркето. Същата, заедно с всички стопени и обгорели обувки, се побра в 8 чувала. След преброяване беше установено, че в ремаркето има остатъци от 820 бр. обувки. Стоката бе прибрана на съхранение. По данни от фактурата в камиона е трябвало да се намират над 10 000 бр. обувки. Дори и да се приеме, че стоката е изгоряла бързо, остатъците се разминават многократно от обявените количества.

Странно беше и обстоятелството, че непосредствено преди пожара камионът е преместен в края на паркинга, а преди това се е намирал между други превозни средства. Освен това установихме близки приятелски отношения между собственика на стоката и превозвача. Запаленият камион е бил лизингов, но е имал предстоящи ремонти. 

При извършения първоначален оглед на стоката и камиона в ремаркето бяха намерени много празни неизгорели кутии от Прима карти, които нямат място сред стоката. Те очевидно са били сложени там от собственика при товаренето. Той се е занимавал  и с продажба на  телефони и карти, преди да започне бизнес с обувки.  Това означаваше, че стоката е попълвана с празни кутии.

След това беше извършена проверка на фактурите на стоката. Оказа се, че те са с многократно завишена стойност за внос от Китай и остарели модели. Така например на част от изгорелите обувки се виждаше цена от 10-14 лв., а за износ бяха фактурирани за по 50-60 евро. Всички тези данни, както и други, свързани с неизпълнение на задължения по договора, дадоха основание на застрахователя да поиска внасяне на писмо в прокуратурата за провеждане на нова проверка по делото. Към момента прокурорската проверка продължава. Застрахователите отказаха да изплатят обезщетенията на този етап.