Застрахователният договор и суброгацията при „Гражданска отговорност”

             Здравейте скъпа редакция, искам  да се спра на някои основни моменти  по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,  които смятам, че са неточни при формирането на съответната застраховка. Тази неточност  произлиза още от самото начало  на охарактеризиране на обекта на застраховане. В нашата практика обект на застраховане е  автомобилът, а не  водачът, собственикът или обичайният водач на автомобила, както е цитирано в Кодекса за застраховане (КЗ), чл. 257, ал 2. Няма да се спирам на тази тема, а само я загатвам.  Ще се спра на други  два  момента, а именно на застрахователния  договор  и на суброгацията при  застраховката ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

            Какво представлява  застрахователният договор при застраховката ,,Гражданска отговорност“  на автомобилистите?

            Преди години  задължителното застраховане  бе част от данъчната политика на държавата, тъй като застрахователните премии  са се събирали от данъчните органи. Заради това те са се смятали и като годишен данък. Но както в миналото, така и сега застрахователните правоотношения  се изразяват чрез сключване на застрахователен договор - чл  183 (1) от КЗ, между реални  субекти - застраховани и застрахователи. Следователно не може да възникнат  застрахователни правоотношения  без сключване на  застрахователен договор. Рискът е конкретен, конкретни са и субектите.

            При застраховката  „Гражданска отговорност“ на автомобилистите  застрахователният договор  се  сключва  между застрахован и застраховател, но ползвател е трето лице, което е чуждо  по  застрахователния договор, т.е. той не е в правни взаимоотношения със застрахователното дружество,  страна по застрахователния договор. Тук не можем да говорим, че са налице застрахователни правоотношения. Можем да кажем, че застрахователният договор  не съществува между  застраховател  и трето ползващо се лице!

            Ако разгледаме застрахователния договор като договор в полза на трето лице и направим  една извадка от ,,Облигационно право“ на  проф. Александър Кожухаров,  която е следната: ,,Договор в полза на трето ползващо лице е този договор, по който страните (обещателят и уговарящият (стипулант) се съгласяват, че едно трето лице (бенифициент), което не  участва в договора нито пряко, нито чрез представител, ще има право да иска изпълнението на поетото от обещателя задължение “ ( стр. 103).

            Предпоставка за валидност на договора

            Необходимо е третото ползващо лице  да е достатъчно определено. Ако третото ползващо лице  не е достатъчно определено,  то договорната клауза  е невалидна  - ,,Облигационно право“. Третото лице при нас е неизвестно (Х), то не е конкретно определено, т.е. договорената клауза е невалидна! От направената констатация си задаваме следния въпрос :  Какъв договор е тогава ? Видно е, че при реализация на риска претенцията  ще се  изрази на базата ,,Гражданско право“, а  не  на ,,Застрахователно договорно право“. Тогава защо казваме  застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? Защо правим застрахователен договор ?

            Друга основна част, която смятам за деформирана при тази застраховка, е   суброгацията. Суброгационното право на застрахователя  гласи следното: ,,Когато унищожението  или повредата  на застрахованата  вещ са причинени  виновно от трето лице, след като възстанови вредите на застрахования посредством плащане на застрахователно обещетение, застрахователят има право да иска от трето лице, респективно  от неговия застраховател, ако то е застраховано по „Гражданска отговорност“ това,  което е платил на застрахования. Правото на застрахователя да встъпи в правата на удовлетворения  застрахован  се нарича суброгация - ,,Застрахователно договорно право“,   проф. Поля Голева ,  стр.186.

            От застрахователната литература  знаем, че суброгацията се  изразява само при имущественото застраховане. Застраховката ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите ,,се отнася към имущественото застраховане”, следователно и при нея трябва да се изрази  суброгацията.

            Как се изразява суброгацията  при цитираната застраховка ?

            В нашата действителност суброгацията, ако може така да се каже, се изразява между застрахован и застраховател. Застрахователната компания на виновната страна плаща обещетение  по иска на пострадалото лице. Тук нямаме суброгация. Защо? Защото плащането се изразява от договора между застрахован и застраховател  и нямаме плащане на чуждо задължение, което се изисква от суброгацията. По своята правна  същност   суброгационното право на застрахователя срещу трето лице  не е и застрахователно право. То не е част от съдържанието на застрахователното правоотношение, а и третото лице не е страна по договора. От тук  изказаното можем да твърдим, че суброгацията не съществува при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно, като нямаме  суброгация,  не е в сила   и чл. 213 (1) от КЗ  - встъпване в правата на застрахования.

            От направените по-горе констатации  е видно, че застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е подчинена на застрахователната същност. В момента всички застрахователни компании на нашия пазар, които предлагат  задължителната застраховка, са с отрицателен резултат. Но  тенденцията  е към увеличаване на дела в портфейла на застрахователните  компании по тази застраховка. Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ще се предлага като водещ продукт, а „Каско“ като допълнително покритие. Заради това апелирам към по-обширен дебат по посочената тема. Да се включат както специалисти, така и прависти, теоретици и практици.  Не трябва да забравяме,че застраховката  „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е регламентирана със закон, но зад закона седят конкретни субекти, а не обекти !