Застрахователният пул трябва да се основава на доброволен принцип

Когато говорим за застрахователния пул, трябва да се имат предвид две неща. Първото нещо е изборът - дали един субект, физическо или юридическо лице, ще има свободата да избира да си купи застраховка, която да покрие рискове като наводнение, пожар, тежък сняг, земетресение и други. Земетресението е изключително голям риск и не е много лесно застраховаем.

Вторият въпрос е къде ще се презастрахова този риск и кой ще бъде брокерът. Защото брокерът ще получи комисиона и затова е дошъл в България. Презастрахователното покритие може да се купи и директно в “Мюних Ри”, “Алианц” или “Ей Ай Джи”, и чрез някой от лондонските брокери – достатъчно такива специализирани институции има.

Това обаче, така или иначе, е последваща работа. Струва ми се, че колегите от АБЗ са започнали да правят нещата малко отзад напред.

Най-важното е дали ние като застрахователи имаме готовност да осигурим необходимия капацитет. Ще припомня как стояха нещата с учредяването на ядрения пул. Когато се обсъждаше този въпрос, ние казахме, че капацитетът на всеки един застраховател трябва да е не повече от 20 на сто от собствения му капитал. На база на това изчисление се оказа, че в България нетният капацитет на застрахователите по общо застраховане е около 90 млн. лева. В тази част нашият капацитет, т. е. на ЗПАД “Алианц България”, на “Енергия”, изчислен по проста формула, базирана на международните стандарти, е около 10 млн. лева. Ние с готовност ще предоставим този капацитет в едно сдружение, което може и пул да се нарече, и в него да обединим целия капацитет на българските застрахователи, за да се използва той на първо място, а парите на застрахованите да остават в България. И едва след това да отидем към недостигащото ни над 90-те милиона. А то може да е 1 млрд., може да е по-малко, а може да бъде и няколко милиарда - зависи от обекта, който се застрахова. Какъвто и да е остатъкът, трябва да се търси участие на презастраховател.

Така че, ако ни питат готови ли сме да участваме в такова сдружение, отговорът ми е положителен. Ние ще участваме със своя дял, колкото ни се падне той. При споменатия по-горе общ застрахователен капацитет от 90 млн. лева нашата част ще бъде около 10 на сто. От останалите застрахователи някой може да иска да участва, друг може да не иска.

Освен това трябва да се определи управляващ съдружник, както е при ядрения пул, или управляващ орган, който ще си изберем. В такива случаи гласовете обикновено са на принципа “една компания – един глас”, а не според участието.

Едва накрая, когато бъдат налице изградената структура и дружествата, които са се обединили, трябва да преценим как ще се предлага застраховката. Моето твърдо убеждение е, че тя трябва да се предлага доброволно.

Много е важно да се знае какви са онези стратегически и нестратегически частни интереси, които този пул трябва да охранява. За голямо съжаление земетресението е твърде рисково катастрофично събитие. Трябва да се знае, че напоследък презастрахователите го избягват, а ако го презастраховат, лимитират отговорността си в България до 50 млн. евро. За другите страни е малко повече. Така или иначе, всичко това създава ограничения.

АЕЦ “Козлодуй” е презастрахован за 300 млн. евро, което е много добро постижение.

При едно масово катастрофично събитие като земетресение или наводнение акумулацията на щетите може да достигне катастрофални размери. Това е сбор от хиляди малки и няколко по-големи щети. В ЗПАД “Алианц България” се натрупаха 8,5 млн. лева щети от миналогодишните наводнения, които изплатихме като обезщетения на застрахованите лица. Ако нямахме презастрахователно покритие до 20 млн. евро, общо взетоq нетният ни резултат щеше да бъде по-лош, отколкото е сега. Ние плащаме за презастраховане доста голяма премия. Но колко компании, опериращи на нашия пазар, имат покритие за катастрофичен риск?

Така че сме готови за учредяване на застрахователен пул срещу катастрофични рискове в България. Но по въпроса на какъв принцип да бъде основан, смятаме, че трябва да е доброволен.

Ставките за определяне на тарифата са до 3 промила от данъчната оценка на имотите. Ако знаем колко са данъчните оценки на всички имоти в България и умножим по 3, ще видим каква е общата сума. След това трябва да задължим хората да плащат - понякога и за сгради, които те изобщо не ползват. Кой застраховател би имал застрахователен интерес по отношение на някакъв запустял краварник? Докато към хотел “Шератон” или към сградата на Министерския съвет би имал.

Държавният фонд за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи трябва да остане, за да гарантира защита на държавните, общинските и частните интереси при настъпване на катастрофични събития.

Никой гражданин няма да е доволен, ако го задължат да плаща определената сума. Ако принципът е доброволен, тогава всеки желаещ срещу сума, равностойна на 3 промила от данъчната оценка на имота му, може да отиде в този пул и да си плати премията. Отделният човек, дружеството, фирмата нека направят своя избор.

Хубавото при застрахователния пул от гледна точка на националния интерес е в това, че максимална част от средствата ще се задържат в България. Ние ще имаме реална оценка по отношение на тарифата и сравнително по-лесно бихме намерили презастрахователно покритие – или чрез брокер, или направо на презастрахователния пазар.

Мисля, че в повечето страни от ЕС подобни пулове са основани на доброволен принцип. Нека не се връщаме към неща, правени у нас в миналото, когато се събираха пари от хората за такава застраховка заедно с данъка за сгради и смет.

Стъпка по стъпка – това е нашата позиция.