Възможно е да се въведат минимални задължителни застраховки срещу градушка

·        Ако земеделските полици станат задължителни и се сключват от всички стопани, цената им ще падне

·        Има опасност обаче тези застраховки да станат губещи заради голямата конкуренция между компаниите, които ще намаляват премията, за да привличат клиенти

-Г-н Найденов, преди време вие заявихте в Брюксел, че у нас ще бъде въведено задължително застраховане на земеделската продукция. Как се разви тази ваша идея? Съставена ли е работна група по осъществяването й? Има ли вече готови законопроекти, които уреждат тази материя?

-Фермерите имат възможност да получат средства от европейските фондове за застраховане на земеделската продукция и трябва максимално да се възползват от тях. През миналата година България нотифицира пред Европейската комисия схема на държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция”. От нея могат да се възползват земеделски производители, отглеждащи овощни и зеленчукови култури, като застраховат селскостопанската си продукция срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия.

-Как е уредено застраховането на земеделската продукция в останалите страни от Евросъюза? Коя практика би била най-подходяща за въвеждане у нас?

-Страните-членки на Европейския съюз имат различни практики при застраховането на селскостопанска продукция и животни. Застраховката е задължителна за фермерите в Гърция, Кипър и Белгия. Като в Гърция застраховките са задължителни само за част от земеделските производители. От задължителното застраховане там са изключени оранжериите и животновъдството, т. е. интензивните производства. Ако няма държавна помощ за тях, това са производствата с по-нисък доход и застрахователните премии са натоварване за тях. Системата за подпомагане на земеделието по общата селскостопанска политика на ЕС е организирана във вид на плащания и подкрепа на доходите на стопаните. В Холандия такова задължение имат само животновъдите, но не и земеделците. България е единствената в света, в която държавата плаща за борба с градушките. Затова досега са се отделяли по 10 млн. лв. годишно. Сега в България действат две схеми за застраховане на продукцията, осъществявани със съфинансиране от националния бюджет и ЕС. За миналата година Държавен фонд "Земеделие”  отпусна държавна помощ за земеделските производители, чиято реколта е била на 100% унищожена от наводнения или градушки през 2010 г. Субсидията бе в размер на 40% от действителните разходи за отглеждане на дадената култура през съответната стопанска година, като стопаните трябваше да имат протокол от областните и общински служби „Земеделие и гори” за 100% унищожен посев. Земеделски производители, които не бяха застраховали площите си обаче, получиха 50% от полагащата се помощ. За компенсиране на унищожена реколта от градушка право да кандидатстват имат фермери, които са отглеждали пшеница, ечемик, царевица за зърно, техническо сорго, просо, слънчоглед, зимна маслодайна рапица, дини, тикви, малини и лозя. Възможно е да се въведат минимални задължителни застраховки срещу градушки от 20-30 ст. на декар.

-Кои са плюсовете и минусите на задължителното застраховане на земеделската продукция в ЕС?

-Възстановяването на задължителния характер на земеделските застраховки би било от полза за всички. За селскостопанските производители – защото продукцията им ще е застрахована и дори да бъде унищожена на полето, те ще получат пари от застрахователя за нея. Освен това увеличаването на обхвата на даден вид застраховки обикновено води до намаляване на цената им за крайните потребители. Затова, ако земеделските застраховки станат задължителни и се сключват от всички стопани, цената на тези полици ще се понижи. Така застрахователната защита на земеделската продукция не само ще е налице всяка година, но и ще е по-евтина за производителите. За застрахователните компании също ще е добре, ако земеделските застраховки станат задължителни, тъй като това означава увеличаване на бизнеса им. Разбира се, тук има един „тънък” момент, свързан с конкуренцията между отделните дружества и произтичащото от нея намаляване на цените на полиците. Вярно е, че с увеличаване на обхвата на застраховката рискът по нея намалява, но това намаление трябва да бъде внимателно пресметнато. За да не се окаже впоследствие, че за някои компании тези застраховки са губещи. Още повече че щетимостта при земеделските полици традиционно е сравнително висока.

-Как оценявате състоянието на българското земеделие в момента? Конкурентно ли е то в европейски план?

-За периода от влизането на страната в ЕС икономическото състояние на земеделския отрасъл остава относително стабилно. Макроикономическите показатели за 2010 г. показват, че отрасълът е преодолял регистрирания в резултат на икономическата криза спад през предходната 2009 г. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) създадената Брутна добавена стойност (БДС) в земеделието е 3190 млн. лева и представлява 5,3% от общата БДС и 4,5% от брутния вътрешен продукт на страната. Следва да се отбележи, че за 2010 г. темпът на прираст на БДС в аграрния сектор (на тримесечна база) е най-висок в сравнение с този в другите отрасли, определящи структурата на икономиката на страната. В рамките на последните няколко години земеделието е единственият отрасъл на българската икономиката, който формира положително външнотърговско салдо и има немалък принос за подобряване на външнотърговския баланс. За периода на членство на България в ЕС износът и салдото при търговията със селскостопански стоки отбелязват стабилен темп на нарастване - от 219,64 млн. щ. долара през 2008 г. до 943,6 млн. щ. долара през 2010 г. Делът на селскостопанския износ от общия за страната е значителен - около 17% при внос 9,9%. Спрямо предходната година през 2010 г. износът на селскостопански стоки е нараснал с 24% и възлиза на 3,468 млрд. щатски долара при 2,795 млрд. щатски долара за 2009 г. Около 72% от износа е насочен за европейския пазар, което е потвърждение, че българските земеделски продукти отговарят на изискванията на единния пазар на ЕС. Предварителните данни от проведеното през 2010 г. преброяване на земеделските стопанства сочат, че в земеделието протичат сериозни процеси на окрупняване - намалява общият брой на земеделските стопанства за сметка на нарастване на размера на използваната от тях земеделска площ. През 2010 г. земеделските стопанства са намалели с 32,9% спрямо 2007 г.- от 493,1 хил. на 371,1 хил. броя, като е увеличен средният размер на използваната земеделска площ (ИЗП) на стопанство с 58% от 6,2 ха до 9,8 ха (за 2010 г. спрямо 2007 г.). Отчита се намаление както на броя на стопанствата с размер до 2 ха - с 27,9%,  така и на ИЗП в тях – с 21,5% спрямо 2007 г. В същото време броят на стопанствата с размер от 10 до 100 ха нараства с 43,8%, а на използваната в тях площ – с 51,1%. Нараства и броят на стопанствата с размер над 100 ха – с 24,7%, и на ИЗП в тях – с 20%. През последните 3-4 години се наблюдава постепенно окрупняване и на животновъдните ферми и увеличаване броя на отглежданите животни в едно стопанство. През 2010 г. в групата ферми, в които се отглеждат от 1 до 9 крави, се отчита намаление спрямо 2009 г. както на броя на стопанствата (с 20,1%), така и на броя на животните в тях - с 20,7%. В същото време броят на фермите с над 50 животни нараства с 45,9%, а броят на животните в тях – с 34,6%. Подобни констатации са валидни и за останалите видове и категории животни.

Протичащите процеси на преструктуриране и окрупняване и ускоряването на инвестиционния процес са фактори, които влияят положително за повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие. Фактът, че обемът на селскостопанския износ нараства, говори красноречиво за способността на сектора да се конкурира на международния пазар. Следва да се отбележи обаче, че към настоящия момент българските земеделски производители са поставени в неравностойна позиция по отношение на подпомагането на доходите им. Нашите фермери и арендатори получават преки плащания, които са значително по-ниски от тези в старите държави-членки на ЕС. Предвидените за 2011 г. плащания по Схемата за единно плащане на площ у нас са на 50% от равнището на плащанията в старите държави-членки. Предвид по-лесната усвояемост на директните плащания в сравнение с тези по Втори стълб на ОСП и сравнително бързия им ефект върху пазара, тази неравнопоставеност в подкрепата влияе особено силно върху конкурентоспособността на българското селскостопанско производство. Ето защо в позицията си за бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2013 г. Министерството на земеделието и храните настоява за премахването на различията в нивата на плащания между старите и новите държави-членки.

От друга страна, ние вече сме сезирали официално Европейската комисия за искането на България пълният размер на националния таван за директните плащания (814,3 млн. евро) да бъде достигнат още през 2014 г. вместо през 2016 г., както е заложено в Договора за присъединяване. Подобно действие няма да утежни значително бюджета на ЕС, но би представлявало сериозна подкрепа за земеделските стопани от България и знак за тяхното равнопоставено положение на общия европейски пазар.

-Според вас кои са причините сега земеделските производители масово да не застраховат продукцията си - липсата на финансов ресурс или недостатъчната информираност?

-Пазарът на селскостопанското застраховане не е достъпен за повечето земеделски производители. През 2010 г. стартира схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция” в сектор „Плодове и зеленчуци”. Интересът към схемата е слаб и за миналата година ДФ „Земеделие” отчита като усвоени средства около 540 000 лева от 191 земеделски производители при определен бюджет от 4 млн. лв. До момента за 2011 г. са сключени 180 договора за над 267 000 лева. По-скоро причините са комплексни - от една страна, липсата на средства, а от друга, недостатъчната осведоменост на производителите.

-Много често се казва, че земеделските производители нямат застрахователна култура. Какви са вашите наблюдения по този въпрос?

-В случая държавата дава възможност земеделските производители на плодове и зеленчуци да застраховат продукцията си, но въпреки това много от тях не се възползват, макар размерът на държавната помощ да е до 80%. Тук идва и ролята на застрахователните компании, които могат да популяризират схемата и най-вече селскостопанското застраховане сред производителите. Липсата на застрахователна култура е следствие от липсата на информираност.

Интервю на Йоанна Стефанова