Асоциация на българските застрахователи /АБЗ/
Главен секретар
- Господин Генчев, в резултат на възникналата критична ситуация вследствие на влошените метеорологични условия, както и тежкото положение в някои райони на страната, обявихте, че преустановявате предлагането на покритие за рисковете „пороен дъжд”, „проливен дъжд”, „наводнение” по застраховки „Имущество”, „Всички рискове на предприемача”, „Каско на машини”, „Земеделски култури” и „Животни” на обекти, разположени на разстояние до 500 метра от водни басейни. Ограниченията обаче важат само за нови клиенти. Какво наложи вземането на тези мерки? Защо например не вдигнахте рязко премията по полиците за тези клиенти, а ограничихте покритието?
- Като правило застрахователите застраховат т.нар. застраховаеми рискове. Те са свързани с настъпването на едно бъдещо несигурно събитие. Когато събитието е почти сигурно или много вероятно, поради обективни или субективни причини рискът става незастраховаем.
От друга страна, завишаването на премията за клиенти, които са пострадали или има голяма вероятност да пострадат от наводнения, силен снеговалеж, бури и други бедствия, подобно на скорошните събития, едва ли би имало положителен ефект. Напротив, би могло да се изтълкува като ненужно обогатяване за сметка на пострадали хора.
Нашият ангажимент като застрахователи е да направим адекватна оценка на риска и да помогнем на хората да намалят възможните последствия. Застрахователната полица и дължимото обезщетение не са извинение за липсата на превантивни мерки и на грижата на добър стопанин, които трябва да се полагат от собствениците на имоти и отговорните държавни институции.
В рискови райони, заплашени от наводнения, свлачища и проливни дъждове, грижата на добрия стопанин на практика означава отговорно отношение, редовна проверка и поддръжка на отводнителните съоръжения, язовирни стени и др.
Тези мерки не могат да се заменят с покупката на застраховка независимо от цената на полицата. Застрахователят помага при справяне с последиците от настъпването на природни бедствия, но не може да компенсира хората за преживените мъки и ужас.
От „УНИКА България” ще продължим да изпълняваме ангажиментите си към клиентите по вече сключените застрахователни договори и подновявания на полици.
- Прилагали ли сте такива мерки и в други случаи и ако да, при какви?
- Това е стандартна практика на застрахователите в подобни ситуации. През февруари 2010 г. отново имаше наводнения. Застрахователите тогава реагираха по сходен начин. За съжаление трябва да отбележим, че негативният опит, щетите от бедствията през 2010 г. не са повлияли на отношението към опазване на имуществото и днес отново имаме същите проблеми.
- Не ограничавате ли по този начин възможността за избор на клиентите си?
- Смисълът на застраховането е да се обезпечат клиентите, така че със сумата от обезщетението да могат да посрещнат поне финансовите последици от едно непредвидено събитие. За да може застрахователят да изпълнява поетите ангажименти, той трябва да следва нормалната бизнес логика по отношение на маркетинговите параметри на продукта, както във всяко друго предприятие. Специфичното при застрахователите е, че те трябва много прецизно да подбират набора от покрити рискове, които предлагат, за да подсигурят финансова стабилност за всички съществуващи свои клиенти.
- Разделянето на нови и стари клиенти не създава ли условия за неравнопоставеност?
- Солидните компании държат на своите дългосрочни клиенти и разработват специални програми да мотивират тяхната лоялност. Съществуващите клиенти на дружеството са участвали дълги години в създаването на резервен фонд. Съвсем естествено е да могат да се възползват от правото си при подобни ситуации и да получат обезщетение. А и погледнато през призмата на чисто пазарните отношения, една стока или услуга съществува и се предлага (или не се предлага) на определена цена към определен момент. Далновидността и предвидливостта в минало време често се изплащат щедро в бъдеще и това е квинтесенцията на застраховането.
- Каква е практиката по света при подобни или същите кризисни ситуации?
- В повечето държави съществуват пулове, които обезщетяват участващите в тях граждани при настъпването на подобни събития. На някои пазари такива пулове имат задължителен характер. Администрирането на подобни фондове за компенсиране на щети от катастрофични бедствия е регламентирано според местното законодателство. Такива практики са от полза при подобни неблагоприятни ситуации, предизвикани например от влошените метеорологични условия напоследък у нас. Но в крайна сметка степента и пълнотата на застрахователна защита е индивидуално решение, което взема всеки собственик.
|
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005 "Основи на застраховането"
Йото Йотов,
Боян Илиев, 2004 "Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски, |