Бонус-малус

Системата „бонус-малус” ще бъдe приетa на заседание на Комисията за финансов надзор на 21 декември 2011 г. Това предвижда приетата от надзорния орган програма за нормативната дейност на комисията за второто шестмесечие на  2011 г.  в частта, касаеща Управление „Застрахователен надзор”, чийто ресорен заместник-председател е Борислав Богоев. С промените в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 42 от 2010 г. за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 от КЗ, ще бъде въведена унифицирана система за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата (система „бонус-малус”). По този начин ще бъдат премахнати многообразните и понякога странни критерии за даване на отстъпки от застрахователната премия, се посочва в графата за очакваното въздействие от нормативния акт. Очаква се още да бъде утвърден принципът на справедливост по отношение на застрахованите, тъй като добросъвестните и внимателни водачи ще бъдат „възнаградени” с по-ниска премия, а тези, които не спазват правилата за движение и съответно причиняват пътнотранспортни произшествия, ще бъдат „санкционирани” с по-висока премия.

Системата „бонус-малус” представлява система, коригираща размера на застрахователната премия, която застрахованият трябва да заплати на застрахователя съобразно индивидуалната му история на щети, които виновно е причинил. „Бонус” представлява отстъпка от премията, която се прави при подновяване на полицата, ако застрахованият не е причинил щети през предходната година. „Малус” представлява завишение на премията, която се прави при подновяване на полицата, ако застрахованият е причинил щети през предходната година.

Въвеждането на системата „бонус-малус” безспорно ще окаже положително въздействие върху българския застрахователен пазар. Дисциплинираните водачи на пътя ще имат стимул и за в бъдеще да бъдат изрядни, а нарушителите ще се замислят дали да продължат да нарушават закона, ако следващата година им се наложи да заплатят няколко пъти по-висока цена за застраховката или дори по-неприятното - да не могат да намерят застраховател, който да ги застрахова. Не са никак малко водачите, чийто списък за нарушения може да се конкурира по обем с литературно произведение.  

Предполага се, че с въвеждането на системата по-голямата част от водачите ще попаднат в малуса, тъй като никой досега не се е замислял, че поведението му на пътя би могло да доведе и до други последствия, различни от глобата по наказателното постановление и отнемането на контролни точки.

В момента при запитване към Гаранционния фонд за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР) връща еднакъв коефициент за всички - единица. Със старта на „бонус-малус” системата ще изчислява коригиращ коефициент за премията на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по системата „бонус-малус”, който ще бъде прилаган към премията по полицата съобразно тарифата на съответната застрахователна компания. Изчисляването на „бонус-малус” (коригиращ) коефициент ще отчита риска, свързан с МПС и/или лицето (собственик или водач). Преди регистрация на полица „Гражданска отговорност” ще се изчислява коригиращият („бонус-малус”) коефициент за комбинацията от МПС и лице. Стойността на коефициента ще бъде в линейна зависимост от един или няколко параметъра (брой виновно причинени ПТП, брой изплатени щети по „Гражданска отговорност“ или „Автокаско“ и т. н.), асоциирани към лице или МПС. Параметрите, формиращи стойността на коригиращия коефициент, ще бъдат автоматично изчислявани на определен интервал от време за всички моторни превозни средства и лица. При заявка за проверка на коригиращ коефициент в реално време ще бъдат използвани предварително изчислените стойности на параметрите.

В моментазастрахователните компании трескаво набират по-детайлна информация от своите клиенти, която ще им бъде необходима за системата „бонус-малус”. Доскоро за сключването на задължителната застраховка бяха достатъчни три имена, ЕГН и адрес на собственика, марка, модел, регистрационен номер, номер на рама и обем на двигателя. Сега застрахователите изискват информация за датата и годината, от която собственикът е придобил право за управление на моторното превозно средство, годината на производство или датата на първа регистрация на автомобила, мощността на двигателя, неговата товароносимост. И до момента в полицата фигурираше въпросът за вина за настъпили пътнотранспортни произшествия през предходните три години, но той беше по-скоро формален, тъй като, от една страна, клиентите не си признаваха, за да не платят по-висока премия, а от друга, застрахователите не можеха да проверят истинността на тези данни. Сега обаче тази информация ще оказва своята тежест при формиране на цената на застраховката.   

Броят на контролните точки в талона да е определящ при оценката на риска на конкретния водач. Според редица специалисти, включително и от МВР, това ще бъде най-лесният начин, поне в началото, за оценка на рисковия профил на водачите. Веднага обаче възниква въпросът доколко справедлива би била тази оценка предвид ширещата се корупция на пътя.

Практиката на страни, които отдавна прилагат системата „бонус-малус”, показва, че и видът на автомобила, и поведението на водача трябва да оказват влияние при определяне на тарифата. Водачът с поведението си представлява риск, който е по-трудно прогнозируем от този на автомобила. На базата на техническите характеристики може да се дефинира кой автомобил какви рискове крие при управление и при движението си. Докато поведението на хората не може да се вкара в рамки. Единственото, което може да се направи, е да се води статистика, която да дава информация кои водачи биха били склонни към определен тип действия. Резонен е въпросът как ще бъдат оценявани собствениците на автомобили, които не са правоспособни водачи

Този въпрос няма да стои на дневен ред, ако „Гражданска отговорност” се купува от всеки активен водач, а не за колата. Друг не по-малко важен въпрос е какъв ще бъде размерът на премията за служебните автомобили, които се управляват от различни служители на компанията?

Застрахователните дружества у нас прилагат в някаква степен системата „бонус-малус”. Предвидиха се завишения или отстъпки за районите, в които предимно се управлява конкретният автомобил. По-скъпа е полицата за водачите в големите градове и по-евтина за тези в малките населени места. Възрастта на водача също е от значение. Въведоха се завишения за водачи под 25 години. Респективно отстъпки ползват водачите, които са над 35 години, както и тези, които са правоспособни водачи, но са на възраст между 60 и 70 години. Стажът зад волана и поведението на пътя също имат решаваща роля. Компаниите предвиждат завишения за водачите с по-малък шофьорски стаж. За някои от компаниите това са водачите със стаж под една, а за други до пет години, както и за виновно причинено пътнотранспортно произшествие през последните три години. Завишенията за (без)отговорните на пътя водачи варират между 20% и 25% върху премията. Компаниите прилагат утежнения за автомобили с десен волан, за таксиметрови автомобили (от 50% до 300%), рент-а-кар (от 30% до 100%), за състезателни автомобил (от 50% до 400%), както и за автомобили, превозващи опасни товари. Отстъпки клиентите ползват при еднократно плащане на премията, деклариран район на управление - територията на Република България, при комплексно застраховане, за възраст на автомобила и за брой автомобили.

Факт е, че доскоро, ако една компания се опиташе да приложи „малус” на свой клиент с множество нарушения на пътя, то той отиваше и сключваше застраховката си в друга компания, която няма история за него, ползвайки преференция за нов клиент.

Ще бъдат ли възнаградени скоро изрядните на пътя водачи с„бонус”, а нарушителите санкционирани с „малус” предстои да видим.  

Гергана Иванова