Как е защитена вашата банка?

15 Май 2012 г.,zastrahovatel.com
ИЛЕАНА СТОЯНОВА

 

* За да опазят парите и ценностите си  - клиентите да си направят предварителна застраховка

 

Поредният обир на банка у нас бе на 5 април в София. Обран е банков клон на Обединена българска банка в Студентски град, на ул. "Акад. Борис Стефанов". Нападателите са били двама, единият – въоръжен. Няма пострадали. Откраднатата сума от клона на ОББ в Студентски град възлиза на 215 082 лв., съобщиха от ОББ. Това е установено след вътрешна проверка. Мъжете били с черни каски и влезли в банката минути след като инкасо автомобил е заредил пари в трезора. Трезорът обаче не бил заключен. Криминалисти потвърдиха, че една от версиите е, че вътрешен човек е замесен в обира. Вероятно ще се проверяват телефоните и контактите на банкови служители. В този момент в банката освен охранителя е имало още четири служителки. След като маскираните влезли в банката, единият от мъжете избил оръжието на охранителя и взел торбата с парите . Двамата избягали от местопрестъплението с кросов мотор. И двамата били с автомати, а на мотоциклета имало надпис Enduro.Клиентите на ОББ по никакъв начин няма да бъдат ощетени финансово от престъплението, уверяват от банката в разпространено становище.
Банката има застраховка срещу подобни събития, казаха от ОББ.

Вестник „Застраховател прес“ научи, че застраховката е направена в „ОББ-Чартис Застрахователно дружество“ АД.

 

 

България през последните двадесетина години вече е като „дивия запад“. Страхът от обирджии кара все повече хора да наемат банкови сейфове и да съхраняват в тях важни документи за собственост, семейни ценности и пари.  Но от девет години вече и банките не са достатъчно надеждни, щом маскирани люде могат да проникнат и да ограбят било сейфове, било каси чрез взлом. Не спестяването, а сигурността на парите, е целта на поставянето им в сейфа.

Повечето клиенти на банки обаче изобщо не знаят кой носи отговорността за откраднатите пари, кой трябва да им възстанови сумите и какво трябва да направят, за да си ги получат. Клиентите не обявяват предварително дадените за съхранение вещи и е много трудно след застрахователно събитие да се докаже какво е имало в сейфовете, т.е. каква сума трябва да се възстанови на клиентите от банката. Самите банки също отказват да знаят колко пари се държат в сейфа, като по този начин спазват „банковата тайна“.

В България се крадат пари чрез обири или грабеж най-много от 2-3 банки годишно, а извършителите на престъпленията обикновено остават неразкрити и безнаказани. От Асоциацията на банките в България предпочетоха да запазят в тайна колко обира са извършени в страната ни през последните години, но коментираха, че нападения над банкови офиси не се случват често и проблемът не е на дневен ред.

 

Кога започват взломните кражби в банки?

Ако направим малка ретроспекция ще видим, че

на 23 март 2004 година бе първият екшън-обир на банков трезор, при който крадците  проникнаха в сградата на  клона на банка "Биохим"-Южен парк, в София, който се намира на столичния бул. "П. Ю. Тодоров" , блок 1, в жк „Гоце Делчев”. Те бяха необезпокоявани  от среднощната тишина нито от охранители, датчици и други системи за сигурност, независимо че бяха пробили  внушителна дупка в 30-сантиметрова железобетонна плоча. Една перфектна кражба чрез взлом, при която няма дежурна охрана, няма  и свидетели. Кражбата стана през нощта срещу 24 март, а сигналът в полицията - подаден едва на сутринта.  Трезорът се охраняваше от частна фирма "СОТ 161".Освен това от банката не изключваха  възможността за участие в обира на вътрешен човек.

Реакциите на ограбените собственици на  44 касети тогава бяха, че ще съдят  банката, охранителите й и застрахователите.

Банковият клон бе застрахован в ЗПАД "Алианц България" .

Тогава ограбените обявиха загуби в размер на 7 милиона лева, изчезнали документи и семейни ценности. Банката постави условие всеки да докаже, че наистина ги е притежавал, за да не се допускат злоупотреби. В договора за съхранение на ценности няма условие, което да определя максималната стойност на съдържанието в личните сейфове.  През април едва четирима от пострадалите 41 човека представиха документи, които потвърждават декларираните от тях загуби. На останалите застрахователят „Алианц България” изплати обезщетения съгласно общите условия по полицата.
През август същата година банка „Биохим” въведе нови договори за използване на личните сейфове, при които банката поема застраховката на клиентите си до определена сума. Ако тя бъде надвишена, наемателите на сейфове са длъжни да застраховат сами парите и имуществото, което надхвърля застрахователния максимум на банката.

На 8 февруари 2005 г. е обран банков клон на Обединена българска банка (ОББ) в Ботевград. Изчезват над 1 милион лева. Крадците са маскирани. Те обезвреждат сигналноохранителната система и обират около 40 частни сейфа в трезора на банката. Бандитите предварително прерязват кабелите на СОТ-а и прекъсват кабела, който захранва клетката на мобилния оператор „Глобул”, така че абонатите на компанията в околността остават без покритие. Интернет достъпът също е блокиран.

ОББ също имаше застраховка за сейфовете, така че всеки от клиентите, който успя да докаже какво е съхранявал в разбития сейф, беше обезщетен съгласно общите условия по застрахователната полица.

На 22 март 2005 г. крадци разбиват офис на “Прокредит банк” в столичния квартал “Младост 3”. Както при другите обири в банковия клон няма жива охрана, а само камери и СОТ. От клона са откраднати 200 000 лв., 58 000 евро и 35 000 долара.

В началото на 2005 г., паралелно с взломните кражби в банкови трезори, започва серия от кражби в работно време или в присъствието на охранители, без никакви видими следи.  Във връзка със случаите на обири в работно време и без видими следи криминалистите предполагаха, че се извършват от подставени клиенти на банките. Тези подозрения се оправдават, защото в ключалките на обраните сейфове е открит парафин.

На 11 срещу 12 май 2007 г. бандити откраднаха 20 000 лева, 10 000 евро и 7000 долара от клон на банка “Алианц” в Айтос.

 

Как се застраховат ценностите в банка

 

Във всички държави от Европейския съюз банките задължително са застраховани срещу грабежи и по този начин гарантират сигурността на своите вложители. У нас все още липсва застрахователна култура - твърдят застрахователите.

По принцип в застрахователната практика се предлага т.нар. "Банкова полица, основаваща се на Lloid's  LPO 218". Тя се включва към застраховката "Разни финансови загуби", но не се практикува.

Маркетингът из  застрахователните компании показа, че Банковата полица почти не се купува от родните банки.

Поради големите отговорности, които се поемат, обикновено тарифите са от порядъка на хиляди и десетки хиляди лева в зависимост от покритите лимити. Застрахователи обясниха, че са имали запитвания от клонове на чужди банки у нас, но и за тях тарифите са се оказали "солени".

Най-често българските банки сключват имуществени застраховки на обезпечения.

В Банковата полица има застрахователна клауза, която покрива загубата на имущество, произтичаща от кражба, присвояване, взломна кражба, грабеж, измама, нападение или тайнствено необяснимо изчезване или повреждане. Става дума за имущество в помещенията на банката, която е застрахована, а имуществото може да е притежание на клиент. Именно тази клауза покрива риска от кражба на личните сейфове.

Интересно е, че като специално изключение към клаузата се обяснява, че полицата не покрива загуба или вреда върху имуществото, докато то е под опеката на Охранителна компания.

В същата застраховка има клауза, която покрива риска от нелоялност на служителите. Става дума за измамнически действия от страна на служител в банката, извършени с намерение за лично финансово облагодетелстване.

В друга клауза се покрива рискът върху имущество, загубено или повредено по време на транспортиране с всякакъв транспорт, включително и бронирани моторни превозни средства. Подправяне на чекове, измама с менителници, кредитни писма, удостоверения за депозити, акредитиви  и изплащането им  с цел измама от страна на банката също са обект на застраховане. Същото важи и за фалшифицирани и подправени пари, монети, банкноти, издадени  в държавата и добросъвестно получени от банката. Щети, нанесени на офисите на банката и съдържащото се в тях обзавеждане, инсталации, оборудване или сейфове и трезори вследствие кражба с взлом, грабеж, нападение и друго злонамерено причиняване на имуществена вреда, също са обект на Банковата полица.

Застрахователната полица се сключва между застрахователя и банката, тя е конфиденциална и в случай на грабеж банката обезщетява клиентите си, а не застрахователя. При сключване на договор за касетки с необявено съдържание няма възможност да се застрахова съдържанието. Това, което клиентите могат да направят, е да заведат гражданско правен иск.

Разбира се, всичко това излиза солено на клиентите - такса за адвокат, разследване, дела. При добро стечение на обстоятелствата обезщетение може и да има, но  ще мине доста време, дори може да са много години, докато се изясни сумата и мине следствието.

В случай на пожар или природно бедствие банката поема отговорността за цялата сума, която е била съхранявана в сейфа.

 

Клиентите много рядко си правят индивидуални застраховки

 

Някои банки сключват договори с индивидуални клиенти за сейфове с обявено съдържание. В тези случаи обикновено става въпрос за съхранение на произведения на изкуството, нумизматични ценности или скъпи бижута.

Индивидуалните застраховки на сейфове с обявено съдържание, сключвани от клиентите, са обикновени имуществени полици срещу пожар, природни бедствия и кражба. Такива се сключват много рядко, не може да се говори за практика.

В тези случаи потребителят се разпорежда с ценностите си в присъствието на банков служител. Това е необходимо, защото, ако настъпи застрахователно събитие, каквато е например кражбата, е необходимо да има свидетел. Освен това се води протокол кой е имал достъп до сейфа, което значително улеснява следствието. Банковият служител трябва да поиска декларация за произхода на средствата, в случай че сумата е над 10 000 лв. в брой. Ползвателят на сейфа трябва да декларира, че не е придобил парите по престъпен начин.
В договора за наем на банковата касетка обикновено ясно е записано до каква стойност отговаря банката за евентуални загуби на ценности и пари. В повечето случаи равностойността на сумата е $ 10 000.
По-добре е потребителите  сами да се погрижат предварително за вложените за съхранение пари и вещи в сейфовете, съветват застрахователи.

Затова е необходимо само да си изберат застрахователна компания и да попълнят необходимите документи. Определянето на застрахователната премия зависи от размера на обезщетението, което клиентът може да получи в случай на някакво събитие. Премията се изчислява в т.нар. промили, които са различни в зависимост от степента на риска. Цените зависят преди всичко от степента на риска, от това какви са съхраняваните ценности.

Преди да подпише полицата, клиентът трябва да реши за какъв период на съхранение в сейфа иска да застрахова ценностите си. В документите има специално заложено условие документите, парите и ценностите да са в каса. След като сключи застраховката, вече се знае какво има в касетката, което е голямо преимущество за клиента, обясняват   застрахователи.

Британските банки изискват да бъде застрахован рискът от тероризъм - с други думи, след като отпускат пари, те искат да бъдат защитени срещу тероризъм. В Лондон  тази система за защита на банките вече е в действие и де факто се покрива пълният риск срещу тероризъм.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ,
orange_li
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999
orange_li