Природните бедствия струват милиарди на застрахователите

25 Май 2011 г.,zastrahovatel.com
С неизбежното и боговете не спорят

  По предварителни оценки на японското правителство материалните щети от разрушителното земетресение и цунами, които разтърсиха североизточна Япония могат да достигнат от 15 до 25 трлн. йени или между 185 и 308 млрд. долара, пише японският вестник „Никей“. Все още не могат да се оценят икономическите загуби, които страната е понесла от прекъсването на електрозахранването, а също и щетите от аварията на АЕЦ „Фукушима-1“. Това се превръща в най-скъпоструващото природно бедствие в историята на човечеството. През 1995 г. земетресението в Кобе причини общи загуби за 100 млрд. долара и се смяташе за най-скъпоструващото бедствие. Данните покриват щетите за пътища, заводи и останалата инфраструктура в страната. Щетите от последното бедствие се равняват на около 6% от японския брутен вътрешен продукт. Земетресението с магнитуд 9 по скалата на Рихтер, което разтърси Япония на 11 март, предизвика смъртоносно цунами, което помете цели населени места. При инцидента загинаха близо 22 000 души, а 350 000 останаха бездомни. Авария претърпя една от най-големите атомни електроцентрали в Япония и Азия.

            Земетресението в Япония може да доведе до изплащане на застрахователни обезщетения от близо 35 млрд. долара, сочат изчисления на компанията за риск-моделиране AIR Worldwide, без да се отчитат допълнителните загуби, причинени от цунамито, които все още не са изчислени, предаде Ройтерс. Цифрата е близо до целогодишната загуба на застрахователната индустрия от бедствия по целия свят за 2010г. и може да доведе до по-високи цени на застрахователните услуги след години на спад при тях, коментира агенцията. Все още не е ясно кой ще поеме най-големия удар, въпреки че застрахователи като Chaucer и AIG и презастрахователи като Munich Re и Swiss Re със сигурност ще имат някакви експозиции, отбелязва Ройтерс. От AIR посочват, че изчисленията им за загубите варират от 14,5 млрд. до 34,6 млрд. долара. Те са направени в йени (1,2 трлн. – 2,8 трлн. йени, при курс 81,85 йени за долар). От компанията предупреждават, че изчислението е предварително и че моделите й не отразяват ефекта на цунамито, което последва земетресението, или потенциалните щети от радиация от ядрените централи.

           

 

            Информацията за разрушителното земетресение в Япония определено повлия и върху българския застрахователен пазар, който отчита повишено търсене на имуществени полици. Английската максима „Моят дом е моята крепост“ ни съпътства много често, но рядко се замисляме за нея, за съжаление едва след като сме усетили горчивия привкус от загубата. По традиция българинът се сеща да застрахова дома си след поредното природно бедствие, а понякога дори и това не е достатъчно силно, за да го провокира да направи тази стъпка. След поредното наводнение или земетресение застрахователните компании отчитат ръст при имуществените полици, след което интересът отново стихва и така до следващото природно бедствие. Дано този път ситуацията бъде различна. Всъщност много са факторите за този начин на мислене и поведение. Дълги години българинът беше свикнал, плащайки данъка за жилището си, да плаща и включената към него задължителна застраховка за дома си, от доста отдавна това вече не е така. Друга причина се крие във все още ниската  застрахователна култура у населението. Красноречивото доказателство дойде след няколко поредни години, в които страната ни бе жертва на наводнения. Хиляди хора пострадаха от тях, като някои загубиха домовете и цялото си имущество. Впоследствие се оказа, че те дори не са се замисляли за възможността да застраховат собствеността си. Нещо повече - малко от хората си взеха поука от природните бедствия през 2005-2006 г., когато щетите от наводненията надхвърлиха 1 млрд. лв. Те подминаха и наводненията през лятото на миналата година. През 2010 г. природата атакуваше човечеството с всевъзможни катаклизми - опустошителни земетресения и наводнения, разрушителни урагани и пожари, изригващи вулкани, мразове, следвани от горещи вълни и суша. Границата между причинените от човека бедствия и природните бедствия понякога се размива, към изброеното може да се добавят и промишлените аварии, прераснали в екологични катастрофи с понякога необратими последици.

            На фона на драматичната статистика редно е да отбележим обаче, че напоследък се забелязва известна промяна в нагласите, все повече хора осъзнават необходимостта от застраховка на своя дом и имущество

 

            Вероятно за това спомогнаха глобалната финансова криза, в условията на която всеки се стреми да съхрани своето богатство и банките, които изискват имотът, за който е отпуснат ипотечен кредит, задължително да бъде застрахован. Влияние оказват и фирмите с чужд капитал, при които част от политиката за задържане на персонала освен пакета от социални придобивки, съдържащ животозастраховка, доброволна пенсионна и здравна осигуровка, включва и редица преференциални условия при сключването на лични застраховки, в  т. ч. и на имуществени полици. Стъпка в тази посока са и програмите за лоялни клиенти, които голяма част от фирмите вече предлагат на своите клиенти, а те обикновено съдържат в себе си и преференциални условия при сключването на застраховки. Застрахователните компании от своя страна също обвързват покупката на един вид застраховка с друг, като предлагат отстъпки периодично по повод на различни празници пък обявяват промоционални условия по имуществените си застраховки. Някои от застрахователните дружества стартираха и специални кампании, насочени към имуществените застраховки.       

            Много и разнообразни са рисковете, покривани от застрахователните компании. Те предлагат покритие на движимо (домашна техника, обзавеждане, лични вещи, облекло и други) и недвижимо имущество (самото жилище). Имуществените застраховки се делят на два вида - т. нар. пакетни застраховки или застраховки срещу „първи риск” и стандартни имуществени зстраховки, т. нар. застраховки на действителна стойност. Пакетната застраховка е най-достъпният вариант. При нея клиентът избира измежду предварително изготвени от застрахователя пакети от рискове за недвижимо и движимо имущество. За недвижимото имущество всеки пакет задължително включва основните рискове пожар и природния бедствия, а в допълнение могат да се избират покрития като земетресение, вандализъм, злоумишлени действия на трети лица и тероризъм за някои от компаниите. За движимото имущество освен споменатите при недвижимото имущество рискове могат да се избират покрития като  кражба чрез взлом, отговорност към трети лица, загуба на доходи от наем, разходи за алтернативно настаняване. В случай че е избрана съответната клауза, застрахователят изплаща обезщетение и в случай на смърт или трайна загуба на трудоспособност вследствие на злополука.

            Предимството на пакетните застраховки е в ниската цена и в това, че не се налага да се прави опис на движимото имущество. Купувайки полицата, вие купувате покритие до определена сума, без да представяте списък за това колко струва всяко нещо. Така всяка новопридобита вещ по време на срока на застраховката автоматично се включва в покритието, без да се налага допълнително да известявате компанията.  Недостатъкът е в лимитите на покритите рискове, които в случай на щета могат да се разминават сериозно с действителната стойност на претърпените загуби.  Обикновено този тип застраховки са подходящи за клиенти, които желаят да си гарантират някаква минимална защита. Макар че напоследък на пазара вече се предлагат пакетни полици със значителни по размер лимити.

            Стандартните имуществени застраховки покриват същите рискове, както и пакетните, но различното при тях е, че лимитът на отговорност е равен на действителната стойност на застрахованото имущество. Добре е да знаете, че много често врати, прозорци, вана, тоалетна и фаянс се покриват по специална клауза, която трябва да бъде изрично добавена към стандартните рискове, включени в имуществената застраховка.

            Предимството на този вид застраховки е в това, че осигуряват пълна защита на имуществото. Недостатъците са в по-високата цена и по-дългото време за сключване на застраховката, тъй като се прави детайлен опис на застрахованото имущество. За всяка новопридобита вещ трябва да се извести компанията, в противен случай при застрахователно събитие няма да бъдете обезщетени за нея. Ако сте застраховали имуществото си по цена на придобиване, в случай на щета застрахователят ще отчете процента на амортизация. Тези проценти са особено високи за скъпи домашни електроуреди, електроника, компютри и друга скъпа, но бързо остаряваща техника. Затова е по-добре да ги опишете с реална стойност, за да не плащате излишно висока застраховка. Застраховките на действителна стойност са особено подходящи за имоти с повишена опасност от природни бедствия - наводнения, свличания на земна маса и т. н.

            Характерно за имуществените застраховки е, че най-често те са обвързани с определен адрес, за който е валидно покритието. Известни ограничения може да има за имущество, което в повечето време е с ползвателя, а не на адреса на застраховката (например компютри, лаптоп, мобилни телефони и други подобни). Компаниите имат и изискването, ако поемат отговорност за пари в брой, ценни книжа и други подобни, те да се съхраняват в каса, а застрахованият обект да е оборудван със СОТ. 

            Премията е различна в зависимост от видовете имущества, от застрахователното покритие, което е предмет на договаряне, и от рисковите фактори. При по-тесен обхват на покритието премията е по-ниска, при по-широк - по-висока. Ако желаете да осигурите допълнителна застрахователна защита за вашия лаптоп например или друго портативно или мобилно оборудване извън границите на вашето жилище, компаниите предлагат застраховка „Електронно оборудване“. Може да се договори рискът да бъде носен както по отношение на стационарно разположена техника в съответния обект, така и извън него. Могат да се договарят и т. нар. териториални граници - да се носи покритие в границите на България, Европа или целия свят. Това предполага и различна цена.

            Бързите темпове, с които доскоро се развиваше пазарът на ипотечното кредитиране, благоприятстваха сериозния ръст и в имущественото застраховане.  Статистиката сочи, че всяко трето жилище в България се купува с ипотечен кредит.  Глобалната финансова криза обаче оказа своето сериозно влияние върху пазара на недвижими имоти, където спадът е почти наполовина. Същевременно се увеличиха значително и необслужените кредити. Тъй като портфейлът от кредити за населението се влошава по-бързо, банките са по-предпазливи относно възможността на физическите лица да се справят с изплащането на вноските по кредити. Това провокира банките да преосмислят своята политика и да затегнат режима за одобряване на ипотечни кредити. В случай на неплащане или нарушение на договора при закъснение на вноските, обслужващи заема, банката придобива ипотекирания имот. Въпреки тази гаранция за събираемост банките изискват и сключването на имуществена застраховка. В този случай имуществената застраховка действа в две посоки - от една страна, намалява риска, поет от банката, а от друга, защитава кредитополучателя, тъй като обезпечението по отпуснатия кредит е защитено от евентуална повреда или гибел. Обикновено застрахователната сума по тази застраховка е равна на пазарната оценка на недвижимия имот. Полицата се сключва в полза на банката до размера на отпуснатия кредит, тъй като доста често кредитът е значително по-нисък от пазарната оценка на имота. Възможно е застрахователната сума да е равна на размера на кредита или на остатъка от неговата главница, но в този случай са защитени единствено интересите на банката, а не и на кредитополучателя и затова не са предпочитани варианти. 

            Банките изискват покриване на всички рискове за ипотекирания имот, включително и земетресение. При залог на движимо имущество е задължително покритие и на риска „Кражба“. Полицата се сключва за една година, като се подновява всяка година от срока на кредита. Цената на застраховката освен от покритите рискове зависи от вида на имота (жилище, ателие или офис) и неговата квадратура, типа на конструкцията, общото състояние на имота, земетръсната зона, в която се намира.

            Много често банката посочва конкретна застрахователна компания, в която да се сключи полицата, или списък от дружества, въпреки че няма правно основание на чиято база да ви задължи да направите това. Аргументът й е по-лесното администриране на застраховките. Редно е да се отбележи също така, че застрахователните премии, които клиентът плаща в някои банки, са по-ниски, отколкото в други банки. Някои банки пък казват, че предлагат безплатна имуществена застраховка на ипотекирания имот, но всички знаем, че безплатен обяд няма, просто премията е калкулирана в цената на кредита, който плащате, така че заедно с месечните си вноски по кредита вие плащате и безплатната си имуществена застраховка.

            В България земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, тъй като предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време. Според сеизмолози близо 1/3 от територията на страната може да бъде разрушена само за 20 секунди

 

            Затова преди повече от десет години Асоциацията на българските застрахователи постави въпроса пред Министерския съвет, като обясни идеята  да се създаде застрахователен пул за катастрофични рискове. Имаше дълъг период, в който застрахователите търсеха политическа подкрепа от правителството, от ресорните заместник-премиери, но без никаква реакция. И това буквално торпилира идеите им. Липсата на адекватна реакция дори предизвика разнобой сред самите застрахователи - една част подкрепят създаването на такъв пул, а други са против него.

Първоначалната идея беше пулът да бъде насочен за защита от трите основни риска в България - земетресение, наводнение и свлачища. Предвиждаше се да започне да действа като пул срещу земетресение като най-сериозен катастрофичен риск. Правителството обмисляше възможността застраховането на имотите срещу природни бедствия да стане задължително, а застраховката да се нарича „Бедствие“ и да струва  от 20 до 200 лв. в зависимост от вида на имота, вида строителство и териториалното му разположение. Въпросът  обаче е политически и без широк обществен дебат и разбиране на необходимостта и смисъла на застраховането като вид взаимопомощ той не може да бъде наложен силово от никое правителство.

Трябва да се има предвид и фактът, че в обществото съществува негативно отношение към подобни данъчни тежести. Хората не вярват, че ще получат обезщетения, още повече когато бедствията не могат да се прогнозират. Таблица 1  показва точно обратното, а именно, че в случай на кризисно събитие застрахователят е този, който подава ръка на изпадналия в затруднено положение. Това може би не е най-правилният поглед към проблема, но, от друга страна, трябва да си зададем и въпроса дали точно днес е моментът за подобни задължителни застраховки, които ще се прибавят към и без това изтънелия бюджет на българина. Дали не е възможна редукция на съществуващите данъци, като например за сметка на намаляване на необосновано високия данък смет се въведе задължително застраховане на жилищните имоти. Защото трябва да бъдем честни пред обществото. В момента държавата чрез различни бюджетни комисии изпълнява някаква социална функция при бедствия. Ако се въведе задължително застраховане за катастрофичния пул, хората сами ще си плащат и ще се грижат за евентуални поражения върху имотите си. Така няма ли да освободим напълно държавата от грижата за нейните поданици? След поредното бедствие всеки очаква държавата да се погрижи за него и да му осигури подслон . Някои застрахователи не са съгласни да участват в подобно пулово сътрудничество, защото това ще повлияе лошо на конкуренцията, тъй като повечето компании предлагат символични застраховки срещу земетресение в допълнение към пакета застраховка на домашно имущество и индустриален пожар. Затова застрахователи смятат, че тези застраховки няма да се харчат, ако има създаден специален пул при земетресения. Сериозен е и проблемът за правната форма на основаването на подобен пул. Инициаторите му пледираха той да е без държавно участие.

                Обширно проучване в световен мащаб на правната уредба на задължителното застраховане на имуществото на гражданите срещу природни бедствия и аварии показва, че в повечето държави превес е даден на доброволното застраховане

 

Изключение в това отношение е правната уредба във Франция, Испания, Турция, Швейцария, Лихтенщайн, където е установено задължително застраховане, а в САЩ и Канада застраховката е задължителна само като условие за получаване на заем срещу ипотека. В повечето от  изброените страни задължителното застраховане е било въведено като резултат от зачестилото проявление на определено природно бедствие, характерно за даден район, и опустошителните последици от него, както и от нарастващите разходи за помощи, за покриване на причинените вреди. А всеки риск, който не може да се избегне, трябва да се управлява, ето защо в тези държави вследствие на обективно проявена обществена потребност и полза е предприета законова уредба на въпроса.

Тъй като у нас няма единно решение, а и скоро едва ли ще има, всеки сам трябва да поеме грижата за собственото си имущество. Гражданите за личната си собственост, а държавата - за инфраструктурата и държавната публична или общинска собственост. Според представители на застрахователния бранш обаче със сигурност има пропуски при застраховането на общинското и държавното имущество, което иначе се изисква по закон. Липсата на общовалидни и твърдо установени критерии за оценка на застрахователните предложения води до странни победители в търгове, предлагащи още по-странни оферти и разчитащи основно на неформални методи за достигане на положителен резултат, коментират запознати. Според тях много често водещият критерий при избора на застраховател е най-ниската цена, а тази цена много често се постига при орязване на покритите рискове. Не е за подценяване и фактът, че държавното или общинското имущество се застрахова на балансова, а не на действителна стойност

            Много често общински имоти, лечебни заведения и училища се застраховат върху стотици пъти по-малка от действителната стойност. Така собствениците не плащат високи премии, но и обезщетението е ниско, отбелязват застрахователи. Правят се много застраховки под реалната стойност на обектите, не се включват клаузи като земетресение и много други. Понякога застраховките, които се правят, са с много изключващи клаузи, така че на практика нямат покритие. Много често се плаща минимална сума за застраховка само за да се изпълни едно или друго задължение, а не се вниква в смисъла на това какви ще бъдат последствията, ако някой от изключените рискове се сбъдне. Ниската цена в много от случаите граничи с това застрахователят да търси начини как да не плати щетите, коментират експертите.

           

Мерките

            Статистиката показва още, че България е най-уязвима от природни бедствия като наводнения и свлачища. Рисковете от горски пожари са значително по-малки в сравнение със съседна Гърция. Това съобщи в края на миналата година еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева по време на международна конференция, посветена на рисковете от природни стихии. В световен мащаб тенденциите са щетите и жертвите от бедствия да се увеличават. В периода 2008-2009 г. повече от 98 800 души са загинали, а нанесените щети за икономиките в Европа се оценяват на около 150 млрд. евро. В световен мащаб средно около 230 млн. души са засегнати от природни бедствия, подчерта еврокомисарят и добави, че поради тази причина е изключително важно всяка страна да разбира добре какви са рисковете на нейна територия и как може да се подготви, за да не бъде изненадана, когато дойде бедствието. По думите й  инвестицията в превенция е особено важна, защото всяко отделено евро след това се връща под формата на по-малки загуби.

България пише стратегия за превенция от наводненията, съобщи преди около два месеца министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Мерките ще се реализират поетапно до 2015 г. До края на 2011 г. очакваме да бъде направена оценка на риска за територията на цялата страна. До края на 2013 г. ще се направи моделирането и до края на 2015 г. ще се разработят практическите мерки за защита от наводнения. Това е много важно както за предотвратяване на огромните вреди върху селското стопанство от наводненията, така и върху имуществата на хората, посочи Караджова.

 

Гергана Иванова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001
orange_li
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003