Форум, който ражда идеи

* КОИ СА ОПАСНОСТИТЕ ПРЕД ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ * ПОСТКРИЗИСНИ ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ

 

Организирана от Фондация “Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Висшето училище по застраховане и финанси в една от залите на ВУЗФ, на 18 май т.г. се проведе професионална дискусия на тема “КРИЗАТА В ЗАСТРАХОВАНЕТО И ОСИГУРЯВАНЕТО, А СЛЕД ТОВА?” с участието на мениджъри от застрахователните и пенсионноосигурителните компании. В два панела презентаторите Теменуга Ненова, изпълнителен вицепрезидент на “Алианц България Холдинг” и заместник-председател на УС на Фондация “Проф. д-р Велеслав Гаврийски”, както и Никола Абаджиев, председател на БАДДПО, представиха своите анализи за състоянието на двата бранша в момента и в посткризисния период.

На кръглата маса присъстваха известни специалисти като Георги Георгиев, Надежда Вънтова, Николай Генчев, Андрей Александров, Цветанка Крумова, Румен Гълъбинов и Максим Максимов. Домакин на срещата бе собственикът и ректор???? на ВУЗФ Григорий Вазов, а дискусията беше ръководена от проф. Нено Павлов, председател на УС на Фондация “Проф. д-р Велеслав Гаврийски” .

Във връзка с промените на Кодекса за социално осигуряване и Кодекса за застраховане в края на срещата бяха формулирани основните проблеми, които стоят пред двата бизнеса, и бяха изпратени в официални писма до министъра на труда и социалната политика, както и до министъра на финансите.

“ОПАСНОСТИ ПРЕД ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ” беше темата на първата презентация на Теменуга Ненова, която се спря подробно на предизвикателствата пред застрахователния бизнес “на ръба на излизане от кризата” и направи анализ на ситуацията, в т.ч. опасностите и мерките за решаване на проблемите.

Тази прогноза не трябва да се възприема като  негативна за застрахователния бизнес през 2011 г., а единствено като фрагмент от един възможен SWОT – анализ, а именно опасностите, които обективно възникват  – сподели в самото начало г-жа Теменуга Ненова.

Опасностите за бизнеса произтичат от глобалната среда в световен мащаб, както и от вътрешната среда в България.

По отношение на глобалната среда те са честотата и тежестта на проявление на рисковете; въвеждане от 01.01.2013 г.  на Европейската директива  (ЕД) “ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ ІІ”; икономическата криза в глобален мащаб и инфлационните очаквания.  Вътрешната среда може да се дефинира с икономическите очаквания; регулационните промени на пазара, които вече са в ход; структурата на портфейла на застрахователния пазар предимно в общото застраховане, където са по-големите рискове; изравняването на риска.

Глобалната среда Теменуга Ненова разгледа на база на данните на “Суис Ри”, публикувани официално. Картината е стряскаща: 304 000 жертви на катастрофични събития за 2010 г. и загуби за световната икономика в размер на 218 млрд. щат. дол. Общият брой на събитията е 304. Събитията са два вида – причинени от човека и в резултат на природните бедствия.

Данни за щети от природни бедствия

* От 2005 г. има пик на земетресения и цунами, причинени от човешка дейност

* 222 000 души са жертва на земетресението в Хавай

*   56 000 души са жертва на пожарите в Русия

* 2010 г. е 7-ма в класацията за най-голяма стойност на застрахованите щети от 1970 г. до сега

* Ако се прибави и първото тримесечие на 2011 г. – щетите от земетресението и цунамито в Япония, – картината на природните бедствия е много мрачна

* От общите 218 млрд. щат.дол. загуби застрахователите са изплатили 43 млрд. щат.дол. обезщетения (40 млрд. щат.дол. за природни бедствия, а за причинените от човешка дейност – 3 млрд.щат.дол.)

* Земетресението в Чили е струвало на застрахователите 8 млрд.щат.дол. и го прави най-скъпото застрахователно събитие през 2010 г. и второ по щети от всички регистрирани досега събития след земетресението в Нортрич през 1994 г., когато са платени 21 млрд.щат.дол.

* Аварията на нефтената платформа “Дийплотър хоризон” е най-скъпата за застрахователите катастрофа, причинена от човешка дейност, досега изплатените обезщетения са за над 1 млрд. щат.дол. и все още не са уточнени сумите по отговорността.

 

Опасностите от въвеждането на ЕД “ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ ІІ”

 Опасностите пред застрахователния бизнес, свързани с глобалната среда, могат да бъдат погледнати през призмата на ЕД “ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ ІІ” . Четири са основните последствия от въвеждането на директивата според Агенция  Fitch . Според същия източник европейските компании няма да разполагат с необходимите ликвидни агрегати, тъй като досегашният режим е с по-ниски изисквания. Вероятното решение, което ще изберат застрахователите на стария континент, е набиране на допълнителен капитал или вливания (консолидации), както и преразпределяне на портфейлите и нанасяне на промени в бизнес микса. Става дума за компании от застраховането в Западна Европа, които са със столетни традиции в застраховането. По-лесен вариант е седантите на пазара да увеличат дела на отстъпените на презастрахователите премии и така да подобрят показателя за капиталовата адекватност, намалявайки поетите рискове. Директивата позволява чрез презастраховане да се намали тежестта на счетоводните кредити в по-голяма степен от предишния режим, а не пропорционалното презастраховане, изключително подходящо за подобни цели. Повишеното търсене на презастраховане ще доведе до увеличен капацитет и от там до натиск към повишаване на презастрахователните премии.

ЕД “ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ ІІ” ще принуди седантите да раздробят презастрахователните си договори, да ги направят по-конкретни спрямо специфичните класове бизнес, в който са специализирани или имат по-голям дял. Това означава, че презастраховането в някои линии бизнес ще се увеличи, а в други – ще намалее. В същата директива важно за определяне на обхвата на индивидуалните презастрахователни договори ще бъде кредитоспособността на партньорите. Все още предстои Комитетът на Европейските  застрахователни и пенсионни надзорни органи да предложи принципен подход при определяне на критериите за преценка дали даден презастрахователен договор може да послужи за определяне на капиталовата адекватност на един седант или ретроседант. Важно е също така, че договорите трябва да прехвърлят действителен риск, да нямат само юридически или счетоводен ефект. Размерът на прехвърления риск зависи от  кредитоспособността на презастрахователя, който го поема, и затова договорите с презастрахователи, които не изпълняват изискванията на директивата или имат рейтинг под “BBB”, няма да бъдат считани за валидно понижаващи изискванията за капиталова адекватност. Това е въпрос, който стои с голяма сила за някои от българските застрахователни дружества, според г-жа Теменуга Ненова.

 

Световната икономическа криза и влиянието й върху застраховането

 Икономическата криза от последните няколко години безспорно оказва влияние върху макроикономическите условия и върху глобалното застраховане. От гледна точка на търсенето намалената икономическа активност ограничи обемите на инкасираните от застрахователите премии и ги принуди да се откажат донякъде от презастраховане. Това води до увеличаване на загубите. Рецесията доведе до пикови спадове в някои линии на бизнеса, като кредитно застраховане, застраховане на отговорности (отговорност на работодателя; на изделието; на ръководния персонал). Този факт категорично важи за българския застрахователен пазар, споделя Теменуга Ненова.

Спадналите приходи на застрахователите ще доведат до намаляване на приходите им от инвестиции. Остава опасността от занижаване на балансовите стойности на активи заради резките спадове на пазарната оценка, а от там и ерозия на капитала. Това изправя застрахователите пред необходимостта от търсене на устойчиви печалби като начин за преодоляване на лошата възвръщаемост на инвестициите.

В процеса на възстановяването на световната икономика все повече са възможни периоди на увеличена инфлация. Застрахователи, които имат по-голям обхват в “дългоопашати линии” бизнес, ще трябва да решават проблеми, свързани с установяване на нови премии и адекватни резерви.

От Агенция Fitch смятат, че пиковата инфлация ще се отрази изключително неблагоприятно върху застрахователите в общото застраховане.

Консенсусната прогнозна инфлация в Еврозоната за периода 2011-2014 година се движи от 2.5%-2.7% в зависимост от типа инвеститор, който е дал прогнозата си.

Колапсът на щатския долар е малко вероятен, ако се абстрахираме от “холивудските сценарии” и не забравяме, че деноминирането на доларни активи са от значителен глобален интерес. Съществената девалвация на долара би довела до непредвидими последици от световен мащаб. Централните банки не биха го допуснали, особено Китай. Дори да се стигне до изместване на щатския долар от позицията на основна валута в международната търговия, това няма да се случи в следващите 30-ина години, е прогнозата. Цените на енергоизточниците и храните, както и тези на други суровини, се повишиха, но това е моментно явление, смятат прогнозистите.

"Застраховател прес"