Контролът е по-успешен в големите фирми

Предизвикателство са високите обезщетения, които достигат до 84 брутни заплати

- Г-жо Несторова, как се промени пазарът на задължителната застраховка “Трудова злополука” след  настъпването на кризата у нас?

- В последните няколко години понятието „криза” се настани трайно в живота на всички ни, но пазарът на задължителната застраховка „Трудова злополука” не се е променил съществено, въпреки че не можем да не отчетем и факта, че има компании, които фалираха или свиха бизнеса си.

- Наблюдава ли се трайна тенденция към намаляване персонала на застрахованите фирми?

- Икономическата ситуация принуди много от компаниите да оптимизират ресурсите си, което на немалко места доведе до съкращаване на персонала. Дали тази тенденция е трайна, е нещо, което тепърва предстои да видим.

- В кои браншове са най-големите съкращения, ако се съди по задължителната застраховка?

- Нашите наблюдения показват, че най-силно са повлияни от кризата компаниите в строителството и свързаните с него дейности и услуги. Други браншове, които също са засегнати, са транспортът и производствените дейности като цяло.

- Каква е тенденцията при заплатите? Намаляват или се увеличават те с напредването на кризата според данните от застраховките? Какви са съответно най-ниската и най-високата заплата на застраховани при вас работници и служители? В кои браншове са тези заплати?

- Според данните, оповестени от Националния статистически институт за средната работна заплата за страната в края на второто тримесечие на тази година, за почти всички сектори се отчита леко повишение спрямо същия период на миналата година. При нас няма особена промяна. По-скоро намалява броят на персонала, а общата застрахователна сума не, което означава, че заплатите на тези, които остават наети, дори леко се покачват за сметка на съкратените. Най-ниската е около 150 лева – при намален работен ден, а най-високата зависи от сектора. Високото заплащане за един сектор е ниско за друг. А както знаете, застрахователната сума  е съвкупна за полицата и понякога отделните заплати остават неотчленени.

- Има ли трайно намаляване на броя на задължително застрахованите фирми у нас през последните години? На какво се дължи това – на фалити на дружества или на “спестяване” чрез неплащане на застрахователната премия?

- Фалитите в строителството и в свързаната с него производствена сфера са фактор, който несъмнено оказва своето влияние. Има фирми, които намаляват персонала до тоталния минимум – например от 129 души остават 9 (примерът е от производство, обслужващо строителния сектор).

- Малки или големи са повечето от българските фирми, които застраховат задължително работниците си срещу трудова злополука?

- В общия случай по-големите фирми са тези, които проявяват повече инициативност да застраховат работниците и служителите си.

- Кое е най-голямото предизвикателство пред застрахователите при сключването и обслужването на задължителните застраховки “Трудова злополука”?

- Едно от най-сериозните предизвикателства са високите обезщетения по тази застраховка, които достигат до 84 брутни работни заплати на работника или служителя. Особено тревожни са евентуални катастрофични събития или т.нар. трудови злополуки с масов характер. До момента за щастие ние не сме имали такива, но в конкуренцията вече се е случвало. Тогава обезщетението може да достигне сериозни размери.

Същевременно общата икономическа обстановка изостря конкуренцията на пазара за привличане и задържане на клиенти, което води до намаляване на премията по застраховката. От друга страна, част от работодателите продължават да смятат, че „Трудовата залополука” не е чак толкова необходима на техните служители, въпреки че по закон такава се изисква за определен вид професии и дейности.

- Каква е щетимостта при тези полици?

- Като цяло щетимостта при този вид застраховки е ниска, което би могло да накара някои работодатели да си зададат въпроса защо им е да плащат за застраховка, от която така или иначе нямат полза. Именно защото е задължителна, тази застраховка се приема като нещо, за което, така или иначе ,се отделят пари без реално да се оценяват ефектите и ползите от нея в случай на застрахователно събитие.

Но с оглед на описаното по-горе, за щетимостта не бива да се правят краткосрочни изводи. Само една по-сериозна злополука в мина например би променила щетимостта на целия пазар за години напред.

- Има ли много опити за застрахователни измами в този сегмент от застрахователния ни пазар? Какви са най-често срещаните измами?

- Почти не се срещат измами и процентът за злоупотреби е нисък в сравнение с другите видове застраховки. Самите работодатели нямат интерес от докладването на трудова злополука заради административните усложнения, свързани с безопасността на труда. Практиката сочи, че най-често се правят опити за фалшифициране на болнични листове, становища от НОИ и ТЕЛК. В отделни случаи се правят опити за антидатиране, които лесно се избягват с добри търговски практики.

- Има ли ефективен контрол от страна на държавата за сключване на тези задължителни застраховки? Ако не, на какво се дължи това според вас?

- Инспекцията по труда е органът, който при всички положения е пряко ангажиран с контрола по наличието или липсата на този вид застраховки. Контролът е по-успешен в големите фирми. Фактор е и наличието или отсъствието на синдикати във фирмата. Проблем има по-скоро в малките фирми, особено тези, които са с по-нисък травматизъм и не са наблюдавани толкова стриктно (например малки производства в леката (например текстил) и хранително вкусовата промишленост). Добре би било всеки работник или служител, който подлежи на задължително застраховане, да проявява ангажираност и грижа за своя живот и здраве и да следи дали и по какъв начин го е обезпечил работодателят му, като своевременно сигнализира  Инспекцията по труда.