Кой застрахова големите обекти?

15 Декември 2011 г.,zastrahovatel.com

 

Политико-бизнес-медиен кръг отдавна се е захванал с отхапването на апетитното парче в застраховането – да застраховаш държавата. Понякога се вихрят всевъзможни скандали по време и след търговете за обществени поръчки в застраховането. Използват се оръжия всякакви, включително и наострено вестникарско перо. Във всяка оферта има „вратички“ с цел да спечели един застраховател или група застрахователи. В крайна сметка повечето големи конкурси за баснословни стойности на обектите се печелят от няколко компании – имената им са известни в гилдията.

 

 

Въоръжени с вестници и с достъп до политическите решения,  различни групировки  прокарват пред очите на всички понякога недотам изгодни за данъкоплатците решения. Избира се например застраховател – един-единствен, и то без търг само ден след обявяване на конкурс.

Друг възможен вариант е да се поставят предварителни условия, които да омаловажат кандидатурите на нежеланите конкуренти и така  дискриминационните клаузи в държавните обществени поръчки за застраховки да обричат на застой почти всички застрахователи с изключение на 2-3 компании. Такъв критерий може да бъде кандидатът да има минимален пазарен дял от 3%  в общото застраховане или произволно определена стойност на премийния приход към съответната година  в близост до датата на обявяването на конкурса. Същото важи и за изискванията за определени натрупани резерви  ( напр. над 100 млн.лв.) от страна на застрахователя, рейтинги и т.н. Тези изисквания предварително вдигат летвата за по-голямата част компании и те на практика не могат да се състезават.  Дефакто конкурсното начало липсва, макар да го има „на книга“.

Според застрахователи не се дава равен старт и това са дискриминационни практики, които не бива да се допускат от Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и съответните други държавни органи.

Отхвърлените кандидати много често обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията с искане за спиране на процедурата – понякога това се случва и има преразглеждане на кандидатурите, понякога жалбите се отхвърлят и печели „набелязаният“ за най-добър в търга или конкурса.

Преди време вестниците "Монитор" и "Телеграф" например излязоха със заглавия на първа страница "Октопод в енергетиката". Мишена на двете публикации беше застрахователната компания "Алианц България". В статиите се твърдеше, че българското дружество на германския застрахователен концерн и свързаната с него дъщерна компания ЗАД "Енергия" са "прилапали 200 млн. лева от застраховки" на имущество на държавни енергийни предприятия. Тези твърдения бяха гарнирани с обилна порция лични нападки към мениджъри във фирмата, които не получиха възможност да се защитят. Обвиненията бяха, че холдингът е монополизирал този пазар, но това е било основателно, защото той има смесеното дружество  ЗАД "Енергия", специализирано точно в този вид застраховане. Освен това става дума за дъщерна фирма на немския застраховател „Алианц“, който е номер едно в света. Оказа се, че публикациите са излезли ден преди да бъде решено кой ще спечели една от големите обществени поръчки в енергетиката - застраховане на имуществото на "ТЕЦ "Марица-изток 2",  4-годишен договор на стойност близо 25 000 000 лева.  На поканата за участие  тогава  се отзовават първоначално четири дружества -  ЗАД "Енергия", ЗАД "Алианц-България", ЗАД "Булстрад Виена иншурънс Груп" и ЗАД "ВИКТОРИЯ". В крайна сметка търгът печели едно от тях.

Същото важи и за една от последните обществени поръчки - за застраховки на „Авиоотряд 28”. В условията за допускане до конкурса са били заложени изисквания за рейтинг и акумулиран премиен приход в минали години.

На 1 август т.г.  пък Комисията за защита на конкуренцията отменя като незаконосъобразно решението на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД, с което е открита обществена поръчка за застраховане на имуществото, работниците и служителите на дружеството.


 

Производството е образувано във връзка с постъпили жалби от страна на ЗАД „Армеец” АД и ЗК „Дженерали Застраховане” АД.

Антимонополният орган счита, че възложителят е нарушил разпоредбата на Закона за обществените поръчки, като е поставил условие за минимален премиен приход, който не съответства на сложността, на предмета и обема на обществената поръчка. Подобни изисквания необосновано ограничават участието в процедурата на юридически лица застрахователи е решила комисията.


 

През 2008 г. пък  народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев отправят питане в парламента за политиката на Министерството на транспорта

 по отношение застраховките, сключвани от търговски дружества, собственост

на министерството. В случая става дума за БДЖ ЕАД,  еднолично търговско дружество, регистрирано в Търговския регистър, собственост на Министерството на транспорта, което според вносителите на питането 10 години подред е правило  застраховка “Индустриален пожар” за около 200 000 лева  (през 2008 г.) и задължителна застраховка на пътниците в обществения транспорт за около 10 млн. лева   (през 2008 г.), който извършва в едно и също застрахователно дружество – ЗАД „Алианц България“, вместо това застраховане  да се осъществява чрез процедурите, регламентирани в Закона за обществените поръчки, т.е. на конкурентен принцип.

Горните случаи са илюстрация за това колко много апетити има към тези обекти за застраховане. И неслучайно, защото става въпрос за огромни по размер държавни разходи и държавата изсипва една камара пари от порядъка на стотици милиони левове в посока на определени дружества, а всички останали застрахователи трябва да се задоволяват със задължителното застраховане по „Гражданска отговорност”.

А иначе нещата в големите приватизирани фирми са предварително „парцелирани“ според застрахователни експерти. Акционерите в големите обекти  обикновено имат собствен застраховател и в повечето случаи той печели конкурсите. Това важи за българския морски и речен флот, за българските железници, за авиацията и т.н. При обществените поръчки за държавните обекти пък  така са изготвени тръжните условия, че предварително се знае и кой ще спечели.

Отделни обществени поръчки се правят за пристанищата и летищата, които са отделна инфраструктура. За летище София , както и за по-малките летища в Горна Оряховица и Русе се прави обществена поръчка. Собственик за 30 години напред на летищата Варна и Бургас е „ФРАПОРТ“, който има договор с едно българско застрахователно дружество, което обслужва тези летища. Договорът предвижда определени отстъпки в цената на премията. Около 98 на сто от застраховането на авиацията се държат от една-единствена застрахователна компания.

По принцип според Закона за обществените поръчки договорите за застраховане трябва да бъдат едногодишни и застраховките да се подновяват ежегодно със съответния конкурс  за обществена поръчка или търг. Когато срокът на застраховката е за 3, 5 или 10 години, вече изглежда съмнително и дефакто това представлява монополизиране на пазара.

 Обикновено конкурсите се печелят от най-големите застрахователи, тези с най-голям оборот  и с най-солидни презастрахователи. И може би това е логично.

Сред застрахователите на държавни обекти са ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, „Алианц България холдинг“, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЗАД „Армеец“, ЗД „Бул Инс“ АД и др.

 

За какви обекти са конкурсите за обществени поръчки в застраховането?

 

Съгласно Закона за обществените поръчки обектите за застраховане ( преди всичко фирми с държавно участие)  се разделят на малки и големи. Много по-рядко се правят такива конкурси за големите частни обекти.

Цялата държавна администрация – Министерски съвет, парламент, министерства и ведомства; държавна и общинска собственост (в т.ч. болници, училища, детски градини, висши учебни заведения) са обект на обществените поръчки. Застраховките са имуществени, автомобилни, злополуки, отговорности и т.н. Ако вземем за пример военното министерство, предмет на застраховането са  сградният фонд, автомобилният парк, машините, оборудването, включително стопанисваните сгради, личният състав, който излиза дори зад граница в различни мисии и обучения. Става дума за застраховки за стотици милиони левове.

Основните критерии при конкурсите са рисковете,  описани в поръчката, които трябва да бъдат покривани за даден обект.

 

Сключва  се „проформа застраховка“

 

Обикновено в конкурсите съответният обект представя не действителната пазарна стойност, а балансовата стойност на сградите, която не е реална и е много занижена. Оказва се, че се сключва „проформа застраховка“. Като пример може да послужи случаят с пожара в Министерския съвет през 2004 г. , когато изгоря целият първи етаж, а застраховател тогава беше ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане“. И понеже застраховката бе нереално ниска по балансовата стойност на сградата, тогавашният собственик на компанията Емил Кюлев лично се споразумя с премиера Симеон Сакскобургготски и заплати три-четири пъти по-висока стойност на обезщетението като ексграция, за да могат да се покрият щетите. Отделно тогава и самият Министерски съвет се охарчи допълнително, за да може да се извърши ремонт на изгорялата държавна собственост.

Напълно непрофесионално се подхожда при сключването на застраховките, смятат повечето застрахователи. Обектът за застраховане, например дадено ведомство, има отделени за застраховката едни пари и изисква от застрахователите съответното покритие до стойността на тези пари за премия. Получава се на практика не застраховка , а търговска сделка – така нито покритието е реално, нито обезщетението. Като пресен пример са Българските митници, които имат „свободни“ 20 хил.лв. за застраховане на автомобилния си парк. Спрямо отделените от тях пари те изискват „някакво“ покритие за 100 автомобила.

Основният недостатък при сключването на застрахователни договори посредством обществените поръчки е, че на първо място е поставен икономическият фактор, т.е. офертата с най-ниска стойност на застрахователната премия да бъде печеливша. Най-висока тежест ( 80%) при избора на критериите се дава именно на ниската премия, която се предлага от застрахователя, и съответно трябва да заплати застрахования обект.

 

„Хем вълкът сит, хем агнето цяло“ - ще кажете

 

Хем има проформа застраховка на съответния обект, хем застрахованият няма да се охарчи. Естествено е, че човек със средно ниво на познания в материята по застраховане ще разбере, че такъв вид застраховка никому не е нужна – това е прибиране на едни пари, зад които не стои реално обезщетение. Идеалният вариант е да се избере кандидат-застраховател, който дава най-добро покритие и има най-солидна презастрахователна програма, пласирана при най-големи презастрахователи с рейтингов  клас „А“  и нагоре. Защото именно такива презастрахователи в случай на щета изплащат веднага обезщетението, а другите могат да забавят изплащането му. Има застрахователи, които работят с презастрахователи с по-нисък рейтингов клас и съответно по-малко стабилни.

По отношение на контрола за спазването на Закона за обществените поръчки се смята, че единствено Комисията за защита на конкуренцията се ангажира с проверка на конкурсите, защото обикновено застрахователите, които остават на второ и трето място протестират пред нея и изискват преразглеждане на конкурса. На практика комисията подхожда доста мудно и докато се задвижи тежката машина, спечелилият си подготвя застрахователния договор, затова едва след 6 месеца КЗК предписва съответните препоръки към него. Всичко това се оказва доста фалшиво, вместо на момента да се спре конкурсът, ако има обжалване, и да се преразгледа в рамките на една-две седмици и да се реши дали жалбите се приемат. Често пъти има и абсурдни жалби, които нямат никаква мотивация.

За да има повече обективност при тези конкурси и търгове за застраховането на държавно имущество, е необходимо да се измени Законът за обществените поръчки с цел „вратичките“ в него да бъдат зачеркнати. Това  ще доведе до реално офериране от страна на всички застрахователни компании, които оперират на българския пазар, са предписанията на повечето специалисти.

 

 

Какво мислят застрахователите?

 

Данчо Данчев, председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „ВИКТОРИЯ“

 

„В Закона за обществените поръчки, ясно са посочени обектите, за които се обявяват търгове с предмет застраховане. Най-често периодът за покритие чрез застрахователните договори е една година. В зависимост от обекта на застраховане са определени и основните покрити рискове, например в сферата на имущественото застраховане изискването за покрити рискове са пожар и природни бедствия, когато говорим за предмет на поръчката, свързан с изискванията на съответната Наредба по задължителни застраховки, то основните рискове са съгласно съответната наредба и обекта за застраховане.

Спазването на процедурата, описана в ЗОП, предполага и прозрачност на конкурса. По отношение на реалната конкуренция мога да кажа ,че тя съществува на практика, тъй като всеки участник застраховател в търга  е задължен да спази процедурата и в същото време да предложи своята оферта на база действащите общи условия за всяка компания по съответната застраховка. Поставянето на съответните условия при обявяване на търга съгласно ЗОП е право на възложителя на поръчката и той е този, който определя критериите, за да се защитят максимално неговите интереси.

Различните възложители при обявяването на търга определят различни критерии , които зависят от обекта на поръчката и вида на застраховката. В най-общи линии  основните изисквания са свързани с притежаването на необходимия лиценз на застрахователя за съответната застраховка, доказването на възможността за обслужване на договора , предоставянето на гаранции за изпълнението на съответен договор и декларирането от страна на застрахователя  за наличието на адекватна презастрахователна програма.

Като специфичен критерий мога да определя изискването за „ най- ниска цена”,  който в една голяма част от поръчките се посочва с най- висока тежест при изготвянето на крайната оценка. Право на възложителя на търга е да определя критериите за съответната поръчка. Според мен изискването за определен премиен приход цели да се докаже опитът на застрахователя при съответния вид застраховка и възможността на компанията да поема съответните рискове, но в крайна сметка за индустриални обекти от голямо значение е и наличието на презастрахователна програма и капацитета, който е договорен в нея.

Всяка застрахователна компания, участваща в конкурсите за обществена поръчка, прилага своята методика при определяне на застрахователната премия. В ЗАД „ ВИКТОРИЯ”  при определянето на застрахователната премия се оценява обектът на застраховане, какви са покритите рискове, разпръснатост на обектите, развитието на риска от предходни години, възможността за предлагане на отстъпки за корпоративните клиенти . За съжаление практиката показва, че за възложителите на поръчки основно значение има предложената цена. Много по-малко значение се отдава на предложените от застрахователя рискове, които се покриват при сключването на застрахователния договор, и начина, по който е определена застрахователната сума, нещо, което се оценява при следващ етап, когато настъпи застрахователно събитие.

Представянето на презастрахователната програма на участника в търга много често е едно от условията на възложителите на търгове по ЗОП, но в крайна сметка това зависи и от вида на обектите и застрахователните им суми и не винаги е наложително да се предоставя и презастрахователна програма.

Според мен в момента се спазват разпоредбите на ЗОП, но в случай на нарушения има компетентни органи, които да предприемат необходимите действия.

В практиката си не съм запознат с големи проблеми относно липсата на обективност, по- скоро липсата на достатъчно средства при възложителите на поръчки наложи в последните години като водещ критерий ниската цена и това може да доведе до сериозни затруднения при възстановяването на даден пострадал обект след влизането в сила на съответен договор. Защото застрахователите, за да отговорят на критерия с най- висока тежест от дадена поръчка „ най-ниска цена”,  един от начините е да  предлагат по-ниски застрахователни суми, различни от действителните. Вероятно, ако се помисли в тази посока, можем да говорим за реално застрахователно покритие и защитени интереси на

възложителя на поръчката.

Обикновено печелят компаниите, които са изпълнили съответните изисквания по обявените критерии за съответния търг по ЗОП.“ 

 

Диана Маневапредседател на УС и изпълнителен директор на „Дженерали ЗастрахованеАД

 

 

Възложители на обществени поръчки са органите на държавна власт, президентът на Република България, Българската народна банка, както и други държавни институции, създадени с нормативен акт; дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, публичноправните организации; обединенията от органите на държавната власт; публичните предприятия и техни обединения, когато извършват дейности, свързани с природен газ, топлинна, електрическа енергия, питейна вода. Също така дейности, свързани с транспортни услуги, с предоставяне на универсална пощенска услуга, и свързани с експлоатацията на дадена географска област.

Най-често обществените поръчки се възлагат за задължителните и най-масови застраховки (задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, задължителна застраховка за риска „Трудова злополука”, „Имущество” и всички други застрахователни линии бизнес), ако възложителят е задължен да обявява такава поръчка. Договорите се обявяват за страндартен срок от 12 месеца, но има и по-дълги срокове.

Понякога има случаи на големи поръчки, които са компрометирани. В някои случаи има откровено съмнение за липса на равнопоставеност между кандидатите и лоялна конкуренция.

Критериите за допускане за участие в конкурс най-често са премийният приход или пазарният дял на дружеството, както и специфичните критерии са свързани с кредитен рейтинг на застрахователя и презастрахователя, с клоновата мрежа и начин на обслужване. Най-ниската цена е критерий обикновено с най-висока тежест. В много от тези случаи покритието не е специфицирано и резултатът от избор на изпълнител с най-ниска цена води до ограничение в покритията и незащитеност за възложителя.

 

За съжаление премията е водещ критерий за избор в по-голяма част от конкурсите. Когато възложителят ползва квалифицирани консултанти (международни или български брокери), създава професионално задание, като целта на програмата е да покрие риска по най-добрия начин, базирано на предварителна оценка на същия. В такъв тип програми има подлимити, франшизи и всичко това води до гаранция за баланс между цена и качество, гаранция, че възложителят ще бъде най-добре защитен.

Изключително рядко се изисква представяне на презастрахователна програма. Дори в случаите на застраховане на обекти от национално значение, като Народно събрание, когато това засяга сигурността и стабилността на държавата, програма не се изисква. Това е най-големият дефект на обществените поръчки. 

Като цяло изискванията на Закона за обществени поръчки се спазват, естествено, понякога могат да се намерят вратички. По отношение на изискването участниците да имат натрупан определен минимален премиен приход  към момента на конкурсите зависи от конкретната поръчка. Нормално е да се изискват гаранции за изпълнение на поетите ангажименти, но цифри за премиен приход за тримесечие или шестмесечие не могат да бъдат такава гаранция.

Презастрахователна програма, писмо за покритие, писмо за ангажимент, кредитен рейтинг на застраховател и презастраховател от международни кредитни агенции могат да бъдат обективни критерии.

Основният проблем при тези конкурси  са разнопосочните критерии за оценка, понякога дискриминационните клаузи в поръчките, липсата на еднозначност в решенията при сходни казуси.

 

Историята със случая с Комисията за защита на конкуренцията, която отмени като незаконосъобразно решението на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД, с което е открита обществена поръчка за застраховане на имуществото, работниците и служителите на дружеството, съобщиха от комисията, бих коментирала така:

Решението на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД е отменено, тъй като КЗК е приела становището на жалбоподателите, че същото съдържа дискриминационни изисквания спрямо потенциалните участници. По-конкретно, в обявлението е включено условие за кумулативното наличие на премиен приход, реализиран към 30.09.2010 г.

Аргументите срещу въведения от възложителя критерий за участие са следните:

- Деветмесечният срок, за който следва да е реализиран изискуемият премиен приход, не съответства на срока на поръчката (48 месеца);

-Изборът на датата, към която следва да е изпълнено изискването за минимален премиен приход – 30.09.2010 г. предопределя участието на точно определени кандидати, респ. неучастието на други.

Въпреки че към датата на решението за откриване на процедурата по обществената поръчка – 08.06.2011г., финансовата 2010 година е била приключила, възложителят не е поставил изискването си за реализиран премиен приход за цялата 2010 г., каквато е практиката в областта на обществените поръчки, а немотивирано и самоцелно е избрал по- ранна дата – 30.09.2010 г.

Посочено е, че към края на 2010 г. освен трите застрахователни дружества, които и към 30.09.2010 г. са могли да участват в процедурата, още трима застрахователи са отговаряли на изискванията на възложителя.

 

Цветанка Крумова, изпълнителен директор и член на УС на ЗПАДАрмеец

 

Съгласно Закона за обществените поръчки обект на застраховане са имуществените и неимуществените интереси на възложителите. Обществените поръчки в застраховането се обявяват с цел осигуряване на застрахователна защита на обществения интерес най-често чрез сключване на застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите, „Каско” на МПС, Злополуки, в т.ч. на местата в МПС; на пътниците в обществения транспорт; на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука” или „Злополука и заболяване”; „Злополука на посетителите на спортни съоръжения”, застраховане на движимо и недвижимо имущество, чрез сключване на застраховки „Пожар и природни бедствия” и „Щети на имущество”, застраховка „Обща гражданска отговорност”, „Отговорност на собствениците и операторите на летища”.

Съгласно нормативната уредба договорите за възлагане на обществени поръчки се сключват за срок до 5 години. В практиката по-големите като стойност договори се сключват за по-дълъг срок. В масовия случай процедурите се провеждат ежегодно.

 

Стъпка в посока постигане на прозрачност на пазара на обществени поръчки бяха приетите промени в ЗОП (в сила от 01.01.2009 г.), допускащи представители на участниците и на средствата за масова информация да присъстват при отварянето на ценовите предложения.

Следва да се отбележи, че тази разпоредба не се прилага по отношение на конкурсите, провеждани на основание чл.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. (Въвеждането й би могло да бъде едно добро продължение на започнатите реформи за постигане на прозрачна и реална конкуренция на пазар на обществени поръчки в Република България.) 

При част от обявените процедури липсва обективност при залагане на условията за участие. Често поставяните изисквания към икономическите и техническите възможности са по-скоро средство за целенасочено ограничаване на потенциалните участници, отколкото гаранция за осигуряване на ефективна защита на обществения интерес.

 

Дали участникът, предложил най-ниска цена, ще бъде определен за изпълнител, зависи от заложените критерии за оценка на офертите и тяхната тежест в крайната оценка. Реализираният премиен приход не е обективен показател за способността на дадено дружество да изплаща застрахователни обезщетения.

Оценяването на предложенията на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки се извършва по два основни критерия:

·       „най-ниска цена” – в този случай участникът, предложил най-ниска застрахователна премия, се класира на първо място;

·       „икономически най-изгодна оферта” – класирането на

участниците зависи от сбора на получените точки по всеки от заложените показатели за оценка, като не винаги участникът, предложил най-ниска цена, печели процедурата. В този случай освен размерът на застрахователната премия специфични критерии с основна тежест при оценяването на предложенията са: „срок за изплащане на застрахователно обезщетение”, „начин на плащане на застрахователната премия”, „брой покрити рискове”.

 

Да се представи и презастрахователна програма за конкретния вид застраховане, предмет на конкурса за обществена поръчка, е

изискване, което се среща обикновено по процедурите, в които има поставено изрично условие за презастраховане на риска.

В Закона за обществените поръчки или има и „вратички“. В практиката се наблюдават случаи, в които възложителите, за да избегнат обявяването на открита процедура по реда на ЗОП, разделят неправомерно поръчката на два или повече конкурса по видове застраховки. Целта е прогнозната стойност на всеки от конкурсите да не надхвърля 50 000 лева. Това позволява той да бъде проведен на основание по чл.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, т.е. вместо да се обяви открита процедура или открит конкурс, се изпращат покани за участие до предпочитани от възложителя застрахователни дружества. (Изискването е възложителят да получи оферти минимум от трима участника.)

 

 Основният проблем при този вид конкурси  е залагането на дискриминационни условия за участие, ограничаващи броя на възможните участници в процедурите. По този начин се нарушава свободната конкуренция между застрахователните дружества, което рефлектира върху рационалното разходване на бюджетните средства.

Необходимо е да се поставят адекватни изисквания към техническите и икономическите възможности на участниците, отговарящи на обема и сложността при изпълнение на обществената поръчка.

Някои застрахователни дружества тенденциозно предлагат ниски нива на застрахователни премии по определени видове застраховки. Този факт се обуславя, от една страна, от спецификите на застрахователния им портфейл и, от друга страна, от оценката на риска и ценовата политика на дружеството като цяло.

 

Случаят с Комисията за защита на конкуренцията, която отмени като незаконосъобразно решението на изпълнителния директор на „Топлофикация София” ЕАД, с което е открита обществена поръчка за застраховане на имуществото, работниците и служителите на дружеството, съобщиха от комисията, бих коментирала така:

 

Причините „ЗАД АРМЕЕЦ” АД да обжалва решението за откриване на процедурата бяха заложените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД изисквания, които ограничиха кръга на потенциалните участници. Застрахователи с водещи позиции на българския пазар бяха лишени от възможността да подадат оферти и съответно да осигурят ефективна застрахователна защита на активите на възложителя. В условията за участие бяха въведени дискриминационни изисквания за минимален премиен приход, реализиран през първите девет месеца на 2010 г. Отдалеченият период от време, за който се отнасяше този приход, по никакъв начин не отразяваше динамиката на застрахователния пазар към настоящия момент. Комисията за защита на конкуренцията уважи аргументите ни и обяви решението за откриване на процедурата за незаконосъобразно. Междувременно процедурата бе спряна както от КЗК, така и от Върховния административен съд. В решението си комисията изрично е посочила, че изискването за премиен приход не дава обективна преценка за застрахователя участник в процедурата и че премийният приход не е обективен показател за способността на което и да е дружество да изплаща застрахователни обезщетения. Считам, че в конкретния случай решението на КЗК защитава интересите и на двете страни – за „ЗАД АРМЕЕЦ” АД това е интересът от наличието на конкурентен застрахователен пазар, а за „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД – интересът, произтичащ от законовия принцип за рационално и ефективно разходване на средства при дейности от обществено значение.

 

ИЛЕАНА СТОЯНОВА


 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител,
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,