2010: Средната за пазара бруто квота на щетимост гони 50%

Анализът на българския застрахователен пазар няма да е пълен, ако не бъде разгледана и „другата страна на медала” – изплатените от застрахователните компании обезщетения. Ако, разглеждайки данните за 2009 г. за „пазарния лидер” по премиен приход – доброволната автомобилна застраховка „Автокаско” някой си е мислил, че по-лошо от това не може да стане, числата за 2010 г. го опровергават. Дори и на пръв поглед се вижда, че средната за пазара бруто квота на щетимост по тези полици продължава да се увеличава. Така, ако през предкризисната 2006 г. бруто квотата на щетимост (процентът на изплатените обезщетения от събрания премиен приход за даден период) за „Автокаско” е била 51,37%, през 2010 г. вече е 65,66 на сто. Само за една календарна година той се е увеличил с близо два процентни пункта – през 2009 г. е бил 63,75%. Или казано с други думи, ако през 2006 г. застрахователните компании са изплатили малко повече от половината събрани премии на клиентите си под формата на обезщетения по доброволната автомобилна застраховка, през 2010 г. вече за обезщетения са отишли две трети от събрания по „Автокаско” премиен приход. Това означава, че се задълбочава наблюдаваната от началото на кризата тенденция в застрахователните компании да остават все по-малко пари от събраните по доброволните автомобилни полици суми. Така дружествата са принудени да търсят все нови и нови варианти за допълнително свиване на разходите си, като в същото време се стремят да привлекат повече клиенти. За българския пазар, на който все още основна (и почти единствена) притегателна сила е по-ниската цена, това означава продължаващо намаляване на тарифните числа по доброволните автомобилни полици. Което от един момент нататък може да бъде правено само за сметка на понижаване на качеството на застрахователната услуга. За съжаление конкуренцията по качество на услугата, която е основна на развитите застрахователни пазари в момента, у нас все още е почти непозната. Причината, разбира се, е ниската и все повече намаляваща покупателна способност на българина. В условията на продължаващо вече няколко години увеличаване на цените на стоките от първа необходимост – храни, горива, дрехи, обувки и др., съпроводено от повсеместно драстично намаляване на работните възнаграждения, средностатистическият българин все по-често „пести” от несключване на доброволната застраховка за автомобила си. Още повече че (обикновено) старата му кола се обезценява с всяка изминала година и в много случаи цената на 12-месечната й застраховка е съизмерима със стойността на амортизираното возило. В същото време хората масово нямат пари за нови коли и така автомобилният парк у нас не се обновява. Което означава все по-свити премийни приходи при все по-скъпи ремонти в сервизите. Авточастите също поскъпват, а ремонтите при по-старите коли зачестяват. Така порочният кръг се затваря. Застрахователите събират все по-малко премийни приходи по „Автокаско”, плащат все по-високи обезщетения на клиентите си, под натиска на конкуренцията свалят тарифните числа, за да привлекат нови клиенти, но така квотата на щетимост се увеличава и те се спускат отново по спиралата надолу.

В този смисъл е интересно да се отбележи, че от началото на кризата за първи път през 2010 г. изплатените обезщетения по „Автокаско” са намалели с процент, който е приблизително равен на процента на намаление на премийния приход по тези полици. И въпреки че свиването на премийния приход по доброволната автомобилна застраховка през 2010 г. е най-голямото като процент от началото на кризата досега, за първи път се наблюдава намаление и при изплатените обезщетения. Това означава, че вече поне втора година сме на дъното на синусоидата на кризата. Срокът на „старите” - сключените преди време повече на брой доброволни автомобилни полици, вече е изтекъл и обезщетенията по тях са изплатени. В портфейлите на застрахователите действащите полици по „Автокаско” вече са чувствително по-малко на брой в сравнение с предкризисните години. Затова като цяло и сумата на обезщетенията по доброволната автомобилна застраховка намалява.

При втория по пазарен дял продукт - задължителната „Гражданска отговорност” на автомобилистите, бруто квотата на щетимост също расте от началото на кризата досега. Ако през 2006 г. тя е била 32,51%, през 2010 г. вече е 48,37%, като само за последната година се е увеличила с близо един процентен пункт. Интересното и при нея е, че през 2010 г. процентът на увеличение на обезщетенията вече е значително по-малък в сравнение с предходните три години, като е приблизително равен на процента на увеличение на премийния приход. Но като цяло, ако през 2006 г. застрахователите са изплащали на клиентите си приблизително една трета от събрания премиен приход по „Гражданска отговорност” на автомобилистите, през 2010 г. за обезщетения са отивали близо половината от събраните премии.

Задължителната автомобилна застраховка е единствената, при която е отчетено само увеличение на премийните приходи и съответно на изплатените обезщетения. Това се дължи най-вече на нейния задължителен характер, както и на увеличаването на цената й през последните години.

При имуществените застраховки  „Пожар и природни бедствия” щетимостта като цяло е в пъти по-ниска от тази по автомобилните полици. Затова имущественото застраховане по принцип е предпочитано от застрахователните компании. Неговият пазарен дял у нас обаче продължава да бъде сравнително малък, тъй като българинът обикновено не застрахова жилището си. Основната причина за това пак е ниската покупателна способност на хората у нас. Интересно е да се отбележи, че след началото на кризата пазарният дял общо на двете имуществени застраховки – „Пожар и природни бедствия” и „Други щети на имущество”, пада с няколко процентни пункта и досега не е успял да се върне до предкризисните си нива от 20-21 на сто. От гледна точка на изплатените обезщетения обаче не може да се хване ясна тенденция, предизвикана от „чистото” отражение на кризата. Причината е, че размерът на изплатените обезщетения по полиците срещу „Пожар и природни бедствия” зависи до голяма степен и от това дали метеорологичните условия през съответната година са били добри за земеделската реколта или не. Не може обаче да бъде пропуснат фактът, че през 2010 г. бруто квотата на щетимост по тези имуществени полици е най-високата през разглеждания 5-годишен период – 19,31%. Само за една година тя се е увеличила с над 5 процентни пункта – от 13,96% през 2009 г., като в същото време премийният приход е намалял с 5,54% - от 214 410 784 лв. през 2009 г. до 202 530 345 през 2010 г. За сравнение, през предкризисната 2006 г. бруто квотата на щетимост по полиците срещу „Пожар и природни бедствия” е била 15,06 на сто.

При втората имуществена застраховка – „Други щети на имущество”, се наблюдава ясна тенденция на увеличаване на бруто квотата на щетимост с по 2,5-3 процентни пункта всяка година от 2007 до 2009 включително. През 2007 г. тя е 10,24%, през 2008 г. – 13,77 на сто, а през 2009 г. – 16,29 процента. След това само за 12-те месеца на 2010 г. бруто квотата на щетимост по тези полици скача на 31,66%, т.е. повече от два пъти. Причина за това е, от една страна, намалелият със 7,21% премиен приход, а от друга – увеличените с 57,81 на сто обезщетения. Драстично повишената сума на щетите през последната година вероятно се дължи най-вече на бум на застрахователните измами, за който експертите предупреждават още от началото на кризата.

Още по-драстично повишение на изплатените щети през 2010 г. има при застраховките„Товари по време на превоз” 

Тук увеличението за 12 месеца е 57,81%. Нещо повече, през 2010 г. застрахователните компании са изплатили на своите клиенти по тези полици повече от половината от събрания премиен приход по същата застраховка през годината. В абсолютни стойности това изглежда така: 13 666 335 лв. премиен приход по „Товари по време на превоз” и 7 303 670 лв. изплатени обезщетения по тази застраховка през 2010 г. Бруто квотата на щетимост по тези застраховки е 53,44% през 2010 г., при 24,09% през 2009 г., 17,94% през 2008 г., 23,30% през 2007 г. и само 15,56% през предкризисната 2006 година. Най-логичното обяснение е, че продължителната и изтощителна криза е направила клиентите по-„изобретателни” в измамването на застрахователи, а мародерите по пътищата – повече и по-смели.

Голямо увеличение на изплатените обезщетения през 2010 г. има и при застраховките „Обща гражданска отговорност” премийният приход по които се дължи най-вече на задължителните застраховки на професионални отговорности. Само за 12 месеца изплатените щети по тези полици са се увеличили почти двойно – от 4 711 584 лв. до 7 940 118 лева, като бруто квотата на щетимост е 26,22%. Като цяло обаче не може да се каже, че кризата оказва ясно отражение върху бруто квотата на щетимост при тези полици, която е: 16,65% през 2009 г., 33,87% през 2008 г., 38,86% през 2007 г. и само 16,62% през 2006 г. Тези резултати са логични, тъй като не може да се каже, че професионализмът се влияе съществено от кризата. От една страна, в кризисни периоди конкуренцията между играчите на пазара се засилва и всеки се опитва да отговори с висок професионализъм. От друга страна обаче, компаниите свиват разходите си и едно от първите „спестени” пера обикновено са парите за повишаване квалификацията на работниците и служителите.

Повече от два пъти през 2010 г. са скочили и изплатените обезщетения по застраховките на кредити  от 4 053 108 лв. през 2009 г. на 8 201 672 лв. през 2010 г. Нещо повече – през 2010 г. застрахователите са изплатили на клиентите си по тези полици обезщетения на обща сума, която е по-голяма от премийния приход за годината. Бруто квотата на щетимост единствено тук е над 100% - 102,19 на сто. Подобен резултат се очакваше, след като в началото на кризата - през 2008 г., имаше „бум” в сключването на такива полици. Тогава премийният приход по застраховките на кредити отбеляза официално 221,82% увеличение спрямо 2007 г. И въпреки че през следващите две години чак такива екстремни числа в тази част на таблицата нямаше, годишният премиен приход по тези полици така и не се върна на предкризисното си ниво от 2006 г. Сега застрахователните компании „берат плодовете” от тези свои действия. Добрата новина е, че при интереса към сключване на нови застраховки на кредити вече се наблюдава ясна тенденция на бързо намаляване.

Като цяло през 2010 г. платените обезщетения са намалели в сравнение с 2009 г., но само с 0,22%. В същото време премийният приход се е свил с 5,13 на сто. Общата бруто квота на щетимост за пазара през 2010 г. е 49,06%. Запазва се ясната тенденция през последните години тя да се увеличава с по няколко процентни пункта годишно, като кризата само ускори този процес. Изразен с числа, този извод изглежда така: Общата за пазара бруто квота на щетимост е била 34,26% през 2006 г., 35,58 на сто през 2007 г., 38,75% през 2008 г. и 46,64% през 2009 г. Това означава, че ако преди кризата - през 2006 г. и 2007 г., българските застрахователи са плащали на клиентите си под формата на обезщетения около една трета от събрания през годината премиен приход, през 2010 г. вече са платили близо половината от премиите като щети. Тази тенденция е логична и очаквана, като се има предвид засилената конкуренция на пазара, която води до постепенно намаляване на тарифните числа. Ако наблюдаваният процес продължи достатъчно дълго, е логично да се стигне до нова консолидация на застрахователния пазар в България. Тогава най-важно ще бъде промените да протекат без сътресения, така че да не отблъснат отново българина от застраховането.

Автор:            Йоанна Стефанова