Някои актуални въпроси на застраховането у нас и неговия надзор

11 Август 2011 г.,zastrahovatel.com
Христо Христов – първи директор на “Дирекция за застрахователен надзор”, председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-ото народно събрание (ОДС)

“По развитието на застраховането се съди за  икономиката на дадена страна”.

   АДАМ СМИТ(1723-1790) шотландски икономист и философ.

      

 Адам Смит е ярък поддръжник на либералната икономика и често е наричан баща на пазарната икономика. Той е сред първите, които отстояват тезата, че търсенето и предлагането трябва да определят пазара. Освен това Смит отхвърля намесата на правителствата върху икономиката като неефективна и неефикасна. Адам Смит защитава свободната търговия и предприемачество.

 

 

Общоизвестно е, че основната функция на надзора е да защитава интересите на застрахованите и същевременно да регулира и контролира застрахователната дейност с цел тя да се развива успешно и безпроблемно в перспектива. В тази връзка заслужава да се отбележат някои достижения на българския застрахователен надзор през последната година, година и половина. Тук трябва да отбележим мерките за косвено ограничаване на посредническите комисиони, които се отразиха положително както на дейността на застрахователите, така и на самите застраховани. Застрахователите получиха възможност за намаляване на аквизиционните разходи и заделяне на по-големи резерви, а застрахованите можеха да се възползват от евентуални намаления на застрахователните премии по задължителните застраховки, макар че това на практика не се получи. Друг положителен елемент е въвеждането на единната информационна система във връзка със задължителната застраховка “ГО” на автомобилистите. Положително трябва да се оцени и стремежът за въвеждането на електронна полица, макар че според мене би трябвало то да бъде предшествано от един по-продължителен подготвителен период, за да не се затруднява излишно работата на отделните застрахователи и посредници.

Заедно с това обаче в обществеността се оформя мнението, че други мерки в сферата на застраховането не държат в достатъчна степен сметка за тежката кризисна обстановка в страната и произтичащата от това рязко намалена платежоспособност на населението и бизнеса. Така например с въвеждането на данъчното облагане на премиите по някои важни видове застраховки, колкото и минимално да е то, се създадоха предпоставки за намаляване на обема на брутния премиен приход, с други думи – за по-нататъшно свиване на застрахователния бизнес. Това е тенденция, която се наблюдава у нас през последните две години. Убеден съм, че трябва да се помисли за намаляване на цялата данъчна тежест по задължителните застраховки, които имат много важно социално значение. Създава се впечатлението, че някои надзорни мерки, макар и насочени към преследването на положителни цели, се въвеждат преждевременно, като не се държи достатъчно сметка за сегашната финансово-икономическа обстановка в страната и тясно свързаната с нея специфика на националния застрахователен пазар. Така например въвеждането на средна рискова премия по задължителните застраховки създава условия за бъдещото въвеждане на “Платежоспособност 2”, което, както е известно, трябва да стане до края на 2012 година, но на настоящия етап е малко преждевременно, тъй като създава трудности в работата на застрахователите и най-важното – тласка косвено към завишаване на застрахователните премии, без да се взема предвид постоянно намаляващата платежоспособност на кандидатите за застраховане.

И накрая – предвижданото премахване на разсроченото плащане на премиите (поради 700 000 броя прекратени разсрочени застраховки по “ГО” на автомобилистите през 2010 г.), като че ли съвсем игнорира споменатото вече няколко пъти постоянно намаляване на платежоспособното търсене на застрахователни продукти, в това число и на задължителните застраховки. Моят личен практически опит в застраховането ме навежда към този обобщаващ извод и към неговото потвърждаване в бъдеще.

На мнение съм, че надзорните мерки по застраховането е по-сполучливо сега да се насочат към решаване на въпроси , като налагането от лизингодателите на застрахователни тарифи, много по-високи от пазарните, или пък ликвидирането на едно често наблюдавано явление при банките – лишаване на кредитополучателите от свободата на избор на застраховател при сключването на необходимите застраховки.

По-нататък бих желал да насоча вниманието ви както към по-конкретното разглеждане на вече посочените, така и върху някои други проблеми и въпроси.

 

За данъчната тежест на общозастрахователните дружества

 

Законът за данъка върху застрахователните премии/ЗДЗП/ влезе в сила от 01.01.2011г. Най-общо и популярно казано, той предвижда облагане на застрахователните премии с 2% с изключение на всички видове животозастраховки, на най-важните международни застраховки /външно карго, корабно и самолетно каско, “Гражданска отговорност” на кораби и самолети/ и на презастрахователната, респ. ретроцесионната дейност. Данъкът изрично се посочва в застрахователния договор отделно и фактически е изцяло за сметка на клиента. Данъчната основа се намалява с включените в премията суми за Гаранционния фонд, Обезпечителния фонд и Държавния фонд “Земеделие”, а предоставените бонуси и отстъпки не се включват в нея, когато се предоставят едновременно със заплащането на застрахователната премия.

Ако предположим, че през 2011 г. брутният премиен приход на застрахователите по общо застраховане се запази на равнището от 2010 г. /1374,3 млн.лв./ и го намалим с премийния приход по изключените от данъчно облагане посочени по-горе видове общи застраховки /48,5 млн. лв./ ще получим, че на данъчно облагане със ставка 2% ще подлежи сумата от 1325,8 млн. лв., или в бюджета ще влязат данъци за 26,5 млн.лв., в т. ч. 9,6 млн.лв. от задължителните застраховки “Гражданска отговорност” на автомобилистите и “Злополука” на пътниците в обществения транспорт. Като се има предвид размерът на приходната част на бюджета за 2011 г., тази сума може да бъде окачествена като пренебрежимо малка, с по-скоро символично значение. От друга страна, в сегашната кризисна обстановка всеки нов приходоизточник, колкото и незначителен да е той, допринася за намаляване на очертаващия се немалък бюджетен дефицит.

Практическото приложение на ЗДЗП ще доведе до:

 

1.По-нататъшни затруднения в развитието на общозастрахователния бизнес

 

В резултат от кризата и постоянно свиващото се вътрешно платежоспособно търсене брутният премиен приход по общо застраховане през последните 3 години непрекъснато намалява. През 2008 г. той е бил 1516,2 млн.лв., през 2009 г. – 1474,2 млн.лв., а през 2010 г. – 1374,3 млн.лв. Това съответства на следните темпове на спад: общо за периода 2008-2010 г. – минус 9,4%, за 2009 г. Спрямо 2008 г. – минус 2,8%, и за 2010 г. спрямо 2009 г. – минус 6,8%. Както се вижда, особено сериозен е спадът през последната година,  когато бе разработен и приет ЗДЗП. Въведеният нов двупроцентов данък ще доведе до допълнително намаляване на и без това сериозно стеснилото се вътрешно платежоспособно търсене на общозастрахователни продукти. Между другото, тарифите по тези продукти отдавна са утежнени с многобройни задължителни вноски – за Гаранционния фонд/ГФ/, за Обезпечителния фонд/ОФ/, за Държавния фонд ”Земеделие”/ДФЗ/,  а по задължителната “ГО” на автомобилистите клиентите се натоварват допълнително и с разходи за заплащане на стикерите.

Само за пълнота на изложението ще спомена, че животозастраховането у нас постоянно стагнира от няколко години насам, като брутният премиен приход по него има символичен характер – 248,7 млн. лв., което съответства на 127,2 млн. евро. За сравнение ще посоча, че подобна сума се събира годишно в рамките на средноголям германски град с население от около сто хиляди души. При това положение логично възниква въпросът: за каква застрахователна култура на населението може да се говори, след като липсва яснота за годишната доходност по спестовните животозастраховки, и то на фона на непрекъснато снижаващата се негова платежоспособност.

 

2.Стесняване на обхвата по най-голямата и най-важната задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите

 

Постоянното повишаване на нейната цена, включително и поради надзорните изисквания за по-високи резерви по нея, съчетано с въвеждането на новия двупроцентов данък и еднократното й заплащане, ще задълбочи това стесняване. Обхватът на застраховката и без това понастоящем е доста под 90%, което е минималното изискване за страните от ЕС, а евентуалният чувствителен спад под този минимум може да доведе до определени санкции.

 

3.Неравнопоставеност на различните икономически субекти при осъществяване на сходна дейност

 

На практика общозастрахователните дружества се поставят в косвено по-тежко положение за развиване на своя бизнес в сравнение с животозастрахователните, здравноосигурителните дружества и пенсионноосигурителните дружества с техните универсални, професионални и доброволни фондове. Отнесено към банките, това би означавало все едно да се въведе данък върху влогонабирането.

 

4.Засилване на стремежа на дружествата по общо застраховане да увеличават презастраховането си, тъй като премиите по него няма да се облагат с данък

 

То ще доведе до по-нататъшно изтичане на национален доход от страната, макар че на микроравнище всеки застраховател ще намира конкретни застрахователно-технически оправдания за това.

 

5.Влошаване на финансовото състояние на застрахователите по общо застраховане

 

Данните за 2010 г. сочат, че общозастрахователните компании (всичко 19 на брой) реализират сумарна загуба от 16,4 млн. лв., а само шест от тях отчитат общо загуба от близо 85 млн. лв. Показателен е фактът, че най-голямото дружество – ЗПАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп”, има загуба от 30,6 млн. лв., следвано от ЗК “Лев Инс” АД със загуба от 25 млн. лв. Посоченото вече косвено негативно въздействие на новото данъчно облагане върху развитието на бизнеса им няма да спомага за излизане от тази, макар и не чак толкова обезпокоителна ситуация.

 

6.Проблеми по подготовката за изпълнението на много високите изисквания на директива “Платежоспособност  ІІ”, които трябва да се въведат до края на следващата 2012 година

 

Още отсега по принцип е известно, че изискванията към определени застрахователно-технически резерви и към собствения капитал ще се повишат рязко спрямо сегашните. В тази връзка надзорът вече започна да завишава някои нормативни изисквания, особено във връзка със заделянето на допълнителни резерви по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Като се има предвид и обстоятелството, че съгласно Търговския закон загубите за 2010 г. трябва да се покрият, много от дружествата ще се затруднят при намирането на активи за решаването на тази тройна задача до 2012 година.

В заключение: конкретните плюсове от прилагането на ЗДЗП са по-малки в сравнение с косвените и преките минуси от него. Този закон трябва да бъде отменен през 2012 г., за да могат общозастрахователните дружества по-спокойно и по-успешно да се подготвят за изпълнението на очакваните нови, значително по-високи и по-тежки изисквания на директивата “Платежоспособност ІІ”. Ако поради някакви фискални съображения се прецени, че ЗДЗП все пак трябва да бъде запазен, то от данъчно облагане би следвало да се освободят задължителните застраховки /такава практика има в някои страни–членки на ЕС/ или поне имащата много важно социално значение “Гражданска отговорност” на автомобилистите, за да могат да се избегнат евентуални санкции поради стесняващия се доста под европейския минимум неин обхват.

 

За взаимните регреси между застрахователите

 

В рамките на националната икономика постоянно нарастват взаимните задължения между фирмите, които според Българската стопанска камара /БСК/ възлизат на много милиарди левове. Нещо подобно се наблюдава и между общозастрахователните дружества – тук става дума за взаимните регреси между тях по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Всеки застраховател има немалки регресни вземания, респективно задължения към останалите свои колеги. Обичайна практика е взаимното прихващане с цел балансиране на тези вземания и задължения. При доста застрахователи обаче задълженията значително надвишават вземанията – това изкривява тяхното фактическо финансово състояние и действа в ущърб на други застрахователи. Всеки застраховател сам за себе си знае какво дължи и какво му дължат по регреси. Липсва официална агрегирана информация по този въпрос за целия бранш. Необходимо е Комисията за финансов надзор да задължи застрахователите периодично да представят достоверни справки за обема и структурата на тези регреси по партньори, за да се види точно кои са некоректните от тях и дали последните ще бъдат в стабилно финансово положение, ако се задължат да погасят всичките си задължения по регреси. След своевременно изясняване на действителното състояние надзорният орган ще трябва да наложи необходимите мерки спрямо “висящите” с регреси застрахователи за увеличаване на техния финансов капацитет.

 

За застрахователните тарифи при лизинга

 

Напоследък много лизингодатели създадоха собствени застрахователни брокери или пък се обвързаха като брокери, работещи за финансиращите ги банки. На практика и в двата случая на лизингополучателите се налагат застрахователни тарифи, много по-високи от пазарните, като се изхожда от фактически господстващото положение на лизингодателя. По този начин в действителност лизингополучателите се дискриминират ценово и Комисията за защита на потребителите би трябвало да се намеси в съответствие със законовите си правомощия. Същевременно в застрахователното законодателство трябва да се фиксира, че застрахователните брокери във всички случаи на своята дейност по всеки вид застраховка прилагат едни и същи тарифи на компаниите, за които работят.

Нещо подобно се наблюдава и при банките – когато отпускат кредити, те лишават много често кредитополучателите от свободата на избор на застраховател при сключването на нужните застраховки, налагайки им сключването на тези застраховки при тях /ако са застрахователни агенти/ или пък при техни или обвързани с тях застрахователни брокери. Искам само да припомня, че по наше време банките като юридически лица не можеха да имат статут на агенти и нямаше такава порочна практика.

 

За подобряване качеството при ликвидацията на щетите

 

Напоследък нараства броят на жалбите по повод формалните откази на застрахователните компании да изплащат щети или да намаляват съществено размера на подлежащите на плащане обезщетения. За решаване на този проблем трябва да се върви паралелно в две главни насоки:

 

А. Създаване на законодателни предпоставки за формирането и функционирането на независими от застрахователя консултанти за оценка и ликвидация на щети по различните застраховки, най-вече в автомобилното и имущественото застраховане.

 

Б. Ускоряване на работата по разработване и нормативно утвърждаване на методика за единна оценка на неимуществените щети при задължителните застраховки и периодично осъвременяване на съществуващата методика за оценка и ликвидация на имуществените щети.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Здравно застраховане"
д-р Ирена Мишева ,
orange_li