Въпросителните на 2011г. – новото значение на риска

Земетресенията тази година в Нова Зеландия и Япония, наводненията в Австралия и торнадата в САЩ имаха огромно въздействие върху регионалния застрахователен пазар на общото застраховане. На фона на всички тези катаклизми експертите осъзнаха, че днешният катастрофичен риск отива далеч зад пределите на ураганите и земетресенията, които генерираха големите вестникарски заглавия.

Рисковите мениджъри, брокерите и застрахователите днес взимат решения и реконфигурират застрахователните си портфолиа в съответствие с нови норми в катастрофичната активност, преразглеждат принципите, върху които се осланяше оценката на  акумулирания риск и акутните събития.

Стряскащата Япония

На 11 март 2011 година масивно земетресение, последвано от цунами, доказа, че цялата подготовка и знание, натрупани от японците, не са в състояние да помогнат на бедстващия регион. Оказа се, че японските експерти жестоко са сбъркали в изчисленията на потенциалните щети.

„Това е важна тема за дискусии, касаеща учените в Япония, както и инженерите и катастрофичните мениджъри навсякъде по света. Оказа се, че наистина има грешки в калкулацията на рисковете“, заяви Лари Джонсън, „Лексингтън Иншурънс Къмпъни”, на семинар, организиран от BEST Ltd. на тема „Новите измерения на риска в застрахователната индустрия“. 

На всички е ясно, че когато става дума за земетресения и цунами, Япония има дълга история и силни културни традиции както в опознаването на опасностите, така и в предприемането на множество мерки за смекчаване на последствията от такива бедствия. Какво обаче се случи, когато страната изпита най-опустошителното и скъпо природно бедствие в своята история?  Фактът, че подготовката на Япония за бедствия и мерките за смекчаване на щетите са били масово базирани на грешни изчисления на риска, стана болезнено очевиден.

Днес всички погледи са насочени към Япония, за да се види как страната ще отговори на своята нова сеизмична реалност. В очакване сме и как тази нова оценка ще бъде въвлечена в новите стандарти за оценка на риска. Водещите в света експерти, специалисти в планирането на катастрофите и последствията от тях вече умуват върху нов консенсусен модел и метод за  разработване на рискови карти, катастрофични модели и кодове за предвиждане и реконструкция на щети. Те ще наблюдават отблизо Япония, за да станат ясни  глобалните изводи от травмиращите мартенски събития и на базата на тях да се начертае нова линия на действие в научните среди, за да се приложат решенията след това и на ниво държавни институции и  застрахователни дружества. 

„Внимание,опасност“

Двете земетресения в Крайстчърч, Нова Зеландия, включиха лампичка за „внимание,опасност“. Те показаха, че въпреки големия напредък в научните подходи за прогнозиране и оценка на риска при земетресения все пак съществува огромен процент несигурност.

„Движенията на земята, които разтресоха Нова Зеландия, надвишиха всички очаквания и нещо повече – те не отговарят на цялостния стандарт, който се очаква, съгласно типовата структура на земните пластове в тази част на държавата“, заяви на семинара на BEST Лари Джонсън, представител на "Лексингтън Иншурънс Къмпъни”.

Като контраст на опустошителното земетресение в Хаити експертите посочиха земетресението в Чили през 2010 година. Според тях това е доказателство, че напредъкът в строителните кодове, чрез който строителите могат да намалят разрушенията и да спасят животи, не е достатъчен. Докато учените натрупаха много знания през последното десетилетие за източниците на земетресения, земни трусове и стандартите за строителство, двете земетресения в Крайстчърч, Нова Зеландия, показаха недвусмислено, че все пак остават огромни бели полета в това познание. Земетресенията във втория по големина най-голям град на тази държава бяха предизвикани от непозната дотогава причина. Тази несигурност трябва да намери своето отражение в катастрофичните модели и по-добре да бъде интегрирана в решенията за рисков мениджмънт.

Трусовете в Атлантика

Последните земетресения повдигнаха въпроси и създадоха притеснения и за възможността за много разрушителни земетресения в Северозападния бряг на Атлантическия океан.

„Независимо от това каква точно позиция заемате и каква теза застъпвате по време на дебатите, наистина е важно да се обмисли възможността за реализация на ново глобално катастрофално събитие по бреговете на Атлантическия океан. Трябва да се направи детайлно и дълбочинно разработване на катастрофичен сценарий като този в Северна Калифорния и  земетръсната зона на Ню Мексико“, алармира Лари Джонсън от „Лексингтън Иншурънс Къмпъни”.

Докато броят и жестокостта на земетресенията през 2010 и 2011 година са статистически последователни и съпоставими с историческите данни, някои сеизмолози през последното десетилетие повдигнаха въпроса за потенциален „клъстър“ от големи земетресения по света. Други учени излязоха със становището, че големи събития в отдалечени зони могат да повлияят на други, макар и отдалечени области.

Независимо от това дали човек ще се съгласи или не с опасенията на учените, събитията от  отдалечени зони като Япония и Чили в съчетание със земетресенията и цунамитата в Тихия океан подновиха споровете около теориите за глобалната обвързаност на събитията. Изминалата година припомни фактите от далечната 1700 година, когато земетресение в Тихоокеанския Северозапад с магнитут 9 по скалата на Рихтер е генерирало цунами, ударило Япония. Признавайки, че подобно събитие би могло да се случи и сега, геолози, инженери и експерти по управление на риска от бедствия трябва да работят заедно. Следвайки опита на Южна Калифорния например, считана за една от най-активните земетръсни зони в света, трябва да се разработи изчерпателен сценарий и да се постигне консенсус относно подходящите методи за управление на риска.

Земетресения и полици

Земетресенията в Япония и Нова Зеландия и, както много експерти считат, свързаните с тях наводнения в Австралия са причинили на презастрахователите огромни загуби, значително по-големи от годишните им бюджети за катастрофични рискове. Крайните резултати добиват застрашителни размери, като се вземат предвид и загубите по риск „прекъсване на бизнес“. Един от най-големите дебати в застрахователната индустрия в момента е именно по въпросите на параметрите на този риск - прекъсване на бизнес дейности.

Всяко едно земетресение с висок магнитут води до големи загуби, но съвкупността от събития в един регион – земетресенията в Нова Зеландия и Япония заедно с наводненията в Австралия, оказаха съкрушително по размер въздействие върху застрахователния пазар. Като цяло консервативните оценки от тези събития определят застрахованите загуби в рамките между $ 45 млрд. и $ 50 млрд., но все още има въпросителни, които се изчистват около щетите за прекъсване на бизнеса.

Тези бедствия подчертават един проблем, който възниква от факта, че застрахователните количествени оценки на риска се базират на данни от три-, пет- или дори 10-годишен период. Застрахователните цени за покриване на имуществени рискове в застрашените от катастрофа райони са били изключително занижени. В резултат на това днес се наблюдава много рязко увеличение в цените след драматичните събития в пострадалите региони. Цените за застраховка срещу земетресение в Калифорния и в Тихоокеанския северозапад също скачат.

Земетресенията в Япония и Нова Зеландия предизвикаха и преоценка на покритията. Все още не е ясно какви ще бъдат крайните загуби. Компаниите, които са зависими от доставчици в Япония, все още не могат да изчистят всички проблеми във веригата по доставките си много месеци след бедствието. Застрахователи, брокери, агенти и клиенти сериозно обмислят повишаването на нивата на лимитите на отговорност при риск земетресение, за да се гарантира, че застрахователят разполага с адекватно покритие при реализация на щетата.

Вятър по американски

Торнадо сезонът 2011 г. ще бъде записан в книгата на рекордите. Опустошителни торнада връхлетяха на юг, причинявайки смъртта на повече от 580 души и разрушавайки градове като Тускалуса, Алабама и Джоплин, щата Мисури.

Един от уроците от този сезон е, че ефективната оценка на риска „торнадо“ изисква много дългосрочна перспектива. Данните от последните 30 години се оказаха недостатъчни. Трябва да се погледне половин век назад, за да се предвиди торнадо сезон със смъртни случаи като този.

Торнадата тази пролет донесоха около $ 16 млрд. застраховани загуби от общо $ 23 млрд. общи загуби. Въпреки че този сезон донесе най-големи загуби от този вид бедствие в абсолютна стойност, ако се бяха повторили сезонните бури от 1965 или 1974 г., резултатите щяха да бъдат още по-драматични, твърдят експертите.

Изследователите ще трябва да работят усилено, за да разберат защо този торнадо сезон бе толкова тежък. На фона на намаляващия брой на силни торнада в последните години 2011 г. може да бъде определена като аномалия.

Торнада и самоучастие

Загубите от тази пролет накараха застрахователите да преосмислят размера на самоучастието при реализиране на риска от торнадо.

По думите на Санджай Годвани от Чартис, САЩ, „това, което видях, бяха загуби, които се понесоха най-вече на ниво национални застрахователи“.

Докато презастрахователите поеха удара от катастрофичните загуби от първото тримесечие на годината, като например земетресенията в Нова Зеландия и Япония, то националните застрахователи понесоха по-голямата част от тежестта от торнадото в САЩ през второто тримесечие на 2011 г.. Въпреки че тези събития не създадоха  широка промяна на застрахователния пазар, те предизвикаха дискусии за размера на самоучастието. Застрахователите започват да се питат дали трябва да изискват по-високо самоучастие за торнадо покритие в зони с висок риск, така както това е направено при покритието на подобни рискове в някои други опасни крайбрежни райони.

Модулаторите

През февруари 2011 г. бе пуснат на пазара катастрофичният модулатор на RMS Версия 11.0. Той бе разширен и подобрен вариант на по-ранни модели. Промените бяха базирани на поуките, извлечени от извънредните загуби през 2005 г. и 2008 г. Новата версия има значителни промени в три ключови области: подобряване в моделирането на бурите, преоценяване на уязвимостта, особено за крайбрежията, както и възможност за отчитане на много по-висока скорост на вятър, навлизащ много по-далеч във вътрешността на континента. Оценката на въздействието на по-голям ураган с експозиция във вътрешността е много съществена промяна, защото много компании, които се фокусират върху избягването на риска от катастрофи, акцентират изцяло върху полици, подсигуряващи бизнес дейности само във вътрешността на континента.

Въпреки актуализацията си RMS ураганният модел предизвика много дебати. Коментарите бяха обвързани с необходимостта от сериозна промяна на оценката на риска на застрахователите по няколко важни начина.

„Няма съмнение, че новият модел е насочен в по-подходяща посока“, твърди  Санджай Годвани от Чартис, САЩ. „Това е начин да получите по-близка представа до какви действителни загуби ще доведе дадено събитие за повечето компании, но все пак остават много въпроси и съществува необходимост от задълбочен дебат.“

Допълнителното усъвършенстване обаче на катастрофичните модели е неизбежно и тепърва предстои, защото всяко изчакване, за да се види „ какво ще стане“, не е ни повече, ни по-малко  „отлагане на неизбежното“, считат специалистите.

ПОГЛЕД НАПРЕД

Хората са склонни да се фокусират върху бедствието в момента, вместо да се вгледат в дългосрочната перспектива на риска. По думите на Роджър Рилке от Университета в Колорадо обаче „дългосрочна перспектива по всяко време за всички явления наистина е гръбнакът на добре обоснованите  рискови решения“.

Съществува опасност хората да реагират със свръхчувствителност към зоните, жертва на множество природни бедствия през последните години, но пък да изпаднат в състояние на неглижиране на опасностите, които съществуват за застрашени от бедствия райони, пощадени през последните години.

Ключът към успешното управление на риска, подчертават експертите, е една дългосрочна перспектива, а не фокусиране върху най-новите заглавия за катастрофи.

Планът при бедствия

„Първата стъпка, когато планирате действията при бедствие, е да се определи какво точно планирате. Онова, което наистина се видя през тази година, в която имаше цунамита и торнада, е значението на евакуационното планиране“, подчерта Лори Джонсън от застрахователна компания „Лексингтън“ на семинара на BEST, посветен на природните катаклизми и ефектът им върху застрахователната индустрия.

Не е необходимо да се планират всички възможни опасности, а само тези, които най-вероятно ще ви засегнат, уточни Джонсън. Трябва обаче да бъдем наясно и за вторичните рискове, като например пожари или цунами, които могат да последват едно земетресение. Трябва да сме подготвени и за риска от наводнения, които идват след ураганите.

Първият приоритет във всеки план трябва да бъде защитата на хората, така че процедурите за евакуация са много важни. Тук идва мястото и на осигуряването на системи за предварително уведомление за урагани, торнада, цунами и др. Вторият приоритет е защитата на собствеността както на сградите, така и на тяхното съдържание. Важно е също да се мисли за веригите за доставки, защитата на данните и осигуряването на достъп до финансови ресурси.

Федерални и местни правителствени агенции, както и асоциации за управление на риска предлагат отлични ресурси, които могат да помогнат при разработването на такива планове за бедствия, подчерта Джонсън. Това, което застрахователната индустрия научи в това отношение тази година, бе, че преди една застрахователна компания да пристъпи към  застраховане на даден обект, е най-добре да се изисква наличието на подробни планове за реагиране в критични ситуации.

Завръщането на ураганите

След няколко години без значими урагани и свлачища е лесно една индустрия да стане самодоволна. Тази година със своите бедствия ще принуди пазара да се промени драматично. За разлика от 2005 и 2008 г. застрахователите не могат да разчитат на спешни продуктови линии за увеличаване на печалбите в случай на голяма загуба от бедствия. От друга страна, катастрофичните загуби през първата половина на 2011 г. и ниската възвращаемост на инвестициите взети заедно са сили, които по мнението на експертите ще доведат до създаване на условия за бърз обрат на пазара.

Смъртта на Бин Ладен

Въпреки че няма да сложи край на терористичните заплахи, смъртта на лидерът на "Ал Кайда" Осама бин Ладен е знакова. Основният въпрос обаче, който си задават специалистите, е какъв е знакът – плюс или минус. В най-добрия случай, сочат експертите, смъртта му може да се разглежда само като пречка за глобалния тероризъм.

„Смъртта на Бин Ладен е с потенциално положителен знак за бъдещето на войната срещу тероризма“, счита Брайън Финли от „Стимсън Център”. Доказателства, конфискувани в дома в Пакистан, където бе убит Бин Ладен, показват, че лидерът на "Ал Кайда" е имал по-голяма роля за оперативното планиране на терористичните атаки, отколкото се смяташе досега. Въпреки това мотивиращата сила, която той представлява за екстремистите в целия свят, не е намаляла. Неговата смърт не е спряла планирането на атаки или работата за мотивиране на нови терористи. На прага сме на реализация на нови модели на работа в терористичния свят и все пак смъртта на терористичния лидер се счита за голяма пречка за терористичните организации.

Бъдещето на "Ал Кайда"

Докато мощта на централата на "Ал Кайда" е отслабнала, отделните бойни групи все още представляват сериозна опасност.

„Налице е все по-голяма оперативна насоченост към така наречените "меки" икономически цели както в Съединените щати, така и в целия свят. Това е лоша новина за бизнес общността“, коментира Брайън Финли.

Смъртта на Бин Ладен намали силата на централата на "Ал Кайда" и повдигна важни въпроси: какви други групи остават и какви са техните оперативни планове? Доказателствата, натрупани през годините, и тези, намерени в къщата на Бин Ладен в Пакистан, показват, че терористите са все по-фокусирани върху икономическите цели в САЩ и Европа. В центъра на вниманието са авиокомпаниите, но вероятността да се инспирират терористични атаки срещу други форми на транспорт като железопътен и корабен става все по-реална. Финансовият, енергийният и развлекателният сектор също са изправени пред значителни заплахи.

Застраховки и тероризъм

Търсенето на застрахователно покритие за терористичен риск е силно в големите градове, но не и в по-малките, които все още са изложени на опасност, твърдят наблюдателите. В САЩ търсенето на тази застраховка е силно за сгради, които биха могли да бъдат цели - в централни бизнес райони като Ню Йорк, Сан Франциско и Чикаго. Хората обаче не са склонни да купуват покритие в градове като Далас, Портланд и Детройт, въпреки че те също са изложени на риск, а и покритието е на значително по-ниски цени. В Европа, Югоизточна Азия, Азиатско-тихоокеанския регион и някои части на Близкия Изток също се наблюдава интерес към по-голямо покритие на този риск, но засега най-масова тази полица остава в САЩ.

УРОЦИТЕ НА 2011г.

„Осъществяването на добри решения в тази несигурна и променяща се рискова среда наистина зависи от способността ни да поставяме последните събития в контекста на много дългосрочна планова рамка, а това е една изключително тежка задача“, твърди Роджър Риелке Младши, Университет Колорадо.

Застрахователният свят научи много за оценката и управлението на риска от катастрофи през последните години, но все още има голяма доза несигурност. Дори в страните с отличен опит за смекчаване на риска при силни земетресения се разкриха значителни пропуски в познанията. Смъртта на големи терористични лидери не означава, че можем да намалим усилията за охрана. Променящият се характер и тактиката на високоплатените терористични групи означава, че ние сме изправени пред вероятността да станем свидетели на по-чести, макар и по-малки, но успешни атаки не само в САЩ, но и в целия свят.

Ключов урок за успеха на компаниите в застрахователната индустрия е да познават добре нивото на своята готовност за реакция в критични ситуации. Знанието какви са ресурсите, които компанията има на разположение, за да отговори на предизвикателствата на глобалните катастрофи, особено в случай на широко разпространени щети или няколко паралелни събития, е от животоспасяващо значение, нещо повече – важно е това знание да се вземе под внимание в дългосрочна перспектива при оценката на рисковете от катастрофи.