2% от вноската за здраве и още от пенсионната - към лични сметки

Повечето страни от Европейския съюз са изправени пред сериозни проблеми, които ще се отразят негативно на България. За да сме подготвени за евентуалните шокове, трябва да имаме бюджет, който е консервативен в прогнозите си и реформаторски в политиките си.

Което отговаря на дългосрочната цел за стабилна фискална политика.

Фокусът на представения от Института за пазарна икономика "Алтернативен бюджет с ниски данъци за 2012" е върху балансиран бюджет с необходимите буфери и резерви срещу евентуално задълбочаване на дълговата криза в Европа и навлизането в нова рецесия, която няма да подмине и България.

А приемането на конституционни фискални правила и започването на пенсионна реформа още от 2012 г. ще гарантират дългосрочна устойчивост на публичните ни финанси.

Фискални правила има в повечето страни-членки на ЕС, като на много места те бяха затегнати през последните години. За да са още по-обвързващи и неподлежащи на популизъм, правилата са записани в конституциите на повечето страни. До 2012 г. България има само неписани фискални правила, но с промени в закона за устройството на бюджета от догодина се налага таван на общите държавни разходи - 40% от БВП, и на дефицита - 2% от БВП. В сравнение с нас фискалните правила в други страни в ЕС изглеждат по-строги, което е аргумент за предложението тези правила да бъдат съпътствани с промени в конституцията. Така България ще изпрати силен сигнал към инвеститорите, че се ангажира със стабилна фискална политика.

България е известна с разумна политика по отношение на публичните си финанси, но последните години показаха, че това поведение е условно. Още с настъпването на кризата през 2009 г. благоразумието остана на заден план, засенчено от все повече искания за дефицитно харчене и оправдания със заварени ангажименти.

Последните прогнози на Европейската комисия показват, че в периода 2010-2013 г. се очаква страната ни да регистрира първични бюджетни дефицити. Това е показател, който изключва лихвените плащания от фискалния баланс. Дефицит по него показва, че една страна не е способна да си покрива дори текущите разходи, а за да обслужва разходите по стария дълг, в общия случай е принудена да поема нов такъв.

От тази гледна точка, а и заради високата държавна задлъжнялост на повечето страни в ЕС, приемането на фискални правила е важно - ще осигури повече предвидимост и ще е застраховка срещу популистки политики.

Конкретно за бюджет 2012 г. предлагаме няколко промени в данъчните закони, с които да се премахне данък дивидент, данъкът върху застрахователните премии и други неефективни данъци, като например този върху наследството. Предлагаме и данъкът върху едноличните търговци да се намали до 10% и да се премахнат съществуващите данъчни преференции. Според нас 2% от здравната вноска трябва да се прехвърли към частен здравен фонд, а 2% от пенсионната - към лична пенсионна сметка. Общият ефект е свиване на очакваните приходи за 2012 г. до малко над 27 млрд. лв.

Предлагаме и сериозно свиване на разходите.

- Намаляване с 10% на текущите разходи за заплати и издръжка, което може да бъде постигнато чрез закриване на ненужни структури и програми. Примери за такива структури са Държавна агенция за българите в чужбина и Изпълнителна агенция "Военни клубове и военнопочивно дело", а за програми - Военно-патриотично възпитание и военнопочивно дело.

- Намаляване на субсидиите (сред които преобладават земеделските помощи и субсидиите за железопътен транспорт) с 25%.

- Държавните служители, полицаи, военни би следвало да поемат разходите по осигуровките си, както правят и останалите работещи.

Като се намали и броят на дължимите заплати при пенсиониране в публичния сектор с цел намаляване на разходите, свързани с административната оптимизация. Тези мерки биха свили държавните разходи до 26,25 млрд. лв.

За по-голяма устойчивост на бюджета срещу шокове от ЕС предлагаме в разходната част да се въведат два буфера. Първо - увеличаване на резерва за непредвидени и неотложни разходи до 420 млн. лв. и второ - връщане на 90%-ното правило за разходите.

То беше в сила дълги години, докато икономиката растеше с над 6%, а бюджетът реализираше сериозни излишъци. Няма логика в момент на висока несигурност да бъде отменено. Според нас през първите 6-9 месеца на годината трябва да се отпускат 90% от предвидените държавни средства и ако се наблюдава здравословен икономически ръст и добро представяне на приходите, през останалата част на годината да се отпуснат останалите средства.

Важно е още от 2012 г. да започне дълго отлаганата пенсионна реформа. Това, което беше прието през 2010 г., едва ли може да се нарече промяна в правилната посока, след като едва година по-късно тя се провали с гръм и трясък - очаква се неизпълнение на очакваните приходи, а дефицитът на НОИ може да достигне 2,2% от БВП.

Основните пробойни в системата са възможностите за ранно пенсиониране на категорийните работници и ниският контрол при отпускането на пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При тези две групи пенсионери средната възраст на пенсиониране през 2010 г. е съответно 50,6 г. и 46,2 г., което е далеч под тази за осигурителен стаж и възраст - 61,1 г. В резултат ефективната пенсионна възраст за цялата икономика е 57 г. - една от най-ниските в Европа. Същевременно 2/3 от пенсионерите в работоспособна възраст получават пенсии за инвалидност.

За да се постигне по-стабилна пенсионна система, освен прехвърлянето на 2% от пенсионната вноска в държавното осигуряване към лична сметка предлагаме още увеличаване на ефективната пенсионна възраст за икономиката.

Това може да стане чрез стъпково повишаване на възрастта за пенсиониране с поне 6 месеца на година още от 2012 г., а не от 2021 г. Важно е това да не става само за работещите трета категория труд, а за всички. Заедно с това трябва да се затегне контролът над отпускането на инвалидните пенсии.

Разчетен така, алтернативният бюджет на ИПИ за 2012 г. залага малък излишък от 22,4 млн. лв. и първичен излишък от 716 млн. лв. С него страната спокойно може да покрие лихвените си плащания от 713,6 млн. лв. за 2012 г., без да трупа нови задължения. Такъв бюджет дава възможност България силно да се открои на фона на останалите икономики в ЕС, които са затънали в дългове и продължават да трупат нови задължения.

Другата полза е повишаване на ефективността на държавната администрация, което неминуемо ще помогне за постигане на по-добра бизнес среда. България ще има стабилна основа както за посрещане на бъдещи шокове, така и за бързо възстановяване след кризата.