Законодателна (без) отговорност... и още нещо

Парадокс: завишават критериите за капиталова адекватност, а занижават тези за професионален опит на застрахователния брокер

  Във всеки бизнес важи правилото на тоталната конкуренция - големият изяжда малкия, силният изтласква слабия, грешката се наказва и всячески се избягва. Случващото се в застраховането е типичният пример за този маркетингов постулат. Високите капиталови изисквания към застрахователните брокери  изправиха на нокти гилдията на посредниците. 

            Преди да коментираме новите изисквания към брокерите, трябва да си изясним основната разлика между тях и застрахователните компании. Застрахователните компании са тези, които предоставят застрахователни услуги. Това означава, че те създават продукти (застраховките), събират премия и се ангажират при събитие да обезщетят застрахованите за претърпените вреди. Основната дейност на застрахователите е да носят риск. Докато застрахователните брокери са посредници. Те продават застраховки от името и за сметка на застрахователя. Брокерът може да работи с една, повече или всички застрахователни компании на пазара и сключва застраховка на клиентите само в случаите, когато това е изрично възложено от тях. На практика клиентът наема брокера да работи за него. В замяна на това доверие, той е длъжен коректно да защити интереса на клиента. Ето защо няма резон да се въвеждат драстични изисквания към капиталовата адекватност на посредниците. Още повече че у нас на застрахователните брокери не се възлага ликвидация на щети, нито пък получаване на обезщетения от името на клиента.

            Промените в един законодателен акт би трябвало да имат за цел подобряване на бизнес средата. В тази връзка при промените в Кодекса за застраховане попадаме на доста интересен парадокс - завишаване на критериите относно капиталовата адекватност на брокерите и в същото време занижаване на критериите по отношение професионалния опит на представляващите и управляващите ги. За финансовата стабилност на една организация освен  финансов ресурс е необходимо и компетентно управление. А в повечето случаи компетентното управление дори е по-важно от финансовия ресурс. Практиката показа, че повечето фалити са предизвикани не само от неблагоприятно развитие на пазара и недооценяване на някои икономически реалности, но и от лош мениджмънт. Един от най-важните компоненти във всяка  организация това са хората. Не случайно силните компании се крепят не на мускули, а на мозъци. И когато мозъците си тръгват, великанът се оказва с глинени крака. Защото знанието за нещата е нещо, което човекът служител го има в себе си и за себе си, то е негова собственост и когато си тръгне от офиса, той го взима със себе си в новия офис. Оказва се, че човешкият ресурс е най-скъпият актив на компанията. В крайна сметка парите не изграждат качествена организация, хората го правят. Тук е мястото на въпроса дали предприетите промени биха довели до реално подобряване на дейността на субектите или не...

            Резултатът от въвеждането на задължително поддържане на 4% собствени средства от всички застрахователни брокери означава блокиране на 26,4 млн. лв. в условията на финансова криза и при намалели чуждестранни инвестиции. Калкулацията е направена при премиен приход, получен от застрахователите чрез посредничеството на застрахователни брокери в размер на 660 млн. лв. Това се посочва в експертно становище на Българска асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), изпратено до комисиите в Народното събрание, имащи отношение към предстоящото гласуване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, внесен в парламента на 14.06.2011г., под № 102-01-43. От началото на май, когато за първи път беше публикуван проектът, от БАЗБ неколкократно заявиха своята позиция и несъгласие с голяма част от промените, касаещи дейността на застрахователните брокери, посредством изпращане на писма, предложения и възражения по повод на обсъждания законопроект, до Комисията за финансов надзор, Министерството на финансите, Министерския съвет, Европейската комисия, както и до Европейската федерация на застрахователните посредници (BIPAR), в която БАЗБ членува, с оглед ангажиране вниманието и подкрепата на компетентните органи и институции в Европейския съюз и отпадане на част от предвижданите изменения и допълнения в Кодекса за застраховане.

            В мотивите на законопроекта се посочва, че „са налице случаи на забавяне или неплащане от страна на застрахователни брокери на застрахователни премии, събрани от застрахованите лица и предназначени за застрахователите“. Следователно самият вносител не може да подкрепи с достатъчно статистически данни какво налага и обуславя засилването на изискванията за финансова стабилност по предлагания начин за всички  поднадзорни лица, посочват от БАЗБ. Комисията за финансов надзор може да потвърди, че в България практиката е застрахователните обезщетения и възстановяването на сторнираните застрахователни премии да се извършва от застрахователните компании директно на застрахованите, а комисионното възнаграждение на посредниците се дължи от застрахователя въз основа на сключен застрахователен договор и събрана и отчетена премия именно с цел намаляване на риска от неотчитане на събраните от клиентите парични средства, посочват от брокерската асоциация.

            Вторият аргумент в мотивите е „липса на адекватни изисквания за финансова стабилност и платежоспособност, които допускат на пазара случайни участници с недостатъчно подходящи качества и репутация...“. КФН преди издаването на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер и вписването в регистъра на комисията по чл. 30, ал. 1, т. 9 е длъжна да провери дали лицата по чл. 157 притежават необходимите качества, професионален опит и добра репутация и може да откаже вписване на основание чл. 161, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане, ако не са спазени изискванията на кодекса. Финансовата стабилност и платежоспособност нямат връзка с качествата, професионализма и репутацията на лицето, което иска да бъде застрахователен брокер, а са предпоставка за издаване на разрешение и за извършване на дейността, защото се изискват постоянно, смятат от БАЗБ. Следователно не може да се аргументира допускането на лица, които нямат подходяща репутация и качества да бъдат застрахователни брокери с липсата на адекватни изисквания за финансовата стабилност и платежоспособност. Още повече че такива изисквания съществуват и са доказали през годините, че са адекватни, тъй като не са налице злоупотреби с правата на потребителите от страна на застрахователни брокери, допълват оттам.   

            От БАЗБ настояват 4% собствени средства да се изчисляват върху получените застрахователни премии от брокера. Според тях чл. 4, т. 4, б. „б“ от Директива 2002/92/ЕО говори за поддържане постоянно от застрахователните посредници на финансови средства в размер на 4% от сумата на получените застрахователни премии, но не по-малко от 15 000 евро. В Кодекса за застраховане се говори за 4% от общия размер на застрахователните премии по застрахователни договори, сключени с посредничеството на брокера, уточняват брокерите. В случаите, когато застрахователната премия се плаща от клиента директно по сметка на застрахователя или по клиентска сметка на брокера, няма получаване на премия от посредника, защото съгласно чл. 155, ал. 3 от КЗ средствата, постъпили в клиентска сметка на брокера, не са част от неговото имущество, уточняват от БАЗБ. Следователно с неправилното транспониране изисква се брокерите да поддържат собствени средства и върху неполучени от тях премии допълват от асоциацията. Посредническата дейност, извършвана от застрахователните брокери и застрахователните агенти по отношение на риска за потребителя от неспособността на посредника да прехвърли застрахователната премия на застрахователя или полученото от застрахователя застрахователно обезщетение или възстановена застрахователна премия на застрахования, е еднаква и при двата вида посредници. Но предлаганите кумулативни изисквания в чл. 155 от Кодекса за застраховане са насочени само към задушаване на дейността на застрахователните брокери, коментират от БАЗБ. В предишния си брой, брой 12, в. „Застраховател прес“ публикува статия, в която информира за зачестилите случаи, в които застрахователни компании информират за злоупотреба с доверие и уронване на доброто им име от страна на техни агенти. Тези лица са злоупотребили с пари и полици на застрахователните дружества.

            От асоциацията настояват още да не се въвежда кумулативно изискване за поддържане на собствени средства от 4% и опериране с клиентска сметка за средствата на потребителите. Досегашният режим даваше възможност на застрахователните брокери да посочат начина, по който ще гарантират изпълнението на задълженията си, а именно чрез поддържане на собствени средства или чрез специална клиентска сметка. 

            Целта на гаранциите, въвеждани с чл. 155 от КЗ, трябва да бъде съгласно чл. 4, т. 4 от Директива 2002/92/ЕО „да се предпази потребителят от невъзможността на застрахователния брокер да прехвърли застрахователната премия на застрахователя или да прехвърли застрахователното обезщетение или сторнираната застрахователна премия на клиента“. При условие че българската правна уредба предвижда, че (i) се счита, че парите, платени на брокера от потребителите, се смятат за платени на застрахователя, т.е. има сключена застраховка, (ii) парите на клиентите, постъпили по клиентска сметка на брокера, не са част от имуществото му,(iii) липсват данни за злоупотреби от застрахователни брокери със средства на потребителите от 2006 г. насам, и  (iv)  застрахователният брокер, за да получи възнаграждението си, трябва да отчете сключения застрахователен договор заедно със събраната премия, блокирането на собствени средства на застрахователните брокери, за да се гарантира несъществуващ риск за потребителя е прекалено и представлява въвеждане на по-стриктна регулация от държава членка  без доказана необходимост за това, смятат от БАЗБ.  

 

            От асоциацията предлагат алтернативна възможност за засилване на мерките

 

за гарантиране на интересите на потребителите на застрахователни услуги с оглед на финансовата стабилност и платежоспособност на застрахователните брокери. От БАЗБ излизат с предложение брокерите, посочили като начин за гарантиране на изпълнението на задълженията си специална клиентска сметка, да поддържат постоянно парични средства в специална банкова сметка в размер, съобразно годишния премиен приход.

 

 

Равнище на постигнат годишен премиен приход от застрахователния брокер (хил. лв.)	Размер на средствата, поддържани от застрахователния брокер в специална банкова сметка (хил. лв.)
До 1000 вкл.	35
От 1000 до 2000 вкл.	40
От 2000 до 5000 вкл.	60
От 5000 до 10 000 вкл.	80
От 10 000 до 20 000 вкл.	150
Над 20 000	200

 

            Завишените изисквания към капитала на застрахователните брокери станаха обект на дискусия през ноември миналата година. Тогава се лансира идеята да бъде въведено изискване за 100 хил. лв. минимално изискуем капитал, който брокерите следва да поддържат във всеки един момент. 50% от този минимум трябва да са в бързоликвидни средства, а останалата част може да е в оборудване, офиси, коли, мебели или каквото брокерът прецени. Целта на новите изисквания за минимален капитал, както и вече използваната клиентска сметка е да защитят клиентите от риска брокер да изпадне в неспособност да прехвърли застрахователна вноска, сума по събитие или възстановена застрахователна премия, обясниха тогава от надзора. Има случаи - брокер, който бъде санкциониран от комисията в резултат на проверката, затваря врати и просто изчезва, коментира тогава Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, и добави: „Нека да се опита да изчезне, когато пуснем писмо за запор на сметките му“. И 100 хил. лв. могат да изчезнат на десетата минута. В чужбина има полици, които покриват този риск за клиентите, и те са по-сигурна гаранция от 50 хил. в ликвидни активи, коментираха тогава брокери. Това, че в момента са взети две от предложените в директивата мерки, не означава, че не можем да въведем и трета или да отпадне едната от двете, беше отговорът на Богоев, от който стана ясно, че решението не е окончателно.

            Въпрос на време е обаче щекотливата тема да намери своя завършек, в полза или в ущърб на брокерите предстои да видим.

            Брокерската гилдия има друго, не толкова щекотливо, но изключително интересно предложение, а именно да не отпада изискването за две последователни години стаж в сферата на застраховането за управляващите и представляващите застрахователния брокер. Професионален опит съгласно действащото в момента законодателство означава най-малко две последователни години работа на ръководна длъжност или на длъжност непосредствено свързана със сключването и изпълнението на застрахователни договори в застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент. Считаме, че облекчаването на изискването за признаване на професионален опит за управляващите и представляващите застрахователния брокер, като се признава за професионален опит общо стаж от две години, но не последователно, е в противоречие с мотивите на предлаганите промени в областта на застрахователното посредничество, че е налице недостатъчно ниво на компетентност и познаване на застрахователната материя от страна на разнородните участници на пазара на застрахователно-посредническите услуги, аргументират своето предложение от БАЗБ.

            От БАЗБ предлагат и три текста, имащи за цел да насърчат лоялната конкуренция - предлагат допълване на чл. 9 и чл. 166 от Кодекса за застраховане.

           

            В чл. 9 се създават нова алинея 6 и 7, както следва:

            „(6) Не се допуска членовете на Съвета на директорите, съответно на Управителния и Надзорния съвет на застраховател или презастраховател, както и техните служители лично или чрез свързани лица да бъдат акционери или съдружници или членове на управителен или контролен орган на застрахователен брокер или застрахователен агент, както и да извършват дейност като застрахователен агент - физическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица.“

            „(7) Не се допуска предлагане от застраховател или презастраховател на по-благопроятни условия за сключване на застрахователен договор директно на потребителите на застрахователни услуги, възложили на застрахователен брокер да ги представлява.“

            В чл. 166 се създава нова ал. 3, както следва:

            „Членовете на управителните и контролните органи на застрахователните агенти - юридически лица, всички други лица, оправомощени да управляват и представляват застрахователния агент, акционерите, съдружниците и едноличните собственици на застрахователния агент, както и неговите служители, непосредствено заети с извършване на застрахователно посредничество, не могат да извършват дейност като застрахователен агент лично или чрез свързани с тях лица.“   

                

            От БАЗБ считат, че с посочените две допълнения ще се насърчи свободната и лоялна конкуренция на застрахователния пазар по вертикала между застрахователите и застрахователните посредници и ще се гарантират и интересите на застрахователите от нелоялна конкуренция, осъществявана от техни служители или членове на управителни и надзорни органи. Към момента на пазара на доброволните застраховки интересите на застрахователните брокери, привлекли определен клиент да сключи застрахователен договор с дадена застрахователна компания, не са гарантирани, тъй като

           

            Кодексът за застраховане не ограничава застрахователя да предоставя по-благоприятни условия

 

            за застраховане директно на клиента, заобикаляйки посредника, който вече е свършил основната работа по разясняването и убеждаването на клиента в необходимостта от даден продукт, коментират от БАЗБ. Въпреки че посочените действия по същество са нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията, намираме за необходимо и целесъобразно тази забрана за нелоялна конкуренция от страна на икономически по-силните субекти, каквито са застрахователите, да бъде изрично посочена и в КЗ, за да бъде основание за налагане на санкции от надзорния орган, който следва да регулира и защитава интересите на всички участници на застрахователния пазар, посочват  още от асоциацията. По тяхно мнение нелоялната конкуренция за привличане на потребителите на застрахователни услуги, предоставянето на натурални и парични отстъпки и бонуси от цената на задължителните застраховки, се използват масово и от застрахователните агенти.

            Публична тайна е, че застрахователи и брокери не се обичат, но са принудени да работят заедно. Всеки има обвинения към другия, които не обича да споделя публично. Застрахователите например обвиняват брокерите, че не работят в защита на клиентите си, като им предоставят най-добрите оферти на пазара, а като им предлагат продукта на компанията, от която биха получили най-висока комисиона. Естествено, брокерите отричат - според тях това няма как да се случи, защото предоставят на клиентите си всички оферти, а информацията често е достъпна и в интернет. Според застрахователи в момента брокерите са в силна позиция и затова комисионите им растат, тъй като, за да достигне лесно и бързо до повече клиенти, полиците се сключват основно през посредник, а не директно в застрахователното дружество. Освен това в сектора често се говори и за брокери, които индиректно са свързани с мениджъри на застрахователни компании, склонни да „преливат” бизнес към тях. От трета страна, стои все по-ожесточената конкуренция между застрахователите, които са готови да направят значителни компромиси в битката си за пазарен дял.

            От Българската асоциация на застрахователните брокери предлагат още „Застрахователят да е длъжен да заплати в пълен размер на увреденото или пострадалото лице, когато е поискало, присъденото обезщетение по гражданския иск в наказателния процес, по който застрахованият е бил осъден, включително и лихвите за забава и съдебните разноски.“ Застрахователните брокери в качеството си на посредници, които защитават интересите на потребителите на застрахователни услуги, имат пряко наблюдение не само върху сключването, но и върху изпълнението на застрахователните договори. Практиката показва, че в последните две години е налице тенденция за отказ на застрахователните дружества да изплащат определените от наказателния съд обезщетения в пълния присъден размер и разглеждат претенциите на застрахователно-медицинска комисия, като предлагат друг, по-нисък размер на обезщетение, посочват от асоциацията. При положение че в повече от 80% от наказателните дела срещу виновните водачи се предявяват и уважават наказателни искове, където размерите на обезщетенията са далеч под горните граници на лимитите на обезщетение по застрахователните полици, то налице е празнина в законодателната уредба, която застрашава интересите на потребителите на застрахователни услуги, коментират от асоциацията. По думите им проблемът се е изострил след края на 2008 г., когато гражданските съдилища са започнали да отхвърлят претенциите на увредените или пострадалите лица за осъждане на застрахователя да заплати обезщетението в пълния, определен от наказателния съд с присъдата, размер. По този начин се обезсмисля институтът на гражданския иск в наказателния процес като начин за определяне на отговорността на виновния водач, размера на вредите и размера на обезщетението за пострадалите лица. И най-лошото - увредените и пострадалите лица получават нищо или много малка част от дължимото им от застрахователя обезщетение при наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, без да имат правен и съдебен механизъм да защитят нарушените си права и интереси.

 

Гергана Иванова