Отживелица или необходимост?

Иван е арендатор. Обработва няколко десетки хиляди декара земя в Добруджа. Преди години е застраховал всяка година нивите си, за да се защити от фалит, ако природни бедствия унищожат реколтата му. А и банката не му е отпускала кредит, ако не застрахова посевите си. Напоследък обаче се е замогнал достатъчно и вече не му трябват пари назаем, за да засее земята и да отгледа добра реколта. Освен това си е направил сметка за платените през годините застрахователни премии и получените срещу това обезщетения за унищожена продукция. И е установил, че обработваната от него земя е достатъчно много и разположена на различни места, така че нито едно природно бедствие да не може да унищожи цялата му реколта или  дори по-голямата част от нея. Разбрал е, че с парите от незасегнатата продукция може да покрие загубите си от унищожените от природата култури. И да си спести плащаните на застрахователя суми. Затова е предпочел да купи нова техника за обработване на нивите, а на себе си – луксозен джип, вместо да сключва доброволно застрахователна полица за посевите си.

Бъдещето се очертава благосклонно към Иван и неговия бизнес. След икономическия бум в Китай и замогването на китайската нация страната започна да става все по-голям консуматор на пшеница. Когато става дума за най-многобройния народ в света, това не може да не се отрази чувствително на търсенето на жито в световен мащаб. Което съответно да доведе до увеличаване на изкупните цени на зърното. Такава тенденция вече се наблюдава. Тя е подсилена от факта, че все повече земеделски площи в Европа се използват за отглеждане на технически култури за производството на биогорива, както и за построяване на фотоволтаични и вятърни електроцентрали. Така за традиционните зърнени култури остава все по-малко земя, което води до намаляване на предлагането им. А всички знаят, че в условията на пазарна икономика цената на всяка стока се определя от търсенето и предлагането й. След като тенденцията е предлагането на жито да намалява, а търсенето му да расте, логично е цената на тази стока да върви нагоре.

Иван вече започва да усеща по джоба си тази тенденция – изкупната цена на житото и у нас се увеличава. Ако преди години тя беше от 14-15 до 20-23 стотинки на килограм, за реколта 2011г. се очаква да надхвърли 30 ст./кг. При сравнително добрата от метеорологична гледна точка година, поне засега, това означава чувствително повече пари за Иван и за другите добри земеделски производители.

В същото време не бива да се забравя, че Иван и неговите колеги получават

финансово подпомагане от Европейския съюз за всеки декар обработваема площ, както и национално доплащане  от българския държавен бюджет. По данни на ДФ „Земеделие” за Кампания 2011 по схемата за единно плащане на площ европейското подпомагане ще е 22лв./дка, а националното доплащане – още 10 лв./дка, които се очаква да бъдат заложени в държавния бюджет за 2012 г. Ако умножим тези общо 32 лв. по няколко десетки хиляди, става ясно колко прилична сума ще получи арендаторът Иван само по тази линия.

При това положение могат ли и с какви доводи Иван и неговите колеги да бъдат убедени отново да започнат да застраховат нивите си както преди години? Разбира се, някои от тях не са преставали да разчитат на застрахователна защита. Според експерти обаче застраховани са приблизително 10% от обработваемите площи у нас. Някои от по-малките земеделски производители твърдят, че нямат достатъчно пари и затова се отказват от застраховката. По-големите като Иван пък имат своите чисто прагматични мотиви. Така с натрупването на все повече капитал в ръцете на големите арендатори и със западането на много кооперации поради застаряване на членовете им увеличаването на процента на застрахованите ниви изглежда все по-илюзорно. Единственият реален шанс този процент да бъде значително повишен е застраховането на земеделските култури

да стане отново задължително България има достатъчно дълга традиция в това отношение. Задължителна застраховка срещу градушка е била въведена още през 1895 г. – с първия закон "за застрахувание земните произведения от градобитнина". Тази застраховка става доброволна през 1910 г., а през 1942 г. се връща отново задължителният й характер. Той остава в сила до 1992 г., като през периода 1990-1992 г. се правят паралелно и задължителни, и доброволни земеделски застраховки. В момента земеделските полици се изискват задължително от банките, когато производителите кандидатстват за кредити. Банките обаче настояват за големи обезпечения, в повечето случаи искат да бъде ипотекиран имот и затова хората на село рядко вземат банкови заеми.

През последните няколко години, в които природните стихии нанасяха значителни щети на реколтата, а незастраховалите нивите си земеделски

производители се обръщаха към държавата за обезщетение на няколко пъти на дневен ред в обществото излизаше въпросът дали да не бъде върнато задължителното застраховане на реколтата. Обсъждаха се различни варианти – въвеждане на задължителни минимални прагове на застрахователната сума по земеделските полици, връщане на задължителното застраховане, което да доведе до масовост и съответно до намаляване на премията и т. н. В крайна сметка обаче до реални действия в тази посока не се стигна. Обяснението и на парламентарната земеделска комисия, и на земеделското министерство пред в. «Застраховател прес» е, че бизнесът - земеделските производители, трябва да приеме евентуално задължително застраховане, а засега той е категорично против. Разбира се, в предизборни времена като сегашното никой уважаващ себе си политик не би се ангажирал с лансирането на подобна «нелицеприятна» за избирателите идея, като връщането на задължителния характер на някоя застраховка. Няма значение колко полезно би било това действие за обществото като цяло, което не би било изнудвано да плаща (чрез държавния бюджет) обезщетения на незастраховалите нивите си земеделски производители при сериозни щети по реколтата. Затова в най-добрия случай трябва да изчакаме да минат изборите през октомври тази година, за да разберем какво развитие ще претърпи идеята.

Съвременната картина на българското земеделие няма да е пълна, ако в нея не бъдат включени и най-новите играчи – наскоро появилите се у нас поземлени фондове. България е страна с много благоприятен за развитие на земеделието климат и с добри географски дадености. Това не остава скрито за чуждестранните инвеститори и те вече години наред продължават да купуват земеделска земя у нас на неприлично ниски цени. Повечето от така закупените ниви се обединяват в поземлени фондове и се отдават за обработване под аренда. В тези случаи реколтата се застрахова от поземлените фондове. Верни на практиката в развитите страни, собствениците и мениджърите на тези фондове не „пестят” от застраховки. Затова пък са наясно, че големите клиенти са в позиция да договарят по-изгодни условия за себе си и настояват нивите им да бъдат застраховани на много ниски тарифни числа. Толкова голям риск трудно може да бъде поет от един български застраховател. По тази причина някои от застрахователите изобщо не дават оферти на поземлените фондове, а други застраховат само част от продукцията им. Така рискът на един поземлен фонд се разпределя сред няколко застрахователни компании, което вече е поносимо за тях.

За щастие 2011 г. засега се очертава добра

за реколтата, заявиха пред в. „Застраховател прес” застрахователи. Те обясниха, че падналите през втората половина на май проливни дъждове са довели до изнасяне на почва от повърхностния слой на нивите. Щетите са най-вече при посевите слънчоглед и царевица, където на места са се образували поройни отоци, които са изкопали растенията до корен и са ги затлачили в ниските места на нивите. Такива щети има основно в Северна България – в районите на Свищов, Плевен, Провадия и др. Колкото и сериозно да изглеждат тези поражения обаче, те са засегнали малък процент от площта на нивите. Например в блок от 500 дка има само около 3-4 дка унищожени от такива поройни дупки, при това само на местата, където са паднали проливни дъждове, обясниха експертите.

Последвалите бурни ветрове в началото на юни са довели до мини торнада в нивите, в резултат на което част от посевите с пшеница и ечемик са полегнали, а други – направо повалени на земята. Съвременните комбайни обаче повдигат посевите, ако не са съвсем паднали на земята и пак ги жънат. Затова е важно колко ниско са повалени растенията. Такива щети има най-вече в Североизточна България – в района на Провадия и Добруджа, уточниха застрахователите. И допълниха, че от падналите досега градушки пък са пострадали най-вече нивите в региона на Хасково. Там има места с до 100% унищожени растения и реколта.

Като цяло обаче застрахователните събития засега са по-малко в сравнение с миналата година. Все още обаче е много рано да се правят предположения за щетимостта при реколта 2011, тъй като най-градобитният месец е юли, който все още не е започнал. Дългосрочната метеорологична прогноза е той да бъде по-благоприятен за земеделието в сравнение с юли 2010 г., но това все още е само прогноза. Заради студената пролет тази година жътвата започна по-късно и се очаква в равнините да приключи до към 20 юли, а в по-високите полета – до 30-и.

Тарифните числа по земеделските полици не са се променили в сравнение с миналата година, твърдят застрахователите. И обясняват, че интересът към тези застраховки се е повишил чувствително след падналите в периода 17-25 май проливни дъждове. Общите условия по земеделските полици позволяват те да се сключват до 31 май и много стопани са използвали буквално последните възможни дни, за да си осигурят застрахователна защита тази година. Разбира се, компаниите застраховат само незасегнатите от природните стихии посеви. Когато нивата е леко засегната, може да се направи оглед на място, да се опише с каква увреденост е застраховано полето и пак да се сключи полица, но с намалена застрахователна сума. Силно увредени посеви обаче никой не застрахова.

Като цяло засега зърнената реколта у нас е добра, обобщиха застрахователите. Според земеделския министър Мирослав Найденов тази година като количество тя ще бъде колкото миналогодишната, но с по-добро качество. През 2010 г. бяха прибрани близо 4 млн. тона пшеница. Според министъра зърненият баланс на страната тази година ще бъде осигурен, а производителите ще реализират продукцията си на добри цени.

Американски инвеститори се интересуват от земеделието ни

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов се срещна с американски инвеститори, съобщиха от МЗХ. Предприемачите представляват различни компании в САЩ – от областта на финансовите и консултантските услуги, търговията и индустрията, от Калифорния, Тексас и други щати. Най-големият им интерес е към българското земеделие и са впечатлени от възможностите на страната. В продължение на една седмица са посетили Севлиево, опитно поле за пшеница в Свищов, чифлик в Провадия, фабрика за фураж и мелница в Сливен, винарни и ферми.
Американските инвеститори са поискали министър Найденов да им посочи най-атрактивните подсектори на земеделието, в които може да се инвестира.

На първо място той е насочил вниманието им към животновъдството, и по-специално към отглеждането на овце и агнета за месо. Търсенето на свежо агнешко месо е много голямо от арабските страни и от другите страни от Европейския съюз. В момента те внасят замразено месо от Австралия и Нова Зеландия. Министър Найденов е предложил на американските инвеститори още производството на пилешко месо, за което също има интерес от арабските страни, Япония и ЕС.
В областта на винопроизводството е представил възможностите на лозарството и изградените винарни. Българските лозя и вино по нищо не отстъпват на френските, е подчертал министърът. И е допълнил, че търсене на международните пазари има още на българското розово масло. Не са използвани ресурсите на България и в областта на рибовъдството, за което има и специална програма на ЕС, която подпомага инвестициите в сектора - оперативна програма „Рибарство”.
В областта на зеленчукопроизводството министърът е представил потенциала за производството на зеленчуци и плодове, както и на консерви и преработени продукти. За тях най-голям интерес има от Русия.

Потенциал за развитие и инвеститорски интерес имат още ловът и горите на България.

Цената на зърното може да се повиши още
Добивът от пшеница в Евросъюза тази година е с 4 млн. тона под миналогодишния

Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния си месечен доклад за юни за състоянието на световния зърнен баланс. Оказа се, че прогнозите им за производството на пшеница в Евросъюза през 2011 г. са силно занижени в сравнение с оповестените само месец по-рано.
В средата на май експертите от USDA предвиждаха увеличение на добива от пшеница в ЕС през новия стопански сезон с 3 млн. тона в сравнение с 2010/2011 г. - от 135,7 млн. т до 138,6 млн. т. Вследствие на силната суша обаче прогнозата беше коригирана рязко надолу – до 131,5 млн. т, което е с 4 млн. т  по-малко от миналогодишната реколта и е с 7 млн. т под нивото на 2009/2010 г. 
Проучванията на USDA показват, че най-неблагоприятно е положението във Франция и Германия, които са основни производителки на пшеница в ЕС.  Заради сухото и горещо време с 1 млн. т е коригирана надолу и прогнозата за производство на пшеница във Великобритания. 
Според експертите влошените перспективи за производството на пшеница в ЕС на фона на очертаващите се ниски преходни запаси е обективна предпоставка за запазване на високи международни цени на пшеницата и през 2011/2012 г. Анализатори твърдят, че е възможно житните котировки да се повишат още, ако се окаже, че експортният потенциал на Русия и Украйна е под очакваното от пазара равнище. Неотдавна водещият експерт на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization of the United Nations) Абдолреза Абасиан предупреди, че е твърде вероятно Кремъл подобно на Украйна да въведе високи експортни мита, които „могат да възпрепятстват увеличението на зърнените потоци към международните пазари”.

Далаверите не са им чужди

Земеделски производители алармират, че из страната има „безобразно заплевени” ниви, които само са засети, но след това нито са торени, нито са пръскани с пестициди. Реколтата от тях ще е минимална, но арендаторите им чакат евросубсидии плюс национални доплащания за всеки засят декар. Така без много труд тези арендатори ще получат прилична сума, а за собствениците на земите едва ли ще има рента.

В същото време в съседство са разположени добре поддържани ниви, които има опасност да бъдат заразени - вятърът разнася семената от плевелите, бръмбарите свободно преминават от една нива в друга.

Опасност за компрометиране на добросъвестните съседи на „далавераджиите” има и ако ортофотокартите покажат т. нар. недопустими слоеве по границите на обработваните от тях площи. Според специалистите това може да се случи и на най-добросъвестния стопанин, който обработва 20-30 хиляди декара или повече. Тогава той ще бъде санкциониран, а после ще се състави комисия, пред която да доказва, че е добросъвестен. И всичкото това заради недобросъвестни съседи, които предварително са „преглътнали” очакваните санкции.