Основният „урок“ : пенсионноосигурителните дружества да бъдат консервативни инвеститори

- Г-н Абаджиев, на 14 юли т.г.  Народното събрание разгледа на първо четене законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, а от друга страна Конституционният съд от 31 май 2011 година обяви за противоконституционна разпоредбата на § 4а от Преходните и заключителните разпоредби на КСО и тя не се прилага. Налагат се промени в КСО, които ще уредят отношенията след датата на влизането в сила на решението на Конституционния съд между НОИ, пенсионноосигурителните дружества и осигурените лица, чиито средства по индивидуалните партиди са прехвърлени от ППФ във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Какви са тези промени?

- Практически се приема един закон за изменение и допълнение на КСО, който има за задача да реши възникналите проблеми следствие решението на Конституционния съд за отмяна на този прословут § 4а от Преходните и заключителните разпоредби на КСО. Тези промени преследват преди всичко  възстановяването на членството и правата на осигурените лица в професионалните пенсионни фондове (ППФ), чиито средства по силата именно на този § 4а  бяха прехвърлени в НОИ. Става дума за около 45 000 осигурени и средства, възлизащи на близо 108 млн.лв. Отмяната на този § 4а от Преходните и заключителните разпоредби на КСО изисква и  възстановяването на индивидуални партиди на тези осигурени лица, в които отново могат да постъпват съответните осигурителни вноски. Във връзка с това обаче, че прехвърлените на основание § 4а средства формално и фактически няма да бъдат върнати обратно в ППФ, а ще останат в НОИ,  възникнаха редица проблеми, чието решение изискваше разписването и включването в КСО на  конкретни текстове, които уреждат правата именно на тези осигурени лица, средствата на които остават в НОИ.

БАДДПО участва в разработката на тези изменения и допълнения на КСО и по-голямата част от нашите предложения са включени в  проекта на закона, който вече мина на първо четене в Народното събрание. Нашата главна цел беше да няма различия  в правата на лицата, чиито средства останаха в НОИ, и тези, на които средствата им са само в ППФ, т.е. да не се различават по обезщетения, по изплащане на обезщетенията на наследниците, по изплащането на средствата за инвалидите и т.н.

Според нас законопроектът във вида му преди второ четене все още съдържа  някои дребни недостатъци, които могат  да бъдат отстранени.  Става дума за един от текстовете, в който се казва, че при пенсиониране лицата, осигурени в пенсионните фондове, освен заявление за пенсиониране трябва да подават допълнително заявление с конкретно искане за прехвърляне на техните средства в НОИ. Това според нас е излишно и се създава  бюрократизиране на процеса – подават се две заявления, когато може в едно да се заявят и двете искания. Друг подобен въпрос е свързан с  корекциите в преведените вноски от НАП към НОИ, т.нар. „сторна“. Вместо тези вноски да се удържат директно от НОИ, в момента НАП предлага те да се удържат  от пенсионните фондове, а те да  ги изискват от НОИ.  В закона е записано, че би следвало тези взаимоотношения да се уредят с договор между НОИ, пенсионните дружества и съгласувано с НАП. Този текст не е достатъчно прецизен.  Ние считахме, че подобен договор трябва да бъде тристранен – между НОИ, пенсионносигурителните дружества и НАП и в съгласуването му да участва и Комисията за финансов надзор.

-Как ще се отрази на финансовото „здраве“ на пенсионноосигурителните дружества приведените безвъзмездно над 108 млн.лв. от ППФ в НОИ?

- Тази погрешна стъпка не се отрази кой знае как на финансовата стабилност и дейността   на пенсионноосигурителните дружества (ПОД), защото става все пак дума за малки по стойност активи. ПОД не срещнаха някакви особени трудности по прехвърлянето на средствата и това беше направено без проблеми в определения от закона срок.  Прехвърлянето на тези средства са тази преди всичко и най-силно по отношение  на финансовото „здраве“ на осигурените  в ППФ лица и техните индивидуални партиди, защото за периода, през който техните средства  бяха  и продължават да са в НОИ, те не им носят допълнителна доходност, защото те не се инвестират. На практика средствата на тези лица са замразени, и не само това, тези средства ще понасят действието на инфлацията.  Друго косвено негативно последствие от това прехвърляне е, че НОИ за тези 44 000 лица фактически получи по-малко средства, отколкото щеше да получи, ако съществуваше старият режим, а именно, когато възникне правото за пенсиониране, тогава да се привеждат средствата от ППФ към НОИ, които съдържаха и съответната допълнителна доходност от извършените с тях инвестиции. Ако този режим беше останал до 2014 г., НОИ нямаше да получи 108 млн. лв., а повече. Защото от началото на 2011г. всички фондове показват положителна доходност от своите инвестиции.

-А как се развива пазарът на допълнителното пенсионно осигуряване през 2011 г.? Преодоляват ли вече пенсионноосигурителните дружества ефектите от тежката финансова криза, която засегна в голяма степен и частното пенсионно осигуряване у нас?

- Имаме поводи за оптимизъм, основавайки се на постигнатите резултати през 2010 г., както и през първото тримесечие на тази година, а сега очакваме и статистическите данни за развитието на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване за полугодието на 2011 г., които също ще бъдат положителни.  „Окото на бурята”, т.е. на финансовата криза за пенсионните фондове, беше през 2008 г., от 2009 г. нататък вече се наблюдава постъпателно развитие, изразено в увеличаване на активите и постигането на положителна доходност за всичките фондове. Радващо е, че пенсионните фондове са едни от първите финансови институции от небанковия сектор, които преодоляха резултатите от тежката криза. Не трябва да забравяме, че през 2008 г. спадането на стойността на активите бе в рамките на около 25% за всички фондове. Всичко това е възстановено и дори надхвърлено. Към 31 март т.г.  нетните активи на пенсионните фондове вече надхвърлят 4 100 000 000, а в края на 2010 г. те са били 3  987 000 000 лв. За периода, откакто има официални статистически данни за дейността, т.е. от 2002 г. до края на 2010 г., въпреки големия срив на стойността на активите през 2008 г. и спадът на доходността, средната доходност за целия период е в рамките на 5% - 6% за отделните пенсионни фондове. Всичко това доказва максимата, че на резултатите на пенсионните фондове трябва да се гледа за по-дългосрочни периоди,  а не за една и дори две години. Резултатите показват, че дейността на фондовете е успешна и че основните последствия от финансовата криза бяха преодолени вследствие на умелото управление на активите на пенсионните фондове от страна на ПОД.

- Кои са добрите и лошите „уроци“, с които трябва да се запомнят последните години на кризата и в пенсионното осигуряване, и какво трябва да очакваме в посткризисния период?

- Естествено, лошите „уроци“ са, че вследствие на срива на международните борси и в частност на нашия капиталов пазар пенсионните фондове понесоха тежки удари, изразени в  рязкото понижаване на активите им, в негативните резултати от инвестиционната им дейност, в реализирането вследствие на това на отрицателна  доходност. Лош „урок“ бе, че в условията на финансова криза възникна и рязко се повиши политическият и институционален риск за дейността. В много други страни вследствие на неудачни политически решения бяха направени  сериозни грешки, които бяха в ущърб на капиталовите пенсионни системи. В  Унгария например се извърши национализация на пенсионните фондове на ІІ стълб.  В Латвия има намаление на вноските за ІІ стълб от 8%  на 2%.  В Литва – също намалени вноски за ІІ  стълб от 5,5%  на 2%. В  Естония  през 2009 г. и 2010 г. имаше пренасочване на държавните вноски от ІІ към І стълб, а през 2011 г. вече се възстановиха вноските  от 2%, а първоначалната вноска от 4%  ще се възстанови през 2012 г. В Румъния временно бе отложено планираното увеличение на вноската за IІ стълб през 2010 г., но увеличението е възстановено през 2011г. В Полша, една от водещите страни с капиталови системи, се обсъжда  предложение за временно намаляване на вноската за ІІ стълб от 7,3% на 2,3% , като обратното увеличаване ще стартира от 2017 г. Някои страни обаче не се поддадоха на натиска за такива подобни стъпки, нещо повече, като например Чехия, именно сега приеха закон за въвеждане на втори стълб в своята пенсионна система. Трябва като че ли в известна степен да сме доволни, че негативните последствия от решението за прехвърлянето на средствата на ППФ към НОИ бяха не толкова значими, но и те трябва да служат за урок за тези, които взеха това решение.

Друг важен „урок“ на кризата за дейността на ПОД е, че трябва непрекъснато и с неотслабващо внимание да следят международните капиталови пазари, да предвиждат възникването на кризи. Трябва да оценим положително факта, че българските  ПОД навреме, още в края на 2007 началото на 2008 г., усетиха сътресенията на пазара и бързо предприеха действия за преструктуриране на своите инвестиционни портфейли .

Добър „урок“ от кризата е, че тя научи ПОД как да действа в подобна ситуация. Натрупаният опит от трудностите на 2008-2009 г. няма да бъде забравен и при евентуални подобни ситуации дружествата и техният мениджмънт ще имат нужните знания и готовност за бързи реакции.  Защото е известно, че във финансовите кризи има цикличност. Никой не е застрахован и никой не знае кога и в какви мащаби може да възникне нова финансова криза.  Кризата потвърди известния на всички основен „урок“:  пенсионноосигурителните дружества винаги трябва да бъдат  консервативни инвеститори и  тяхна първа грижа да бъде  запазването на средствата на осигурените лица. Да, трябва да има стремеж и действия за постигане на положителни резултати от инвестициите и постигането на висока доходност от тях, но в тази посока не трябва да се  прекалява.  Постигането на висока печалба и  добра доходност не трябва да става при пренебрегване на съществуващите рискове,  защото това може да нанесе съществени вреди, и то  преди всичко на осигурените във фондовете лица.

-Имам впечатление, че когато в България се заговори за пенсионно осигуряване, винаги се разбира само държавно обществено осигуряване. Смятате ли, че има достатъчно ясна визия сред хората, след като е известно на специалистите, че пенсионният модел на България е уникален по своя вид – смесен: от солидарен първи стълб и  втори и трети стълб на капиталовопокривната система?

- За съжаление това е така. Когато у нас се говори за пенсионна система широката общественост в преобладаващите случаи включва в това само държавното обществено осигуряване. Това впечатление се потвърждава и от провеждания напоследък широк обществен дебат, свързан с пенсионната реформа, като се подразбираше преди всичко, че това касае само държавната обществена система. Не само гражданите, а и някои специалисти, когато се говори за пенсионно осигуряване, разбират само държавното обществено осигуряване, без да се вземе предвид пенсионната система в нейната цялост с трите  й стълба.  Съществените проблеми през последните години засягаха основно държавното обществено осигуряване, свързано с демографския риск, докато по-малки са проблемите във втория и третия стълб, които са неотделими от цялостната система. Ако има дефицит в пенсионната система, трябва да се знае, че става дума за първия стълб. В същото време в другите два стълба има 4 млрд. лв., които са също в пенсионната система и ще бъдат раздадени като доход на осигурените лица.

Тук трябва да посоча и факта, че в този дебат в България непрекъснато се говори за „пенсионна реформа“ и това понятие претърпя по същество силна „инфлация”. И най-малките осъществявани и планирани промени в пенсионната система  гръмко се наименоваха „пенсионна реформа” . Трябва да се знае, че пенсионната реформа, която промени пенсионната система на страната, беше извършена през 2000 г., и то много сполучливо, нещо, което беше посочено наскоро и от Международния валутен фонд. Структурата на българския пенсионен модел като резултат от тази реформа е от най-съвременните, но той трябва да се развива и променя в положителна посока.  Тук става дума не за  коренна промяна на пенсионната система, т.е. за реформа на системата като такава, а става дума за усъвършенстване и създаване на нови условия, които трябва да развиват и усъвършенстват  този  модел.

В момента тенденциите в световен мащаб са да се приема подобен на българския модел, т.е. смесена система от солидарен първи стълб и  втори и трети стълб на капиталовопокривната система. Както вече споменах ,Чехия също взе  решение да се създаде втори стълб на пенсионноосигурителната система, докато дълги години в страната имаше  само държавно обществено осигуряване и  доброволно пенсионно осигуряване.

-По информация на директора на НАП Красимир Стефанов от 13 юли т.г. агенцията ще проверява 164 хиляди трудови договора в цялата страна, сключени на половин работен ден, като ще се провери и подаването на декларациите за дължими осигурителни вноски и тяхното редовно начисляване и внасяне.  Ще може ли тази акция донякъде да уплаши  „сивия сектор“, който не внася редовно осигуровки на своите работници? Впрочем имате ли информация какви загуби понасят частните пенсионни фондове от невнасянето на осигурителните вноски за УПФ и ППФ?

- Тази инициатива на НАП е навременна и заслужава категорична подкрепа. Според мен осъществяването й  ще има положителен ефект за универсалните и професионалните пенсионни фондове от втория стълб.. Съществуват доста проблеми в това отношение. Има доста предприятия, които дължат осигурителни вноски за своите работници за тези фондове. Други пък забавят вноските, дори със срокове от 2-3 години. А това означава, че осигурените лица са понесли загуби от неполучена доходност за времето на закъснението на всяка вноска.  Нараства  проблемът с т.нар. неуточнени вноски, поради което сега в НАП стоят значителни средства от вноски, които не са стигнали до индивидуалните партиди на осигурените лица. По наши неофициални данни тези средства са от порядъка на 100 млн. лева. Значимостта на проблема с невнасянето или забавеното внасяне на осигурителните вноски за универсалните пенсионни фондове се увеличава от това, че наближава времето на изплащането на първите допълнителни пенсии от тези фондове. Несъмнено всяка непостъпила вноска по индивидуалната партида на осигуреното лице ще се отрази върху размера на пенсията, която ще получи. Този проблем е известен не само на нас, затова предстоят сериозни анализи и разговори  с НАП, КФН и МФ, за да намерим правилното решение, и то в полза на осигурените лица.

-Промените в КСО предвиждат от 1 януари 2017 г. да се увеличи вноската за универсалните пенсионни фондове с 2 процентни пункта, т.е от 5% на 7%. На колко процента заместващ доход ще могат тогава да се надяват първите пенсионери с втора пенсия от УПФ през 2023 г.? Изобщо каква е готовността на фондовете да започнат изплащането на тези допълнителни пенсии?

- Хубаво е, че все пак се взе решението да се увеличи осигурителната вноска от 5% на 7%, тъй като сегашната вноска е съвсем недостатъчна, за да се натрупат средства за адекватна пенсия  от втория стълб.  При осигурителна вноска 7%  от облагаемия доход би могло да се очаква пенсия с размер 20% заместващ доход.

За съжаление не е особено далновидно и ефективно това увеличение да стане чак през 2017 г., тъй като съвсем наскоро след това, през 2023 г., ще започне изплащането на първите пенсии от втория стълб. Практически времето за натрупване на достатъчни средства в индивидуалните партиди ще бъде кратко и недостатъчно. По-доброто решение щеше да бъде увеличаването на вноската да стане плавно още от 2012 или 2013 г. Според мен в зависимост от развитието на икономиката може да бъде възобновен и дебатът за по-ранно увеличаване на тази вноска.

-Има ли нерешени законодателни и др. проблеми по отношение на капиталовопокривната система, които не търпят отлагане през 2011-2012 г., и кои са те?

- Има проблеми, които изискват по-спешно решение. Единият от тях е нормативното уреждане на плащането на пенсиите от втория стълб, т.е. от Универсалните пенсионни фондове. Времето наближи. През 2023 г. ще започне тяхното изплащане. В тази връзка има непълноти в закона, това са въпроси, свързани с резервите на тези фондове, формирането на пенсиите, начинът на плащането им и др. подобни. Тези въпроси бяха отложени преди време, а сега стоят на дневен ред и се надявам, че през 2012 г. те ще бъдат решени и съответните текстове ще бъдат включени в КСО.

Друго неотложно законодателно решение за 2012 г. е въпросът за дълго отлаганото въвеждане на мултифондовата система в допълнителното пенсионно осигуряване. Има проект на такъв закон, който мина на първо четене в Комисията по труда и социалната политика към парламента. После се смени парламентът и нещата замръзнаха дотам. Мултифондовете трябва да бъдат въведени, защото това е една от най-съвременните форми за управление на активите на пенсионните фондове , а от друга страна, много действена форма за засилване участието на осигурените лица в управлението на своите собствени средства.  От друга страна, това ще доведе до развитие на капиталовите пазари. Тази система също така има връзка и със сигурността на средствата на лицата, които са преди пенсиониране. В някои страни мултифондовете дават възможност на хората, които са в предпенсионна възраст (5-10 години преди пенсионирането), да прехвърлят средствата си в консервативни портфейли, което намалява риска от загуби точно преди пенсиониране.

Законодателно решение очаква също така и по-доброто стимулиране на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. През последните години се говори за увеличаване на данъчните облекчения от 10% на 15%. Може би този въпрос ще се постави с нова сила от началото на 2012 г., за да се стимулират хората да се грижат и за допълнителна доброволна пенсия. В доброволното пенсионно осигуряване съществува огромен потенциал. Сега в доброволните пенсионни фондове се осигуряват около 600 000 лица, а в същото време във втория стълб те са  3 000 000 000. Това говори, че  доброволното пенсионно осигуряване има бъдеще, стига да се създават съответните преференции за хората, които мислят за своята трета пенсия. Същото се отнася и за работодателите, които могат да получат повече данъчни преференции, а не само по 60 лв. данъчно признати разходи на работник. Разбира се, всичко това е свързано с развитието на икономиката на страната.

- И накрая, наемате ли се да очертаете прогноза за близките 5 години на частното пенсионно осигуряване?

- Тенденциите са оптимистични и смятам, че капиталовото пенсионно осигуряване няма алтернатива. То ще бъде неразделна част от пенсионната система на всяка страна, в т.ч. и България, и доходите, които ще се получават от бъдещите пенсионери от капиталовите фондове, ще бъдат много по-големи, отколкото доходите от държавната система. Това ще е благоприятен факт и за самата обществена система, защото с увеличаване на доходите, получавани от капиталовите фондове (от втория или от третия стълб),  натискът и очакванията на хората към първия стълб ще намаляват. Хората все повече ще разчитат на капиталовите фондове. Ако се въведат и мултифондовете, те ще могат да участват и в управлението на своите активи. Всичко това води до успокояване на обществената система. Оптимист съм и за стабилността на българските пенсионни фондове, защото те досега се управляват успешно от съществуващите пенсионноосигурителни дружества. Самото създаване на ПОД като институция, управляваща допълнителните пенсионни фондове, е едно специфично решение и постижение на България. Създаването и наличието на тези специални юридически субекти, каквито са ПОД, които могат да развиват съгласно закона единствената дейност  – управление на пенсионноосгурителни фондове. В  много други държави това управление се извършва от различни финансови институции – банки, застрахователи и др., което е немалък рисков фактор за стабилността на съответните пенсионни фондове.

Очаквам сигурност и стабилност на вложенията на бъдещите пенсионери в българските допълнителни пенсионни фондове, принос за което има и специалната надзорна институция в лицето на Комисията за финансов надзор, която упражнява ежедневен контрол над дейността на дружествата и състоянието на управляваните от тях фондове. Ще се подобрява и управлението на тяхната инвестиционна дейност не само в рамките на Европейския съюз и в света, но и по отношение на инвестициите в икономиката на нашата страна с участие на ресурса, натрупан в пенсионните фондове в големи инфраструктурни проекти. Обратната връзка не е за пренебрегване. Защото добрата икономика води до добри възнаграждения, добри осигурителни вноски, които отново ще навлязат в пенсионноосигурителната система.

 Илеана Стоянова