Още за застрахователния интерес *1

Вярно е, че през периода на социализма и ние научните работници пренебрегвахме в своите учебни помагала застрахователния интерес като обект на застраховането. Сега обаче това не е така. Във всички научни публикации, учебници и мнения на изявените в практиката застрахователи се приема, че който има застрахователен интерес, той сключва застраховка.

Всеизвестно е и не може да се оспори, че застраховането е самостоятелна икономическа категория, която изразява определени икономически отношения. Тези отношения възникват между застрахователя (застрахователното дружество) и застрахования (лицето, което сключва застраховката).

За възникване на застрахователните отношения следва да се сключи застрахователен договор. По своята същност застрахователният договор е една алеаторна, двустранна (подчертавам двустранна), консесуална, формална и самостоятелна правна сделка.

За да се сключи една застраховка (застрахователен договор), е необходимо да бъдат налице пет основни признака. Те съответстват на етапите, през които минават контактите между кандидата за сключване на застраховка и застрахователя. Основният и може би най-важният признак е имущественият интерес, който се препокрива с понятието „застрахователен интерес”.

I

Няма ли интерес от даден застрахователен продукт, не се сключва застраховка.

Какво представлява интересът? Интересът е такава външна обективна причина, която като идеален или субективен израз е пряка причина за едно или друго действие на човека. За да има интерес, е необходимо да има най-малко две лица.

Още в началото на ХVIII в. се прави разлика между полици за обзалози и застрахователна полица. Обзалозите са „застраховките” върху живота на политици, държавници или гадаенето дали ще се роди момче или момиче и пр. В тези случаи няма имуществен интерес, няма също събитие или причиняване на вреда.

През 1883 г. английски съдия за първи път се опитва да определи какво следва да се разбира под застраховане. Според него застраховането за една застраховка „пожар” не са тухлите, нито други строителни материали, а материалният интерес на  кандидата за сключване на застраховка към обекта за застраховане. Този постулат заляга още в Закона за морското застраховане от 1745 г. След това е пренесен в същия закон от 1906 г. Последният има значение и днес в застрахователната теория и практика. Ако се установи, че застрахованият няма материален интерес и не е собственик, арендатор или ползвател на унищоженото имущество от определено вероятностно (случайно) събитие, то това означава, че той не е понесъл вреда. Следователно застрахователният договор е нищожен и не се пораждат застрахователни отношения.

На това мое становище може да се възрази, като се цитират автори, според които в стремежа си да критикуват постановките на някои западни автори пишат: „Не само изводите на някои западни автори са погрешни, но и техните аргументи в подкрепа на теорията на интереса (застрахователния интерес - б.а.), като обект на застраховането са неубедителни”. И още „Теорията на интереса като обект на застраховането е необходима ..., за да се подкрепи предположението, чрез което застраховането се дели на застраховане на щета и застраховане на сума”.

II

В историческото развитие на застраховането и на застрахователната теория се наблюдава различно отношение към застрахователния интерес. Най-консервативната трактовка е тази, според която застрахователният интерес е присъщ изключително на имущественото застраховане. Възможността да се абсолютизира категорията застрахователен интерес, т.е. признаването на застрахователния интерес и в сферата на личното застраховане, е обусловена от факта, че имущественото и личното застраховане се обединяват от тяхната насоченост - удоволетворяват се имуществени потребности, които могат да възникнат като резултат от обстоятелства, притежаващи признаците на застрахователен случай. Удовлетворяването на такъв вид имуществени потребности на интереса става по особен начин, състоящ се в предварителното акумулиране на парични средства от всички лица в дадена застрахователна съвкупност, т.е. чрез формирането на застрахователни фондове и резерви. По такъв начин личното и имущественото застраховане се обединяват чрез застрахователния интерес. Различия има единствено в съответната форма на проявления. В личното застраховане потребността и съществуващата й форма на застрахователен интерес се състои в стремежа да се получи застрахователна сума при постъпването на определени събития, свързани с живота, здравето, трудоспособността на застраховането лице. Застрахователният интерес в имущественото застраховане се проявява под формата на компенсации на загуби, свързани с владението, ползването и разпореждането със съответното имущество. Следователно той има материално съдържание. От имуществените застраховки обикновено са изключени всички интереси, които нямат икономическа изгода, т.е. т. нар. „идеални интереси”. Съществуват и материални интереси, които нямат паричен израз.

III

От направеното, макар и „телеграфно” изложение се вижда, че няма основание като обект за сключване на една застраховка да бъдат материално-веществените носители. А това са имуществата, продуктите на духовното творчество, личните материални и нематериални блага на застрахованите. Едно такова схващане отразява само практическата насоченост на застраховането. То не дава отговор на въпроса: Защо се сключва дадена застраховка и кои са мотивите за нейното сключване?

Интересът съществува независимо от това дали съществува или не съществува риск. Но интересът е обект на застраховане (мотивация за сключване на застрахователен договор) само тогава, когато имуществените интереси на кандидата за застраховане са изложени на риск. Там, където няма риск, няма застрахователен интерес, а щом липсва интерес, сключването на застрахователен договор става безпредметно. Не трябва да се забравя, че застрахователният риск се свързва с отношението между носителя на интереса и „благото”, за което интересът се отнася, но не и за самото благо.

Както при всички обществени интереси, така и при застраховането интересът не може да бъде заменен с други понятия.

Цялата система на различните видове застраховки може да бъде изградена с оглед на интереса. Само по този начин най-добре ще бъдат обяснени функциите на застраховането. Например превозвачът има интерес да застрахова пътниците срещу злополука. Банката има интерес да застрахова получателите на кредит. Тук обаче възниква въпросът: Винаги ли интересът на банката съвпада със застрахователния интерес на заемополучателя? За мен няма съвпадение на интересите. Застрахователният интерес на клиента на банката предполага предварително проучване на условията по застраховката. Не е правилна съществуващата практика банката да сключва застраховка, без клиентите да бъдат подробно запознати с условията, както и да са дали съгласие за това. В тази насока има нужда от промени в Кодекса за застраховането. Това мое становище напълно съвпада със становището на Димитър Желев. Според него „при хора, чийто бизнес зависи от добрата защита на рисковете, се увеличава търсенето на застраховки”. Все  в тази връзка се изкушавам да цитирам още едно мнение на Димитър Желев, което е в подкрепа на сключването на застраховки „под натиск”. „От направено изследване, отбелязва Димитър Желев, се вижда, че 35% от българите, които сключват застраховка (има се предвид застраховка „Живот” - б.а.), става по искане на банките”, т.е. тук няма мотивация от страна на застрахования - няма налице застрахователен интерес. Това е правилно, но както отбелязва и Димитър Желев, „това е част от прехода. Човек трябва да е изстрадал това, което е създал, а не да го е наследил. Трябва да е вложил и последните пари, които има, за да си каже, че е по-добре да застрахова”. Нима тук липсва застрахователен интерес? Не, той е налице, независимо че банката е инициатор за сключването на застраховката.

IV

Когато засягам въпроса за застрахователния интерес, задължително трябва да взема отношение и по широко обсъждания проблем за или против катастрофичен застрахователен пул (катастрофичен фонд). По този въпрос моето мнение е известно. Тук обаче ще се спра на застрахователния интерес, който задължително трябва да бъде налице,  за да се вземе окончателно решение.

Въпросът, свързан с катастрофичния застрахователен пул, „е идея, която има еквивалент в различни държави... Той е възникнал в определени периоди, когато е имало природни бедствия, и това е било своеобразен начин да се намери по-добра защита”, отбелязва Румен Янчев. Да, това е точно така. Но дали на този етап в развитието на българската икономика и застрахователната култура на физическите и юридическите лица са налице условията за такъв застрахователен пул? В една пазарна икономика господства правилото, че всеки сам трябва да избере дали да сключи застраховка, при какви условия да стане това и при кое застрахователно дружество да сключи застраховката. Тези три условия изцяло са подчинени на наличието на застрахователен интерес. Ако се задължат хората да се застраховат, „ще се притъпи отговорността или към себе си и към собственото им имущество”, отбелязва Димитър Желев. Следователно в такъв случай липсва мотивация. Такава мотивация липсва и у хората, които „притежават кирпичени къщи и които едва свързват двата края”.

Съдбата на човека е в неговите ръце и той е този, който има застрахователен интерес да застрахова или да не застрахова. Това не може да стане със закон. Задължителните застраховки в цял свят имат социален характер и това са застраховките на отговорности. Напоследък  се появи съобщение със заинтригуващото заглавие: „Общините със застраховка срещу земетръс”. В него четем: „Имотите,  публична общинска собственост, задължително да се застраховат срещу земетресение и природни бедствия. За сградите, общинска частна собственост, това ще става по решение на местните власти”. Едно такова становище напомня на римските професионални съюзи. Те са имали значение в един етап от своето развитие като  Collegia tenutorum и Collegia funeratica. При тях има наченки на застраховане. „Единствените радетели за катастрофичен застрахователен пул са хора, които искат да управляват парите и да пласират (по пътя на презастраховането - б.а.) рисковете”. За мен това са хора, които, първо, не познават същността на катастрофичните рискове, и второ, нямат елементарна представа как да се създаде един такъв пул. Въпреки това нашироко рекламират своите „писания”, написани чрез плагиатстване.

И още нещо. Все по-често срещаме израза: „Хората трябва да се застраховат”! Никой обаче не отговаря на въпроса: Как да застраховат? (По този въпрос с конкретни предложения ще взема отношение в един от следващите броеве на в. „Застраховател прес”)

Взех отношение по един въпрос, който все още не е намерил реално решение. Разгледаните мои и чужди мнения са само началото на една по-широка дискусия. Независимо от това едно е безспорно, и то е, че стойността на застрахователния интерес образува стойността на застраховката. Последната е база за сключване на дадена застраховка. При застраховките на отговорности стойността на застраховката съвпада със застрахователния интерес.

Застрахователният интерес е мярка за материалната заинтересованост на физическите и юридическите лица за сключване на застраховка, носители на застрахователния интерес на застрахованите.

----------------------------------------------------------------------------------------------- --

* 1 - За да взема отношение по въпроса, който досега съм разглеждал само в учебниците, предназначени за студентите по специалността „Застраховане и социално дело” от СА „Д. А. Ценов” – Свищов, и УНСС - София, заслугата е изцяло на интервюто на Димитър Желев, озаглавено „Който има застрахователен интерес, той трябва да се застрахова”, публикувано във в. „Застраховател прес”, бр. 12, 17 юни - 11 юли 2012 г.