Парламентът отхвърли проектопромените в Кодекса за застраховането

Очакваните важни и безспорно необходими изменения в Кодекса за застраховането (отпадането на станалите вече излишни стикери за “Гражданска отговорност” на автомобилистите, въвеждането на система бонус-малус с единни за пазара критерии, повишаването на изискванията към компетентността и капитала на брокерите, отпадането на възможността банките да изискват от роднините на починалите си застраховани длъжници да изплатят остатъка от дълговете им, вместо да си поискат парите от застрахователните компании и т.н.), които през юни правителството прие и внесе в Народното събрание за гласуване, няма да се случат тази година. Това стана ясно на 7 септември, когато парламентът отхвърли на първо четене проектопромените на КЗ. За разлика от сериозните обсъждания на законопроекта в парламентарните комисии преди лятната ваканция на депутатите в пленарната зала дебати по тази точка почти нямаше. Затова пък малкото изказвания бяха категорични и знакови за последвалото гласуване.

 

Предизборните периоди като сегашния по принцип не са особено подходящи за обсъждане и приемане на “нелицеприятни” за широката публика промени в законодателството. В случая такова беше предложението за  отпадане на възможността за разсрочено плащане  на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Още по време на обсъждането на законопроекта в комисиите депутатите бяха категорични, че дори и проектозаконът да бъде приет на първо четене в пленарната зала, възможността за разсрочване на премията ще бъде оставена и в бъдеще. Даже се обединиха около компромисен вариант, който предвиждаше ограничаване броя на разсрочените вноски до четири. Може би затова в пленарната зала този въпрос не бе обект на дискусия. А фактът, че най-подходящата за предизборен PR тема не беше коментирана, показва, че причината за отхвърлянето на законопроекта всъщност не е желанието на политиците да се харесат на електората преди наближаващите избори.

От друга страна, е много показателно и това, че след първото гласуване в пленарната зала законопроектът беше веднага прегласуван по искане на зам.-председателя на икономическата комисия Валентин Николов (ГЕРБ), като отново беше отхвърлен. Тази категоричност на  народните представители показва, че не става дума за грешка поради недоглеждане. Очевидно зад това решение стоят огромни финансови интереси

 

Най-големият от тях беше споменат от депутата от Коалиция за България и здравен министър в правителството на Станишев д-р Евгений Желев. За какво става дума?

Отдавна е ясно, че започналата преди повече от 10 години - още по времето на кабинета на Иван Костов, здравна реформа все някога ще трябва да бъде довършена. Това означава, че предстои част от задължителните здравни вноски на гражданите да бъдат пренасочени към т. нар. втори стълб на системата, като тези пари ще бъдат управлявани от частни здравноосигурителни дружества (каквато вече е практиката със социалните осигуровки у нас). Общата сума на здравноосигурителните вноски на българите е от порядъка на 5 млрд. лв. годишно, както спомена в изказването си Евгений Желев. Все още не е ясно точно какъв процент от тази сума ще бъде пренасочен към т. нар. втори стълб. Това решение предстои да се вземе от управляващите, които съберат достатъчно политическа смелост и довършат реформата. Според експерти обаче ще става дума за паричен поток между 400 млн. лв. и 1 млрд. лева годишно. Подобни суми са повече от апетитна хапка за частния бизнес. Затова през последните няколко години у нас бяха учредени и лицензирани  над 10 нови здравноосигурителни дружества

 

Така при малко над 42 млн. лв. премиен приход за 2010 г. общият брой на играчите на този пазар вече е 20. И вероятно ще продължава да расте. Акционерите на повечето здравноосигурителни компании са направили сериозни инвестиции с цел да бъдат позиционирани на пазара, когато след време очакваният огромен паричен поток потече към него, и едва ли биха се съгласили да “делят баницата” с още толкова застрахователни дружества. Затова е логично сега да са много подозрителни към проектопромените в КЗ, които на практика “пускат” застрахователите на здравния пазар.

Аргументът, че здравното осигуряване и здравното застраховане са две различни неща, не е достатъчно силен, тъй като пазарът е един. Освен това в момента никой не може да гарантира дали при осъществяване на останалата част от здравната реформа у нас във втория стълб на новата система няма да бъдат включени освен здравните осигуровки и здравните застраховки. Ако това стане, възвращаемостта на вече направените от акционерите на повечето здравноосигурителни дружества дългосрочни инвестиции ще намалее приблизително наполовина. Всеки уважаващ себе си бизнесмен в подобна ситуация би направил всичко по силите си, за да не допусне това. А собствениците на здравноосигурителните дружества у нас съвсем не са случайни хора. Щом са си позволили да “замразят” по няколко милиона лева за неясно колко години напред, може да се каже, че те имат не само достатъчно голяма финансова мощ, но и сериозни възможности за влияние

 върху обществото и политиците в България. Трябва да се отбележи, че собствениците на някои здравноосигурителни дружества имат и застрахователни компании у нас, но такива са по-малко от половината от играчите на българския здравноосигурителен пазар в момента. Така че този факт не променя нещата.

Резултатът от всичко изброено дотук вече е налице – въвеждането на т. нар. медицинска застраховка беше отхвърлено от парламента. Дори наближаващите избори не притъпиха достатъчно бдителността на депутатите.

Всъщност резултатите от предстоящия тази година вот ще бъдат ориентир и за това кога най-рано във времето може да се очаква продължаването на здравната реформа в България. Ако се окаже, че гласовете за ГЕРБ са намалели чувствително в сравнение с последните парламентарни избори, едва ли това правителство ще си позволи подобна “нелицеприятна” за електората стъпка в края на мандата си. Това означава, че довършването на здравната реформа би станало най-рано през 2014-2015 г., ако следващият кабинет има политическата воля да го направи. (Може да се очаква, че тази воля ще е правопропорционална на процента одобрение, което бъдещите управляващи ще получат на парламентарните избори през 2013 г.)

Едно обаче вече изглежда сигурно – до края на тази година няма да има не само продължение на здравната реформа у нас, но и нови промени в Кодекса за застраховането. Член 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е категоричен: “Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.” Това означава, че и по време на

тазгодишната кампания за сключване на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите ще има възможност премията да бъде плащана разсрочено, без ограничение на броя на разсрочените вноски. Ще остане и задължението при сключване на полицата клиентите да получават стикер, удостоверяващ наличието й. Със заработването на новата електронна система, която позволи задължителната автомобилна застраховка да бъде сключвана по електронен път и регистрирана веднага в Комисията за финансов надзор и в Гаранционния фонд, необходимостта от тези стикери отпадна. Отхвърлянето на проектопромените в КЗ от Народното събрание обаче осуети отпадането на стикерите. Поне засега. Така всеки собственик на автомобил, който поднови задължителната си застраховка в края на тази година или в началото на следващата, ще трябва отново да плаща и за безсмисления вече стикер.

Ако допълнителните 1,70 лв. (толкова струва един стикер) едва ли биха затруднили някого финансово, далеч не така стоят нещата с други неприети промени в КЗ. Оставянето на възможността за плащане на задължителната автомобилна застраховка на неограничен брой разсрочени вноски например, може да се окаже  проблем за Гаранционния фонд

 

Както в. “Застраховател прес” писа в предишния си брой, напоследък се увеличава лавинообразно броят на чужденците (основно румънци), които купуват автомобили у нас, но не ги пререгистрират в родината си, а продължават неправомерно да ги карат с българските регистрационни номера. (В нашето законодателство няма ефективна пречка срещу това.) В много от тези случаи за автомобила е сключена “Гражданска отговорност” у нас, като е платена само първата вноска. Малко след неплащането на втората вноска полицата става невалидна - сключилата я застрахователна компания вече няма задължение да изплати обезщетение, ако с автомобила е причинена щета. Щом колата е с български регистрационни номера обаче, това задължение преминава към нашия Гаранционен фонд. Което означава, че на практика обезщетението се плаща солидарно от всички застрахователи, продаващи “Гражданска отговорност” на автомобилистите, респективно от клиентите им (т.е. от всички съвестни собственици на коли у нас). Ако задължителната автомобилна застраховка можеше да се плати само на една вноска, купуващите български автомобили чужденци щяха поне да си плащат цялата сума за полиците, а сключилите ги застрахователни компании - да обслужват тези застраховки 12 месеца. Така щеше да се спре описаното по-горе източване на Гаранционния фонд. За съжаление обаче и това се отложи с неприемането на промените в КЗ.

Отхвърлянето на измененията на кодекса може да доведе и до друг проблем. Той е свързан с наложилото се отлагане на въвеждането на по-високи финансови и професионални изисквания към застрахователните брокери. Застрахователи се оплакаха пред вестника, че зачестяват случаите брокер да събере известна сума и да “изчезне”, без да отчете сключените полици в застрахователната компания. Срещу подобни  нелоялни посредници

застрахователите в момента не могат да направят почти нищо, особено ако въпросният брокер е със силно влошено финансово здраве. Не са големи и възможностите на Комисията за финансов надзор да предпази пазара от подобни нелоялни играчи.

Освен това с неприемането на проектопромените в КЗ се отложи и отдавна чаканото решение на казуса със сключваните от банките застраховки на кредитополучатели. В момента е широко разпространена практиката при смърт на взелия заем от банка и застрахован от нея клиент финансовата институция да си търси неизплатената част от кредита не от застрахователя, а от наследниците на починалия.

Друг казус, чието решение също се отложи с отхвърлянето на законопроекта, е свързан с лизинговите компании. В момента много от тях на практика “принуждават” клиентите си да застраховат вземаните на лизинг автомобили в точно определена застрахователна компания при условия, които са доста по-неизгодни от пазарните.

За неизвестен период от време се отложи и въвеждането на отдавна чаканата система бонус-малус с единни за пазара критерии. И т.н., и т.н.

Отхвърленият законопроект носеше в себе си  решения за много проблеми

свързани със застраховането. Вероятно затова при предварителното му обсъждане по време на една от срещите на ръководството на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) с Борислав Богоев – зам.-председател на КФН, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”, застрахователите са предложили текстовете, с които се въвежда медицинската застраховка, да отпаднат от проектозакона, за да не попречат на приемането на важните за бранша изменения на кодекса. Надзорникът обаче не се е съгласил с това предложение. Дали защото се е надявал важността и неотложността на някои от проектопромените да склони депутатите да не отхвърлят законопроекта?

Богоев отказа да коментира темата пред в. “Застраховател прес”. От официални коментари се въздържаха и потърсените от нас за мнение депутати и застрахователи.

Имаше ли реална възможност важните за бранша промени в Кодекса за застраховането все пак да “минат” на първо четене в пленарната зала този месец? Според депутати – да. Обсъждането на законопроекта в парламентарните комисии приключи преди лятната ваканция на Народното събрание. Още тогава стана ясно, че три от комисиите предлагат проектозаконът да бъде отхвърлен на първо четене от парламента. В останалите 6 комисии документът също получи много критики, макар в крайна сметка да беше подкрепен с крехко мнозинство. Това беше ясен знак, че е много вероятно законопроектът да бъде отхвърлен при гласуването му в пленарната зала. Може би затова депутатите дадоха още една възможност на вносителите – месец и половина отсрочка. Ако през това време законопроектът беше оттеглен, преработен в съответствие със забележките на народните представители и внесен отново в парламента, шансовете му за приемане щяха да са огромни. Нещо повече, проектозаконът вероятно щеше да “мине” през пленарната зала, ако от него бяха отпаднали дори само текстовете, с които се въвежда медицинската застраховка.

И тази последна възможност обаче не беше използвана от вносителите. Така в крайна сметка станахме свидетели как не само застрахователите у нас, но и клиентите им се превръщат в заложници на интереси за близо един милиард лева.

 

Автор:     Йоанна Стефанова