„Катастрофичният пул” и застраховането

                 ;       

                     Да искаш създаване на „катастрофичен пул” като застрахователна единица е, първо, публично потвърждение и признаване, че организираното у нас застраховане не изпълнява функциите и ролята си и, второ, непознаване на застрахователната теория и практика.

            Основание за първото ни дава фактът, че идеята за „пула” възниква винаги след наводнения, причинени не толкова от обилен валеж, колкото от непочистени речни дъна или от премахнати отводнителни тръби на зарибени язовири. Зад благородната мисия, че пострадалите трябва да бъдат подпомогнати, се прикрива управленческата немощ да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на подобни бедствия. В резултат вместо по-лесното, създаване на организация за почистване и други предохранителни мерки, се предлага далеч по-трудното, недемократично и насилствено над изтощения финансово и от безидейно ръководене народ, да се образува, набира, управлява и разпределя един нов застрахователен фонд. В случая напълно нецелесъобразен !

            Ако е нужен, следва въпросът, а къде са сегашните застрахователни фондове и каква е тяхната роля да възмездяват пострадалите от такива традиционно покриваеми събития. Ще си позволя да отговоря. Те са планомерно източвани, защото България няма изградена никаква застрахователна политика, а кодексът и другите нормативни актове в застраховането са сервилни към чуждестранния и корпоративен бизнес в бранша. По такъв начин резервите на  униженото и бедстващо и без това българско общество преминават безпрепятствено в полза на други страни и облагодетелствани от закона среди. Ако отговорните за регулирането на застраховането не са зависими от други фактори, по-скоро щяха да се опитат да разрешат тези истински проблеми на застраховането, а не да подготвят „по комунистически” с мнения „отдолу” едно непопулярно и финансово безсмислено решение.

            Възниква и въпросът кой пречи на „добре” организираното ни застраховане и на застрахователните компании да застраховат домовете на българина доброволно, както е в демократичните общества и по света, но не при онези, които вече имат подобни пулове и не са  пример за развитие на нашето общество. За да се оправдаят, някои ще кажат, че народът ни няма застрахователна култура. Това не отговаря на истината и е върховна обида за нацията. Напротив, тъкмо защото имат застрахователна култура, хората у нас не се застраховат. 

            Застрахователна култура липсва, но за голяма част от политиците, организаторите на застраховането и ръководителите на застрахователни компании. Ако не е така, няма постоянно да се предлагат и вземат странни решения, водещи до това, че проникването на застраховането в икономиката на страната е незначително, компаниите нямат нужните резерви, възмездяващата функция постоянно присъства в съдилищата, запазването на достигнатия жизнен стандарт за отделния гражданин и стопанин е химера, сключват се изключително задължителни застраховки по закон или по задължение за кредит, пътуване или упражняване на дейност, а в цели населени места няма дори един стопанин, застраховал своя дом.   

            И как да има застраховал дома си, когато компаниите нямат вече компетентни представители, консултиращи и обгрижващи населението. Къде са застрахователните деятели, наричани кой знае защо агенти, незнайно кому. Агентът по принцип е внедрен в обществото представител, а по нашия кодекс се счита за посредник. От една крайност в друга е и цялото регулиране на въпроса. Преди няколко години агентите бяха над един милион, а днес нито един ?! Истински, а не подставени лица и перачи на комисиони. Регулаторите и компаниите забравят, ако въобще знаят, че застраховката е особен продукт, който никога не се търси, но винаги настоятелно трябва да се предлага. Просто човек е устроен да планира своя живот положително, без да мисли, че точно с него може да се случи лошо събитие.

            Що се отнася до второто ми подозрение, че предложение за създаване на „застрахователен катастрофичен пул” е поради непознаване на застрахователната теория и практика, считам, че вестникът не е място за придобиване и повишаване на професионалната подготовка. И все пак за посветените е нужно напомняне. Това е в случай, ако наистина повод за „пула” могат да бъдат катастрофични събития, а не обикновени разливания на бари, рекички и запушени отводнителни  канали от немукает.

       Човекът в своето съществуване непрекъснато е застрашен от непредвидими по мащаб рискове. Каквото и да прави, природата си отмъщава по свой начин. Започнахме от разливания и наводнения, но има торнадо, урагани, цунами, вулкани, земетресения, свличания, терористични, военни, ядрени рискове, слънчеви, магнитни, космически и какви ли не. Застраховането е достижение на обществото, при което застрашените от определени рискове се съюзяват, обикновено на доброволен принцип, да се подпомагат взаимно при възникването им, като образуват свои фондове. Само че тази взаимопомощ е до степен, която е постижима и отговаря по мащаб на възможностите на участниците. Над тези възможности обикновено се наричат катастрофични събития или рискове.

       В теорията и практиката на застраховането съществуват понятия застраховаеми и незастраховаеми събития. Прието е катастрофичните рискове да се считат за незастраховаеми.

Накратко, който застрахова катастрофични рискове или е наивник и си играе с шанса, или е мошеник. Освен това в застраховането има принцип на справедливо разпределение на риска според уязвимостта на обекта и се приемат само „здрави” рискове за разлика от общественото осигуряване. В случая този принцип ще бъде пренебрегнат и едни застраховани ще бъдат ощетявани за сметка на други.

            Мисля, че създаване на „застрахователен пул” у нас може да бъде с цел  да се наберат  допълнително  средства за разрешаване на фискални бюджетни проблеми, прехвърляне на вината при беди поради чиновнически бездействия върху фонда, да се демонстрира от някои, че застраховането „работи” и други лични съображения, ползи и интереси, свързани с корпоративния застрахователен бизнес. Особено за компаниите, оказващи се неспособни да застраховат без някой да задължи хората със закон. Тогава има ли смисъл от тях и защо не върнем държавното застраховане и Наредба 2 за задължителното застраховане.      

            Ето защо считам, че създаване на „катастрофичен пул” не може да е обект на застрахователна закрила, не касае застраховането и конкуренцията в него, ще наруши основни човешки права, без да даде нужната закрила. Набирането и блокирането на средства в подобен мащаб е икономически нецелесъобразно, ще се наложи още по-голям износ на резервен капитал от страната по пътя на презастраховането, а около 25 процента от набираните средства ще се „изяждат” за администриране. Ще се наложи решаване на безброй практически нерешими въпроси, свързани с администрирането, покритията, тарифите, принципите на набиране на премиите и плащанията.

            Ако управленските органи все пак вземат необосновано  решение за създаване на пул, той не трябва да има нищо общо със застраховането. Нека имат предвид, че в държава, където над 80 процента от населението мисли само за оцеляване, без да има бедствия, здравомислещите не може да си позволят да организират чрезвичайни резерви за неопределени  във времето и непредвидими природни катаклизими и е по-добре да насочат своите усилия за решаване на икономическите проблеми. Засега те са по-сериозни и вече настъпили за разлика от очакваните в бъдеще природни бедствия. В противен случай от непопулярно за тях решението за създаване на „пула”, същото може да стане непредвидимо социално и политически фатално.

                 ;