Около 980 хиляди автомобила се движат по пътищата на страната без застраховка

Към момента обхватът по полицата е на едно от най-ниските си нива от 2007 година досега – около 72%

Данните за критичните нива на обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ бяха обявени преди седмица от Николай Здравков, председател на УС на Българска асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ) и управляващ съдружник в „Ай Енд Джи Иншурънс брокерс“.

Според него обаче е възможно тези числа и да не са много коректни, тъй като има автомобили, които не са снети от отчет, но и собствениците им не ги управляват. Подобна теза споделя и изпълнителният директор на ЗК „Лев инс“ Стефан Софиянски. Според него незастрахованите автомобили у нас са не повече от 15 на сто, или около 500 хиляди. Дори и този малко по-оптимистичен резултат е ,така да се каже, далече от истината.

Според изискванията на Европейската комисия прагът, под който не бива да падаме, е 90 процента. Малко над тази заветна стойност е бил той през 2007 година, когато у нас бяха пререгистрирани всички моторни превозни средства. От тогава до днес обхватът постоянно спада, като се движи между 75 и 85 на сто.

Ниският обхват на задължителната застраховка не е български патент. Според Николай Здравков проблем с обхвата на „Гражданска отговорност“ има в целия Европейски съюз. В Южна Италия е дори под 50 на сто. Великобритания, а и някои други европейски страни също имат големи проблеми с обхвата. Подобна е и картината в съседна Румъния, с която заедно влязохме в ЕС през 2007 година.

Правилата са си правила и затова трябва да се стремим към постигане прага от 90% обхват на задължителната автомобилна застраховка, категорични са всички застрахователни експерти. Освен това изпълнението на изискването не е самоцел или безропотно съблюдаване на някаква норма, а е задължително условие, за да може да се запази финансовата стабилност на застрахователната индустрия у нас, от една страна. От друга, застраховката има социална функция и чрез нея трябва да се гарантира справедливото обезщетение на всеки пострадал.

Общо около 3,5 млн. са регистрираните у нас МПС-та. Положението е доста тревожно както поради факта, че по българските пътища преминават и много чуждестранни автомобили, така и защото застрахователите носят риска с 5-годишна давност. Освен това не трябва да се забравя и фактът, че почти всяка година се увеличават и лимитите на отговорност, която носят застрахователните компании. Ежегодно се променя и съдебната практика, което отсъжда все по-големи обезщетения на пострадалите при пътнотранспортни произшествия (ПТП). И докато преди години максималните обезщетения бяха от порядъка на 20 хил. - 30 хил. лева, то сега обезщетения от порядъка на 100 хил. - 200 хил. лв. не са прецедент.

Ако се запази практиката обхватът на „Гражданска отговорност“ постоянно да пада и цените да са на нереално ниски нива в сравнение с риска, който се носи по тях, то няма как да се запази стабилността на системата. Или застрахователите ще започнат да фалират, или пострадалите няма да си получават справедливите обезщетения.

За съжаление у нас в близко бъдеще не може и да се очаква сериозна промяна на обхвата за задължителната автомобилна застраховка. Основната причина за тази негативна прогноза е постоянно намаляващата покупателна възможност на българина и постоянно увеличаващата се цена на застраховката за стандарта ни на живот.

Всъщност последната причина не е много актуална поне в настоящия момент. Именно заради влошената покупателна възможност на населението у нас, а и заради своето собствено оцеляване повечето застрахователни компании намират начин да задържат постоянно галопиращата нагоре цена на застраховката „Гражданска отговорност“. В някои случаи дори може да намерите задължителните автомобилни полици на цени по-ниски от преди няколко месеца. Този „феномен“ се дължи най-вече на промени в диференцирания подход, който използват повечето застрахователи при определяне на цената на полиците.

Най-евтини остават полиците за автомобили с мощност на двигателя до 1300 куб. см. Най-скъпи са за собствениците на мощни возила - над 2000 куб. см. Все по-голяма е ценовата разлика на „Гражданска отговорност“ за едни и същи МПС, управлявани в различните региони на страната Традиционно най-скъпи са полиците в столицата и в няколко други големи градове, а на по-ниска цена са те в малките населени места. Продажната цена на застраховката се влияе и от факта дали собственикът ще излиза със своя автомобил зад граница, или ще го управлява само на територията на страната. Определящо за цената на „Гражданска отговорност“ е и възрастта на водачите на МПС и дали са причинили катастрофи през последните няколко години.

За още по-справедлива цена на задължителната автомобилна застраховка според експертите може да се говори след въвеждане на така наречената система „бонус-малус“. За нея се говори от няколко години, но като че ли моментът за нейната реализация вече е назрял. Според различни източници това може да се случи до 1 или най-много 2 години.

Въвеждането на въпросната система със сигурност ще има дисциплиниращ ефект за поведението на водача на пътя, а с това ще се намали броят на ПТП и размерът на изплатените обезщетения. С индивидуалния подход при ценообразуването се очаква да се повиши и обхватът на застраховката, защото всеки ще знае, че плаща реалната цена за своята отговорност.

Обикновено по това време на годината дружествата се надпреварват в предлагането на по-изгодни условия на своите застраховки. Според повечето представители на застрахователни компании за специална кампания вече не може да се говори или поне не е така ожесточена както преди години. Причините са няколко. Първата е, че подновяването на полиците вече не е концентрирано в рамките на 2-3 месеца от годината. И второ, Комисията за финансов надзор (КФН), която следи за тарифите на компаниите и забрани промоциите, които водят до понижение на цената.

Именно контролът върху „Гражданска отговорност“ е разковничето за успеха на този пазарен сегмент. От една страна, застрахователният надзор да съблюдава за пазарното поведение и финансовата стабилност на компаниите. От друга страна, органите на Пътна полиция да упражняват ефективен контрол върху водачите на МПС за наличието на задължителната застраховка.

„Държавата може да въведе крути мерки подобно на Гърция, където се свалят регистрационни табели и се дерегистрират коли, но не ми се ще повишаването на обхвата да става с такива непопулярни мерки. По-добре е да стане с ограмотяване – да узрее българинът за нуждата от тази застраховка“, сподели пред медиите застрахователният брокер Николай Здравков.

Застрахователите са се вкопчили в „Гражданска отговорност“ като удавник за сламка

През последните 3-4 години застрахователният пазар у нас постоянно се свива. Основната причина за това е световната финансова криза. Тя рефлектира върху възможностите на българското население, от една страна, да купува застраховки, а от друга страна, да купува имущество и активи, които да подлежат на застраховане.

За застрахователните компании най-добрата от финансова гледна точка година за последните няколко десетилетия е 2008 година. Приходите в общото застраховане тогава достигнаха до рекордните за индустрията 1 532,438 млн. лева. В края на 2011 г. приходите вече са доста по-скромни - 1 341,231 млн. лв., което означава, че пазарът се е свил с около 12.5 на сто. Реалният спад на бизнеса обаче е около 10 на сто. В резултатите за 2011 г. не са включени приходите на появилите се през последните години няколко клона на чуждестранни застрахователи, които не се отчитат пред КФН, а в същото време развиват активно дейност на българския пазар.

При този постоянно спадащ пазар всеки приход е добре дошъл. От какво и как се формират обаче приходите? Задълбочен анализ на финансовите показатели на застрахователните компании показва, че имаме спад в почти всички линии бизнес. Приходите на няколко от застраховките се задържат на нивата отпреди кризисните години, а единствената полица, по която се отчита сериозен ръст, е „Гражданска отговорност“.

„Тайните“ на успеха на тази застраховка са две. Първо, тя е задължителна и, второ, цената й постоянно расте. Така например през 2007 г. обхватът на застраховката е над 90%, приходите от нея са около 309,634 млн. лв., а средната й цена е около 110 лева. Четири години по-късно – 2011 г., приходите от застраховката вече са 525,374 млн. лв. (с около 70% повече), и то при положение че обхватът й е паднал с около 20 процента. Увеличила се е обаче цената на застраховката средно с около 100 лв. на полица. Ако държавата и застрахователите бяха съумели да задържат застрахователния обхват на нивата от 2007 г., приходите в бранша щяха да са с около 150 млн. лв. повече и нямаше да имат никакъв спад в застрахователния бизнес.

Друг по-важен факт за този финансов сегмент е, че нараства ролята на автозастраховката за компаниите. Ако през 2007 г. приходите от нея са около 24.4% от общите приходи, то през 2011 г. този процент е вече 39.17 на сто. Това означава, че застрахователните дружества са все по-зависими от продажбата на задължителната автомобилна полица. При положение че и другите застраховки не се търсят много, логично е компаниите да заложат на сигурната, а и законово регламентираната като задължителна „Гражданска отговорност“.

Това обяснява неимоверните усилия, които полагат застрахователните дружества, за да останат в играта. Ако спаднат продажбите на задължителната застраховка, много компании няма да могат да издържат структурите си, което води до свиване на клонова мрежа и персонал, а от там още по-голямо свиване на продажбите и на другите видове бизнес и минаване на режим на оцеляване. От тази фаза до окончателното напускане на пазара крачките не са много. Никой обаче не иска да абдикира от застрахователния бизнес и затова мениджъри и персонал на повечето компании се стремят всячески да продават все повече и повече от задължителната автополица.

В същото време почти всички застрахователи роптаят, че акумулират загуби от „Гражданска отговорност“, тъй като щетимостта по нея е висока, а и разходите за нейната продажба също.

И въпреки това никой не се отказва от „баницата“, защото, направи ли го, може да отпадне от пазара.

Това обаче е опасна игра. През 2007 г. изплатените обезщетения по „Гражданска отговорност“ са били 39.81% от приходите от нейната продажба. През 2011 г. този процент вече е набъбнал до над 51 на сто. Преди, ако компаниите акумулираха доста средства от продажбата на други застраховки, с които можеха временно да покриват загубите от задължителната застраховка, то сега това вече е все по-малко възможно. Първо, защото другите продажби са твърде малко, в същото време приходите и отговорностите на „Гражданска отговорност“ се увеличават, а успоредно с това се увеличава и относителният дял на изплатените обезщетения.

Глътка въздух за застрахователните компании в тази сложна обстановка беше решението на КФН през 2010 г. да ограничи максималния размер на комисионите, които застрахователите даваха на брокерите. Така от нереално високите 30%, а в някои случаи дори 40% комисиони, възнаграждението на посредниците падна на около 15 на сто. Спестените разходи за дистрибуция обаче пак не се оказаха достатъчни за някои компании, тъй като преди продаваха по-голямата си част от задължителните полици чрез собствена клонова мрежа, а сега чрез посредници.

Въпреки всички обстоятелства и трудности трябва да отчетем, че повечето застрахователни компании успяват разумно да управляват портфейлите си от продукти и финансовите си резерви. Броят на печелившите компании е повече отколкото преди 5 години. За този успех факторите са няколко. Сред тях са дисциплиниращият ефект на кризата и упражняваният надзор от страна на КФН. Трябва обаче да бъдем докрай честни и да признаем, че и някои специфики на бизнеса също помагат. За задължителния характер на застраховката и цената, която е обречена да върви само нагоре, вече споменахме. Има обаче и още нещо, а то е, че премиите се събират сега, а обезщетенията се плащат след време. Докато дойде време да се плаща обезщетение, ще са взети нови и нови, и нови премии от продадени полици. Другото е размерът на обезщетенията. Вярно е, че през последните години съдилищата отсъждат все по-високи обезщетения, но не са много далече от лимитите на отговорност и практиките в другите европейски страни.

Тези пазарни условия и специфики на пазара обаче няма да са вечни. Това поставя въпроса пред застрахователите докога и как да се държат за „Гражданска отговорност“ и дали не е по-добре да насочат част от усилията си към други сламки, които да им позволят да останат над водата.