Застраховките на кредитополучатели

14 Септември 2011 г.,zastrahovatel.com
Илеана Стоянова

Finis coronat opus - Най добрата работа е свършената работа – гласи антична римска мъдрост. Важното - като при всяка работа, е да е свършена професионално и почтено.

Идеята за застраховане на кредитополучателите – живот, злополука и имущество -  стана  много популярна в България преди десетина години. Застраховките „Живот” на кредитополучатели се предлагат само от животозастрахователни компании, докато застраховките „Злополука” и „Пожар и природни бедствия и щети на имущество”  – от общозастрахователните.

И от трите вида полици печелят всички.

Банките - защото елиминират в голяма степен риска да възстановяват за своя сметка пострадалото имущество, послужило като обезпечение, или пък  да водят скъпоструващи дела и процедури по придобиване и реализиране на имуществото на пострадалия.     Застрахователите - защото това е техният бизнес и колкото по-голям е той, толкова по-значителни са печалбите.

И накрая - самите кредитополучатели. Ясно защо. Смисълът на застраховката на имуществото се състои в това, че ако имотът изгори, пострада от наводнение или земетресение, застрахователят изплаща на банката остатъчния баланс по кредита към момента на събитието. Ако пък, не дай боже, кредитополучателят почине, застрахователят покрива дължимите суми и имотът остава на наследниците на починалия.

При ипотечните кредити банките не са заинтересовани да утежняват лихвените проценти по кредити с допълнителни застраховки с високи суми, защото имат в залог имота на кредитополучателя.  Може би е разумно и при потребителските кредити да се помисли рискът трайна инвалидност да се включи като задължителен.

 

           

Ипотечните заеми до 2008 г. включително бяха най-динамичният банков продукт в България. Макар че част от показателите отбелязаха спад, изминалата 2010 година се характеризираше с нормализиране на ипотечния пазар в България. Средният размер на отпуснатите в страната ипотечни кредити намаля със 7%, до 33 740 евро, но понижението му бе далеч от рекордните 22%, отчетени през 2009 г. спрямо 2008 г. Основните причини за движението на спад през изтеклата година могат да се търсят в по-ниските цени на имотите, както и в продължаващото търсене на малки по квадратура жилища.

Изтеклата 2010 г. ще запомним и с понижаването на лихвите на ипотечните кредити и подобряване на условията по тях. Лихвите през изминалата година се движеха между 7% и 8% за кредитите в евро и между 8,5% и 9,5% при ипотечните заеми в лева, което е понижение средно с 1 пункт спрямо предходната 2009 година. Търсенето на жилищни заеми бе основно в границите между 20 000 и 40 000 евро, а най-предпочитаните по принцип кредити през 2010 г. бяха тези между 10 000 и 30 000 евро, които представляваха повече от половината (51%) от изтеглените през годината ипотечни заеми. Кредитите от 30 000 – 50 000 евро бяха 32,6% от всички изтеглени, а значителен спад имаше в най-високия сегмент – ипотечните кредити, над 90 000 евро, каквито за изминалата година взеха 0,87% от клиентите. През април 2011 г.  средният размер на изтеглените ипотечни кредити в страната нарасна на 36 980 евро. Също през тази година с над 4 процентни пункта - от 7.2% на 11.4%, нараства само за последния месец делът на кредитите в границата от 50 000 до 70 000 евро. Покачва се и делът на ипотечните заеми за суми между 70 000 и 90 000 евро.

            Най-голяма част от отпуснатите през 2010 г. кредити са за срок от 16 до 20 години (35,8%), следвани от тези в категорията 10-15 години (31,76%). Намаляват заемите, взети за период от 21 до 25 години – 17,24% , а със срок на погасяване над 30 години през 2010 г. са изтеглени едва 1,5% от кредитите.

 

            За всички тези кредити банката изисква застраховка, която се прави в нейна полза. Понякога имуществената застраховка е за сметка на банката, друг път – за сметка на клиентите й.

           

            Независимо че банките задължават със застраховка на ипотекираното имущество, почти всички те вече държат и на животозастраховка или поне застраховка „Злополука”. Имуществената застраховка „Пожар и природни бедствия и щети на имущество”- или както на банков жаргон я наричат  застраховка „Имот” -  защитава както кредитополучателя, така и банката, отпуснала кредит. Тя се сключва в полза на банката кредитор. В случай на възникнала щета върху имота застрахователят поема разноските по възстановяването й. Всички кредити за строителство са със задължителна имуществена застраховка.

Ползата от застраховката „Живот” или „Злополука” на кредитополучател пък е, че ако „дяволът се пошегува” в случай на трайно увреждане на кредитополучателя, което може да затрудни изплащането на месечните вноски, застрахователят поема тази тежест (в зависимост от условията по застрахователната полица). Най-често финансовите институции изискват застраховката при дългосрочни кредити в  голям размер, защото при фатално събитие с кредитополучателя застраховката е най-бързият и сигурен начин за обезпечаване на кредита.

 

Банките "връзват попа"

           

            Застрахователната сума при застраховките на имущество се формира по различен начин. Банките осъзнават своя интерес, че не е нужно тя да отговаря на стойността на изтегления кредит, а по-добре ще се защити техният интерес (както и интересът на клиента),  когато се стъпва върху действителната стойност на имота. Защото, ако ипотекираното жилище е за 100 хил. лв., а отпуснатият кредит е 10 000 – 20 000 лв., се получава доста голяма разлика. Застрахователната сума стъпва на  направената от банката кредитор експертна оценка, която кореспондира с пазарната стойност на имота – споделят застрахователи.

Средният размер на премията  на застраховката на имота при ипотечните кредити, когато са за сметка на кредитополучателите, за целия пазар е около 0.15%  и рядко надхвърлят 0.20% от застрахователната сума. А когато  банката  застрахова имота за нейна сметка, обикновено се заплаща такса годишно обслужване от 0,2% до 0,5% от стойността на имота. Разбира се, тези данни са ориентировъчни, защото  обикновено се предлага пакетна застраховка с покритие, което е различно за различните банки. Освен това тарифните числа се съобразяват с конкретните клиенти и с конкретната застрахователна сума.      Застраховките не могат да бъдат групови, защото се подписва индивидуален договор с всеки клиент за точно определен кредит и срещу него стои конкретен имот.  Когато се застраховат дългогодишни корпоративни клиенти с голяма застрахователна сума, е възможно да се ползват различни бонуси и отстъпки от тарифата за дългогодишно участие,  при предвидено самоучастие,  при липса на щетимост, при добра превенция и т.н.

Всяка застрахователна компания ползва условията, които й предоставя банката по съответните кредити и покрития. Най-често като покритие  служат имущества (недвижими имоти) за рисковете пожар, природни бедствия и земетресение. Когато в ипотекираното жилище, което служи като обезпечение на кредита, настъпи пожар, наводнение или пострада от земетресение, се предявяват претенции към застрахователя за застрахователно обезщетение в рамките на застрахованата сума. Характерното е, че имуществото е записано в полза на банката кредитор и затова при настъпване на застрахователното събитие последна дума при изплащането на обезщетението има банката. Ако тя няма възражения, цялата сума се изплаща на клиента. В други случаи може да се изплати частично обезщетение на собственика, а останалата част до размера на остатъчния кредит – на банката.

           

Според застрахователи пазарният дял на застраховката „Живот” на кредитополучател е много малък

 

Те твърдят, че това е така, защото в масата банки се покриват много малко рискове, главно рискът от евентуална смърт, защото банките не желаят да има повече покрития.  

Банките желаят да застраховат основно по два вида риска. Първият е застраховка „Живот”, при която се покрива смърт, причинена от всякакво естество – включително злополуки, както и общи и хронични заболявания. Обичайно продуктът е класическа рискова застраховка „Живот” и покрива единствено загуба на живот. В други случаи се изплащат обезщетения и при трайна нетрудоспособност ( от 71% до 100%). Могат да бъдат добавени и допълнителни покрития като временна нетрудоспособност и загуба на работа, но това почти не се практикува. Вторият вид е застраховка „Злополука” с покритие на риска смърт само от злополука (индивидуална) на кредитополучателя.

В 99 на сто от случаите обаче банките желаят  да направят застраховка  „Живот” на своите клиенти с покритие на  риска смърт от всякакво естество, т.е.  за всичките рискове – от злополука и от заболяване.

Предварително застрахователната компания изисква медицински преглед на клиентите с по-високи суми на кредитите или  здравна декларация при по-малките суми. Ако при своите предварителни проучвания застрахователят установи, че някой клиент на банка с висока стойност на кредита е с доста сериозен здравословен проблем и с висок риск от заболяване и по тази причина откаже застраховката „Живот”, тогава банката предлага само застраховка „Злополука”. Възможност  съществува и при индивидуална застраховка, при която заемателят не е в състояние сам да си плати премиите по рисковата животозастраховка. В някои банки за избор на клиентите  се предлагат и двата пакета – „Злополука” и „Живот”. Застраховката е неизменна част от управлението на риска на банката, затова всяка от тях сама преценява каква задължителна застраховка да изисква от клиентите си - "Злополука" или "Живот".

            Застраховките могат да са групови или индивидуални. Индивидуална е застраховката “Живот” на кредитополучател, погасяващ кредита при свободен погасителен план, и покрива  смърт от каквото и да е естество и трайна загуба на работоспособност от застрахователна злополука 50% и над 50 на сто. Застрахованите по индивидуални полици трябва да поддържат застраховката си редовно, да не пропускат падежите си, когато застраховката е с разсрочени вноски.

 При груповите застраховки “Живот” в повечето случаи премията се заплаща от банката, като периодичността може да бъде годишна или месечна. Покритите рискове са задължително смърт от каквото и да е естество и трайна загуба на работоспособност от злополука над 50%.

Почти всички български банки, като Булбанк, ОББ, Райфайзен банк и т.н.,  сключват групови договори за застраховане на всички свои кредотополучатели както на ипотечни, жилищни и потребителски кредити, така и за притежателите на кредитни карти. Обикновено груповите договори са за кредити до 10 000 лв. -15 000 лв., тъй като за тях премията по застраховката, която е за сметка на банката, не оскъпява много кредита. За по-високи кредити банките изискват индивидуални полици, които са за сметка на клиентите.

            Трябва да е ясно, че при настъпване на застрахователно събитие обезщетението не се изплаща директно на кредитополучателя или наследниците му, но се ползват привилегии. При ипотечен кредит например банката се подсигурява, в случай че кредитополучателят не може да продължи да изплаща заема си, защото е починал или е в трайна инвалидност. И вместо банката да ипотекира имота му, заемът се погасява от застрахователя  в рамките на седем дни.

 

 

Последиците върху задължителните и доброволните застраховки "Живот" от намаляване дела на банковото кредитиране през 2009 г. и до днес

           

            През 2009 г. имаше колапс, когато кредитирането бе изключително ниско и спадът в продажбите на тези продукти беше огромен. През 2009 г. спрямо 2008 г. една част от животозастрахователите отчетоха спад, който се дължеше основно на загубеното банково застраховане. Докато през 2010 г. има ръст спрямо ниската база от 2009 г.

Друго интересно, което споделят застрахователи, е, че общият дял на рисковите застраховки („Злополука“ - рискова и здравна) като дял от пазара е нараснал с около 3 на сто, а  по отношение на приходите от премии  рисковите застраховки „Живот“  в края на 2010 г. са с много сериозен ръст  (около 39%)  в сравнение с 2009 г.  Това до известна степен се дължи на започналото съживяване в банковото кредитиране.

Основните продавачи на банкови животозастраховки у нас са „ОББ MetLife ЖЗД“ АД,  ЗАД „Сожелайф“, „Групама Животозастраховане“, както и „КАРДИФ“.

По-слабо представени, но все пак участващи на този пазар, са ЗК„УНИКА Живот“ АД, ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“.

Ръстовете на компаниите, свързани с продажби на такива продукти,  доказва съживяването на банковото кредитиране. Защото  съживяването на застраховките „Живот“ с покритие само на риска „Смърт” се дължи основно на банковото застраховане. Всички изброени компании освен чисто кредитни животозастраховки продават чрез банките и други продукти като застраховки на картодържатели (притежатели на кредитни карти и т.н.). Според част от специалистите не може да има  точна представа какъв е процентът на премийния приход по този дистрибуционен канал от пазара, т.е. застраховките „Кредит лайф“.

Банково застраховане - само „Злополука“ - се прави и в общозастрахователните компании, като „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЗАД „Булстрад  Виена Иншурънс Груп“, ЗАД „Армеец“, ЗАД „ВИКТОРИЯ“,  „Интерамерикан България ЗЕАД“, „Кю Би И“, „Чартис ЗД“ АД.

            Песимистите обясняват, че намаленото и почти замряло банково кредитиране  оказва основно отрицателен резултат в животозастраховането като цяло. Банките спряха на практика всякакво кредитиране и това със сигурност удари животозастраховането през последните две и половина години. Компаниите, които разчитаха предимно на банково застраховане и реализираха ръстове от по 30%-40%, през последните години реализираха спад. Съотношението на продажбите на продукти според тези застрахователи е горе-долу   за дългосрочно животозастраховане  40%, а останалите 20%-30% се дължаха на банковото застраховане.

            Като правило сключването на застраховката винаги е "за сметка на банката". Това е така, но е валиден общият принцип, че безплатен обяд няма

Застрахователната полица струва пари и банката калкулира застраховката "Живот" в  цената на кредита - било то в перото разходи за управлението му, било то в разходите за администриране или като надбавка в лихвения процент. Все пак банката предпочита разходите й да са по-малко. Затова някои застраховки, сключени от банки, не гарантират пълно застрахователно покритие. Добре е клиентите да са наясно с това. Както и че сумите за погасяване, които плащат всеки месец, зависят и от застраховката.

Има разлики и в застраховките "Живот" по отношение на застрахователното покритие. Цената може  да бъде по-висока  от 2-3 промила  (която е обичайната) от застрахователната сума и да достигне до 5 промила  само ако се включи и още един риск като „трайна загуба на трудоспособност”.

Може да се включи трайна загуба на работоспособност в резултат на злополука и трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване. Вторият риск обаче не е много предпочитан от страна на банките и застрахователните компании, когато се докаже, че клиентът освен че е изтеглил голям кредит, а и здравословното му състояние не е съвсем добро. Освен това начинът на работа на експертните лекарски комисии понякога дава възможност на хора без сериозно заболяване да получат по-висока степен на инвалидност, а това е неизгодно за застрахователите. За банките покриването на този риск също е неизгодно, защото оскъпява застраховката. Рискът трайна инвалидизация от заболяване е много скъп. Затова обикновено се сключва трайна инвалидност от злополука . Трайна загуба на работоспособност от заболяване над 75% се включва в договора само след изрично искане от страна на банката, което се заплаща допълнително. Срокът на застраховката е период в цели години, определен съобразно срока на договора за кредит, така че при изтичането му застрахованият да не бъде по възрастен от  65 години.

            Друга променлива величина е тъкмо степента на инвалидност, от която зависи какво плаща застрахователят. В практиката най-често обезщетения се дължат за инвалидност, надхвърляща 50 и 75 процента.

Видът на застрахователното покритие   зависи от оценката на риска, свързан с дадена група кредитополучатели. Например при студентски кредити за кратък срок, банката може да избере покритие само злополука. Това е така, защото рискът от загуба на живот в резултат на заболяване не е толкова съществен за такава млада група, където средната възраст е 23-25 години. 

Изискването за пълен медицински преглед обикновено е, когато става дума за индивидуални застраховки „Живот”  на кредитополучател. При корпоративен договор между банка и застраховател, независимо за чия сметка е застраховката, се дава възможност за по-приемлива цена, а и застрахователят поставя минимални изисквания за здравословното състояние на застрахованите. Ако банката изисква за определени видове кредити да е задължително да има застраховка, тогава изискванията на застрахователите се свеждат само до подписване на декларация за медицинското състояние на кредитополучателите. Предимството на груповите застраховки е именно това. Този пакет от прегледи се изисква за застраховки над 75 хил.лв., а  при по-ниските стойности се подава само декларация, че клиентът през последните три години не е бил диспансеризиран за съответен списък от болести, като основните са инсулт и инфаркт, и че няма трайна инвалидност над 50%.

            Застрахователната сума  върху живота на клиента  в масовите случаи е равна на оставащата непогасена част ( оставащата главница) от кредита през годините. Банките предпочитат този начин на формиране на застрахователната сума, защото застраховката става по-евтина както за клиентите, така и за самата банка, която калкулира застраховката в  цената на кредита. В противен случай, ако застрахователната сума е твърда от начало до край и е равна на стойността на кредита, има опасност при събитие в края на периода , непосредствено преди изтичането на срока на кредита, наследниците на кредитополучателя да получат доста голямо обезщетение, а банката ще получи съвсем малка част от застраховката, като в същото време ще трябва да плати много. Затова банките предпочитат да плащат за падаща  в течение на времето и погасяването на кредита застрахователна сума.

По принцип застрахователното обезщетение е равно на остатъчния баланс на кредита. Възможно е да има някои отклонения от това правило, но това са малки изключения. Така че, ако кредитополучателят загуби живота си на петата година, застрахователят изплаща на банката остатъчната главница на кредита към датата на смъртта.

Относно премията -  полицата е с една тарифа за всички кредитополучатели на даден вид кредит, т.е. премията зависи от сумата на кредита и неговия период. Определянето на тарифното число зависи от специфични демографски характеристики на групата, като възраст, пол, професия, среден размер на кредита, среден срок на кредита и други фактори.

 

Кога не може да се получи обезщетение?

 

Обезщетения по застраховките не се изплащат, когато има събития,  непокрити по условията на сключените договори, както и когато не са изпълнени условията по полицата. Такива са укриване на данни за здравословното състояние  от страна на клиентите. Това е възможно при потребителските кредити с по-ниска стойност на кредита – до 10 хил.лв., нещо, което се предлага от повечето банки. Клиентът подписва само декларация, че няма сериозни заболявания. Ако застрахователят постфактум установи, че застрахованият е бил на преглед в болница 5 дни преди подписването на полицата и му е установено сериозно заболяване като рак, той няма да изплати обезщетение на наследниците на починалия кредитополучател.

Друг възможен казус е, когато застраховката в действителност  е  за злополука , а клиентът почине вследствие заболяване. В този случай не се дължи обезщетение.

Клиентът на всяка банка трябва обезателно да чете полицата с покритите рискове, а съгласно Кодекса за застраховане е нужно към договора да има специално „Уведомление” (или някъде се нарича „Сертификат”) - формуляр с описани условия по застраховката. Документът трябва да се подпише собственоръчно от клиентите. При липса на  подпис застраховката не е валидна.

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
"Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител,
orange_li