Застраховката срещу наводнение се оказа екстра

Част от застрахователите изключиха риска „наводнение” от полиците за нови клиенти

„Моят дом е моята крепост”, казват англичаните. Тази максима ни съпътства много често, но рядко се замисляме за нея, за съжаление едва след като сме усетили горчивия привкус от загубата. По традиция българинът се сеща да застрахова дома си след поредното природно бедствие, а понякога дори и това не е достатъчно силно, за да го провокира да направи тази стъпка. След поредното наводнение или земетресение застрахователните компании отчитат ръст при имуществените полици, след което интересът отново стихва, и така до следващото природно бедствие. А то отново е факт. Все още не можем да се отърсим от трагедията, сполетяла харманлийските села Бисер и Лешниково. Двете населени места бяха ударени от приливната вълна на поддалия яз. „Иваново” на 6 февруари тази година. Жертвите от бедствието са 10, а двама още се издирват. Щетите от наводнението в двете села към момента възлизат на 3 млн. лв. Разрушени са 55 къщи в двете населени места. Разрушената жилищна площ е малко под 5000 кв. м. Унищожените мебели са на стойност 320 хил. лв., а щетите по разрушените селскостопански сгради са за 60 хил. лв. В тази сума не са включени разходите за възстановяване на републиканската пътна мрежа и мостовете, както и на железопътната линия. 

Много можем да говорим защо българинът няма отношение към опазване на собственото си имущество. Статистиката показва, че у нас частната собственост надвишава 95%, а едва 7%-8% от недвижимостите са застраховани. Много са факторите за това. Дълги години българинът беше свикнал, плащайки данъка за жилището си, да плаща и включената към него задължителна застраховка за дома си, от доста отдавна това вече не е така. Друга причина се крие във все още ниската  застрахователна култура у населението. Красноречивото доказателство дойде след няколко поредни години, в които страната ни бе жертва на наводнения. Хиляди хора пострадаха от тях, като някои загубиха домовете и цялото си имущество. Впоследствие се оказа, че те дори не са се замисляли за възможността да застраховат собствеността си. Нещо повече - малко от хората си взеха поука от природните бедствия през 2005-2006 г. Но най-съществената причина е липсата на средства

Хората от района на двете пострадали села - Хасковска област, масово не застраховат имотите си. Нямат и намерение да го направят, въпреки че мнозина от тях преживяха водния ад. Причината е, че нямат пари.

Резонно на този фон за пореден път стартира дискусията за създаване на катастрофичен пул. Създаването на катастрофичен пул в България, който да изплаща обезщетения за пострадали жилища от природни бедствия, ще бъде подкрепено от Комисията за финансов надзор. Това стана ясно от думите на Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”. Все още не е ясно точно под какъв модел би било възможно да се създаде пул у нас. „Комисията за финансов надзор първо трябва да сондира мнението на обществото, защото, ако направим пул само с държавата, хората ще кажат, че това отново облагодетелства застрахователите и е поредният застрахователен данък”, заяви Богоев по време на представянето на книгата на Румен Гълъбинов „Застраховане на катастрофични рискове”. Авторът, който е сред инициаторите на идеята за българския пул, смята, че първо трябва да се анализират рисковете, които трябва да бъдат включени, като земетресения, наводнения и т.н., както и дали участието в пула да бъде доброволно, както е в Турция, или задължително, както е в Румъния. Дискусиите на тема пул тепърва предстоят. Факт е, че застрахователната гилдия е разединена по този въпрос, по-голямата част от нея е против въвеждането на задължително застраховане.

Създалата се критична ситуация вследствие на влошените метеорологични условия, както и тежкото положение в някои райони на страната, принуди застрахователните компании да реагират по определен начин. Част от застрахователните компании взеха решение и редуцираха покритието при имуществените застраховки по линия на риска „наводнение”, други продължават да предлагат без промяна продуктите си, но преди сключване на полица изискват от клиентите си да предоставят достъп до имуществото за оглед, а  трети вероятно ще променят тарифите си

 „Климатичните промени настъпват все по-бързо и България не прави изключение в тази тенденция. Застрахователите неизбежно ще трябва да се адаптират към тези промени. Как и на каква цена ще го направят вече е въпрос на решение на съответните мениджъри. Дали ще е на цената на загуба на част от портфейла при консервативен подход и ограничаване на част от предлаганите рискове, или пък ще се търси по-гъвкаво решение, това вече е въпрос на преценка”, заяви за в. „Застраховател прес” Данчо Данчев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи.

В резултат на възникналата критична ситуация вследствие на влошените метеорологични условия, както и тежкото положение в някои райони на страната, от „Дженерали Застраховане” АД обявиха, че сключването на застраховки „Домашно имущество”, „Административни и търговски обекти” и „Индустриален пожар” за нови клиенти на компанията (без подновявания на полици) с включено покритие „Наводнение вследствие на природни бедствия” ще се издават при специални договорености. А именно покритието за наводнение ще влиза в сила от 0:00 часа на 01.05.2012 г. Във връзка със съкратения срок на прилагането на тази клауза от компанията предложиха и отстъпки от премията. „Наводнението е катастрофичен риск с най-голяма тежест съгласно статистиката на застрахователните компании в цял свят и кумулацията на застраховани обекти, без да е възможно да се направи обективна оценка на риска, какъвто е случаят с България, може да доведе до финансова дестабилизация всеки един застраховател. Причината да не може рискът „наводнение” да се оцени обективно е липсата на карта на наводненията в България”, коментира Диана Манева, член на УС и изпълнителен директор на „Дженерали Застраховане” АД.

От ЗК „УНИКА” АД обявиха, че преустановяват предлагането на покритие за рисковете „пороен дъжд”, „проливен дъжд”, „наводнение” по застраховки „Имущество”, „Всички рискове на предприемача”, „Каско на машини”, „Земеделски култури” и „Животни” на обекти, разположени на разстояние до 500 метра от водни басейни. Ограниченията обаче важат само за нови клиенти. „Като правило застрахователите застраховат т.нар. застраховаеми рискове. Те са свързани с настъпването на едно бъдещо несигурно събитие. Когато събитието е почти сигурно или много вероятно, поради обективни или субективни причини, рискът става незастраховаем”, заяви Николай Генчев, главен изпълнителен директор на ЗК „УНИКА” АД.

Във връзка с усложнената към момента метеорологична обстановка в страната, както и предвид очакваните предстоящи опасности при започване на интензивно снеготопене, в т. ч. преливане на водоеми, наводнения, активизиране на свлачища, проливни дъждове и други, от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД преустановиха предлагането на имуществени, вкл. технически застраховки за обекти, разположени по морското крайбрежие или в близост до водоеми (реки, езера, язовири и др.). В тази категория попадат още хидротехнически съоръжения (ВЕЦ, ТЕЦ, язовири и др.), фотоволтаични централи, ветрови мачти и ветрогенератори, оранжерии, движими имущества на открито и др., полумасивни и паянтови сгради, както и намиращите се в тях движими имущества.   

За обекти, които се намират в близост до естествени и изкуствени водоизточници и водоеми и са собственост на нови клиенти, от „ХДИ Застраховане” АД обявиха, че рискът „наводнение” по имуществени застраховки ще се включва в застрахователната отговорност само ако при настъпване на застрахователно събитие по този риск е договорено самоучастие от страна на клиента в размер на 5% от застрахователната сума. Самоучастието ще се приспада от определеното по щетата обезщетение. От компанията забраниха още да се сключват с нови за дружеството клиенти застраховки на язовири, микроязовири, вълноломи, язовирни стени, кейови стени, речни диги, стени на водоеми и водоизточници.

В заповед на ЗК „Български имоти” АД отпреди две години се забранява до второ нареждане покриване на рисковете „наводнение” и „подпочвени води” на имущества по поречието на река Дунав. Отмяна и до днес няма. Нещо повече - по общите условия на компанията не се застраховат обекти, които отстоят  до 200 м от водни басейни.

Тази ситуация провокира неизбежния въпрос разделянето на нови и стари клиенти

не създава ли условия за неравнопоставеност. „Не мисля, че можем да говорим за неравнопоставеност по принцип. Има стари клиенти, които са желани, има и стари клиенти, които са нежелани. Същото е и с новите клиенти. Всичко е въпрос на индивидуална преценка”, заяви Данчо Данчев. Няма неравнопоставеност и според Диана Манева, тъй като за старите клиенти има наблюдения и история на развитието на щетите на застрахованите обекти, докато за новите няма такава информация, и предвид невъзможността да се види в коя точно рискова зона попада този обект е обективно невъзможно да се направи справедлива оценка на риска както по отношение на кумулацията на записаните рискове, така и по отношение на достатъчна премия за формиране на резерви. „Солидните компании държат на своите дългосрочни клиенти и разработват специални програми да мотивират тяхната лоялност. Съществуващите клиенти на дружеството са участвали дълги години в създаването на резервен фонд. Съвсем естествено  е да могат да се възползват от правото си при подобни ситуации и да получат обезщетение”, е мнението на Николай Генчев.

„Един лев за превенция спестява от 4 до 7 лв. за щети. За да излезем от това бедствие по-силни, трябва много по-сериозно да се отнесем към оценките на рисковете и какви мерки можем да вземем, за да ги намалим”, заяви еврокомисарят за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева в предаването „Нека говорят” по бТВ. „Ние трябва да работим много по-сериозно за превенцията. Там, където има рискове, ние трябва да знаем какви са. Трябва една институция да събира тази информация и да отговаря за нея”, каза още еврокомисарят.