Тръпката на риска

“Аз съм от хората, които гледат какво се случва наоколо и когато съзра възможност, не изпадам в дълго колебание. Ако рискът е поносим, протягам ръка и пробвам. Това е основният ми мотивационен фактор да вървя напред”. Следвайки тази вътрешна нагласа, главният изпълнителен директор на Пенсионно осигурителна компания “Доверие” Даниела Петкова днес управлява активи, които далеч надхвърлят 1 млрд. лв.

И продължава да не се страхува да приема предизвикателства, дори когато са въплътени в образа на сегашния министър-председател, който не търпи възражения. За какво става дума? Петкова беше на първата линия в преговорите с Борисов от името на частните пенсионни фондове преди година и половина, когато правителството реши да одържави личните пенсионни вноски на работещите тежки професии. Аргументът, че частниците не могат да изплащат достойни пенсии, беше гарниран с репликата, че харчат парите от вноските за скъпи коли и секретарки.

Стигна се до компромис, но и днес Петкова отхвърля обвинението с репликата, че “колите ни не са за 100 000 лв., а на над 100 000 км, защото непрекъснато обикаляме”.

Сблъсъкът със счетоводството

 Израснала в семейство на математици, Петкова се опълчва на традицията след завършването на математическата гимназия в Добрич. Решава да учи икономика. “Основната професия на баща ми беше да подготвя кандидат-студенти по математика, но като проява на детски бунт, аз нито веднъж не пожелах да потърся съдействието му. Заради това и почти се провалих на изпитите, но все пак оценките, които получих, бяха достатъчни, за да вляза в УНСС”.

Желанието да върви по свой път я сблъсква със счетоводството - най-големият й ужас през следването в София. “Когато разбрах какво трябва да уча, бях на път да се откажа". Най-трудният предмет обаче се превръща в първата професия. "Чувствах се най-нещастният човек на света след като единствената работа, която успях да си намеря беше като счетоводител, но трябваше да работя, да се издържам и тогава прагматично си казах, че ще трябва да изуча тази професия в дълбочина и да видя дали пък няма да намеря нещо в нея, което да ме привлича. Така и стана”, разказва Петкова.

Борбата със счетоводството й носи поуката, че за да формира мнение за нещо, човек трябва да вникне в смисъла му. Това се превръща и в основен неин принцип.

На 24 г. Даниела Петкова получава предложение да стане главен счетоводител на научноизследователски институт. Естествено, не се колебае и приема. “Попаднах в много интелигентна среда. Това бяха хора, които уважават всеки, който носи някакво знание”, казва Петкова. Разбира колко е важно да се реализираш професионално не само сред образовани, но и сред интелигентни хора. Прегръща този принцип и години по-късно се ръководи от него при сформирането на екипа в “Доверие”.

Временно изкушение за цял живот

 Това се случва през 1994 г., когато в България прохожда допълнителното пенсионно осигуряване. Новаторството провокира Петкова да зареже създадената години по-рано частна фирма за данъчно-финансови консултации, въпреки че се развива успешно. “В началото мислех да се запозная с тази дейност и да се върна във фирмата си”, казва Даниела Петкова. Изкушението обаче надделява и експериментът се превръща в професия до ден днешен.

Първите й задачи са да създаде счетоводната и финансовата система в “Доверие”. След това преценява, че няма какво повече да даде на компанията и емигрира в САЩ. Недълго след установяването й зад океана на хоризонта се показва ново предизвикателство - мажоритарният акционер в “Доверие”, финансовата група Ти Би Ай, й предлага да стане главен изпълнителен директор, за да изнесе битката по първоначалното привличане на клиенти в универсалните и професионалните пенсионни фондове през 2000 г.

Следващите месеци Петкова описва така: “Ставах в 4,30 сутринта и работех до полунощ. Преговаряхме с потенциалните клиенти лице в лице. Пътувах по 6-7 хиляди километра на месец. Хората спяха на походни легла в офиса. Дори и да настоявах, не искаха да се прибират”.

Резултатът - “Доверие” привлича най-много осигурени. Изпълнила задачата, Петкова решава отново да се върне в САЩ. На “секунда разстояние” от прибирането зад океана се появява ново предизвикателство - този път от чисто управленска гледна точка. “С края на кампанията и на напрежението, адреналина и опияняващото усещане за успех хората започнаха да се питат какво ще правим оттук нататък. Настана униние и апатия”, припомня си Петкова. И добавя: “Ако бях напуснала тогава, в този кризисен момент за компанията, щеше да излезе и като предателство”.

Уроци

“Предизвикателството беше да върна хъса на хората, да продължат да дават всичко от себе си". Тази задача й отнема почти цяла година. Година, през която Петкова осъзнава, че служителите биткаджии не са подходящи за работа в “мирно време”. “Те искаха да продължат да правят революция и да работят кампанийно и стихийно, а не систематично. Взех тежко решение и се разделих с много хора”.

Вътрешното й убеждение е, че истински успешните бизнес организации са тези с принос към обществото. “Преди време бях в шуменско село, където децата стояха на студа на площада, защото нямаше къде да се събират. Почувствах се виновна, че съм облечена топло и дори че току-що съм закусила”, разказва Петкова. “Усещането, че си попаднал на място, забравено от всички, е толкова силно, че искаш да направиш нещо, което да даде надеждица на тези хора”. Така се ражда идеята за безплатни интернет клубове за деца в малките селища. Досега компанията е създала 11. Отделя средства и за различни инициативи като парада на униформите в Копривщица например.

Въпреки многобройните награди Даниела Петкова твърди, че не се чувства успял човек. “Погледът ми е насочен напред. Постоянно търся морковчето, което да ме тегли към нови цели. Ако попадна в някакъв коловоз и рутина, дори да знам, че съм най-добрият специалист в България в дадена област, не би ме удовлетворило”.

автор: Мишел Гутсузян

Вестник "Труд"