Задълженията на застрахователя при риска земетресение

Това твърде опасно явление не трябва да се третира като допълнителен риск

I

            Земетресенията се отнасят към т.нар. катастрофични рискове. Особеностите в проявлението на катастрофичните рискове поставят много неизвестни при включването им в отговорност на застрахователите. В друга наша статия ние разгледахме земетресението като застрахователен риск. Очертахме неговите характерни особености и трудностите, които се пораждат за застрахователя (вж. Драганов, Хр., В. Захариев, Земетресението като застрахователен риск, сп. „Народностопански архив 1977 г., кн. 1).

            Земната кора (литосферата) се намира в постоянно движение, което бива хоризонтално и вертикално. Хоризонталните движения се изразяват в т.нар. плаване на континентите по размекнатия подкоров слой в различни направления. Вертикалните движения се изразяват в бавни издигания и потъвания на земната кора, които довеждат до изменения в очертанията на континентите и оказват съществено влияние върху процесите на земната повърхност. Освен това морето бавно отстъпва или настъпва в определени райони на издигане или потъване на земната повърхност.

            Форма на вертикалните движения на литосферата са и земетресенията. Те се изучават от сеизмологията и представляват разтърсване на участъци от земната кора вследствие на естествени причини, произхождащи от земните недра. Само за няколко минути или секунди дадени участъци се издигат, други потъват: големи съоръжения и сгради се разрушават изцяло или частично. В някои случаи земетресенията се съпровождат с подземно бучене, чувствително изменение на елементите на магнитното и електричното поле на земята, образуване на големи пукнатини (прочутата пукнатина „Сент Андрев, Южна Калифорния и др.), опустошаване на населени места. Често те са свързани и с много човешки жертви (лисабонското земетресение през 1755 г. - 30 000 души, в Сан Франциско през 1904 г. - 50 000 души, в Чили през 1906 г. - 20 000 души, в Месина през 1908 г. - 100 000 души, в Авецано (Италия) през 1915 г. - 29 790 души, в Кан Су (Китай) през 1920 г. -180 000 души, в Токио и Йокохама през 1923 г. - 150 000 души, в Чили през 1939 г. - 30 000 души, в Агадир (Мароко) през 1960 г. - 12 000 души, в Шен Си (Китай) през 1956 г. - 830 000 души, в Перу през 1970 г. - 50 000, в Тракия през 1928 г., в Скопие през 1963 г., в Турция през 1976 г. и др.).

Катастрофалните земетресения са сравнително редки, но слаби сеизмични тласъци стават почти непрекъснато, на всеки пет минути се регистрира по едно, различно по сила, земетресение.

            Различават се три вида земетресения: вулканични, денудационни, тектонични. Вулканичните земетресения са свързани с дейността на вулканите, денудационните земетресения са свързани със срутвания на скални маси в кухините, получени при свличане на лесноразтворими скали; тектоничните земетресения възникват при разместване на земните маси и са най-силни, най-чести и обхващат най-големи площи.

            При тектоничните земетресения напрежението на геологичните формации се освобождава рязко, чрез трус с голяма амплитуда, който предизвиква серия от неравномерни вибрации или еластични механични вълни, които се разпространяват с максимална интензивност, е 10²  ерга (ерг- единица за измерване на работа в абсолютната измерителна система (сантиметър, грам, секунда). При един ерг работа се извършва под действието на ... в посока на движението и преместване на 1 см. Равен е на 10⁷ джаула). За обхващането на дадено земетресение се създават карти, които съединяват точки с еднаква сеизмична интензивност (повече земетресения са локализирани в два пояса: тихоокеански и средиземноморски земетръсни пояси. Това са областите на младонагънатите планини, т.е. местата от земната кора, които и до днес не са тектонично стабилизирани).

            Да се предотврати едно земетресение е невъзможно, тъй като това е явление с изключителна сила, предизвикана от неконтролируема от човека колосална енергия, породена във вътрешността на земята и освобождаваща се в сеизмичните вълни. Все пак хората биха могли да се противопоставят на земетресенията чрез съответни мерки, които могат да се изразят в следните три направления:

            а) чрез точни сеизмични изследвания, с които да се осветли въпросът за причините на земетресенията. Не бива обаче да се забравя, че сеизмологията е сравнително нова наука. Инструментални наблюдения съществуват само от около 70 години. Това е съвсем кратък период за наблюдаване на едно толкова сложно природно явление, въпреки това с изучаването на земетресенията и с разкриването на причините, които ги пораждат, е възможно да се прогнозират и се предприемат по-конкретни мерки срещу тях;

            б) изхождайки от земетръсния цикъл, в земетръсните области следва да се строи противоземетръсно, т.е. да се увеличи способността на сградите и съоръженията да понасят без значителни повреди движенията на почвата при земетресения. Това се постига, като при архитектурните измисления се предвиждат и допълнителните земетръсни сили в зависимост  земетръсноогнищните зони, на които е разделена страната. Мерките, които увеличават земетръсоустойчивостта на сградата, се изразяват във: опростяване на съоръженията в план; ограничаване височината и тухлените стени и увеличаване якостта на разтвора; употреба на монолитно свързани стоманобетонни конструкции; увеличаване дълбочината на фундаментирането; премахване от единични фундаменти към лентовидни; преминаване от тухлени към стоманобетонни стени, предвиждане на подходящи фуги и на специални противоземетръсни съоръжения по периферията на конструкцията на равнището на терена, които да поемат удара на земетръсната вълна или да го разпределят по-благоприятно върху околните стени, и пр.

            Земетръсната устойчивост на дадена сграда не бива да бъде надценявана. Строителните предписания имат за цел преди всичко да намалят или предотвратят човешките жертви;

            в) земетръсният риск може да бъде застрахован. Безспорно той причинява много затруднения на застрахователите, поради което се разглежда по-скоро като неприятна добавка към съблазнителния риск пожар. Трябва обаче да се отбележи, че недостатъчното внимание, което се отдава на риска земетресение, е незаслужено. Това твърде опасно явление не трябва да се третира като допълнителен риск по застраховка пожар и други стихийни бедствия. То следва да се разглежда като неразделна част от мерките, които се вземат срещу земетресенията, т.е. да се въведе застраховка срещу земетресение, още повече че в някои страни чрез застраховката „Пожар” се покриват и пожарите, причинени вследствие земетресения, дори и в случаите, когато рискът земетресение не е включен като интегрална част от риска пожари.

            Търсенето на гаранции против земетресенията е най-голямо в Япония, Филипините и Тайланд. Тези страни са изложени на земетресения от средна и висока честота. В по-малка степен застраховките срещу земетресения са търсени и в Индонезия, Мексико, Хонг-Конг и др. Преди Втората световна война японските застрахователи много рядко сключваха застраховки срещу земетресения, въпреки че в Япония и съседните й области се проявява над 15% от световната сеизмична енергия. Едва след земетресението на 16 юни 1964 г. в Нагата започна търсенето на гаранции срещу земетресение. С помощта на държавата бе създаден Национален пул за покриване на загуби на частните жилищни сгради. По-късно под влиянието на американските застрахователни компании местните застрахователи бяха принудени да търсят протекции срещу земетресенията в Япония.

II

            За преценяване задълженията на застрахователя при риска земетресение е необходимо данните да се групират в три направления (La Reassurance, N 365/366, I III, 1976, р. 5-14.):

            а) информация за сеизмичната активност и честотата на земетресенията с определена величина, проявяващи се в определен район; снемане на карти за интензивността на минали земетресения, т.е. изосеизмична картография, геоложки и географски особености на зоната, като се вземат под внимание особеностите на станалите земетресения и съществуващите тектонични пукнатини;

            б) сведения, отнасящи се до строителството в зоната чувствителност на различните видове архитектурни имуществени ценности и структури към земетресенията с определена активност. В тази информация следва да се включи и броят на засегнатите сгради, и средният размер на щетите по видове структури, и по сеизмични трусове;

            в) информация за отговорността на застрахователя в изложените на опасност зони (брой на обектите, застрахователна сума, застрахователна вноска за риска земетресение); разпределение на отговорността по форми на застраховане: пропорционални, автоматични, доброволни и др.; очакваемата максимална загуба; допълнителни задължения в резултат на пожари, следствие на земетресението, включени в застрахователните договори по застраховка „Пожар“.

            При преценка на задълженията въз основа на тези данни застрахователят ще срещне редица трудности. Рискът земетресение оказва влияние върху размера на щетите по практикуваните застраховки от застрахователя. При различните застраховки това влияние е различно.

            При застраховката на сгради освен местната опасност рискът трябва да се преценява и с оглед начина на строителство. Безспорно е, че стоманобетоновите конструкции имат предимство пред обикновените тухлени постройки. При тях съпротивителните сили са по-малки. Силните странични ускорения, които придружават земетръсните вълни с висока честота, характерни за леките, но близки трусове, ще засегнат ниските сгради със слабо съпротивление. Земетръсните вълни са с ниска честота и голяма амплитуда, характерни за силни, но далечни трусове, ще засегнат високите сгради и в случаите, когато ускорението е слабо, но с продължително времетраене, тъй като сеизмичните вълни от подобно естество пораждат резонансов ефект или люлеене.

            Трябва да се има предвид, че не само когато сградата се събори, има тотална щета. Възможни са и т.нар. конструктивно-тотални щети, които са характерни за сгради и конструкции, устойчиви на земетресение. Външно повредите са незначителни, но са налице вътрешни щети, които в някои случаи могат да достигнат до 40% от стойността на сградата.

            Естеството на терена, върху който е построена сградата, е от първостепенно значение при уточняването на възможната щета. Теренът като гъба абсорбира енергията на труса и я предава на лежащата върху него конструкция. Следователно застрахователите при сключването на застрахователния договор трябва да проверят дали са спазвани местните строителни предписания (във всяка земетръсно застрашена страна се поставят определени архитектурно-технически изисквания към строителството - гражданско, промишлено и др.) и при неспазването им да отхвърлят предложението за сключването на застраховката или да приемат предложението, но срещу обременена с добавка за утежнен риск премия. Това се налага, тъй като интензивността на трусовете, наблюдавани върху твърда скала, подвижен терен и върху алувиална почва, може да се увеличи, даже да се утрои. Твърде любопитно е, че алувиалната почва има предимство пред останалите, когато се намира на пътя на сеизмичните вълни, понеже абсорбира енергията им и е твърде неподходяща, когато е като локален елемент, защото засилва локалната интензивност. Най-силно се засягат сградите, които са построени върху различни почви или върху алувиална почва, която е в близост до твърда скала, тъй като тя се явява като проводник на вълните и не се абсорбира почти никаква енергия (La Reassurance, N 365/366, I III, 1976, р. 5-14.).

            Добавка за утежнен риск следва да се предвижда и в случаите, когато рискът е включен в отговорност по застраховката „Пожар“. Това особено важи за държавните сгради, за леснозапалими и изцяло горими петроло-химически съоръжения и др.

            При изработване на застрахователна тарифа по застраховка срещу земетресение трябва да се вземе предвид и етажността на сградата. Уместно е да се предвижда добавка за утежнен риск за сгради над пет етажа, т.е. за височина, която обикновено се засяга от нискочестотните вълни с голяма амплитуда, характерни за силните, но далечни трусове.

            Историята на сеизмичните прояви в дадена област, по-конкретно тяхната интензивност, е условие, което може и трябва да бъде предвидено в застрахователната тарифа. Модифицираната скала на Меркали показва, че щетите прогресивно намаляват с отдалечаването на епицентъра на земетресението. Това дава възможност на застрахователя да предвиди, съобразно посоката на геологичните пукнатини и топографски формации, възможните щети в радиус на стотици километри от епицентъра на земетресението. Случаят с посочената тектонична пукнатина Сент-Андре потвърждава това. По време на прочутото земетресение в Сан Франциско през 1906 г. са отбелязани точки с максимална интензивност на разстояние 400 км от епицентъра. Те са били успоредно с пукнатината. В посока, перпендикулярна на пукнатината, големите щети се ограничават в зона с ширина около 10 километра.

            Застрахователят обаче не бива да забравя, че пукнатините и трусовете не спазват държавните граници. Общите застрахователни суми се определят по тарифни сеизмични зони, които се основават на степента на сеизмичната активност и върху геологичните условия. По отношение на географското разпространение на големите земетресения зоните са само точки на картата. Следователно необходимо е да се определят точно зоните, в които трябва да се прилагат ограничения на задълженията на застрахователя. Тези ограничаващи клаузи не са еднакви за различните страни, тъй като са свързани със застраховка „Пожар”. Това поражда допълнителни различия и затруднения за застрахователите.

            Характерно при застраховането на съоръженията и другите имущества в сградите е, че те се засягат по-малко от един земетръсен удар. Тотална щета ще настъпи само ако при земетресението сградата се срути. Щетите се изразяват в счупване, разпиляване, накъсване и др. на имуществото или в смяна на нормалното положение на стоките и съоръженията. Освен това пожарът, която се явява като последица на земетресението, застрашава застрахованото имущество в сградата от изгаряне или повреждане в различна степен. В повечето случаи съдържанието на сградите се застрахова чрез абонаментен застрахователен договор, или по т.нар. полици-пакети, чрез които се покриват косвени щети (гражданска отговорност към трети лица), а в някои случаи и кражба. Тъй като при земетресенията имаме реализирането на катастрофичен риск, правилно е тези загуби да се покриват чрез сключването на отделен застрахователен договор. Определянето на очакваемата загуба следва да стане за всяка отделна позиция (вид имущество) и за цялото застраховано имущество в сградата.

            В САЩ съществува категорията на т. нар.  протежирани най-високи рискове за производствените единици с опасни производства, които получават защитата по специални тарифи. В тези случаи застрахователят, който е включил в своята отговорност и рискът земетресение, трябва да предвиди в застрахователната тарифа и съответна добавка за утежнен риск.

            Друга застраховка, която има пряка връзка с риска земетресение, е застраховката срещу спиране на производството. При осъществяването на риска земетресение могат да настъпят допълнителни щети от прекъсване на производството. Те се изразяват в преки и косвени загуби. В повечето случаи косвените загуби са по-големи от преките. Обикновено тази застраховка е краткосрочна. Срокът й е до една година от осъществяването на застрахователния случай. Застрахователната сума се определя въз основа на данни от предходните години или по преценка за очакваните резултати през годината, за която се сключва застраховка. Застраховката срещу спиране на производството може да бъде комбинирана със застраховка за извънредни загуби, които предприятието реализира, въпреки че производственият процес продължава, но той се извършва в неблагоприятни условия за работа.

             При изграждането на застрахователната тарифа трябва да се има предвид, че последствията от земетръсните катастрофи върху всички инфраструктурни съоръжения повишават опасността от многократно спиране на производството. Някои застрахователи препоръчват тези прекъсвания, наложени от земетръсни катастрофи, да не се покриват. Все пак би могло чрез една разумна добавка за утежнен риск към премията да се покриват и тези загуби. Може би е уместно да се помисли и за въвеждането на една застраховка „Гражданска отговорност”, чрез която да се покриват косвени щети, причинени от трети лица (работници, други предприятия, с които засегнатото от земетресението предприятие е кооперирало производството си, и пр.).

            Както вече отбелязахме, земетресенията често се съпровождат с голям брой човешки жертви. Това поставя въпроси и пред животозастрахователите, които при изграждането на застрахователната тарифа биха могли да вземат под внимание увеличения риск в земетръсните области.

            Ако се разглежда обаче животозастраховането от неговата социална страна, подобно надебеляване на тарифния размер не се налага.

III

            Когато се пресмятат задълженията на застрахователя по риск земетресение, които са основа за изграждане на застрахователната тарифа, не трябва да се пренебрегва и формата на застраховане (системата на обезщетение). В зависимост от приетата система на обезщетение задължението на застрахователя ще бъде по-голямо или по-малко.

            В настоящия момент застрахователите включват риска земетресение в застрахователните договори по застраховка „Пожар“. Следователно условията по застраховка „Пожар“ важат и за риска земетръс. Застрахователната сума за риска „Пожар“ и за риска земетресение е една и съща. В отделни случаи за риска земетресение се калкулира добавка към основната премия. Увеличение може да има и на застрахователната сума.

            Поначало срещу риска земетресение трябва да се застрахова пълната застрахователна стойност, макар че не винаги е налице една тотална щета. На практика обаче при земетръсните рискове застрахователната сума е по-малка от застрахователната стойност, т.е. налице е подзастраховане. Застрахованият участва в покриването на щетите. Интензивността на застрахователната защита е по-малка от единица. Обезщетението е равно на щетата, умножена с отношението между застрахователната сума и застрахователната стойност в деня на настъпването на застрахователния случай.

            При положение че се прилага застраховане срещу първи риск, една подзастрахователна клауза би се оказала излишна. При застраховане срещу първи риск застрахователят плаща за застрахованото имущество до размера на застрахователната сума. Всяка щета, която е по-малка от застрахователната сума, се изплаща в пълен размер. За щети, които са по-големи от застрахователната сума, се изплаща застрахователната сума. Тази форма на застраховка е подходяща за покриването на щети от риска земетресение, и по-специално за щети, които се изплащат по застраховка „Гражданска отговорност“ (покриването на косвени щети), тъй като само размерът на щетата и застрахователната сума ограничават размера на обезщетението.

            Застраховането на катастрофичните рискове се извършва с договор, който покрива имуществени стойности, разпределени в цялата страна. Това застраховане се облекчава или пък става възможно, когато се въведе лимитирана отговорност. Поначало ограниченията на отговорността редуцират общите отговорности в страната и с това противодействат върху капацитетните ограничения. В този случай застрахователната стойност е равна на застрахователната сума и е основа за изчисляване на застрахователната премия.

            Максималната отговорност на застрахователя се ограничава в рамките на една предварително определена и договорена лимитирана отговорност, която трябва да се проучи във всеки отделен случай и да се договаря с всеки застрахован - в този случай е целесъобразно лимитираната отговорност да се определя по едно общо правило на застрахователния пазар, на който ще се котира земетръсното покритие.

            Наред с лимитираната отговорност при дадени обстоятелства може да се въведе самоучастие или пропорционално участие на застрахования в щетите, причинени от риска земетресение. Самоучастието на застрахования в покриването на щетите обикновено се получава при подзастраховането, при застраховането срещу първи риск и при презастраховането. Това означава, че застрахованият сам понася част от щетите до определен процент от застрахователната сума (в Мексико самоучастието на застрахованите е най-малко 2% от застрахователната сума.), т.е. застрахователят обезщетява една остатъчна щета, която е свръх самоучастието.

            При застраховка срещу прекъсване на производството може да се предвиди и франшиза за време. Чрез въвеждането на франшизата се цели: а) да се освободи застрахователят от извършване на ликвидация на дребни (незначителни) щети, което води до спестяване на разноски; б) да се намали задължението на застрахователя към застрахованите; в) да се засили интересът на застрахователите за участие в предотвратяването  и ограничаването на загубите. Трябва обаче да се има предвид, че намаляването на задълженията на застрахователя към застрахованите чрез прилагане на франшиза са налице само тогава, когато не е предвидена сумарна максимална граница и франшизата е задължителна за всички застрахователни договори.   

            Участие на застрахования в покриването на щетите от земетресение може да се постигне и в случаите, когато чрез застрахователния договор отговорността на застрахователя е определена в процент от застрахователната сума по застраховка „Пожар”. Този начин на определяне на застрахователната сума за риска земетресение засилва интереса на застрахования да участва в предотвратяването и ограничаването на щетите, способства за намаляване на общата застрахователна отговорност. В Япония в някои силно земетръсни райони е въведено ограничение при плащането на застрахователните обезщетения по индустриалната застраховка срещу пожар, което достига до 60%, 30% и дори до 15% от щетата.

            Поради големината и особеностите на риска земетресение е необходимо той да бъде презастрахован. При изграждането на застрахователната тарифа това също трябва да се вземе под внимание. Освен това застрахователят трябва да прецени къде и как ще презастрахова и каква част ще задържи за себе си.