Задължителната застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал”

В древен Китай лекарите получавали пари единствено когато пациентите им са здрави

 

 

 

 

Колкото и парадоксално да звучи, но да, в древен Китай лекарите получавали пари единствено когато пациентите им са здрави. Хората заплащали  известна такса, но когато се разболявали, спирали плащанията. Така медиците имали интерес да излекуват болните, т.е. пациентите им да са здрави, за да им плащат...

Не така стоят нещата в съвременната цивилизация....

 

 

Съвсем наскоро направено изследване на  „Юнивърсити колидж Лондон“ показва, че в цивилизования свят ежегодно около 3%-4% от пациентите биват засегнати от лекарски грешки. При 70 на сто от тези пациенти вследствие на неправилно лечение се съкращава животът; 16% остават инвалиди, а при 14% изходът е летален.

Европейската съдебна практика показва, че жалбите на близките на починали пациенти претендират за обезщетения от порядъка на милиони евро. По данни на Обществото за защита на медиците във Великобритания обезщетенията за лекарски грешки годишно представляват 290 млн. фунта стерлинги ; в САЩ – около 140 000 щ.д.

В САЩ годишно умират вследствие на лекарски грешки около 3%-4% от пациентите; във Великобритания – 5%; във Франция – 3%. В цифри картината е още по-страшна: това означава 70 000 британци и 50 000 – 100 000 северноамериканци. По този черен показател САЩ са на 5-о място, т.е. причината за смъртта е лекарска грешка. В Италия, където действа една от най-консервативните здравни системи, от лекарски грешки страдат годишно по 90 000 болни. В Испания през последните 10 години по вина на лекари са починали 5000 пациенти.

Интересно е изследването на руския Център за независими медико-юридически експертизи в Москва. В него  по последни данни 32% от респондентите са заявили, че са засегнати от лекарски грешки; 19% от респондентите споделят, че от лекарски грешки са засегнати членове от семействата им; а 10% заявяват, че както те самите, така и членове от семействата им са били жертва на лекарски грешки. В Русия има създадена Лига за защита на пациентите и независимо от това там ежегодно умират около 50 000 души по вина на лекарите, които пък признават, че всяка трета диагноза е погрешна.

След тази черна статистика става ясно защо в САЩ от лекарите задължително се изисква да имат  реална застраховка, с която да предпазят себе си и своята практика  - при лекарска грешка там се влиза в затвора, плаща се разоряващо обезщетение и се отнема правоспособност. Застраховането от този вид никак не е евтино. През последните години застрахователните премии са достигнали рекордни нива. В някои щати в САЩ много от застрахователните компании, предлагащи тази застраховка, вече не могат да я продават, а лекарите от своя страна не са в състояние да плащат, за да защитят себе си.

 

 

За разлика от Съединените щати съдебните дела срещу професионалисти в България са рядкост. Една от причините за това е, че хората нямат доверие в съдебната система. Лекарите често отказвали да проверяват своите колеги за грешки и да стават експерти по дела, заведени от пострадали пациенти, което им пречи да намерят правосъдие. Те предпочитат да търсят правата си по други канали, тъй като делата се точат дълго, а дори и да бъде спечелено обезщетение, не може и да се говори за шестцифрените суми, присъждани отвъд океана.

Четири родилки умряха само за месец (ноември 2011 г.)  в две елитни столични болници, специализирани за раждане.
Близките на загиналите твърдят, че те не са получили достатъчно грижи, защото не са платили услугата "избор на екип". Лекарите от съответните болници отричат да има грешка или лошо отношение, а просто съдба. Странични лекари, които се отличават със здрав разум и познаване на медицината и здравеопазването, казват, че има грешка, но тя не е на конкретния лекар, а на системата.  Индексите за починалите родилки в България ( по данни на ЦРУ за  2008 г.) , валидни и към днешния ден , поставят страната ни на 134-то място в света , т.е  на 100 000 раждания годишно умират по 13 родилки.

Още през месец април м.г.  на извънреден форум на Българския лекарски съюз беше обсъден въпросът с лекарските грешки. Като резултат БЛС настоява да се направи разграничение между лична и системна грешка. Така че предстои да бъде създадена национална система за оповестяване на трудните за диагностика и лечение случаи, а специално оторизирано. медицинско лице в болниците ще обобщава всички трудни случаи, при които има допуснати грешки, и ще изпраща данните на съюза.

Освен това прокуратурата и Изпълнителната агенция "Медицински одит" ще подпишат споразумение, според което прокуратурата ще изпраща сигналите за лекарски грешки в медицинския одит. Обсъжда се промяна в Наказателния кодекс, която да регламентира "оправдания медицински риск".

Според проект на ГЕРБ пострадалите от лекарски грешки ще получават обезщетения от фонд, в който ще постъпват сумите от лекарските застраховки. Пациентски организации подготвят свой проектозакон за правата на пациентите.

 

От 01.02.2005 г. съгласно Закона за здравето  лечебните заведения в България  би следвало  задължително да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Застраховки трябва да имат както лекарите и сестрите в болниците, така и тези, които работят в поликлиники, хосписи, диспансери, Бърза помощ или пък в самостоятелни кабинети. На застраховане подлежат и медиците, които работят в тъканните банки или кръвните центрове. Целта е всички те да бъдат защитени, в случай че допуснат грешка и увредят пациентите си или причинят смъртта им. Ако болните или техните роднини поискат обезщетение, застраховката трябва да покрие поне част от него.

От текстовете в нормативния акт става ясно,че се отнася за застраховка, която е валидна само за времето, през което медицинският персонал извършва манипулации и лечение в здравното заведение, т.е. би трябвало болницата да е в ролята на застрахован, което е по-различно от задължителната застраховка "Професионална отговорност" за лекарите, отбелязват застрахователи. Въпреки че застраховката е задължителна, минимални задължителни лимити не са предвидени от закона. Досегашната практика показва, че застраховките се сключват за минималните застрахователни суми. Обикновено полици купуват домашните лекари, които са организирани в групови практики, обединяващи по 10-15 различни специалисти. Застраховани са и някои от окръжните болници.

 

Компаниите, които продават продукта, са ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”; ЗАД „Алианц България” ; ЗАД „ДЗИ- Общо застраховане”; ЗАД „Армеец”; „ЗД Евроинс” АД; ЗК „УНИКА” АД; „Дженерали застраховане” АД и др.

 

В по-големите застрахователни компании тази полица се продава още от 1988 г. и важи за 12 месеца от датата на сключването на застрахователния договор.

Предмет на застраховката

Застраховката за лекари и медицински персонал покрива отговорността им, когато в професионалната си дейност те причинят имуществени и неимуществени вреди и има заведени искове срещу тях. Лечебните заведения са задължени от закона да застраховат медицинския персонал, който работи в тях. Лимитът на отговорност се договаря между застрахователя и клиента.Все още обаче не съществува наредба, регламентираща условията и реда за сключване на тази задължителна застраховка. Не съществува и задължение лекарите и другият медицински персонал да поддържат задължителна застраховка за професионалната си отговорност, което задължение обикновено фигурира в Кодекса за професионалната етика на адвокатите и нотариусите например. (Кодексът на професионалната етика на лекаря, издаден от Министерство на здравеопазването, посочва професионалните задължения и взаимоотношения, за чието спазване отговаря БЛС, а нарушенията се санкционират съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.)

 

За каква застрахователна сума са най-често купуваните полици?

 

По принцип застрахователната сума е за едно събитие (т.е.  претенцията само на един пациент, който е увреден вследствие лекарска небрежност)  и  в агрегат (т.е. за всички натрупани случаи или увредени пациенти през срока на застраховката, т.е. за 12 месеца).

Практиката показва, че повечето клиенти най-често избират най-ниските застрахователни суми от порядъка на 5000 лева. Това не е правилно, тъй като става дума за неимуществени вреди, чиито обезщетения са доста високи.

Поради факта, че застрахователните премии се заплащат от самия медицински персонал при индивидуално застраховане, най-често търсени са лимити на отговорност между 5000 лв. и 50 000 лв. за едно събитие и от 10 000 лв. до 100 000 лв. в агрегат за всички събития, настъпили през периода на застраховката – твърдят  от някои застрахователни компании. В други най-често срещани са полиците за застрахователни суми от порядъка на 10 - 20 хил. лв., като определящ фактор е стремежът на клиентите към по-ниска цена.  В някои компании обясняват, че средните лимити на отговорност, искани от лечебните заведения, са 25 000 лв. – единичен, за едно застрахователно събитие, и 50 000 лв. – агрегатен, за всички събития през срока на застраховката. Индивидуалните застраховки на отделните лекари се сключват при средни лимити на отговорност 50 000 лв. – единичен, и 100 000 лв. – агрегатен. Много рядко има сключени индивидуални застраховки за агрегатни лимити от 1 млн. и повече лева, за които е разработена специална презастрахователна програма.

 

Съществува и лимит на отговорност за едно пострадало лице, който в повечето случаи е в размер на 20% от агрегатния лимит на отговорност или съвпада с размер на лимита на отговорност за едно събитие, който в повечето случаи е наполовина от агрегатния лимит на отговорност.

 

Милена Първанова – директор „Обща гражданска отговорност” и „Професионални отговорности” в ЗД „Бул Инс” АД , обясни за в. „Застраховател прес“, че  интересът към застраховка „Професионална отговорност” на лицата, упражняващи медицинска професия, непрекъснато расте през последните няколко години. Не мога да твърдя, че този нараснал интерес се дължи на наличието на смъртни случаи през изминалата година, сподели тя. В ЗД „Бул Инс” АД се наблюдава интерес от страна на медицински специалисти, специализиращи в страните от ЕС, да сключват своята застраховка „Професионална отговорност” на по-високи лимити в сравнение с обичайната практика на болничните заведения и медицинските специалисти, упражняващи своята професия само в България. Обичайно лимитите на отговорност, за които се сключва застраховката в ЗД „Бул Инс” АД, са между 5000 и 100 000 лева.

Делът на застраховка „Професионална отговорност” на лицата, упражняващи медицинска професия, в портфейла на застраховки „Отговорности“ в ЗД „Бул Инс” АД за 2011 година е 10 %.

Клиенти на ЗД „Бул Инс” АД са значителен брой национални специализирани болници, многопрофилни болници за активно лечение, медико-стоматологични центрове, медицински лица с  индивидуална практика за първична медицинска помощ и извънболнична специализирана медицинска помощ, регионални съсловни организации на лекари и стоматолози.

„За 2011 година нямаме случаи на заведени искове за изплащане на обезщетения на лекари, но ЗД „Бул Инс” АД е изплатило обезщетения по други видове застраховки професионални отговорности – сподели М. Първанова.

Застрахователните обезщетения се изплащат на база избраните и записани в застрахователния договор лимити на отговорност. Лимитите на отговорност/обезщетение могат да се договорят индивидуално за всяко медицинско лице или общи за целия персонал на здравното заведение.

 

Застраховките „Професионална отговорност” на медицински персонал представляват 11% от премийния приход на ЗАД „Армеец“ по всички застраховки от групата на „Обща гражданска отговорност”, обяснява Петя Иванова, директор на Дирекция „Застраховане на отговорности“ в дружеството.

                 ;                         ;               &nbs p;               &nb sp;     

През последните години обемът на застраховката „Професионална отговорност” на медицински персонал нараства както в количествен (като брой полици, брой застраховани лица и застрахователна премия), така и в качествен аспект, благодарение на предлаганите конкурентни Общи условия и тарифи на компанията. 

Голям брой болници и други болнични заведения, както и професионални сдружения (лекарски съюзи, камари) в София и в страната са застраховали професионалната си отговорност в ЗАД „Армеец”. Установена практика е обаче лечебните заведения да правят застраховки на по-малки лимити с цел заплащане на по-ниска премия, защото част от  тези средства се отпускат от НЗОК. Персонални застраховки с по-високи лимити и премии се сключват доброволно от лекари със сериозна практика и голям брой пациенти. Това показва тенденцията за осъзнаване необходимостта от застрахователна защита при тази категория лекари.

 

Лимитите и всички останали условия по сключване на застраховката се определят от кандидата за застраховане (лечебното заведение или отделен лекар). В ЗАД „Армеец” средни лимити на отговорност , за които лечебните заведения сключват застраховката, са 25 000 лв. – единичен, за едно застрахователно събитие, и 50 000 лв. – агрегатен, за всички събития, за всяко застраховано лице през срока на застраховката. Индивидуалните застраховки на отделните лекари се сключват най-често за средни лимити на отговорност  от 50 000 лв. – единичен, и 100 000 лв. – агрегатен . Имаме сключени индивидуални застраховки при агрегатни лимити над 1 000 000 лв., за които е разработена специална презастрахователна програма.

В световната практика най-рискови специалности са: хирурзи, гинеколози и анестезиолози.  В европейските страни, където има добра статистическа база, на тези категории лекари се сключват професионални застраховки с най-високи лимити и съответно високи премии. В тарифните условия на ЗАД „АРМЕЕЦ” сме се съобразили с тези факти, но и с условията в нашата страна и премиите ни се определят според специалността, броя на пациентите и  избраните лимити на отговорност. При голям брой застраховани лица по една полица, както при лечебните заведения се правят отстъпки до 50% от тарифата. За второгодишни и следващи периоди на застраховката при липса на щети  се правят допълнителни отстъпки от размера на застрахователната премия.

 

 

Проблемите

 

Милена Първанова – директор „Обща гражданска отговорност” и „Професионални отговорности” в ЗД „Бул Инс” АД

 

Мога да отбележа, че в България не съществува единна система за събиране и анализиране на случаи от медицинската практика, свързани с лекарски грешки. Напълно отсъства каквато и да е медицинска статистика, предлагаща данни за броя на инцидентите от този вид, съответно за типовете грешки, причините, потърпевшите, извършителите и други подобни основни характеристики. Известна ориентация за броя на наказателните дела може да се получи от данните на софийска районна и градска прокуратура. Според прокурори, съдии и ръководители на здравни институции, на първо място, това са случаите, свързани със смърт на родилки и новородени. Следват инцидентите при „хирургичните специалности”, като се споменават тежки последици, като смърт, ампутации и други увреждания от подобен вид, като преобладават случаите, където има спешност. Усилващ фактор за вината на лекарите при тези случаи са инцидентите с деца. При останалите специалности, дори и при наличието на груби грешки, много рядко се търси съдебна отговорност.

В световния застрахователен пазар, където има публикувани статистически данни, се забелязва нарастване на исковете в сферата на професионалната отговорност. В развитите държави, особено в Съединените щати и в Германия, отговорността на лекаря за вреди, причинени на пациента, е застрахована. Реално исковете срещу лекарите се насочват срещу техните застрахователи. Застрахователите отчитат значително нарастване на риска и на броя на заведените срещу тях дела. Според здравното министерство на Германия средно 17 хиляди смъртни случая годишно са в резултат на лекарски грешки. В момента американската медицинска и застрахователна система обсъждат мерки за ограничаване на компенсацията за пострадали пациенти и семействата им поради огромния брой на заведените съдебни дела за лекарски грешки. Според публикувана статистика смъртните случаи вследствие на лекарска грешка в САЩ са над 44 хиляди годишно.

От законова гледна точка застраховката е задължителна съгласно чл.189 от Закона за здравето. Контролът също е определен в съответния закон или нормативен документ. Основният мотив на лицата, упражняващи медицинска професия, относно отлагане или избягване за сключване на застраховката се изразява в проблема с неефективната съдебна система в България. Един от честите проблеми при лекарските грешки е продължителността на делата. Обикновено средната продължителност е между 2 и 3 години. Около 20% от делата, за които се коментира в общественото пространство, имат продължителност над 5 години, като се отчитат и обжалванията на съдебните решения. Считам, че за наличието на по-голям брой сключени застраховки е необходим както  сериозен контрол от страна на Изпълнителната агенция „Медицински одит“, така и наличието на сериозни осъдителни решения, в които да са присъдени значителни по размер обезщетения в полза на пациенти. Само при подобно развитие болничните заведения и отделните лекари биха могли да бъдат мотивирани да сключват действително сериозни застраховки, покриващи високи нива на лимити на отговорност, свързани с лекарската професия.

В България няма нормативен документ, който да регламентира задължителни минимални и максимални нива на лимити на отговорност. Тази тема периодично се обсъжда в публичното пространство, но все още не е достигнала до предложения с ефективни решения. Всички дебати, като става дума за обезщетение за човешки живот, се основават на взаимни обвинения между лекари, съдии, пациенти, застрахователи. Съдебната система често реагира с оправданието, че няма вещи лица, които да участват в процеса. Лекарите от своя страна или са в положението на „гарван гарвану око не вади”, или самите те стават жертва на хаоса, който цари в системата. В крайна сметка в този порочен кръг най-потърпевши остават пациентите и техните роднини.

Водейки се от опита на световните застрахователни компании, лимитите на отговорност и застрахователните премии трябва да нарастват с постоянни темпове. Например в САЩ лимитите на отговорност са между 700 000 USD - 1 000 000 USD, като застрахователната премия е около 14 000 USD. В Русия лимитите на отговорност се избират от медицинските специалисти, като застрахователната премия се определя на база тарифно число, вариращо от 0,50% до 3,50% в зависимост от конкретната специалност на медика.

 

Петя Иванова, директор на Дирекция „Застраховане на отговорности“в ЗАД „АРМЕЕЦ“

Проблемите при тази застраховка са както при всички застраховки на професионални отговорности, които имат задължителен характер. Българинът още не е осъзнал необходимостта и значението на застрахователната защита, от една страна, за третите лица – пациентите, чиито вреди трябва да се компенсират, а от друга страна, за лекарите, които ще трябва да изплащат огромни обезщетения заради допуснатите от тях лекарски грешки. Наблюденията ни са, че задължителната застраховка „Професионална отговорност” се сключва, защото това се изисква и с мисълта, че е формална и трябва да се представи „някаква застраховка за някаква минимална премия”. Затова на нашия пазар тези застраховки не се сключват на реална цена, която да покрива големия риск, конкретизиран като лимити на отговорност (обезщетение).

 

За Закон за защита на пациентите  и  наредба, регламентираща условията и реда за сключване на тази задължителна застраховка

 

Милена Първанова – директор „Обща гражданска отговорност” и „Професионални отговорности” в ЗД „Бул Инс” АД

 

За такъв проект на закон, уреждащ правата, задълженията и закрилата на пациентите в България, се споменава още от 2002 година. През 2009 година се направи пореден  опит за подобен нормативен документ, но той така и не се прие поради недостатъците му. Тогава се споменаваше, че законът ще трябва да зададе стандартите за качеството на медицинските услуги, ще регламентира компенсациите за медицински, административни и организационни грешки, свързани с пациентите.

Сега се коментира същият този проектозакон, като текстовете му са съобразени изцяло с Европейската харта за правата на пациента, но в него няма текстове допълнително регламентиращи задължителната застраховка на лицата, упражняващи медицинска професия, с реални задължителни нива на лимити на отговорност. Смятам, че ако държавата реши да внася поправки и допълнения в нормативната уредба на България относно професионалната отговорност на медицинските лица, ще назначи работна група, в която ще вземат участие и застрахователи. По този начин ще се постигнат желани и ефективни резултати.

 

Петя Иванова, директор на Дирекция „Застраховане на отговорности“в ЗАД „АРМЕЕЦ“

 

За да се напише наредба, трябва да има промяна в текста на закона – да се задължи всяко лице, упражняващо медицинска професия, да сключи индивидуална професионална застраховка. Може отделно да се включи текст лечебните заведения да сключват застраховка „Отговорност на юридическо лице” за осигуряване на нормални, съвременни условия за работа на медицинския си персонал.

Според мен истинската професионална отговорност трябва да е задължителна и да се сключва индивидуално от всеки, който упражнява законно медицински дейности. Така е по целия свят - лекарят упражнява своята професия навсякъде, а не само в дадена болница. Затова, както посочих по-горе, лекарите със сериозна практика следват опита на колегите си по света и сключват индивидуални застраховки за високи лимити и плащат съответно по-високи премии.

По принцип, когато се коментират евентуални законови текстове, касаещи застраховането, задължително трябва да се иска мнението на застрахователите. За съжаление при  голяма част застраховките от група „Обща гражданска отговорност” (както в конкретния случай застраховката „Професионална отговорност” на медицински персонал), които са задължителни по закон, застрахователите биват поставени пред свършен факт с приемането на съответния закон без никой да се консултира с тях.

 

Илеана Стоянова