Доброволно ли се предава доброволното здравно осигуряване

 Предупреждението от Европейската комисия завари българският здравноосигурителен пазар, регулаторните органи, експертите и специалистите в областта на здравеопазването в средата на един сякаш безкраен и за жалост безрезултатен дебат. Повечето експерти, замесени в темата, вече се чувстват уморени от безкрайните обсъждания около това какво ще бъде занапред мястото на българските здравноосигурителни дружества на фона на променящите се правила на работа в Европейския съюз.

След посещението в Брюксел през ноември миналата година облаците сякаш изглеждаха, че се разреждат, за да дадат време на българските политици да решат какво точно ще се прави със здравноосигурителната ни система. Сякаш имаше шанс да се запази статуквото, да се съхрани една работеща вече система. Целта на експертите, противници на превръщането на доброволните здравноосигурителни фондове в застрахователи, бе да се „спечели време“, за да се дочака моментът, в който ще се избере модел - дали подобен на холандския, дали подобен на френския, но гарантиращ работеща здравноосигурителна схема, при която има демонополизирана здравна каса и възможност за външен контрол върху работата на здравните заведения. Такъв контрол към днешна дата, по думите на специалистите, се упражнява само и единствено от българските здравноосигурителни дружества.

Експертите нееднократно изразяваха недоумение от факта, че държави като Дания, Германия и Ирландия успяха да изключат своите здравноосигурителни фондове от регулацията на „Платежоспособност II“. Българската страна дори не е поставяла официално този въпрос за обсъждане, казват те, или поне не по адекватния начин, за да изиграе ролята на защитник на българските юридически субекти, занимаващи се само и изцяло с компенсация на риска заболяване, независимо как от академична гледна точка е правилно да бъде изкован терминът здравно осигуряване или здравно застраховане.

Голямата разлика, разбира се, е във факта, че нашите здравноосигурителни дружества не са ангажирани дори и с малка част от задължителното застраховане, което би довело до две важни последствия.

Първо, ще се постигне дългочаканата демонополизация на Националната здравна каса, което ще доведе до завишаване на финансовата дисциплина в сектора, както и до подобряване на качеството на крайната здравна услуга, обясняват специалистите. Второ, социалната значимост и ангажимент на тази дейност, която и в момента имат здравноосигурителните дружества, ще нарасне рязко до степен, когато няма да може да бъде оспорвана нито от българските, нито от чуждестранните експерти и тези дружества ще могат да бъдат изключени от разпоредбите на новата директива „Платежоспособност II“.

С идването на новия, четвърти по ред, министър на здравеопазването в кабинета Борисов, в лицето на Десислава Атанасова, бивш председател на Здравната комисия в парламента, все пак сред здравните осигурители се зароди надежда. Прокрадва се вярата, че може би въпреки всичко е възможно да се тръгне отново към генерално разрешаване на проблема със здравноосигурителната ни система и да се смени болната неработеща формула на здравеопазването у нас.

Защото в крайна сметка, както заяви МИМИ ВИТКОВА, председател на Асоциацията за здравноосигурителните фондове, пред в. „Застраховател прес“, помолена за коментар на нотата, отправена ни от ЕК на 26 януари „проблемът не е дали ние ще сме застрахователи или не. Проблемът е, че България въобще не иска да си види проблемите на здравното осигуряване и да се търсят начини за решение.“

В европейските модели винаги има съчетание на задължително и доброволно осигуряване, а за дейността, която остава извън задължителното осигуряване, се търси отново възможност за подкрепа на социалния елемент, за да има отново разпределение на риска, коментира Виткова.

Дали България е държава на нестихващи експерименти може би е въпрос, който някой ще оспори. Неоспорим обаче остава фактът, че каквото и да решават „умните глави“ на нацията ни, те не трябва да изпускат от очи главната си цел – решенията им да щадят слабите, болните и децата, а чак след това да бъдат изгодни и политически угодни, защото нали това е истинското значение на думата социален ангажимент.