Това, което е на сърцето ми, това е и на устата ми

Гергана Първанова, управител на „Б.Г.Е.М. 99” ООД

           

 

            - Помня ви още от офиса на бул. „Витоша”, пак на брокера с днешното си наименование, което значи, че сте от доста години в този бизнес. Наясно ли сте вече за себе си, какво е всъщност застраховането, какво е за вас професията „застраховател”?

            - Да, наистина съм от доста години в застраховането. Още от времето, когато нямаше много застрахователни компании на пазара. Гордея се и с факта, че много от брокерите, които са в момента на пазара, и фирмите им, са с лицензи от 2000 г. - още при първото лицензиране на брокерите, а някои от тях и преди това,  са обучавани как да работят от мен и моите колеги в офиса на бул.”Витоша” 74. Смело мога да твърдя, че тези брокери са едни от най-добрите и отговорни в момента. Имена няма да споменавам, защото може да изпусна някой и да ми се разсърдят.   В брокера съм от неговото създаване през 1999 г. В момента съм управляващ съдружник.

            За мен застраховането и професията „застраховател” е Отговорност, с главно О.

 

            - С какво ви привлече застраховането, кога започнахте да го практикувате и какъв път изминахте до днес?

            - Започнах да практикувам застраховане през 1996 г. Бях много притеснена, тъй като идея си нямах за какво става въпрос, а и ми предложиха да започна работа в доста сериозна частна застрахователна компания, където нямаш право на грешки. По принцип съм икономист по образование. В онези години си спомняте, че за всички беше много трудно. Променящо се непрекъснато  законодателство, голяма безработица, минахме и през купонна система. Не че сега нещата са по-добри, но... надеждата умира последна!

            Преди да започна да се занимавам със застраховане, работех в една частна счетоводна къща. Собственичката й  беше бивша главна счетоводителка на спортен клуб „Левски“ и от там се запознах с много бивши и настоящи за онези години спортни деятели. Брат ми , който също е в застраховането от онези години, беше подразбрал, че за офиса на бул.”Витоша” на фирмата им трябва човек, който да успее за много кратко време да въведе документацията в ред. Беше говорил с определени хора и така съвсем случайно се озовах в една от най-бързо развиващите се частни застрахователни компании. Да работиш там беше престиж, но за мен и до днес си остава престижно. И така започнах. Изминах дълъг път, с много перипетии, но професионалист не само в застраховането ставаш с течение на годините, ако можеш да си направиш съответните изводи, анализи и т.н.

 

            - Кои са най-добрите ви учители в застраховането, чиито имена никога няма да забравите?

            - От онази 1996 г. най-добрите ми учители завинаги ще останат г-н Костадин Балтов и г-жа Емилия Стойчева (майка на Радо Стойчев- тъй актуален с днешна дата). Жалко, че и двамата вече не са сред нас. На по-късен етап и проф. Христо Драганов. От него винаги има какво да научиш.

 

            - А кой е най-важният урок от практическата ви работа?

            - Доверие се гради с години, а може да го загубиш за един миг и никога повече да не си го извоюваш. Също така - преди да вземеш каквото и да е решение, проверявай информацията си през няколко източника, така възможността да вземеш правилното решение е по-голяма. И никога не давай воля на емоциите си!

 

            - Как изглежда брокерският застрахователен пазар във вашите очи? Много или малко са брокерските структури на този пазар?

            - Все повече комерсиалено изглежда той! За мен няма никакво значение колко са брокерите на пазара. Работим в пазарна, конкурентна среда. Имам клиенти от 1996 г., които до ден днешен се обслужват от брокера. За мен критерият е дали добре си вършим работата.

 

            - Как изглеждате в собствените си представи, успял човек ли сте? Чувствате ли, че имате признанието на колегите си като добър професионалист?

            - Това, че всяка сутрин се будя, ме кара да се чувствам успял човек, а дали колегите ме смятат за професионалист, трябва да питате тях. Мнението на хората никога не ме е вълнувало. Аз съм на принципа  правя това, което смятам за правилно, пък да става каквото ще.

 

            - Най-важното да се живее смислено, пълноценно?

            - Всеки трябва да остави нещо след себе си.

 

            - Какво е за вас уважението, почитането на родителите?

            - Израснала съм в строго патриархално семейство. До 18-годишна възраст имах вечерен час – 22.00 ч. Моите приятелки отиваха на дискотека, въпреки че за 90-те години на миналия век в София имаше 3-4 дискотеки, аз се прибирах вкъщи. Тогава бях ядосана, като всяко тийннейджърче, но сега съм им благодарна за това, че ме направиха Човек с главно Ч и за възпитанието, което ми дадоха. В момента да съм това, което съм,е 80% заслуга на родителите ми. Никога няма да забравя думите на майка ми: „Не искам да чувам - не искам и не мога!”

 

            - Отношението ви към семейство, род и родина?

            - Мисля, че усетихте отношението ми към семейството още в предния въпрос. Семейството е важен фактор за изграждане на бъдещото поколение, за изграждане на бъдещата личност.

            Аз съм националист, и то голям националист. Имала съм възможност да живея на много места в чужбина, и сега имам, но винаги съм оставала тук, в България. Мисля, че всеки един от нас е дошъл на този свят с определена мисия и се ражда винаги на точното място. Поради тази причина не съм заминала в чужбина. Въпреки че много се ядосвам, че нищо хубаво не се случва в България.

 

            - Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

            - Ха-ха. Смея се, защото наум, ми идва една сентенция на един много добър, богат и влиятелен българин. Жалко, че вече не е сред нас! Този човек задава същия въпрос към мой познат и сам си отговаря: „Една коричка хляб и… една яхта”,  Ха-ха . Шегувам се, разбира се. Мисля, че най-важното е да сме живи и здрави, другото  се нарежда от само себе си!

 

            - Коя е истинската любов и как осмисля тя живота ни?

            - Истинската любов е тази, заради която би се отказал от много неща, не само във финансов аспект, а въобще. Любовта е движещ фактор в живота на всички нас, макар понякога да не го осъзнаваме. Не говоря само за любов между двама души, говоря за любовта като цяло. Заради любовта са се водили войни още от дълбока древност - Троянската война или по-известна като Войната за хубавата Елена, Втората световна война – любовта на Хитлер към властта и парите, желанието му да завладее целия свят, и т.н.

            Любовта ни зарежда с положителни мисли и чувства. Защо старите хора са казали – рее се на крилете на любовта?! Любовта е нещо, което ни кара да бъдем повече положително настроени.

 

            - Какво е за вас домът, в който живеете?

            - Моята крепост! Много трудно допускам хора близо до мен и дома ми, независимо как изглежда отстрани. Животът е един непрекъснат театър. Само хората, допуснати близо до мен, и домът ми знаят каква съм всъщност аз, а те се броят на пръстите на едната ми ръка. Наблюдавам, че  живеем във време, в което хората са изпълнени със злоба и завист, а това са чувства, които не разбирам и са ми много чужди.

 

            - Обичате ли да се застоявате вкъщи, да се грижите за семейството си, да готвите? Предпочитани ястия, готвени от вас?

            - Да, обичам да се застоявам вкъщи и да се грижа за семейството. Обичам и да готвя! Жалкото е обаче, че поради натовареното ми седмично ежедневие готвя най-вече в събота и неделя. През останалото време просто нямам физическата възможност, от което, разбира се, страда моето семейство! Но… засега ме разбират и ме подкрепят във всичките ми щури идеи, които ми ражда главата, за което съм им много благодарна!

            Лично аз обичам средиземноморска кухня, а семейството ми предпочита традиционните български ястия! Ще издам една моя лична тайна. За да е вкусно едно ястие винаги трябва да сложим от най-важната подправка – мъничко любов!

 

            - Как си почивате? Как балансирате времето си на работното място, вкъщи и извън дома? Места и среда, които ви допадат?

            - Мястото, на което си почивам най-добре и се зареждам с енергия, е морският бряг. Обожавам да се взирам в морската синева и да чувам как вълните се разбиват на брега. Една приятелка, която живее в чужбина и с която за първи път отидохме на море заедно, се изуми, когато на плажа прекарвах,  гледайки морето с часове. Обичам и планината. Все по-често в летните жеги предпочитаме със семейството ми планината. Правим си уикенди в Рила, Стара планина, Витоша, Пирин.

 

            - С какви и с кои  хора обичате най-вече да общувате, личности, с които ви е най-интересно да разговаряте?

            - Общувам с най-различни хора. Имам много познати от различни слоеве на обществото. Най-интересно ми е да общувам с хора, от чийто опит мога да се поуча. Все пак човек се учи, докато е жив.

 

            - Любимият ви филм или филми, които искате да видите и които най-често гледате?

            - Любимите ми филми са „Кръстникът” и „След утрешния ден”. Вторият е доста показателен и свързан с професията ми – ха-ха.

 

            - Книгата или книгите, без които не можете и към които отново се връщате?

            - Няма нещо, без което не мога! Но книгите, към които се връщам отново и отново – любовната лирика на Яворов.

 

            - Пристрастена ли сте към определен цвят?

            - Чак пристрастена - не! Но цветовете, които обичам са: червено, всички нюанси на синьо , лилаво и класическите бяло и черно.

 

            - Най-обичаната от вас музика?

            - Слушам всичко, стига текстовете на песните да са смислени.

 

            - Стигат ли ви парите и как ги харчите? Обичате ли да пазарувате?

            - Че коя жена не обича да пазарува?! А и на кого в днешно време му стигат парите?! Харча разумно. Мога да живея с 2 лв., 20 лв., 200 лв., 2000 лв. на ден, зависи как ме постави животът. Ограничавам се до това, с което разполагам.

 

            - Какви дрехи предпочитате, поддавате ли се на предизвикателствата в модата?

            - Обичам удобните дрехи и спортно елегантния стил. Има моменти, в които съм строго официална, когато етикетът го изисква. Не може на дадено събитие да придружаваш мъж, който е в смокинг, пък ти да си облечена като кварталната келнерка. Следя модните тенденции, но не робувам на модата. Стига дадена дреха да ми харесва и да ми стои добре, я вземам, няма значение от кой магазин е купена и кой я е ушил. Обичам дрехи, в които тялото ми се чувства добре.

 

            - Правите ли компромиси – с кого и към какво?

            - Хм. Да! Много трудно обаче! Правила съм компромиси и правя компромиси, когато усетя, че човекът, с който е свързан компромисът, ми покаже, че наистина е осъзнал грешката си и се разкайва. Но пак казвам, много трудно. Всички сме хора и всички грешим, независимо в какъв аспект -  личен или служебен.Не бих направила компромис единствено и само когато се отнася до  себеуважението ми.

 

            - Трите неща, без които не бихте могли да живеете?

            - Няма нещо, без което не бих могла да живея! Може би, ако ме попитате нещо, от което бих се лишила? Ще отговоря - мобилните телефони. Има моменти, когато просто искам да ги изключа всички и да не чувам никой. Жалко, че това въобще не ми се случва.

 

            - Религиозен човек ли сте, за какво трябва да е нашата постоянна молитва, на кого и за какво трябва да се вричаме?

            - Да, религиозен човек съм! Все пак съм православна християнка, макар и да съм кръстена малко късно - бях може би на 16-17 години. Сама го поисках. Тогава още не бяха така модерни нито кръщенетата, нито църковните бракове,  дори бяха забранени. И като допълнение ще кажа, че предпочитам църковния брак пред гражданския. Така го чувствам.

Трябва постоянно да се молим най-вече за здраве, всичко останало е човешки постижимо. Всеки сам усеща на кого и за какво да се врича. Според мен няма формула.

 

            - Коя черта най-много уважавате у хората? А у себе си? Впрочем доверчива ли сте?

            - Честността! Няма нещо, което да не може да бъде поправено или отстранено, стига хората да са искрени, а не подмолни. Не мога да кажа коя черта харесвам у себе си най-много?! Нещото, което не бих променила обаче е, да съм болезнено откровена с всички. Това, което е на сърцето ми, това е и на устата ми. Тази моя „голяма уста” ми е създала не един и два проблема. Лицемерието ми е чуждо и това много ми е пречило през годините, но… Не мога да се променя. Човек се променя до първите седем години след своето раждане. А и честно да си призная - не искам да се променям! Малко нескромно ще прозвучи, но си се харесвам такава, каквато съм!

            При мен доверието се гради с години. В този ред на мисли – не, не съм доверчива! За да имам доверие в някого, той трябва да е доказал лоялността си към мен. Хората, на които имам доверие към днешна дата, не са ме подвели, засега!

 

            - Какви застраховки имате?

            - Ако въпросът е лично към мен, а не към мен като управител на брокера, ще кажа, че имам всички от имущественото застраховане. Имам застраховки на къщата, в която живея, и въобще на всички имоти, които притежавам и управлявам, имам „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобила, който използвам. Когато пътуваме в чужбина, правя медицински застраховки на всички, които сме в групата, независимо дали ще ми възстановят средствата.

            По отношение на застраховка „Живот“ съм скептично настроена. Все пак сме на Балканите и по-точно в България. Малко е смешно при настъпило застрахователно събитие и евентуален отказ на застрахователната компания да се изплати на законните наследници застрахователната сума примерно 1 000 000 лв., посочена в полицата, съдът да определя максимум 100 000 лв., защото сме били в България. Ако живея в нормална държава бих си направила застраховка „Живот“.

            В последно време се замислям за допълнителна здравна  застраховка. И то пак защото сме в България и здравеопазването ни е под всякаква критика. Аз имам възможност и към днешна дата винаги съм ползвала платени здравни услуги, въпреки че всички в семейството ми са здравно осигурени, просто системата не действа! За съжаление все още не мога да открия продукт на българския застрахователен пазар, който да отговаря на изискванията ми!

 

            - Четете ли вестник „Застраховател прес” и какво е мнението ви за него? На 24 март той навърши 18 години, какви чувства му посвещавате за тази годишнина? И какво бихте му пожелали?

            - Разбира се, че чета вестник „Застраховател прес”! Вие, г-н Андасаров, знаете, че сме едни от първите абонирани за вестник „Застраховател ”, ако не ме лъже паметта, така се казваше в първите години. На страниците му винаги се дискутират важни и наболели за нас - застрахователите - въпроси. Във всеки един брой има какво да задържи вниманието ти, което е похвално за вас и целия екип на вестник „Застраховател прес”. Ясно осъзнавам, че е все по-трудно да развиваш нормален бизнес в България, а пък да издаваш строго профилиран вестник, е на границата на невъзможното.

            На вас, г-н Андасаров, и на целия екип на вестник „Застраховател прес” желая преди всичко крепко здраве и още дълги години да поддържате огъня в застраховането.  И все така да сте „очите” на нас, застрахователите! Успех и късмет!

           

 

            Въпросите зададе Петър Андасаров