Намалете данъчната тежест по задължителните застраховки

·        Надзорът трябва да се заеме с лизингодателите и банките

Бих желал съвсем накратко като бивш ръководител и създател на застрахователния надзор у нас, а сега  и като пряк участник на застрахователния пазар, да споделя своите виждания по някои актуални въпроси и проблеми. 
Общоизвестно е, че основната функция на надзора е да защитава интересите на застрахованите и същевременно да регулира и контролира застрахователната дейност с цел тя да се развива успешно и безпроблемно в перспектива. В тази връзка заслужава да се отбележат някои достижения на българския застрахователен надзор през последната година-година и половина. 

Тук трябва да отбележим мерките за косвено ограничаване на посредническите комисиони, които се отразиха положително както на дейността на застрахователите, така и на самите застраховани. Застрахователите получиха възможност за намаляване на аквизиционните разходи и заделяне на по-големи резерви, а застрахованите можеха да се възползват от евентуалните намаления на застрахователните премии по задължителните застраховки, макар че това на практика не се получи. 
Друг положителен елемент е въвеждането на единната информационна система във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.  Положително трябва да се оцени и стремежът за въвеждането на електронна полица, макар че според мен би трябвало въвеждането й да бъде предшествано от един по-продължителен подготвителен период, за да не се затруднява излишно работата на отделните застрахователи  и посредници. 
Заедно с това обаче в широката публика се оформя мнението, че други мерки в сферата на застраховането не държат в достатъчна степен сметка за тежката кризисна обстановка в страната и произтичащата от това рязко намалена платежоспособност на населението и бизнеса. Така например с въвеждането на данъчното облагане на премиите по някои важни видове застраховки, колкото и минимално да е то, се създадоха предпоставки за намаляване на обема на брутния премиен приход, с други думи – за по-нататъшно свиване на застрахователния бизнес – една тенденция, която се наблюдава у нас през последните 2 години. Убеден съм, че трябва да се помисли за намаляване на цялата данъчна тежест по задължителните застраховки, които имат много важно социално значение.
Създава се впечатлението, че някои надзорни мерки, макар и насочени към преследването на положителни цели, се въвеждат преждевременно, като не се държи достатъчно сметка за сегашната финансово-икономическа обстановка в страната и тясно свързаната с нея специфика на националния застрахователен пазар. Така например въвеждането на средна рискова премия по задължителните застраховки - "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в обществения транспорт, създава условия за бъдещото въвеждане на "Платежоспособност-2". Както е известно, то трябва да стане до края на 2012 година, но на настоящия етап е малко преждевременно, тъй като създава трудности в работата на застрахователите и най-важното – тласка косвено към завишаване на застрахователните премии, без да се взема предвид постоянно намаляващата платежоспособност на кандидатите за застраховане.
И накрая – предвижданото премахване на разсроченото плащане на премиите като че ли съвсем игнорира споменатото вече няколко пъти постоянно намаляване на платежоспособното търсене на застрахователни продукти, в т.ч. и на задължителните застраховки.
Моят личен практически опит в застраховането ме навежда към този обобщаващ извод и към неговото потвърждаване в бъдеще. На мнение съм, че надзорните мерки по застраховането е по-сполучливо сега да се насочат към решаване на въпроси като налагането от лизингодателите на застрахователни тарифи, много по-високи от пазарните, или пък ликвидирането на едно често наблюдавано явление при банките – лишаване на кредитополучателите от свободата на избор на застраховател при сключването на необходимите застраховки.