Към днешна дата никой не е успял да ме убеди, че има нужда от пул

                       -Господин Данчев, вие многократно сте заявявали своята позиция относно  катастрофичните рискове, но явно нещата трябва да се погледнат в дълбочина. Как гледате вие на този проблем за пула - тема, която периодично се обсъжда в публичното пространство от 1993 г. насам?

            - Самият факт, че нещо се проточва толкова дълго във времето, означава, че няма огромен шанс да се случи или просто няма голяма необходимост да се случи. В качеството си на председател на Управителния съвет на Асоциация на българските застрахователи не бих могъл да изразя мнение, тъй като, откакто съм на тази позиция, до момента при нас не е постъпило нито едно писмено предложение, което да коментираме. Никой не е искал нашата експертиза, респективно ние в асоциацията не сме имали събиране по тази тема по простата причина, че никой не ни е дал каквото и да е за преглед и коментар. Като застраховател и председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „ВИКТОРИЯ“, на база на това, с което съм се запознал по темата, а именно интервюта в медиите, не съм видял каквато и да било конкретика относно организирането на пул, за да изразя положително или отрицателно мнение по този въпрос.

            -Сдружението „Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове“ , което парадира непрекъснато, че извършва дейност, не се ли е обръщало към вас?

            - Не, от тяхна страна не ни е предоставено нищо.

            -На практика ние, екипът на в. „Застраховател прес“, за първи път повдигаме официално този въпрос пред вас?    

            - Официално, да. Аз лично смятам, че в България за разлика от позицията на редица хора по-големият катастрофичен риск е земетресението, а не наводнението. Приемам много присърце жертвите, дадени през последните години в резултат на наводнения, но 99% от тях са причинени от грешки на хора, а не са в резултат на природно бедствие. Ако изпуснем всички язовири, можем да се издавим всички, но това няма да е вследствие от поройни дъждове или снеготопене или някакво природно бедствие, а умишлено действие. Ако утре кажем, че въвеждаме задължителна катастрофична застраховка, то на какво основание на хората във Варна, където риск от земетресение не съществува, ще им вземем пари точно за земетресение, това просто не може да се случи. Има много въпроси, в които дори не бих искал да навлизам, най-вече защото не съм сигурен, че имаме нужда от допълнителни задължителни застраховки.

            -В наводненото с. Бисер, когото и да попитаха от пострадалите дали има застраховка, всеки отговори нямам, защото не вярвам на застрахователите. От друга страна, по едно време се получи информация, че част от застрахователите забраниха на посредниците да сключват имуществени застраховки в наводнените райони? 

            - Няма такова нещо, не сме забранявали на никой да сключва каквото и да било. Естествено, след такива бедствия ние сме внимателни, защото има опити за застрахователни измами - вече наводнени и разрушени жилища да бъдат застраховани, от тази гледна точка сме внимателни. Още повече в годините се създаде впечатление у хората, че стане ли някакъв такъв проблем държавата ще им помогне, затова защо те да си правят застраховки. Все още няма излязла официална информация, но съм убеден, че проблемът в с. Бисер е в резултат на човешка грешка. Доколкото чувам, застрахователни компании отказват изплащане на обезщетения, тъй като наводнението е предизвикано от човешка грешка. Специално ние в ЗАД „ВИКТОРИЯ“ изплащаме щети, но съм чул, че други застрахователи отказват. На практика ние, застрахователите, ако ще отказваме да плащаме, всъщност какъв катастрофичен пул ще правим. И кой може да задължи един застраховател да плаща за човешки грешки. Въпросът е много комплициран.

            -Вече заявихте, че в никакъв случай не трябва да се решава каквото и да било, свързано с този проблем, без участието на Асоциацията на българските застрахователи...

            - Бих казал по всякакъв проблем, защото, колкото пъти се направи нещо без участието на АБЗ, толкова пъти нещата са недоносени.

            -Каква е вашата позиция относно участието на държавата в един такъв пул?

            -  При всички положения, по-скоро да, тя трябва да е съпричастна. Но трябва да е ясно в какво ще участва, този пул какво ще покрива, как ще покрива и т.н.

            -Да бъде ли застраховката задължителна?                         

            - Аз лично не харесвам задължителните застраховки, особено когато става дума за имущество, което ти притежаваш. Имуществото ти е твоя лична отговорност.  На колко места по света има задължителни имуществени застраховки за собствения дом, аз поне не знам такива. Застраховките са задължителни само за имущество, ипотекирано в полза на банка. Тогава банката те задължава да го застраховаш, защото по този начин тя защитава собствения си интерес. Разсъждавайки в тази посока защо не направим и застраховката „Каско“ задължителна.

            Ако говорим обаче за застраховка на твоята отговорност срещу вреди, които би могъл да причиниш на някого, съм на мнение, че трябва да има колкото се може повече задължителни застраховки. Защото в общи линии човек може да причини такива щети, които и 200 години да живее няма да има възможността да изкара толкова пари, че да ги покрие.

            Необходимо е и да се вземат мерки с цел да се засили контролът относно сключването на задължителните застраховки.                 ;       

            -Какво е вашето виждане относно организацията на един подобен пул?  

            - Скептичен съм относно създаването на катастрофичен пул. Не че съм против, но към днешна дата никой не е успял да ме убеди, че има нужда от такъв пул. Аз лично не бих инициирал неговото създаване, тъй като, първо, трябва да бъда убеден като изпълнителен директор на застрахователна компания от неговата необходимост, а след това и като председател на АБЗ, за да събера мнението на Управителния съвет и на всички компании. Отговорът ми е, аз не съм убеден, за да започна да разказвам как виждам организирането му. Тези, които го инициират, тряба да ми разкажат и да ме убедят.

            Към нашата асоциация има работна група по имуществено застраховане, която се оглавява от г-н Коста Чолаков и която работи много активно. Когато колегите бъдат запознати, аз съм убеден, че г-н Чолаков ще организира веднага работната група и асоциацията ще излезе със становище по конкретното предложение.

            -И все пак какъв е пътят, малка част от физическите лица застраховат имуществото си, факт е и че самата държава не застрахова инфраструктурата, а там реално са най-големите щети. Накъде трябва да се върви, ако не създадем пул, то какво трябва да направим, за да се промени нагласата на населението и на държавата?

            - На този въпрос бих отговорил с въпрос - какво трябва да направим, за да имаме 100% обхват по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? Моето мнение е, че когато придобиеш едно имущество, първата ти работа е да си платиш данъците, да го впишеш и веднага след това да го защитиш, като го застраховаш. Защото не е задължително да имаш имущество, ти решаваш да имаш собственост, след като си взел това решение, би следвало да намериш формулата как да го защитиш. Разбирам хипотезата, че хората нямат пари, защото пътувам из цялата страна и виждам ситуацията, в която се намира по-голямата част от населението, но тук говорим в масовия случай за едни 20 или 30 лв. В същото време всеки един  от нас, който си купи автомобил, веднага е готов да плати 200, 300 или 500 лв. за „Каско”. Автомобилът му струва 5 хил. лв., а жилището 50 000 или 100 000 лв. Кой успя да убеди тези хора, че трябва да дават пари за „Каско“, а не можем да ги убедим да застраховат имуществото си. Факт е, че без кола можем да живеем, но без жилище трудно.

            -Не е ли именно тук ролята на застрахователите да организират разяснителни кампании в посока на това да ограмотяват и образоват населението?         

            - Само този месец са похарчени между 200 000 и 300 000 лв. за реклама по линия на имущественото застраховане. Редица компании стартираха великденски промоции по имуществените си застраховки, които са със сериозни отстъпки от тарифата. Какво повече да направим? Приветствам социалната дейност на правителството, подпомагайки населението в бедстващите райони, но политиката  този, който е застрахован, той да се обърне към застрахователя, а който не е, държавата ще му помогне, е в наш ущърб. На практика  застрахованият се чувства ощетен.

 С Данчо Данчев разговаряха Гергана Иванова и Петър Андасаров