Трите най-големи страхове за застраховане

Хелоуин накара анализатори и експерти в застраховането да  се замислят за това кои са най-лошите възможни сценарии и рискове, които клиентите застраховат днес. В духа на празника, отколешна и самобитна традиция за западния свят, макар и чужда за нас, много експерти се запитаха как изглеждат призрачните страхове  в самата  застрахователна индустрия, но също и в дворовете на клиентите и партньорите си -  енергетика, минно дело, тероризъм,  банково дело, презастраховане, здравеопазване,  екология и т.н. Един бърз поглед върху заплахите за доходите на наетите лица, търговските кредити, а също и ситуацията в Китай и Близкия Изток ни дава възможност да се замислим дали този път максимата „Най-страшен е самият страх“ е вярна или в контекста на световните икономически неволи тя губи своята валидност.

Горива: Цапаницата „Макандо“

В енергийната промишленост може би вече се случи немислимото. На 40 млрд. долара се изчисляват загубите, свързани с кризата „Макандо“. В края на април 2010 г. в петролния кладенец „Макандо“ избухна взрив, който превърна Deepwater Horizon („Дълбоководен хоризонт") - една от най-модерните сондажни платформи в света - в купчина  деформирани метални отломки на океанското дъно. До този момент представителите на индустрията действаха така, сякаш подобна катастрофа е невъзможна. Това поведение бе възприето и от регулиращите органи. Подобна катастрофа не бе ставала в Мексиканския залив от 1979 г. насам, когато мексиканският кладенец Ixtoc I експлодира в плитките води на залива Кампече. Оттогава сондажните технологии станаха толкова добри, а търсенето на нефт - толкова неустоимо, че петролните компании се отдалечиха от континенталния шелф и навлязоха в по-дълбоки води. Службата за управление на минералните ресурси (СУМР) - федералната агенция, която регулира океанските сондажи, тогава твърдеше, че вероятността от експлозия е под 1% и че дори да се случи, изтичането на нефт няма да е голямо.

Може би точно за това по-голямата част от реализирания риск при тази катастрофа се е оказал незастрахован, така че на енергийния застрахователен сегмент се размина сравнително леко в този случай. Но тъй като сондажните работи, сходни на работата в „Макандо“я продължават, кошмарните сценарии за сегмента придобиват облика на комбинация от две съвършено възможни катастрофи, които биха могли да се случат по едно и също време - взрив на петролен кладенец като „Макандо“ с буреносна гарнитура от катаклизъм като  ураганите „Катрина”, „Рита” или „Айк”. Това почти със сигурност ще доведе до застрахователни загуби, които ще бъдат достатъчни, за да предизвикат сериозна  криза.

Минно дело: Ерата на мрака

Детските страхове лесно се потушават, когато мама просто щракне лампата и малчуганът види, че наистина няма никакво чудовище под леглото. Но какво би станало, ако тази светлина изчезне завинаги. Страшна мисъл. Повечето от енергията, идваща от електроцентралите по целия свят, се произвежда с помощта на въглища. По-голямата част от находищата на тази руда обаче се намират в райони, които са предразположени към  природни бедствия, като наводнения, бури, циклони и земетресения. Опитите да се предскажат и управляват силите на природата стават все по-трудна задача. Това май се опитват да ни докажат последните поредици от неочаквани природни бедствия по цял свят.

Опитите да се намали и управлява рискът, да се намалят щетите от подобни бедствия се оказаха истинско предизвикателство както за въгледобивната промишленост, така и за застрахователите. Този въпрос стана дори още по-критичен, след като под въпрос бе поставена цялата ядрена енергетика след земетресението в Япония. Без въглища – няма електричество, няма светлина.. остават само сенки... Честит Хелоуин!

Тероризъм: Болезнени послания

Тероризмът остава основно предизвикателство пред  управлението на риска в своята непредсказуемост от гледна точка на честота, начин на атака и цели. До момента терористите  са използвали самолети, пощенски бомби, антракс, касети за принтери, обувки, бельо и  всевъзможни други техники, за да атакуват тотално различни места като Оклахома Сити, Мадрид и Шри Ланка. Компаниите се  изкушават да си задават въпроси като „Защо пък точно моята фирма биха избрали терористите като цел, след като има толкова много други хора по високите етажи на бизнеса или в региона?” На този въпрос отговор вече вероятно имат  жителите на Оклахома Сити, тези в Атланта и хората на острова в Норвегия, където на 22 юли тази година терорист застреля  77 души. Терористите имат много лица. Те не са само религиозни екстремисти. Понякога навличат маската на природозащитници, радетели за защита на миграционните пътища на птиците, радикални антиправителствени национални защитници и дори противници на спорни медицински изследвания.  Тероризмът няма да   изчезне. Той просто ще се адаптира колкото е необходимо, за да продължава да бъде мощен преносител на послания, които ще избухват в ушите на света.