Със Solvensy II не трябва да се бърза

Фернандо Монтес-Негрет, старши финансов експерт на сектор "Финансов надзор" в Международния валутен фонд

 

Има голям напредък в изглаждането на противоречията по новата директива

 

 

- Г-н Негрет, вие сте в България вече за трети път, като сега сте основен панелист на Международния форум, организиран от ВУЗФ. Бихте ли припомнили какви бяха изводите от последното ви посещение в България?

 

- Преди всичко искам да подчертая, че съм тук в качеството си на експерт и с мнението си, по който и да е въпрос, не мога да ангажирам нито Международния валутен фонд, нито Световната банка. 

Аз съм в България за трети път, но съм бил тук за дълъг период от време в рамките на програмата за оценка на финансовия сектор. Процесът на работа тогава беше много интересен. Ние говорихме за застраховането, за капиталовите пазари, покрихме всички теми, за да дадем оценка на състоянието на регулаторната система, правната система, държавната система и да преценим доколко финансовата система е устойчива на различни рискове. Проведохме стрес-тестове на банките и резултатите бяха много добри. Това се случи преди четири години, през 2009 година. Става дума за рутинна работа, която се прави на всеки пет години.

 

- Говорим за годината, през която на практика започна финансовата криза?

 

- Това бе преди кризата. Системата изглеждаше много солидна, стабилна и много добре ръководена и наблюдавана и нашите изводи са се оказали точни, защото днес е видно, че финансовата система действително е била в състояние да премине през кризата без големи, глобални последствия.

 

- Да, през 2009 година вие казахте в серия от интервюта тук, в България, че страната ни няма от какво да се страхува и финансовата кризата няма да ни засегне сериозно. Оказа се, че това не е така. Какво точно се случи?

 

- Ние не очаквахме кризата да бъде толкова жестока, толкова дълга и да засегне толкова много държави в Европейския съюз. По това време никой от нас не мислеше, че проблемите ще бъдат толкова сериозни и дълбоки. Въпреки това считам, че България се справя доста добре с кризата. Разбира се, всички станахме свидетели на забавяне на растежа, износът също пострада сериозно, нивото на безработицата стана много високо, но банките минаха през кризата без генерални проблеми. Точно за това говори и регулаторът на днешния международен форум (Международен научен форум „Глобални и регионални предизвикателства пред икономиката и финансовата система: имаме ли работещи решения?“ - 10 май, бел. ред.). Сега въпросът е, че чуждестранните банки преминават през процес на деливъридж. а повечето от големите банки в България са собственост на чуждестранни компании. Тук са „Уникредит“, „Райфайзен“ и тези банки като цяло преминават през деливъридж в целия регион. Тревожно е, че те провеждат деливъридж и в България и това значително намалява кредитния ресурс, но аз не съм запознат с конкретните цифри за България днес.

 

- Ние сме много близо, чисто географски, до повечето от така наречените PIGS-държави (PIGS – Portugal (Португалия), Ireland (Ирландия), Greece (Гърция), Spain (Испания) – бел. ред.). Особено до Гърция. Това са държавите, които са наистина в много трудно финансово положение в момента. Как според вас ще ни повлияе тази близост?

 

- В България нямаше такъв строителен балон, какъвто имаше в Испания. Имаше строителен бум и много коментари около комплексите по Черноморието, където инвестираха много чуждестранни граждани, доколкото си спомням предимно британци, руснаци и други. Там имаше много чуждестранни инвеститори. Така че, разбира се, тук спукването на строителния балон също оказа влияние, но не мисля, че степента на отрицателното въздействие върху икономиката може да бъде съпоставимо и сравнявано като сила с това, което наблюдаваме в Испания например. В тази държава този проблем е много, много голям. От една страна, строителната индустрия и имотният сектор представлява огромен процент от БВП, а от друга, точно на него се дължеше огромен процент от ръста. Разбира се, най-значимият и най-притеснителен за България факт, когато коментираме държавите, които изпитват най-силни проблеми, е близостта на Гърция. След като Гърция има проблеми, това не може да няма отражение върху българската икономика.

Аз говорих с представител на банковия регулатор и той каза, че гръцките банки в България са в добро финансово здраве, имат сравнително малък пазарен дял, добре регулирани са и имат достатъчен капитал. Така че той нямаше никакви притеснения относно стабилността на банковата система. Въпреки това вие усещате и ще усетите икономически дискомфорт. Той е неизбежен, когато съседска държава има проблеми. В такава ситуация не може да не пострада износът например. Много сектори на икономиката са свързани със съседните държави. За жалост има някои негативни ефекти, които никой не може да избегне, свързани с миграцията и паричните преводи. Да се надяваме, че българската икономика може да се пренасочи към сътрудничество с други държави, които не са в толкова тежко финансово състояние като например Полша, която се справя много добре с възстановяването от финансовата криза.

 

- А какво е мнението ви за рейтинговите агенции, които често се сочат дори за главен „виновник“ за някои стресови ситуации за финансовото здраве на световната икономика?

 

- Има много дискусии на тази тема. Факт е, че рейтинговите агенции, от гледната точка на критиците, са финансирани от издателите на ценните книжа. В тази връзка имаше съмнения  относно обективността на тези агенции, както и опасения, че не са достатъчно добре ръководени и контролирани. Говореше се, че не огласяват много ясно методологията, по която работят. Вследствие на тези опасения бяха направени много корекции в работата на рейтинговите агенции и днес те имат по-различен облик.

Трябва да кажем, че те правят много добри финансови анализи и е много полезно да се четат, защото наблюдават много отблизо и внимателно развитието на банките. Мисля, че са много важна група институции, които имат своето място на финансовата сцена, но може би трябва да бъдат наблюдавани по-отблизо и да е ясно винаги за какво точно присъждат своите рейтинги – за компаниите, за ценните книжа. Издателите на ценни книжа често са прекомерно оптимистични и не достатъчно критични относно рисковете, които носят продуктите, за които те издават кредитна оценка. Трябва да се знае и за кого е предназначена тази оценка, кой ще се ползва от нея. Това е нещо, което трябва да бъде изчистено в тяхната работа. Те използват една и съща скала и това често е генератор на объркване, което може да бъде избегнато.

 

- И моят последен въпрос е свързан с промените в застраховането. Мислите ли, че новата регулаторна рамка, в която ще бъде поставено европейското застраховане след въвеждането на новата директива Solvency II, ще сработи успешно?

Текат много дебати не само по детайлите, но и по общата рамка на тази нова директива. 

Едно от големите опасения на бранша е, че регулаторните системи на различните браншове са твърде различни и ще бъде много трудно те да започнат да работят в пълен синхрон. Какво е вашето мнение по въпроса?

 

- Мисля, че въвеждането на Solvensy II ще предизвика много съществена промяна в застрахователния бизнес, и по-конкретно в начина, по който застрахователните компании управляват риска. Системата е много, много сложна и не трябва да се прибързва с въвеждането й. Не трябва да се пресират институции, компании, регулатори и да се бърза с прилагането на системата, за да се спазват предварително фиксирани срокове. Държавите трябва да бъдат готови, подготвени за въвеждането на системата, защото прилагането изисква много време. Трябва да се подготвят много хора както в застрахователните компании, така и в регулаторните органи, за да са в състояние да разбират и да прилагат тази нова, много сложна методология. Мисля, че в много отношения има голям напредък в изглаждането на противоречията, които възникват във връзка с новата директива Solvensy II, но все пак трябва да бъде въвеждана много внимателно.

 

 

 

Фернандо Монтес-Негрет (Fernando Montes-Negret) е роден в Колумбия. Той е секторен директор на ECSPF, отговорен за определянето и прилагането на стратегията на Световната банка за развитието на финансовия и частен сектор на държавите в ECA – регион.

Бивш директор на Дирекция „Финанси“ в частния сектор за Източна Европа и Централна Азия в Световната банка – Вашингтон.

Понастоящем е съветник в Международния валутен фонд. Той се присъединява към банката през октомври 1984 година като икономист в направление „Промишлено развитие и финанси на Латинска Америка и Карибите“ с месторабота Чили и това е точно по време на финансовата криза 1984-1985 година.

След това работи и в Аржентина.

След тригодишно прекъсване на работа, когато изпълнява длъжността на заместник-управител на банката на република Колумбия, се връща в Световната банка през юли 1989 година, заема различни позиции като старши икономист  за региона в Източна Азия, икономист, отговарящ специално за Китай, Европа и Централна Азия, както и за финансовия сектор в Дирекция „Развитие“.

През април 1994 година той е повишен като главен финансов експерт. През август 1997 година е прехвърлен към Латинска Америка и Карибския регион като ръководител на сектор в град Мексико сити.

Г-н Фернандо Монтес-Негрет е възпитаник на Университета на Лос Андес – Богота (Universities of los Andes – Bogota), Уисконсин – Мадисън ( Wisconsin – Madison) и Райс – Хоустън (Rice - Houston).