Само 17 дни гратисен период за електронните полици

Нова кредитна услуга може да замени разсроченото плащане на «Гражданска отговорност» Степента на проникване на животозастраховането у нас е незначителна, дори в сравнение с другите страни от ЦИЕ

 «Предвиждат се само 17 дни преходен период за въвеждането на електронните полици по «Гражданска отговорност». След 17 юни 2011 г. и сключването на задължителната автомобилна застраховка, и събирането и отчитането на премиите по нея трябва да става само по електронен път.» Това заяви Стефан Софиянски – главен изпълнителен директор на ЗК «Лев инс» АД, пред участниците в проведения в столичния хотел «Шератон» Икономически форум «Шумът на парите». Софиянски беше член на работната група, която разрешаваше спорните моменти и проблемите, възникващи в процеса на въвеждане на електронните полици.

В момента всички компании предлагащи «Гражданска отговорност» работят усилено за изчистване на техническите проблеми при свързването на своите информационни системи с единната електронна система, но грешките все още са прекалено много, стана ясно по време на форума. Затова повечето застрахователи не бяха сигурни дали предвиденият 17-дневен гратисен период ще е достатъчен. Те обаче са убедени, че въвеждането на електронните полици е за добро.

Всички ние приветстваме въвеждането на единната информационна система, тъй като впоследствие тя ще се превърне в система за контрол на риска и на тази база ще бъде въведена и бонус-малус система, заяви Стефан Софиянски. Според него срокът 1 юни е много кратък и вероятно ще има проблеми със спазването му.

«Застрахователните агенти не са на необходимото ниво. Всички застрахователи обучават агентите си да продават дистанционно, но въпреки това в началото може да се стигне до временно намаляване на обхвата на задължителната застраховка поради невъзможност за издаване на полици», подчерта Софиянски. И допълни, че вече има леко забавяне на процеса на внедряване в самия Гаранционен фонд - едва седмица по-рано застрахователите са получили системата за тестване.

«Въпреки това обаче единната информационна система трябва да се въведе. Тя ще реши два много важни въпроса. Първият е отчитането на всички полици по задължителната застраховка в срок – ще отпадне възможността недобросъвестни агенти да не отчитат полици или да ги отчитат със закъснение. А когато се натрупа достатъчно голяма база данни, ще може да бъде въведено диференцирано тарифиране – т. нар. система бонус-малус, при която добрите шофьори ще плащат по-малко за «Гражданска отговорност». На този етап проблемите са основно технически и ще ги преодолеем», беше категоричен Софиянски.

Според Иван Иванов – зам. изпълнителен директор на ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп», единната информационна система ще даде възможност на клиентите да разберат какво е състоянието на застрахователните компании. Дружествата, които се справят с предизвикателството ще докажат, че имат добра вътрешна организация и системност, подчерта Иванов. И допълни: «Не е тайна, че компаниите стартират от различно технологично ниво. Важно е как клиентът може да си състави мнение и как той ще оцени компаниите по това как те се справят с проблемите. А посредниците - една част от тях ще се справят добре със ситуацията и ще оцелеят. Други няма да успеят, но това е естественият подбор.»

Предстоящото отпадане на разсроченото плащане на «Гражданска отговорност» беше друга основна тема на дискусията.

Стоян Проданов – зам.-председател на СД и изпълнителен директор на ЗД «Бул инс» АД, обясни, че разсроченото плащане е вид кредитна сделка. «Тя създава административни проблеми на застрахователните компании, тъй като те не се занимават с кредитиране. Затова е добре кредитната и застрахователната сделка да бъдат разделени, като някой друг поеме кредитирането. Може да се появят и комбинирани продукти», подчерта Проданов. Тази идея е провокирана от факта, че българинът все още няма емоционалната нагласа, че разсроченото плащане на задължителната застраховка ще отпадне съвсем скоро.

Според Иван Иванов отпадането на разсроченото плащане на «Гражданска отговорност» вероятно ще доведе до развиването на вторичен кредитен пазар, който ще поеме риска от кредитирането. А застрахователните компании ще бъдат облекчени, тъй като ще получават премията наведнъж.

Улисани в многото промени около въвеждането на електронната полица по «Гражданска отговорност» застрахователите сякаш не се замислят много за гледната точка на потребителя, заяви Николай Генчев – председател на УС и главен изпълнителен директор на ЗД «Уника» АД. И допълни: «Значението на застраховката «Гражданска отговорност» за нашия пазар нараства. Сега на нея се падат 30% от пазара, а тя единствена расте, защото се повишава нейната цена. Потребителят обаче не е осъзнал нейното социално значение - защо цената е твърде ниска, защо сега е необходима електронната полица и т. н. За масовия потребител е по-важно, че с вдигане на обхвата на «Гражданска отговорност» и с бонус-малус системата всеки водач ще спечели, ако е по-добър шофьор. С въвеждането на измененията и новата електронна система, който предоставя по-добра услуга на клиента ще бъде и по-добрият застраховател.»

В отговор на въпроса какво е влиянието на дупките по пътищата върху пътно-транспортните произшествия Стоян Проданов отговори така: «Броят на жертвите по пътищата зависи от три фактора - поведението на водачите, техническото състояние на автомобилния парк и състоянието на пътищата. За да има по-малко жертви, трябва да се подобрят и трите фактора. Последният обаче е най-скъпо струващ.»

А Цветанка Крумова - изпълнителен директор на «ЗАД Армеец» АД, допълни, че в световен мащаб тенденцията е «Гражданска отговорност» да се отдели от виновното поведение на водачите. Презумцията е, че ПТП се случват, защото карането на кола е рискова дейност и всеки пострадал трябва да бъде обезщетен, допълни Крумова.

Разбира се, нямаше как да бъде подминат и въпроса замаркирането на автомобилите при сключването на застраховки «Автокаско».

Според Цветанка Крумова маркирането е елемент на застрахователната сигурност и от застрахователна гледна точка няма смисъл да бъде забранявано. Крумова цитира застрахователна статистиката, според която рискът от кражба на автомобила е едва 0,3%, от ПТП - 53 на сто, а от нанесени по време на престой на паркинг повреди на автомобила - 34%.

«Съвсем наскоро полицията разкри застрахован при нас автомобил при опит да напусне България и това стана единствено и само по маркировката, тъй като всички други отличителни белези бяха премахнати», разказа Софиянски. И подчерта, че за застрахователите маркирането е полезно, защото предотвратява опитите за застрахователни измами.

«Не само банките и инвестиционните фондове управляват парите на хората. Животозастрахователните компании също управляват милиарди от спестяванията на гражданите и затова са много важни играчи в глобалното управление на пари», подчерта Георгиос Цаконас, генерален мениджър на MetLife в България по време на животозастрахователната дискусия.

 

И продължи: «В представите на хората застраховането е застраховка на автомобили, което очевидно не е вярно. За съжаление трябва да се признае, че този начин на мислене е много присъщ на българската среда. Степента на проникване на животозастраховането в България е незначителна и то не в сравнение със страните от Западна Европа, а с останалите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Полша например е с население 6 пъти по-голямо от това на България, но има 10 пъти по-голямо проникване на животозастраховането сред населението». Според Цаконас българите слагат животозастраховането най-надолу в своите приоритети и който и да е застрахователен брокер, колкото и да е активен, ще се натъкне на сериозен отпор от страна на хората у нас. Затова е необходимо да се повиши чувствителността на българското население към тази тема. Тогава каналите за дистрибуция биха могли да бъдат много по-ефективни, беше категоричен Цаконас.

Ние реализираме двуцифрени ръстове, но това не се дължи на увеличаване на застрахователното проникване, а на бързата ни реакция на това, което търси пазара  - стараем се да намерим правилните ниши, заяви Андрей Александров, член на СД и изпълнителен директор на ЗАД «Алианц България Живот». И продължи: «В резултат на кризата на пазара на труда се появиха хора с високи качества. Това ни даде възможност да направим професионализиране на агентската си мрежа. Аз съм оптимист, че тези хора ще продължат да развиват пазара, което вече им носи и доходи над средните за страната».

«През последните години в България се наблягаше на традиционния канал за продажби - на агентите. Той е добър, професионален и трябва да го има, но се изисква много повече работа, за да може един агент да достигне до крайния клиент. А в България банките традиционно се ползват с доверието на хората и животозастрахователите трябва да използват този статут, за да достигнат до повече хора, особено в малките населени места.» Това каза изпълнителният директор на «ОББ MetLife» Евгени Бенбасат по време на животозастрахователната дискусия. И подчерта, че България е една от страните, в които, ако имаш нисък доход, не ти е позволено да се разболееш или да се пенсионираш рано. У нас имаме много слабо развита пенсионна система, много слабо развита здравна система и най-ниското проникване на животозастраховането в Източна Европа. Тази комбинация трябва да се промени, категоричен беше Бенбасат.

Ако едно семейство едва преживява (а по статистически данни повечето домакинства в България харчат 30% от доходите си за храна), за него е много трудно да инвестира в животозастрахователни продукти, заяви от своя страна Клаус Мюледер, изпълнителен директор и член на УС на ЗАД «Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп». Според него хората трябва да разберат смисъла на животозастраховането. «Животозастраховката е един от най-модерните продукти, който дава гарантирана доходност за много дълъг период от време и гаранция за вложения капитал. С нея след 20-30 г., когато човекът ще има нужда от парите си, няма да е зависим от това дали фондовият пазар върви нагоре или надолу, или пък има финансова криза. Работа на животозастрахователните компании е да убедят хората да спестяват, вместо да харчат веднага парите си», заключи Мюледер.

 

Автор:                ;         Йоанна Стефанова