Боледува ли медицинското застраховане по света

Здравната система по света е още  далече от съвършенството

Днес има три основни здравни системи, действащи в света, които се различават по основните принципи, залегнали в техните основи:

1.     Предимно държавна (Великобритания)

2.     Предимно застрахователна система  в такива европейски държави като Германия, Франция, Холандия, Австрия, Белгия, Швейцария, някои държави в Латинска Америка, Япония и други, в тях живеят над 1 млрд. души – повече от една четвърт от целия свят

3.     Предимно частна (платена) система – САЩ

На практика нито в една от така наречените „развити страни“ не съществува в чист вид един от трите основни вида здравноосигурителни системи. Нещо повече – в редица държави периодично се развива по-силно от останалите ту една, ту друга система.

Трудно е да се каже, че има държави освен САЩ, където господства частната медицина и частното доброволно медицинско застраховане.  Например във всички държави, дори и със силно представена обществена система на здравеопазване, има организации и институции, ангажирани в доброволното и частното здравно осигуряване.

Бюджетното финансиране

Бюджетната системата за обществено здравеопазване се развива в посока отчитане на социалната политика. В резултат на това държавата засилва влиянието и контрола си над здравеопазването и организациите, предлагащи медицински застраховки.

Любопитно е твърдението на някои анализатори, които твърдят, че системата на здравеопазването във Великобритания се основава на опита на бившия Съветски съюз. Организацията на системата за обществено здравеопазване на Великобритания демонстрира  висока резултатност и наличие на сравнително ниска цена на медицинските грижи. Повечето от средствата, получени от държавния бюджет, се разпределят „отгоре надолу“ – така нареченото вертикално управление. Централното финансиране може да ограничи нарастващите разходи за лечение, но пък носи всички недостатъци на командните икономически схеми – липса на пазарна свобода, създаваща конкуренцията, както  и опасност от субективизъм в определянето на критериите и правилата, на които се подчинява разпределението.

Основен недостатък на бюджетното финансиране на здравеопазването е тенденцията към разгръщане на монополи, игнориране на  правата на пациентите, липса на избор на лекар и болница и т.н. В монополната структура съществува неизбежен спад в качеството на медицинските услуги, както и липса на контрол върху дейността на лечебните заведения от страна на потребителите на медицински услуги.

Осигурителната система

се основава преди всичко на принципа на солидарността. Тя е тясно свързана с цялата система за социално осигуряване и се ръководи от един закон:  Осигурителите и осигурените да имат  възможност да упражняват контрол върху използването на осигурителните фондове, а осигурените - възможност за избор на лекар, медицинско заведение. В областта на медицинското застраховане най-важният проблем остава осигуряването на равен достъп и заплащането на медицинските услуги, предоставяни на лица, изложени на висок риск (възрастни, бедни, инвалиди), оптимално разпределение на финансовите ресурси между различните групи осигурени.

Финансирането на такива системи се извършва от три източника: застрахователни премии,  удръжки от дохода на работодателите (данъци), удръжки от  доходите на работниците, чрез държавния бюджет.

Германия

има една от най-развитите системи за социално здравно осигуряване. Тя е била въведена в Европа през 1883 година от Бисмарк, а днес обхваща над 90% от населението (8 процента разчитат на частно медицинско застраховане, а на 2 процента от населението, които са под прага на бедността, плаща държавата). Тази система гарантира необходимата медицинска помощ в случай на заболяване за всички застраховани.

Задължителната застраховка оперира чрез нестопанска цел застрахователни дружества - здравно осигуряване. Това е независима самоуправляваща се организация, чиято структура се определя от закона. Съществуват няколко вида на банки: местни (предимно за безработните и семействата на осигурените лица), по местожителство, производствени ( на работното място), морски, миньорски, земеделски и взаимоспомагателни (най-вече за служители). Контролът и мониторингът на тяхната дейност се осъществява от  правителствена агенция.

Френският модел

 на здравно осигуряване се характеризира с ефективна интеграция на всички елементи на социалното осигуряване. В осигурителната система има повече от двадесет различни вида подсигуряване, в това число за здравеопазване - по болест, при временна неработоспособност, при трудова злополука и отпуск по майчинство.

Чрез законодателството е утвърдена единна процедура за застраховане, която обхваща 80% от населението. Здравноосигурителната система включва повече от 90 застрахователни компании, контролирани от общонационална организация. Националните фондове за социално застраховане осъществяват финансирането на програмите за здравно осигуряване. Средствата се събират  чрез въведени осигурителни данъци, които генерират  90% от фонда.

В допълнение към задължителното обществено осигуряване съществува и система от допълнително осигуряване и местни фондове за социална помощ. Благодарение на това неосигурените французи получават медицинска помощ на френски. Техният брой е малко повече от 2%.

Белгия

В Белгия по-рано, отколкото в други страни, е въведена практиката на държавните субсидии за заплащане на медицински грижи. В системата на здравното осигуряване работят шест национални съюза на осигурителни фондове: католически (45%), социалистически (26%), либерален (7%), професионален (15%), независим (4%) и спомагателен  (1%). Така 98% от белгийците са обхванати от задължителното здравно осигуряване и само 1% - от частното.

Управлението  на системата за здравно осигуряване се осъществява от Националния институт за болести и инвалидност. Търговски дружества нямат собствено място в системата на медицинското застраховане. Високото ниво на социална защита, всеобхватността на държавното медицинско застраховане, удовлетвореността от качествата на медицинското обслужване са изключили острата нужда от развитие на частно застраховане и осигуряване.

Япония

Сегашното състояние на общественото здраве в Япония се характеризира с много високи показатели: средната продължителност на живота е 80 години (за България тя е 73 г.) - най-високата за развитите страни. Детска смъртност - 4.4 смъртни случая на 1000 живородени деца - най-ниската в света. Тези успехи се дължат на високото ниво на организация на здравно осигуряване в Япония, основаващо се на национално задължително здравно осигуряване. Фактът, че страната има най-висока продължителност на живота,  принуди Министерството на здравеопазването и социалните грижи да обърне специално внимание на организацията за грижите в домовете за възрастни хора.

Важно е да се подчертае, че в Япония различните групи от населението, независимо от нивото на доходите, имат еднаква възможност да получават медицински грижи. Лекарите не само предписват лекарства, но също така и предоставят на пациента лекарства. В резултат на това страната се нарежда на първо място в света по консумация на лекарства на глава от населението.

САЩ

Преобладаващо частната система на здравно осигуряване, най-широко представена в САЩ, се характеризира с децентрализирана, силно развита система от застрахователни компании и липсата на държавно регулиране. За по-голямата част от САЩ здравното осигуряване е въпрос на личен избор и отговорност. Доброволната частна  форма на здравно застраховане покрива над 80% от населението. В САЩ има около 1500 частни застрахователни компании. От тях двете най-големи, извършващи здравни застраховки, са "Синият кръст" и "Синият щит“.

Заедно с частното здравно осигуряване в САЩ действат и две правителствени програми, които са с държавно финансиране -  "Medicare" (за грижа за възрастни хора - след 65 години) и "Medicaid" (за безработни, бедни и някои групи от хора с увреждания). Въпреки това само 46% от американците с ниски доходи са в състояние да се регистрират и да получават обезщетения в рамките на "Medicaid". Програмата за задължително обществено осигуряване на възрастни хора ("Medicare") обхваща всички граждани над 65 години. Въпреки това пациенти в напреднала възраст са принудени да плащат допълнително за първия ден на хоспитализация, посещение на лекар и почти всички дългосрочни грижи в старчески домове.

Когато се говори за здравеопазнване обаче, не трябва да се забравя, че именно в САЩ се разработват и внедряват едни от най-ефективните медицински технологии, правят се най-съвременни научни изследвания.

Въпреки разнообразието от форми на медицинско обслужване засега, както изглежда, няма страна, която би могла да каже, че е напълно доволна от собственото си здравеопазване.