След като едно нещо е застрахователна дейност, то трябва да се нарече с това име

Константин Велев, член на УС на "Дженерали Закрила Здравно Осигуряване", член на УС на АБЗ

 

 

-Г-н Велев, как ще коментирате отправената Нота на Европейската комисия? Ще станат ли дружествата за здравно осигуряване осигурители?

 

-Сега, след като Десислава Атанасова стана  министър на здравеопазването, вероятно подходът към проблема ще се промени. Тя, от позицията на бивш председател на Парламентарната комисия на здравеопазването, много добре познава проблема. Аз не съм убеден, че Министерството на здравеопазването под ръководството на д-р Константинов докрай успя да разбере за какво става дума, което очевидно не им е за пръв път и може би и затова стана смяната. Те според мен не бяха наясно с проблема, защото той не е толкова здравен, въпреки че касае системата на здравно осигуряване в България. Той е по-скоро регулаторен проблем, а регулацията по принцип на частните здравни фондове не е в системата на здравеопазването, а е в Комисията за финансов надзор. На второ място, този въпрос е свързан действително със системата за здравно осигуряване. Мисля ,че Министерството на здравеопазването, когато става дума за здравно осигуряване, разбира Здравна каса. Те никога не са гледали с достатъчно задълбочен и сериозен поглед върху частните здравноосигурителни фондове. Поради тази причина този проблем за тях винаги е стоял странично и не го и разбраха докрай. В някаква степен Здравната комисия в парламента беше по-наблизо, следеше този въпрос и сега се надявам, че в крайна сметка председателят на комисията, ставайки министър, вече в по-голяма дълбочина и по-бързо ще започне да решава този въпрос. В противен случай влизаме в процедура.

За мен органът, който е най-навътре с проблема, е Комисията за финансов надзор и ако трябва да говорим честно, те бяха органът, който действително си свърши работата на един преден етап. Те подготвиха един проект на закон, в който и ние участвахме в интерес на истината, от Асоциацията на здравните осигурители и от Асоциацията на застрахователите, и този проект на закон всъщност беше максимално близо до това, което ЕК иска от нас.

 

-Говорим за този законопроект, който беше отхвърлен май месец миналата година?

 

-Да, той беше отхвърлен с позицията, че едва ли не още не е решено какво място ще имат фондовете в здравната реформа. Поради тази причина е рано да се приема този законопроект, но от гледна точка на съответствие на законопроекта с европейските директиви той беше точно такъв.

 

-Коментира се, че Solvensy II ще обезсили тежестта на тези две директиви, заради които днес се налагат промени в законодателството ни.

 

-Да, Solvensy II ще замени сега действащата Solvensy I.

 

-По този начин ще се даде възможност на голяма част от здравните фондове да бъдат включени в изключенията.

 

-Тази директива се отлага вече за 2014 година и най-вероятно после ще има и още отлагане. Тя трябваше да влезе в сила от януари 2012 г., след това беше отложена за януари 2013, сега отива към 2014, а се говори и за последващи удължавания. Има дискусии, защото по нея действително застрахователните компании трябва да свършат много сериозни неща. Но тук въпросът за мен е по-фундаментален. От една страна, действително ние не можем в момента да отнасяме вътрешното си законодателство към Solvensy II, защото Solvensy II не е действаща директива, действащата директива като нормативна уредба е Solvensy I.

 

-Това ли е най-болното място на проблема според вас?

 

-Solvensy I е директивата, уреждаща общото застраховане, различно от животозастраховането. Здравното осигуряване попада в нейния обхват, но това е само единият проблем. Ние имаме някои разногласия и в рамките на самата Асоциация на лицензираните здравноосигурителни дружества. Аз, управлявайки дружество, което представлява международна застрахователна група в България, имайки предвид „Дженерали Закрила Здравно Осигуряване“ и аз лично, не одобрявам един такъв двоен подход по отношение на частните здравноосигурителни компании в Блъгария. Компаниите, които не са част от здравноосигурителна група, ще попаднат в изключението на Solvensy II. Те  всички са местни компании и ще се възползват от това изключение, а другите, които са част от застрахователни групи, ще трябва да се лицензират като застрахователи.

 

-Кое тук е според вас основният проблем?

 

-Ние тук не говорим за  това, че за едни ще важи директивата Solvensy II, а на други няма да им се наложи да я прилагат. Ние говорим за естеството на дейността. Не говорим за това, че един субект ще трябва да прилага директивата, а друг – не. Каква е по своето същество дейността? Дейността е, съгласно дефиницията на директивите и по Solvensy I, и по Solvensy II, общозастрахователна дейност. Тоест дейност по застраховане, а не някаква специфична дейност по здравно осигуряване. Докато частните здравноосигурителни фондове и дейносттта по допълнителното здравно осигуряване на влязат като част от системата на задължително здравно осигуряване в страната... Тогава може да се ползва изключване от директивите. Дотогава тя е застрахователна дейност.

А както знаете, здравна реформа, поне в тази посока, никой няма намерение да прави.

 

-Трябва да бъде наречено застрахователна дейност?

 

-След като едно нещо е застрахователна дейност, то трябва да се нарече с това име и трябва да е подчинено на националната уредба, която касае тази дейност. Не може да се остави в сила друго решение под благовидния предлог, че част от компаниите влизат в изключенията на директивата. Не може да се остави отделна уредба на някаква здравноосигурителна дейност. Защото тогава, аз питам, тези, които се лицензираме като застрахователи, ние няма да имаме лиценз като здравноосигурители, а като застрахователи: Как тогава ще бъдат ориентирани клиентите на едните и на другите? В крайна сметка те какво купуват – застраховане или здравно осигуряване? И ако купуват здравно осигуряване, могат ли застрахователите (тези, които станем застрахователи) да участват например в обществени поръчки, които са обявени за здравно осигуряване. А съответно тези, които са регистрирани за здравно осигуряване, могат ли да участват в обществени поръчки , които са обявени за застраховане.

 

-Говорим за практически проблеми?

 

-Да, в бизнеса излизат редица практически проблеми. Да не говорим, че тези, които останат в обхвата на Закона за здравното осигуряване, ще имат занижени капиталови изисквания, занижени изисквания по отношение на структурата на капитала, занижени изисквания по отношение на  квалификацията на членовете на управителните органи, занижени изисквания по отношение на административната структура. Те няма да са задължени да имат звена за вътрешен контрол, за риск-мениджмънт и т.н.

Тоест по дефиниция ние, когато минем по Кодекса за застраховането, ще имаме много по-високи административни разходи. А след като имаш много по-високи административни разходи, няма как продуктът ти да бъде по-евтин.

Не може просто така, с едно магическо замахване, някои да бъдат вкарани в изключенията, да се запази законът в частта допълнително доброволно здравно осигуряване за някои, а други да станат застрахователи. Такова разделение не е възможно.

 

-А какъв е възможният подход?

 

-Говорейки за Solvensy II, възможният подход е в момента в който влезе в сила новата директива, да се счита, че цялата тази дейност е застрахователна. А че на някои от тези застрахователи няма да се наложи да покриват високите изисквания на Solvensy II и ще си останат само в националното законодателство, това е факт. Такива като нас ще трябва да покриват Solvensy II, други няма да покриват. Но Solvensy II има редица други изисквания, които въобще не присъстват в нашето законодателство. Но няма вариант да говорим за здравни осигурители и застрахователи. Такова нещо не съществува нито по Solvensy I, нито по Solvensy II. Това са опити част от местните компании да се скрият под удобния чадър на националното законодателство, което е много по-леко, много по-удобно, много по капиталовоспестяващо за тях.

 

-Не говорим ли тук за стремеж да се защити един вид дейност, която е  доста силен социален ангажимент?

 

-Социалният ангажимент? Това са спекулации. Много добре знам това становище. Това са спекулации, защото, за да говорим за сериозен социален ангажимент, трябва първо да поставим въпроса дали допълнителното здравно осигуряване представлява сериозна част от задължителната система на осигуряване в страната. Не е. Нито е сериозна, нито въобще е част от задължителната система. То е някакъв добавък, който някои работодатели или някои физически лица, ако желаят, си правят. Едните за служителите, другите за себе си. Това е. От гледна точка на неговия социален ефект, при положение че говорим за пазар от 40 млн. лева, очевидно е, че този социален ефект е незначителен, защото това е малък пазар. Малък пазар означава много малък кръг от хора, ползващи тази услуга,  и оттам е ясно какъв може да бъде социалният ефект. Това първо. Второ, на застраховането също не е непознат социалният елемент. В застраховането има редица продукти, които имат сериозна социална обвързаност и сериозна социална значимост за обществото. Да, в здравното осигуряване има един много по-тежък асистънс, обаче в същото време същите тези застрахователи прилагат този тежък асистънс, когато обслужват свои застраховани в чужбина. Това е факт и всички го знаем. Мислите ли, че е по-леко да се осигури ползването на медицински услуги в чужбина, отколкото да се осигури ползването им в България!

 

-А ако бъде въведена тристепенна система по аналогия на пенсионната?

 

-Тогава говорим за различни неща. Това е борбата, която всички осигурителни дружества водим от много години, а именно допълнителното здравно осигуряване да стане основен, втори стълб на системата на задължително здравно осигуряване в страната, но вече не под формата на допълнително доброволно, а на допълнително задължително здравно осигуряване, подобно на структурирането на пенсионното осигуряване – на тристълбов модел. Тогава вече тези дружества стават част от системата за задължително социално осигуряване, в случая здравно осигуряване, и те вече не попадат нито под шапкта на директивата Solvensy I, досега действаща, нито под Solvensy II. Но това означава, че държавата ще изведе тези дружества на един коренно различен пазар, с коренно различен хоризонт за развитие. Защото това означава да даде на тези дружества дял от вноските на българските граждани в момента. Това означава да демонополизира касата, което аз лично не виждам като заявено твърдо намерение на държавата, поне не досега. И тогава вече, когато пред тези дружества бъде поставен един съвсем различен хоризонт за развитие, можеш да изискваш от тях да дадат по-голям капитал, да имаш завишени изисквания и т.н. Но отново ще има единен подход към всички. Не може да се използват различни „вратички“ в наредбата, за да бъдат приложени различни подходи към различни участници в пазара. Защото по този начин държавата противозаконно ще разпредели пазара между дружествата. Това стои в основата на идеята част от дружествата да си останат здравни осигурители, а част от дружествата да станат застрахователи.

 

-Тристепенна система на защита е по-добрият модел според вас?

 

-Според всички.

 

-Защото в крайна сметка има разпределение на отговорностите и по-голям контрол.

 

-Изцяло съм съгласен, но ще направя една корекция, че в света съществуват различни модели. Този тристепенен модел е по-близо до холандския вариант и почти идентичен на системата на пенсионното осигуряване в страната. Но има и други модели. Аз в никакъв случай не мога да кажа, че френският е по-лош. Той е малко по-различен, но и там говорим за застрахователи - не за частни здравноосигурителни фондове, а за застрахователи. Те са допуснати да надградят системата на държавното осигуряване с определени услуги или с поемането на част от цената на други услуги, което също е възможен вариант. Но и в двата случая дали ще е тристълбовият, дали ще е холандският , дали ще е френският, независимо какъв модел ще избрем, това са работещи модели. Важното при тях е, че на тези дружества ще се даде практически те да поемат част от системата на задължителното осигуряване в страната. Това е много важно.

 

-Германия, както и други държави си издействаха четиригодишен срок на отсрочка, след което съвсем изключиха своите осигурителни дружества.

 

-Този въпрос на мен ми е трудно да го коментирам. Но дори Германия е направила това изключение по принцип за дружества, които са доста по-различни от нашите здравноосигурителни фондове. Говорим за дружества, които представляват малки професионални сдружения или каси, създадени дори в едно предприятие, за да подпомагат неговите работници и служители. Тоест тук говорим действително за нещо, което е много малко като обем на фона на германския пазар, а не в сравнение с българския. Второ, тук говорим за нещо, което обикновено е ограничено в определено предприятие, в определен бранш. Нашите здравноосигурителни дружества имат по-различен модел. Това са дружества, които осигуряват здравноосигурени лица на общо основание, стига да има желание. Ние нямаме подобно лимитирано поле на действие. Така че дори и това сравнение с германските здравни каси не е точно.

 

-В САЩ здравната система разчита изцяло на здравни застраховки и очевидно изпитва огромни затруднения.

 

-Ние не вървим към аналог на щатската система. Всъщност трудно може да се каже, че вървим към какъвто и да било аналог, но предишните системи, които бяха обсъждани, бяха холандският, който се обсъждаше много дълго време по времето на тройната коалиция и дори и след това в началото на управлението на ГЕРБ, след това, по време на управлението на бившия министър проф. д-р Анна-Мария Борисова, в Министерството на здравеопазването се обсъждаше френският модел. След това спря да се обсъжда какъвто и да било модел. Моделът за здравно осигуряване на предишния министър  Стефан Константинов, според изявленията му, беше най-близък до „тодорживковския модел“, но казан с други думи. Въобще не се говореше за каквото и да било демонополизиране на касата, участването на други фондове в покриване на здравните услуги и т.н. Предвиждаше се някакво държавно регулиране.  Никога не се е обсъждал щатският модел. Щатският модел осигурява един абсолютен минимум и като казвам минимум, то е наистина минимум, говорим за спешна и неотложна медицинска помощ и всичко друго се крепи на допълнителна доброволна здравна осигуровка. Ако има пари - прави осигуровка, ако няма пари - не прави, и няма достъп до медицинско обслужване освен в ситуация на спешна, неотложна медицинска помощ. Там е изключително скъпо здравното осигуряване. Практически то представлява около 30 процента от доходите на едно американско семейство. Но в България никога не е обсъждана такава философия.

 

-Каква е вашата прогноза – ще вървим ли към промяна на законодателството и превръщането на здравноосигурителните фондове в застрахователни дружества?

 

-Аз не мисля, че правителството ще поеме риск. Досега подходът беше да чакам.

 

-Но ЕК ни принуждава да вземем решение и да действаме.

 

-Да, най-малкото ние ще трябва да представим някакво декларирано намерение за действия в исканата от ЕК посока.

 

Разговаря Галина Маринова