През 2011 г. предизвикателството пред нас е още по-голямо

- Господин Тодоров, пенсионноосигурително дружество „ЦКБ - СИЛА" бе определено за най-динамично развиващо се през 2010 г.  и получи награда, учредена от ВУЗФ, АБЗ, Фондация „Проф. Д-р Велеслав Гаврийски" и БАДДПО.  За първи път ли получавате такава награда и как приехте това високо отличие,  какви бяха критериите за оценяване на дейността ви?

- ВУЗФ,  АБЗ, Фондация „Проф. Д-р Велеслав Гаврийски" и БАДДПО за първа година присъждат награди в областта на пенсионното осигуряване. В този смисъл тази награда се явява първа за нас. Както отбелязах и на връчването на наградата, за целия колектив на ПОАД „ЦКБ-СИЛА” е голямо признание в една от най-динамичните години на допълнителното пенсионно осигуряване да получим тази награда.

По отношение на критериите, самото им определяне, оценяване и тежестта на всеки от тях е изключително право на комисията по определянето на наградите.

Убеден съм, че са оценени положителните резултати от дейността на управляваните от ПОАД „ЦКБ-СИЛА” фондове, увеличението на пазарен дял по всички показатели, които обявява КФН и  също така успешното вливане на ПОД „ Лукойл Гарант - България” АД  в ПОАД „ЦКБ-СИЛА” и съответните фондове  - единствената за сега подобна „операция” след въвеждане на дяловете при ежедневната оценка на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.

- Представете, моля ви вашето дружество и основните параметри  за фондовете, които управлявате - доходност, ръст на нетните активи, пазарен дял, среден размер на натрупаните средства на едно осигурено лице, брутни постъпления от осигурителни вноски, брой осигурени и т.н.?

- Към 31.03.2011 г. дружеството управлява 364,535 млн. лв. нетни активи в трите фонда, което формира 8,86% пазарен дял по управлявани активи и това е ръст с 0,02 процентни пункта спрямо 31.03.2010 г. и повече от двойно увеличение спрямо 31.12.2009 г., като тук трябва да отбележим и ефекта от вливането на фондовете, управлявани от ПОД „ Лукойл Гарант - България” АД. 

Към 31.03.2011 г. във фондовете, управлявани от дружеството, се осигуряват 357 878 лица, което представлява 9,27% пазарен дял по брой осигурени лица.

Средният размер на натрупаните вноски по партидите на осигурените лица нараства, като към 31.03.2011 г. в УПФ „ЦКБ-СИЛА“ той е 960,60 лв. спрямо 902,17 лв. към края на 2010г.; в ППФ „ЦКБ-СИЛА“ към 31.03.2011 г. е 2002,51 лв. спрямо 1918,82 към края на 2010г.; в ДПФ „ЦКБ-СИЛА“ към 31.03.2011 г. е 905,59 лв. спрямо 881,04 лв. към края на 2010 г.

По показателя брутни постъпления от осигурителни вноски в задължителните фондове също се наблюдава ръст.  Много добър атестат за ефективността на нашата дейност е и фактът, че делът ни по брутни постъпления в задължителните фондове превишава пазарния ни дял по брой осигурени лица и по нетни активи.

По отношение на постъпленията в ДПФ сме свидетели на две противоположни тенденции: негативната е, че вследствие на икономическата криза осигурени лица или осигурители намаляват или временно прекратяват вноските си в доброволния фонд. От друга страна можем да се похвалим, че само за първите четири месеца на годината ПОАД „ЦКБ-СИЛА” е сключила няколко нови договора за осигуряване с работодател и новоосигурените лица по тези договори са около 2500.

Особено радващо и показателно за нашите цели при управление на активите на пенсионните фондове е, че откакто е възможно изчисляване и сравняване на петгодишна доходност на ФДПО (01.07.2009 г.), това са вече няколко петгодишни периода, неизменно нашите резултати и за трите управлявани фонда са в челото.

По-долу ви представям последните, официалните данни за 2 годишна доходност на годишна база и съответните стойности на показателите за риск.

Към 31.03.2011 г. доходността за 2 годишен период на годишна база в УПФ „ЦКБ-СИЛА“ е 7,27%, стандартното отклонение за същия период е 3,20%, коефициента на Шарп е 2,1216.

Към 31.03.2011 г. доходността за 2 годишен период на годишна база в ППФ „ЦКБ-СИЛА“ е 7,62%, стандартното отклонение за същия период е 4,74%, коефициента на Шарп е 1,5037.

Към 31.03.2011 г. доходността за 2 годишен период на годишна база в ДПФ „ЦКБ-СИЛА“ е 7,41%, стандартното отклонение за същия период е 5,59%, коефициента на Шарп е 1,2383.

- Как се справят фондовете в България с последиците от тежката финансова криза?

- Бих искал да се присъединя към вас и да говоря за последици, тоест за нещо, което е преминало. Фондовете бяха едни от първите, които усетиха влиянието на финансовата криза още в началото на 2008 г. Предприеха се действия по преструктуриране на инвестиционните портфейли на фондовете, намаляване на рисковите експозиции, инвестирането в инструменти с ниско ниво на риска при добра доходност. Всичко това даде своите отражения в инвестиционните резултати за 2009 г. и 2010 г. През настоящата година предизвикателството пред нас е още по-голямо: при възстановяващи се пазари и все още неустойчив тренд на растеж от една страна, и на невъзвърнато доверие и немалки проблеми с публичните финанси на някои страни от Еврозоната от друга, да поддържаме нива на доходност за 2011 г., измерими с резултатите от предходните две години при ниски нива на риск.

- И солидарната , и капиталовопокривната системи  днес са изправени пред едни и същи проблеми - демографско стареене на населението, икономически и финансови кризи, политически грешки. Какви, според вас трябва да бъдат законодателните гаранции, за да има стабилност на пенсионния модел?

- Капиталовият стълб се счита за имунизиран от демографските проблеми. Именно за това се въвежда ускорено в почти всички европейски страни като задължителен стълб в осигурителната система. Практиката, от страни с традиции в капиталовото осигуряване, показва, че при дълъг период на осигуряване се елиминира в голяма степен негативното влияние на икономическите кризи, разбира се тук има още много какво да почерпим като опит от други подобни системи, има още какво да се изгражда и във вътрешните правила и практики на фондовете и надзорната дейност.

Лично моето мнение относно политическия риск е да не се правят промени в законодателството „от днес за утре”, методично и на базата на реални резултати да се изгражда доверие в осигурените лица или иначе казано да създаваме взискателни и разбиращи клиенти, които могат да оценят промените в системата в дългосрочен план.

- Не е тайна, че в България сивият сектор все още заема застрашителни размери, а това се отразява негативно и върху работата на частните пенсионни фондове. Кой трябва да се погрижи вноските на осигурените да постъпват в допълнителното задължително пенсионно осигуряване, а не да се търсят непрекъснато начини за намаляването им?

- В момента вноските за задължителните фондове постъпват в НАП и там се извършва разпределението им по фондове. Тук проблемите са два: както вие отбелязвате неплащането на вноски и разминаване между внесените и декларираните суми. Резултатът и от двете е, че по осигурителните партиди на работещите лица, не постъпват вноски и оттам не може да се очаква да получат след време адекватна пенсия от капиталовия стълб. На първо място е ясно, че НАП има възможността да упражнява контрол, но трябва да е ясно, че без осъзнаване на проблема както от страна на работодателите (при невнасяне на вноски този термин звучи някак странно) така и на самите работници, решенията винаги ще са частични. Очевидно е, че най-точен контрол може да се осъществи от заинтересования и в случая това е работникът (умишлено не използвам термина осигурено лице). Тоест, държавата освен административни мерки, трябва да търси и икономически стимули за драстичното намаляване на невнасянето на вноски. Накратко - трябва да се съчетава административния контрол в лицето на държавните институции с контрола от страна на заинтересованите.

- Какви са лично вашите очаквания от увеличаването на вноската за УПФ от 5% на 7 % от 2017 г. и ще може ли при едно такова осигуряване да се постигне заместващ доход от капиталовите системи около 50-60 на сто, както е било първоначално замислено или сме далеч от този модел?

- Считам това решение за леко закъсняло и трябва да отбележа, задължително, на фона на поставените цели 60-75% заместване от първите два стълба (задължителните). Само ще напомня, че вноската във втория стълб до не съвсем отдавна беше и под 5%. И ако искаме да преследваме поставената цел( която не е нещо особено за държавите от Европейския съюз) и да намалим ефекта на демографския проблем, то задължително трябва да вървим в тази посока.

- Недостатъчната осигурителна култура на българите е определена пречка за развитието на ІІ стълб и за конкуренцията между фондовете. Какво трябва да се направи в тази посока, според вас?

- Аз вече засегнах някои аспекти на това, че за сега клиентът не играе достатъчно активна роля в тези взаимоотношения. Разбира се, с повишаване на осигурителната култура и заинтересоваността на лицата, ще се повиши и конкуренцията между дружествата, както по икономическите показатели така и по качеството на предлаганата услуга. В резултат, ще се повиши и качеството на предлагания продукт. От една страна това е разяснителната дейност както на държавата така и на бизнеса - пенсионноосигурителните дружества. Тук важна роля могат да изиграят и онези работодатели, които внасят на своите работници и служители вноски в третия стълб - доброволното пенсионно осигуряване, те дават възможност реално да се види и „пипне” продукта на пенсионното осигуряване. Винаги остава и втората по-болезнена възможност: осигурените лица да осъзнаят взетите или невзетите от тях решения по отношение на пенсионното си осигуряване във втория стълб чак във фазата на изплащане.

- Как да стимулираме доброволното пенсионно осигуряване, необходими ли са, според вас, по-големи данъчни преференции за младите хора, решили сами да се осигуряват за старини?

- Според мен важен фактор за стимулиране на доброволното пенсионно осигуряване отново е повишаването на осигурителната култура и заинтересоваността на лицата. Сред младите хора все още не е популярно доброволното пенсионно осигуряване като начин за осигуряване на по-добър стандарт в пенсионна възраст.

В този смисъл увеличаването на данъчните преференции (както повишаване горната граница за работодателски вноски - сега 60 лв. месечно, така и 10% бариера от облагаемия доход за личните вноски) би довело до повишаване на интереса към допълнителното пенсионно осигуряване сред работещите, в т. ч. сред младите хора.

Илеана Стоянова