Доверието на българите към финансовите институции все още е ниско

Средно около 150 млн. души са се вливали в глобалната икономика като нови потребители на финансови услуги през последните години преди глобалната финансова криза, изчисляват експерти. Днес този брой вероятно е по-нисък. Справянето със стабилността на финансовите пазари коства големи усилия на управляващите в глобален аспект. Но в същото време все повече възниква и нуждата да се инвестира в регулирането, надзора и в подобряването на регулирането и надзора, както и в системата за защита на потребителите на финансови услуги. Има нужда и от повишаване на финансовата компетентност на населението. Това са глобални приоритети наред с приоритета за реформи за стабилизиране на финансовите пазари.

С тези думи Евгени Евгениев - специалист по развитие на частния сектор, работещ в Световната банка (СБ), започна по същество изказването си пред участниците в организираната от Комисията за финансов надзор (КФН) международна конференция „Перспективи за развитие на небанковия финансов сектор”. Евгениев представи резултатите от изследването на СБ за финансовата компетентност на домакинствата и за защитата на потребителите на финансови услуги в България и Румъния, направено миналата година.

Оптималната защита на потребителите на финансови услуги и повишаването на финансовата компетентност са в основата на всеки финансов сектор, който претендира да е ефективен, конкурентен и справедлив, подчерта Евгениев. Според него на първо място всеки потребител има нужда от ясна и изчерпателна информация, за да може да вземе важно финансово решение – да изтегли кредит, да депозира пари или да инвестира във финансов продукт. На второ място обаче трябва да съществуват ефективни механизми, предоставени от нормативната база, които защитават неговите права на потребител. Не на последно място според специалиста на СБ е нуждата от достъп до финансово обучение още от ученическа възраст.

В интерес на държавата, на регулатора и на частните финансови институции е делът на финансово компетентното население в страната да е висок, подчерта Евгениев. И уточни, че това е населението, което има знанията, за да може в този динамичен свят да развива умения да разбира добре финансови проблеми, да планира, да наблюдава, да взема финансови решения и не на последно място да е финансово отговорно. Защото, когато има среща между финансова институция и потребител, потребителят е финансово отговорен за своето решение, което го ангажира за години напред.

Важно е всяка държава да има високограмотно население – хора, които да вземат информирани решения след направата на информирана преценка. Високият дял на финансово компетентните хора в икономиката носи по-голям достъп до финансовите пазари и по-добро развитие на финансовия сектор, подчерта Евгени Евгениев. След което премина към представяне на резултатите от изследването на Световната банка.

Проучването е направено през май - юни миналата година, като резултатите за България бяха представени за първи път по време на организираната от КФН международна конференция.

Изследването е представително за страната. Използвана е случайна двустепенна стратифицирана извадка. В България има 1500 респондента с 95% на отговорилите, а в Румъния - 2500 респондента. Анкетирани са и допълнителна група от 16-17-годишни лица. Социалните демографски характеристики на проучването са професионален статус, образование, етническа принадлежност, възраст, месечен доход – за домакинство и на глава от населението, и месечен доход на анкетираните.

Методологията на това изследване на СБ се гради върху четири основни стълба.

Първият е нивото на доверие във финансовия сектор. Доверието на потребителите към частните финансови институции – банки, застрахователи, лизинг и ценни книжа, е сравнително ниско. Евгениев даде пример с ценните книжа и лизинга. Тук отговорилите с «не зная» или «негативно» са повече от 70% от хората. По-високо е доверието при банките и застрахователите. Затова е необходимо да се повиши доверието в частната финансова система.

Вторият въпрос към анкетираните е как оценяват качеството в тези четири сектора – търговски банки, застрахователни дружества, лизинг и ценни книжа. И тук отговорите «не зная» и «отрицателно» са приблизително 70% за лизинга и ценните книжа, 50% за застрахователите ни и 34% за банките.

Доверието и качеството са основни индикатори за това до каква степен имаме по-широк достъп до финансови услуги и продукти, обясни Евгени Евгениев. И подчерта, че тези индикатори са ниски и за двете страни.

Вторият стълб, на който се гради методологията на изследването е ниво на информираност

Потребителите в България и Румъния получават своята информация относно финансови продукти и услуги предимно от информационни материали, предоставени от финансови институции – 30% в България, от приятели и роднини – една трета от хората, и от интернет – повече от една трета. Ползването на независим консултант или брокер, чиято работа е да съветва хората, е посочено само от 6% от анкетираните.

Подобна е ситуацията и в Румъния. Там зададеният въпрос е малко по-различен. Първият избор, който румънците имат, е да получават тази информация от вестници и списания (45%) и от реклами (22%). Но от втория избор отново се вижда, че приятели и роднини предимно предоставят информация за банкови продукти и за продукти на небанковия сектор, което също е тревожно.

Едва 4% от хората в Румъния и 6%  в България се интересуват от индексите на капиталовите пазари.

Най-голям интерес  съответно 33 и 36 процента, има по отношение на публичните пенсии, социални помощи и данъчни облекчения, процента на инфлация и лихвите по кредитите и депозитите.

Наистина по-висококомпетентните хора предимно се интересуват от по-сложните индикатори на капиталовите пазари, а в България и Румъния виждаме, че този процент е доста нисък, обясни Евгениев.

Друго интересно изследване относно информираността показва, че над 75% от потребителите в България и Румъния разговарят само веднъж месечно или по-рядко, или никога за финансови институции и услуги при срещите си със свои приятели, роднини и колеги. Това са всъщност хората, които предимно съветват. В същото време темата за финансовия сектор присъства много слабо в месечните разговори.

Третият стълб е «Финансова грамотност»

Тук интересно е сравнението как в България и Румъния хората се самооценяват по отношение на познанията си в областта на финансите. 52% от анкетираните в Румъния и 46%  в България казват, че по-скоро имат незадоволителна преценка за своето представяне. Самооценилите се високо са 8% в Румъния и 15% - в България. Те показват висока финансова грамотност. А други 26 – 34 процента дават задоволителна оценка на финансовата си грамотност.

Последният стълб е «Финансово управление на домакинството» и оценява как хората сами планират и умеят да разпределят своя финансов бюджет. 70% от анкетираните в Румъния и 73% в България казват, че правят семеен финансов план всеки месец, което е добре, коментира Евгени Евгениев. И уточни, че когато са запитани какъв тип отчет водят за приходите и разходите в семейството и как управляват своите пари, 67% от хората в Румъния казват, че не водят отчет на средствата на семейството, но имат бегла предства какви са постъпленията и разходите за месеца. В България 37% от хората казват това, но 27% твърдят, че водят отчет на всичко, като записват всички приходи и разходи, което също е добре, коментира още специалистът на Световната банка. Според него по отношение на този индикатор България се представя сравнително по-добре.

Интересен е и въпросът: «Ако се окаже, че изведнъж вашият доход спадне с една четвърт, и то за продължителен период – равен или по-голям от 3 месеца, какво бихте направили?» в България 79% от хората отговарят, че са готови да съкратят разходи и спестявания. Само 9% казват, че могат да ползват кредитна карта като решение на този финансов проблем. 6% отговарят, че могат да вземат банков кредит, а 4% - че могат да вземат средства от небанкова институция.

В Румъния положението е подобно. 79% казват, че могат да съкратят разходи и спестявания, а 55% - че могат да заемат средства от семейството, приятели и познати, т.е. отново няма достъп до финансовите пазари. Само 9% са готови да използват кредитна карта, 6% - да вземат банков кредит, и 4% - да заемат средства от небанкова институция.

Това са резултати от проучване, направено в средата на миналата година, т.е. в особена ситуация - в окото на кризата, когато хората са предимно в стагнация относно идеята да ползват финансови продукти и услуги, обясни Евгени Евгениев. И обобщи, че резултатите от проучването в България и Румъния показват, че е необходимо да се инвестира в областта на финансовото образование. В особено голяма степен това важи за младежите в ученическа възраст, но не трябва да се забравя и сътрудничеството с асоциациите от частния финансов сектор, подчерта експертът. И допълни, че защитата на потребителите на финансови услуги и финансовата компетентност на населението са изключително важни за стабилността на финансовия сектор.