Животозастрахователният пазар трябва да бъде разработван десетки години

Николай Логофетов, изпълнителен директор на „Граве България Животозастраховане“ ЕАД и „Граве България Общо застраховане“ ЕАД

            - Г-н Логофетов, с какво ще запомните  изтеклата отчетна 2010 г.,   която всъщност бе и десетата година на „Граве България Животозастраховане“ ЕАД на българския пазар, какви бяха предизвикателствата й?

 

            - Ще запомня 2010 г. като специална за групата на „Граве България“, защото това беше кръгъл юбилей. През тази година освен че имахме повод да отбележим това празнично за нас събитие, открихме и новата ни сграда , която е първата на „Граве“ в България. Тя е нещо, с което се гордеем,       впечатляваща с архитектурния си вид 14-етажна сграда в сърцето на София и вече се превръща в емблематична за града ни и за нас като компания. Сградата  също така е         поредното доказателство пред клиентите ни за доброто управление на средствата на компанията и за нейното сериозно присъствие и намерения на българския пазар. Това е белег, че групата „Граве България“ е стабилна и развиваща се в годините на кризата. Сега не само имаме представително място за работа, но тази сграда вече се оформя като финансов и бизнес център. От една страна, е централа на „Граве“, а  от друга, на  белгийската група „Кей Би Си“, и по-конкретно „Си Банк”, която             заема десет етажа от нея.

            2010 г. беше поредната успешна година за нашата група, защото отчетохме най-силните резултати от основаването ни до сега. Става дума за премиен приход и за финансов резултат от дейността. Печалбата от дейността на животозастрахователното ни дружество е над 2 млн. лв., а от общозастрахователното също реализирахме положителен финансов   резултат. През годината и двете дружества се развиваха много добре и сме  удовлетворени от дейността им.

 

 

            - Кои бяха добрите и лошите „уроци“ за животозастрахователния и  общозастрахователния бранш и в частност за  групата „Граве        България“ през 2010 г. ?

 

            - Добрите „уроци“ са, че когато една компания има ясна стратегия  за бъдещето, както и политика, която следва последователно, то   независимо от сътресенията на финансовите пазари и в икономиката на страната тази многогодишна стабилност дава по-голямо спокойствие и    сигурни резултати в несигурните времена. Не сме почувствали сериозен спад в резултатите или сериозен отлив на клиенти, бизнесът ни не се срина с десетки проценти. Напротив, показахме абсолютна стабилност и нивата от предходни години се запазиха като премиен приход. Това е най-важното, което успяхме да изградим през десетте години работа тук –репутация и имидж на компания с огромен опит и традиции в застраховането, със сигурност на инвестираното от клиентите ни, както и  с постигнатия финансов резултат от дейността ни.

            Като лош „урок“ бих казал, че едва ли някой очакваше след години на  подем  с ръстове от 25%-40% да има толкова тежка финансова криза и тя  да доведе до стагнация на пазара, до сериозни съкращения в много  сектори, до спад в почти всички области на икономиката, до отлив в строителството, в туризма, в кредитирането, във всички обслужващи ги сфери, до безработица над 10%, до инфлация, която не се понижава, до  сериозен дефицит. Всичко това е свързано с  по-глобални процеси извън пределите на България и които не можем да игнорираме, а, напротив, сме силно зависими от тях.

 

 

            - Какво се промени най-общо през 2011 г. ?

 

- Опитваме се и във време на криза бързо да се адаптираме и да успеем да намерим правилния ритъм и правилните решения, така че тя да окаже най-малко негативно влияние върху нас. През изминалите две-три години в криза успявахме да се справим с проблемите си. За съжаление и в момента наблюденията ни са, че кризата не само не отминава, а в някои сфери се задълбочава. Това може да се види дори в централната част на София, където има много свободни търговски площи и магазини, което означава, че бизнесът се оттегля. Има и свободни бизнес-сгради - чуждестранните фирми масово се оттеглят от пазара или изчакват по-благоприятна икономическа среда. Значими проекти в строителството бяха стопирани и замразени. Пазарът  на жилища и на недвижими имоти продължава да реализира спадове, кредитирането не се развива силно, защото хората не чувстват сигурност, размерът на лошите кредити продължава да расте. Факт е, че банките събират предимно депозити, а по-трудно се отпускат кредити.  

Всичко това много осезаемо се отразява и върху нашия бизнес, както и фактът, че кризата не само не е отминала, а е в разгара си и в момента. Това ясно се вижда по сериозния размер на откупените и на прекратените полици в животозастраховането. Защото преди 4-5 години този феномен бе по-скоро изключение, а сега е сериозна тенденция за целия застрахователен пазар.

Какво показват резултатите от внедряването на двата нови продукта, които стартирахте през 2010 г.,  в общото застраховане – имуществената застраховка за малък и среден бизнес  и чисто рисковата животозастраховка за корпоративни клиенти? Имате ли разширяване на продуктовата гама през тази година?

Имуществената застраховка се оказа доста добър продукт, който има своето място и значимо присъствие в нашия портфейл, както и сериозно бъдеще. Той е предназначен към преобладаващата част от бизнеса, към който се стремим, и това е една ниша, която тепърва предстои да се развива.

            А по отношение на рисковата животозастраховка ще кажа, че тя не е   основен продукт за нас, а по-скоро е създаден с идеята да бъде           предоставен на корпоративни клиенти, които изявяват интерес към  подобни продукти. С други думи, не е наш основен фокус и е допълващ гамата от продукти в портфейла ни, така че неговият дял е значително по - малък.

През 2011 г. стартирахме нов продукт – застраховка „Живот“ с инвестиционен фонд, но с гаранция. Това вече е вторият ни инвестиционен продукт. Той гарантира, че клиентът ще получи 80%-90% от най-високата постигната доходност през време на срока на застраховката; или ще си възвърне внесената сума, или по-висока към момента на изтичане на срока на застраховката.

 

 

            - Разговаряли сме с вас  в началото на тази година и сте споменавали,   че има известен дял на откупени или необслужвани полици  специално в животозастрахователната ви компания, но за сметка на това нараства делът на новосключените. Продължава ли тази тенденция и към август 2011 г. и в каква степен успявате да компенсирате загубите?

 

            - До момента има повторение на ситуацията от 2010 г.  през първите 7 месеца. Това важи по отношение на откупени и прекратени полици и по  отношение на нов бизнес. Няма нито увеличаване, нито намаляване на  тази тенденция, а по-скоро има запазване на нивата.

 

 

            - Според вас реален ли е отчетеният от КФН ръст от 17.7% за животозастрахователния пазар през първите пет месеца на 2011 г. и  на какво се дължи той; стабилизира ли се българската икономика,  жизненото равнище на българина и като резултат интересът му към  животозастраховане; важи ли тази картина за дългосрочните  полици  или само за краткосрочните рискови задължителни полици?

 

- Според мен това се дължи най-вече на краткосрочните полици, на банковите полици, свързани с кредити или с дебитни и кредитни карти, с депозити и различни влогове в банки.  Възможно е да се дължи и на резултатите на една животозастрахователна компания, която присъства в статистиката, като изкривява картината на този пазар.

            Това не отразява реалната картина на пазара на дългосрочното животозастраховане. Реално на пазара, ако има ръст спрямо 2010 г., то той е минимален и би бил в порядъка на няколко процента. Със сигурност статистическите данни, подадени от КФН, са проверени, но ако говорим за дългосрочен животозастрахователен пазар, при него няма такъв висок ръст.

 

            - Защо обаче според статистиката  най-голям относителен дял в  премийния приход, реализиран от животозастрахователите към края на месец май 2011 г., продължава да заема застраховката „ Живот и рента“, около  74.6 % от премийния приход, генериран в сектора? Тя  не е ли дългосрочна?

           

            - Опасявам се, че не става дума за дългосрочно животозастраховане, защото в случая дефиницията за спестовна застраховка „Живот“ допуска да бъде дори едногодишна застраховка, нещо, което изопачава принципите и идеите, залегнали в дългосрочното спестовно             животозастраховане. Никой не може да ме убеди, че ако за едногодишна животозастраховка в началото на годината застрахованият плати 5000 лв.,  а в края на годината  си възвърне 4500 лв. обратно от компанията, това е дългосрочно  спестовно застраховане. Това не е животозастраховка, а             една финансова  схема, която не носи траен резултат за клиента, не се инвестират трайно средствата, не се получава доходност, всъщност не става дума за истински животозастрахователни продукти.

            Няма как да са реализирани големи ръстове в животозастраховането, защото не бих казал, че има осезаемо повишаване на жизнения стандарт на хората или раздвижване в икономиката. Не смятам и, че манталитетът на хората се е променил и че има подобрение в тази посока, въпреки че се наблюдава увеличаване на депозитите в банките. Според мен това се дължи на сравнително добрите лихвени проценти, а също така и на факта, че хората разполагат с ликвидни  средства, които са блокирани за кратък период от време. В дългосрочното  спестовно      застраховане това не може да се случи, тъй  като  там идеята е съвсем  друга, т.е. блокира се ресурс за дълго  време, но има много предимства –  дава се гаранция и защита за хората,  както и добра доходност за целия  период от време. За съжаление все още хората странят от тези инвестиции , защото предпочитат да имат готови пари и да ги блокират за кратки  периоди от време.

           

 

            - Кога да очакваме трайно стабилизиране в България и на двата застрахователни пазара – в животозастраховането и в общото застраховане; бихте ли се ангажирали  с по-конкретна прогноза за  следващите две години?

 

- Това зависи от много фактори – от икономическата стабилизация, от възможностите на хората, от това колко успешно застрахователните компании развиват своите структури за продажби и колко компетентни са хората, които продават продуктите, дали ще има данъчни преференции, от качеството на предлаганите продукти. Нормално е леко подобрение на картината на пазара на дългосрочното спестовно животозастраховане през следващите 1-2 години. Това може да стане, ако липсват  глобални външни фактори, които отново да доведат до по-тежка криза.

За да се достигнат европейските нива  по отношение на животозастраховането, на застрахователното проникване, както и за размера на средно заделяните годишни животозастрахователни премии  на глава от населението обаче         ще са необходими десетки години.

Опасявам се, че дори да се достигнат нивата на Чехия, Словения, Полша ще са необходими също десетки години. Това наистина е доста далечна перспектива, но, от друга страна, показва, че има много работа пред нас и пазар, който активно трябва да бъде разработван.

Същото важи и за общозастрахователния пазар. Единствено задължителното застраховане има ръст. Много малко хора застраховат имотите си – домове, вили и т.н. Автомобилите се застраховат срещу евентуални кражби или щети, за да се получат обезщетенията в случай на събитието, а не толкова поради осъзната необходимост и начин на мислене.

 

 

 

Илеана Стоянова