Не е луд който яде баницата...

29 Август 2011 г.,zastrahovatel.com
Заради «дупка» в българската нормативна уредба милиони евро изтичат от нашите застрахователни компании и Гаранционния фонд в чужбина

 

Тези дни в новините на най-гледаната българска телевизия беше излъчен любопитен репортаж: Недоволен румънски гражданин обясни пред камерата, че все по-често румънци изпитвали трудности да си получат обезщетенията при пътнотранспортни произшествия в северната ни съседка, тъй като българските застрахователи отказвали да плащат. Никъде в репортажа не се спомена за коя автомобилна застраховка става дума и затова има вероятност той да е останал недоразбран от широката публика. За хората от застрахователния бранш у нас обаче казусът е болезнено познат.

 

Възможността за «далавера» беше надушена от румънски «предприемачи» малко след влизането на нашите две страни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Месец след месец от нея се възползваха все повече граждани на северната ни съседка, а бизнесът на «откривателите» й процъфтяваше. Те започнаха да създават свои сайтове в интернет, чрез които да набират нови клиенти и дори да рекламират услугите си на билбордове в Румъния. Така по неофициални данни автомобилите с български регистрационни номера, които се карат приоритетно в северната ни съседка вече са десетки хиляди. Според запознати всички български автомобилни застрахователи са застраховали такива коли, но повечето от «румънските» застраховки са концентрирани в 3-4 наши застрахователни дружества, които са давали най-ниски цени за «Гражданска отговорност» на автомобилистите.

 

В какво точно е далаверата?

 

В северната ни съседка се произвеждат автомобилите с марка «Дачия». За да осигури повече клиенти за своите коли, Румъния въвежда висока такса за първа регистрация в страната на автомобили втора ръка внесени от чужбина. С този въпрос се занимава дори Европейската комисия, като е много вероятно северната ни съседка да бъде санкционирана. Налогът е от порядъка на 2000 евро – сума, която е съпоставима с цената на една кола на старо в прилично състояние. Повечето румънци обаче не са сред богатите жители на ЕС и масово карат стари коли внесени от чужбина. Затова за тях е много изгодно появилото се предложение за посредничество при покупката на автомобил втора ръка от България, с което се избягва плащането на високия протекционен налог. А то се състои в следното: румънският посредник се свързва с българска автокъща или частно лице, което продава колата си. Намира румънски купувач за конкретния автомобил, след което се сключва нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС-то.

 

Чистият от юридическа гледна точка вариант

 

на «далаверата» е фиктивен купувач по този договор да е български гражданин, който след това да издаде пълномощно на реалния купувач (румънски гражданин), с което му дава право да кара автомобила не само в България, но и извън границите й. В някои случаи пълномощните дават възможност на упълномощения дори да продаде колата - когато и на когото реши. Според запознати, за получаване на такова пълномощно румънските клиенти плащат на румънския посредник 500 евро, а той го получава срещу 30-тина лева, обикновено от някой безимотен български гражданин от малцинствата, който дори няма шофьорска книжка. В тези случаи румънският купувач плаща и данъка на колата в България, както и комисиона за посредничеството.

За така продадения автомобил се сключва задължителната застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите в българска застрахователна компания (у нас цената на тези полици е чувствително по-ниска отколкото в Румъния). И със застраховката, с пълномощното, с талона на колата и българските регистрационни номера автомобилът се движи напълно легално в Румъния, без да е регистриран там. Така румънският купувач си «спестява» повече от 1000 евро, при това е изряден от юридическа гледна точка. А при евентуално пътнотранспортно произшествие по негова вина, настъпило извън границите на България, обезщетението трябва да бъде изплатено от българската застрахователна компания издала полицата за «Гражданска отговорност» на автомобилистите.

В този случай обаче отговорността за колата и задължението да плаща данъци за нея у нас остава за българския гражданин издал пълномощното. Според запознати, в градовете ни по поречието на Дунав живеят хора, които вече са издали по стотици такива пълномощни.

С течение на времето и разрастването на тази практика обаче българските граждани започнаха да осъзнават колко голяма е отговорността, която поемат. Затова се появи и друг вариант на далаверата. Той е по-евтин за купувача на автомобила, но за сметка на това не е чист от юридическа гледна точка, както вече описания.

При втория вариант на «далаверата»

 

в нотариално заверения договор за покупко-продажба като купувач се записва румънския гражданин. С този договор, талона на колата и българските й регистрационни номера той я вкарва в Румъния и я кара там, без да я регистрира. Така избягва плащането на въпросните 2000 евро. А българският продавач с нотариално заверения договор отива в НАП, където изваждат колата от списъците на автомобилите, за които се дължи данък. С други думи за този автомобил вече не се плаща данък нито у нас, нито в Румъния. Но тъй като колата продължава да е с валидно издадени български регистрационни номера, при пътен инцидент по вина на водача й обезщетението трябва да бъде изплатено от българския й застраховател или от нашето бюро «Зелена карта» - ако е незастрахована.

 

Кой печели?

 

Ясно е, че от «далаверата» печелят румънските купувачи и посредници, както и нашите автокъщи и нотариуси. Но има и губещи. Това са българските застрахователни компании продаващи «Гражданска отговорност» на автомобилистите, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) и нашия Гаранционен фонд, от който НББАЗ си търси парите, след като плати обезщетението. Така в крайна сметка губещи са всички български граждани.

 

Това обаче не е всичко. Проблемът ескалира още повече през последните 1-2 години, когато в българското бюро «Зелена карта» започнаха да се появяват все повече искания за изплащане на обезщетения за събития в Западна Европа, причинени от коли с българска регистрация управлявани от румънски граждани, научи в. «Застраховател прес». А е ясно, че ако в Румъния обезщетенията за нанесените неимуществени вреди са съпоставими като сума с присъжданите у нас, то обезщетенията за неимуществени вреди в Западна Европа са многократно по-високи.

 

Числата

 

Предоставените ни от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи данни показват, че през 2005 г. румънското бюро «Зелена карта» е завело 37 щети, нанесени от автомобили с българска регистрация на територията на северната ни съседка, през 2006 г. случаите са 52, през 2007 г. – 91, през 2008 г. – 140, а през 2009 г. – 160. Следва спад – заведените през 2010 г. щети са 57. Той се обяснява от експертите с факта, че предвид ескалацията на проблема повечето компании членове на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи през 2010 г. вече работят със свои кореспонденти в Румъния. От сайта на НББАЗ става ясно, че само две от компаниите членуващи в бюрото нямат свои кореспонденти в северната ни съседка. Така заведените от румънското бюро 57 щети през 2010 г. са нанесени от незастраховани автомобили с българска регистрация или от коли, които са застраховани в двете наши компании без кореспонденти в Румъния. Много показателен за развитието на ситуацията е и броят на заведените от румънското бюро щети от началото на тази година до преди седмица – 150, т.е. близо три пъти повече отколкото през цялата 2010 г.

От 2008 г. НББАЗ води статистика и за броя на заведените от румънското бюро «Зелена карта» щети, нанесени от незастраховани автомобили с българска регистрация на територията на северната ни съседка. През 2008 г. те са били 15, през 2009 г. – 45, през 2010 г. – 42, а от началото на 2011 г. досега – 120. Пред в. «Застраховател прес» от НББАЗ уточниха, че средният размер на заведените от румънското бюро щети предизвикани от автомобили с българска регистрация тази година е 1758 евро.

От всичко казано дотук става ясно, че ако не бъдат предприети спешни мерки за пресичане на тази практика има опасност от източване

на все по-големи суми от нашия Гаранционен фонд, което може да доведе до необходимост от събиране на допълнителни вноски от българските застрахователи за обезпечаване на финансовата му стабилност.

Добрата новина е, че «румънския казус» от известно време се обсъжда официално от засегнатите институции и вече има конкретни предложения за решаването му. Проблемът е поставен официално на дневен ред на 16 юни тази година с подписано от Румен Янчев писмо от името на ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» до НББАЗ и Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). В писмото си Янчев пише: «Предвид нарасналата честота на застрахователни събития, причинени от румънски граждани с МПС с българска регистрация на територията както на Румъния, така и на други държави-членки на Европейския съюз, нашето мнение е, че този проблем ескалира и следва да намери единно решение, предвид неговата сериозност и значимост.» И допълва: «След направени проучвания и анализ на ситуацията предложихме правно становище по отношение на част от тези щети, за които по наше мнение има основание да се откаже изплащането на застрахователно обезщетение, поради обстоятелството, че са нарушени редица правни норми и се заобикалят данъчни задължения, с което се ощетяват бюджетите на засегнатите страни и се нарушават интересите на застрахователните компании. Предвид комплицираността на проблема, липсата на изричното му уреждане в Директивите свързани с автомобилното застраховане и нееднозначното тълкуване, с настоящото писмо още веднъж настояваме това становище да стане своевременно достояние на всички членове на бюрото. Според нас, отчитайки пасивната позиция на институциите към настоящия момент в посока както на промяна на законодателството, така и на диалог с румънските власти, това е един от начините да се въздейства върху този процес и ние като членове на НББАЗ и АБЗ виждаме смисъла на това членство в изграждането на единна позиция по общи за бизнеса проблеми. Настояваме да се предизвика дискусия и обсъждане на предложеното от наша страна решение, което да има благоприятен ефект както върху всички участници на пазара, предлагащи застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, така и върху НББАЗ и Гаранционния фонд.»

Българското бюро «Зелена карта» реагира бързо и на 20 юни изпраща писмо до изпълнителните директори на членуващите в НББАЗ дружества и до председателя на Гаранционния фонд Борислав Михайлов, с което свиква среща на 22 юни, присъствието на която е задължително. В подписаното от председателя на НББАЗ Атанас Табов писмо се уточнява: «по този проблем сме сезирали с две писма МВР, КФН и Камарата на нотариусите за спешни законодателни промени, най-вече в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, телени от тях. Поискали сме при покупка на български МПС от чуждестранно лице, постоянно пребиваващо в чужбина, да не могат да се извършват сделки без да бъде снет регистрационния номер на продавача, а купувачът да получава транзитен номер с валидност 30 дни. До този момент тези институции заемат пасивна позиция.»

След проведената в столичния х-л «Рила» среща АБЗ, НББАЗ и Гаранционния фонд излизат с общо писмо до вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, председателя на Камарата на нотариусите Димитър Танев и председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. В документа се описва проблема и се казва: «След направения анализ и проучване на ситуацията считаме, че са

нарушени редица правни норми  и се заобикалят данъчни задължения, с което се ощетяват бюджетите на засегнатите страни и се нарушават интересите на застрахователните компании. По-конкретно:

- след продажбата на тези автомобили не се уведомяват органите на КАТ и следователно регистрационните номера не се снемат от отчет и не се издават транзитни номера на тези автомобили,

- не се уведомяват застрахователните компании за смяната на собствеността,

- с договора за покупко-продажба «старият» собственик се отписва от данъчни задължения, като в същото време румънският гражданин не регистрира автомобила в Румъния и следователно и там не дължи данъчни задължения.

Освен че се избягват данъчни задължения, българските застрахователни компании продължават да носят риска за тези автомобили, тъй като те са с валидно издадени български регистрационни номера и подлежат на задължително застраховане в България, т.е. българските застрахователни компании нямат право да откажат да сключат задължителната застраховка «Гражданска отговорност» на автомобили със законно издадени български регистрационни номера. По този начин големи суми парични средства (става въпрос за милиони евро) изтичат в тези страни от българските застрахователни компании за изплащането на обезщетения на пострадалите чужди граждани при ПТП на чужда територия по вина на автомобил с българска регистрация, но вече с нов собственик, в случая румънски.

В случаите, когато тези автомобили нямат сключена застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, краен платец на обезщетението е българският Гаранционен фонд.»

С писмото се предлагат и спешни законодателни промени:

«1. Да бъде предвидена уредба, съгласно която при покупко-продажба на автомобил с български регистрационен номер между местно лице и лице, постоянно пребиваващо извън територията на България, задължително да се прекрати регистрацията на автомобила и да се издаде временен (транзитен) номер. Неизпълнението на това задължение трябва да бъде скрепено със значителни финансови санкции за продавача.

2. Нотариусите, като длъжностни лица, да могат да сключват сделки за продажба на МПС на чуждо лице срещу документ за прекратена регистрация на МПС и издаден временен (транзитен) номер. Освен това да им бъде наложено задължение за подаване на информация към МВР за всяка сделка на покупко-продажба на МПС между место лице и лице, постоянно пребиваващо извън територията на България. По този начин ще може да бъде осъществяван своевременен контрол, както и ще могат да бъдат налагани своевременно предвидените санкции.

3. Данъчните власти да освобождават данъчно тези автомобили само след представянето на документ за прекратена регистрация на МПС от КАТ.

4. Да се обмисли и възможността за прекратяване на застрахователните договори, свързани с МПС с български регистрационен номер в случаите на продажба на това МПС на лице, постоянно пребиваващо извън територията на България. Това се налага, защото от една страна за определянето на застрахователния риск за застрахователния бизнес не е без значение от кого и къде ще бъде управлявано МПС-то, а от друга: при прекратяване на регистрацията и издаване на транзитен номер е логично да се прекрати застрахователния договор и да се сключи нов със срок на действие до изтичане срока на транзитнияя номер, съгласно чл. 15 от Директива 2009/103/ЕО.»

 

Най-детайлно  е становището на НББАЗ по въпроса. От него става ясно, че:

«Съгласно подписания Многостранен гаранционен договор между дъжавите от ЕС, НББАЗ има задължението да уведомява чуждите бюра за наличие на застраховка “Гражданска отговорност” при настъпили произшествия в страни-членки на ЕС по вина на автомобили с български регистрационни номера. В тези случаи НББАЗ следва да дава покритие по регистрационен номер (обичайно използваното понятие е “normally based”) и да гарантира възстановяването на всичкти дължими суми, съгласно чл. 10 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата.

Конкретно за Румъния могат да се разгледат два отделни случая:

1. Събития настъпили на територията на Румъния, причинени от МПС със законно издадени от България регистрационни табели към датата на събитието, упралявани от румънски граждани с пълномощно.

За щетите спадащи към тази категория, съгласно чл. 1, т. 4 а от Директива 2009/103/ЕС, както и съгласно чл. 10, отнасящи се към чл. 11 пар. 1, раздел 1.1 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, отговорността за възстановяване е на българското бюро. Дори в случаите, когато румънският гражданин е бил оторизиран не само да ползва въпросното МПС, но и да го продава, това не оказва влияние върху територията, в която МПС-то е нормално базирано (normally based territory), тъй като то продължава да се води законно регистрирано в България. Презумпцията за застраховане се базира на normally based концепцията и следва да не се взема предвид постоянното местопребиваване на водача на автомобила към датата на събитието.

2. Събития настъпили на територията на Румъния, причинени от МПС със законно издадени от България регистрационни табели към датата на събитието, управлявани от румънски граждани, които преди това са закупили това МПС с договор за покупко-продажба, но не са го регистрирали в Румъния.

Регулирането на щети, които попадат към втората категория може да се осъществи единствено съгласно чл. 15 от Директива 2009/103/ЕС (разпоредби залегнали и в румънското закондателство), или съгласно чл. 11 пар. 2 от Вътрешните правила в случаите, когато:

а) събитието е настъпило в рамките на 30 дни след придобиване на автомобила от румънския гражданин (дори и да не е регистрирано в Румъния) и МПС-то е незастраховано към момента на събитието или регистрационните табели не са валидни, отговорността се поема от Гаранционния фонд на Румъния.

б) събитието е настъпило след 30-дневния срок от придобиването без автомобилът да бъде регистриран в Румъния, но регистрационните табели издадени в България са валидни, рискът се връща в България и отговорността на българското бюро е съгласно чл. 10, свързан с чл. 11 пар.1, раздел 1.1от Вътрешните правила. Това следва и от т. 7 от «Заключенията по прилагане на Директива 2005/14/ЕС» на Европейската комисия от 11.1.2007 г.

Ако автомобилът закупен от румънски гражданин е бил снет от българските регистри и е следвало да му бъдат издадени временни регистрационни номера валидни за период от 30 дни, в случай на инцидент настъпил след този период се прилага чл. 11 пар. 2 от Вътрешните правила, т.е. отговорността е на Гаранционния фонд на държавата, където е настъпило събитието.

От друга страна фактът, че румънският гражданин не е регистрирал автомобила в Румъния в законните срокове (90 дни от влизането в страната – чл. 82 пар. 4 от Закона за движението в Румъния) и не го е декларирал пред данъчните власти в 30-дневен срок от придобиването (чл. 264 парл 4 от Закона за данъците в Румъния), може да доведе до административни санкции за него, но няма никакво отношение към normally based територията така, както е посочено в европейските директиви и Вътрешните правила. Normally based територията на тези МПС остава България за периода, за който тези МПС имат валидни номера издадени законно в тази държава. Например, ако автомобилът е бил закупен от румънския гражданин на 20.11.2009 г., а на датата на събитието - 3.09.2010 г., автомобилът не е бил пререгистриран в Румъния и регистрационните номера са били български, като не са били снети от регистър, рискът се връща в България, където МПС-то е normally based. Ако събитието беше настъпило на 20. 12. 2009 г., щетата щеше да бъде обработена от румънския Гаранционен фонд.»

В същото време в становището на НББАЗ се подчертава, че «неспазването на данъчното законодателство, както и неизпълнението на задълженията във връзка с прекратяването на българската регистрация на автомобила и пререгистрацията му в Румъния няма за правна последица отпадане на валидността на българските регистрационни номера. Съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, прекратяването на регистрацията, респективно извършването на транзитна регистрация на изнасяното превозно средство, се извършва с писмено заявление на собственика или след писмено уведомление за регистрация на МПС в държава-членка на Европейското икономическо пространство. С други думи прекратяването на регистрация се инициира с нарочно изявление, каквото трябва да е налице. Самото прекратяване на регистрацията се извършва от българските компетентни органи въз основа на някое от посочените изявления. Без да са изпълнени тези условия не може да се говори за невалидност на българския регистрационен номер, респективно че той не съответства на въпросното МПС, още повече този автомобил да се счита за незастрахован. Неиздаването на нов валиден румънски регистрационен номер не прави невалиден българския номер, при положение, че съществува в регистрите на КАТ и не са спазени условията за снемане от регистрация.»

Според НББАЗ «някои компании прекратяват полици на основание промяна в собствеността на МПС, въпреки че са събрали цялата застрахователна премия за 1 година. Съгласно чл. 263 (1) от КЗ в случай на промяна на собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите не се прекратява.»

От бюрото обаче признават: «За да докажем горното, се нуждаем от копие на застрахователната полица, която застрахователите отказват да ни предоставят.»

Освен това «в базата данни на информационния център прави впечатление, че голям брой полици са прекратени на една и съща дата. Това създава затруднение на НББАЗ при даването на покритие по normally based от една страна, а от друга създава предпоставки ГФ да откаже да ни възстанови изплатените суми за обезщетения, каквито случаи вече имаме», се подчертава в становището на НББАЗ. От него става ясно още, че «в резултат на факта, че наши компании отказват да дадат покритие по редовно издадени полици «Гражданска отговорност» от румънското национално бюро уведомяват НББАЗ, че ще обработят щетата за сметка на нашето бюро, на основание Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Вече обработените щети са претендирани към НББАЗ. Двумесечният срок, съгласно чл. 5 от Вътрешните правила за възстановяването на някои от тях вече е изтекъл, като се начислява лихва 12% годишно. Освен това на изпратени от НББАЗ писма с искания на бюрото да бъдат предоставени копия на полици, за да се установи тяхната валидност, някои компании отказват съдействие. В резултат на това НББАЗ не може да даде покритие по normally based в предвидените срокове, които от 01.01.2011 г. по решение на Генералната Асамблея на Съвета на бюрата вече са съкратени на 6 седмици. Това забавяне води до получаване на претенции към нашето бюро, тъй като след изтичане на срока за даване на покритие по Вътрешните правила съответните бюра обработват за сметка на НББАЗ.»

 

Бъдещето

 

От всичко казано дотук става ясно, че българските застрахователи (респективно техните клиенти) ще плащат все повече и повече милиони евро обезщетения за събития извън територията на България, докато не бъдат направени необходимите промени в действащото у нас законодателство. За да станат факт каквито и да е промени в нормативната уредба обаче, първо трябва управляващите да бъдат убедени в необходимостта от такава стъпка. Досегашното мълчание на сезираните институции по «румънския казус» показва, че това няма да бъде лесно, тъй като по са налице разнопосочни интереси. В такива случаи, особено в предизборен период като сегашния, се получава неофициално «наддаване» между заинтересованите лобита. В случая нотариусите и автокъщите са облагодетелствани от сегашното статукво. Според запознати, в КАТ също не са особено очаровани от предложените законодателни промени, тъй като не е ясно дали информационната им система ще издържи «изпитанието». От другата страна са само застрахователите, които са най-големите губещи от ситуацията.

Може би именно това съотношение 3:1 е основната причина решаването на «румънския казус» да се бави толкова много. В най-добрия случай разглеждането на предложенията за дългоочакваните от бранша законодателни промени може да се очаква в началото на 2012 г. (Преди това първи приоритет на управляващите са предстоящите избори, а втори – поредните промени в данъчните закони и държавния бюджет за догодина.) Дали обаче този най-добър случай ще стане факт предстои да разберем. А продължителността на времето до официалното внасяне в Министерския съвет на поисканите от застрахователите законодателни промени ще отговори на въпроса колко силно е застрахователното лоби в България..

 

     

Автор:    Йоанна Стефанова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004