"Гражданската отговорност" след промените: Надявам се, че ще дойде време когато ще работим по едни и същи принципи

1. Какво е вашето впечатление от текущия в момента процес по сключване на задължителна застраховка “ Гражданска отговорност” на МПС ? Оправдават ли се вашите очаквания, че либерализирането на тарифите може да доведе до нелоялна конкуренция и дали според вас надзорната институция ще успее да овладее ситуацията на пазара?

2. Какви условия предлага вашето дружество по тази застраховка, съгласно новите постановки в Кодекса за застраховане и обновената Наредба № 18?

И моите впечатления са като тези на повечето колеги. Не знам дали има някои, които са доволни от положението с „Гражданска отговорност” в момента, но според мен нещата отиват в една посока, която хич не е добра. Тя ще доведе до проблеми на застрахователните дружества, защото резервите, които се формират, ще бъдат в прекалено малък размер. Всички виждат, че премията е по-ниска от премията през миналата година, за сметка на това продължават да се увеличават комисионите. И в днешно време явно е по-добре да си брокер, отколкото застраховател, защото инкасираш суми от 30%-35%, дори и 40 на сто комисиони, а не носиш никаква отговорност.

Що се отнася до нелоялната конкуренция по смисъла на закона, сега вече на Кодекса за застраховане, който е новият ни закон, тя съществуваше и преди това. И се изразяваше в раздаването на бензин, вина, пуйки, печени прасенца; в екстрите като пътна помощ, безплатни прегледи и други услуги. Всичко това струва пари и води до декапитализиране на премията. Формират се резерви от порядъка на тридесетина лева на една застраховка, суми, които при тези лимити не знам докъде ще стигнат на застрахователите за покриване на отговорностите след време. Известно е, че в страните на Западна Европа цената на една такава застраховка е от порядъка на 500-600 евро, става дума за минималната й част. А за отделни групи те струват и 1000, та и повече евро. Знае се също, че там тарифите между отделните дружества са уеднаквени и че в повечето от страните на Западна Европа комисиони на брокери не се изплащат по задължителни застраховки, защото всеки гражданин е длъжен да я има сключена. Което говори, че по-голямата част от нея отива за резерви на застрахователните дружества. А не за изплащане на комисиони и добавки, на боноси към тях. Така че засега нещата у нас по отношение на застраховката „Гражданска отговорност” не са нормални. Но аз съм убеден, че един ден те ще станат нормални. Предполагам, че в такъв именно ден ние, застрахователите, ще седнем на една маса и ще се разберем какво и как точно да извършваме. И после ще изпълняваме всичко, което сме решили заедно. А не както е досега – аз участвам от доста години в заседанията на Асоциацията на българските застрахователи и не си спомням поне веднъж да сме се разбрали за нещо конкретно, да сме взели решение за него и после да сме го изпълнявали. Искам да вярвам, ме денят ще е близо, но няма да е по добър повод. Не искам да съм лош пророк, но съм сигурен, че някои дружества ще имат сериозни проблеми особено с изплащането на обезщетения след най-малко една-две години и не само по застраховката „Гражданска отговорност”. Дай Боже, все пак моите опасения да не се сбъднат, защото горещото ми желание е всичко да се нормализира в най-скоро време.

И понеже често се говори за това, че ножицата между премията и лимита на отговорност продължава да се разтваря, ще кажа, че увеличението не може да е в една и съща пропорция, но с увеличението на лимита логически трябва да растат и премиите. Разбира се, че трябва да се въведе системата „Бонус-малус”, защото в момента въвеждането й е абсолютно сляпо, тъй като ние като страна по договора за „Гражданска отговорност” със застрахования не можем да контролираме верността на данните, които ни дава всеки застрахован – дали е имал, или нямал нарушения, пътнотранспортни събития и т.н. И аз смятам, че трябва да се поощряват добрите водачи на МПС, но лошото е, че нямаме възможност да знаем дали тези данни са достоверни. Нищо не пречи на един водач, след като отима щета, да отиде при друг застраховател и при него също да декларира, че не е имал застрахователно събитие. А ние помежду си нямаме такава система за следене на застрахованите лица и освен това нямаме връзка със системата на КАТ. А основният източник за информация на застрахователите в целия свят е статистиката. В случая не мога да кажа, че Гаранционния фонд е проблемът за тази информация, самата система за нея е нашият проблем сега.

Според мен надзорът едва ли ще успее да овладее ситуацията, с нея ще се справят самите застрахователи. Повечето от нас имат презастрахователни договори, лошото обаче е, че резултатите по тях ще се влошат и някой ден пак трябва сами да се пазим, а не някой друг. Надзорът си е надзор, той си върши работата, щом вече на две дружества отне застрахователните лицензи.

- И условията, които нашето дружество предлага, не са кой знае колко по-различни от тези на по-голямата част застрахователи. И ние като тях нямаме бонуси. Истината е, че имаме тарифи с данни за това дали застрахованият има или не пътнотраспортно събитие през миналите две години, на каква възраст е. Имаме и ограничения и утежнения за по-младите водачи, тъй като те са по-неразумни и по-лесно свикват да натискат повече педала на газта. В рамките на масовите цени сме, в центъра сме на игрището, както се казва. По-предпазливи сме и се надяваме, че ще дойде това време, когато ще работим по едни и същи принципи. Защото вече сме задължени да работим по правилата на Кодекса за застраховане и обновената Наредба № 18. През годините ние спазвахме нормативната база в застрахователната си дейност и ще продължаваме да работим по новите нейни изисквания. Нищо че в неудобен момент влезе в сила Кодексът за застраховане – към средата на декември 2005 година. За това, разбира се, имаше други причини, които не е нужно да коментираме. Но не знам дали някоя държава по света си е позволила да направи такъв експеримент като този в нашата страна!