И часните охранители с недостойни доходи

Застрахователните и охранителните фирми работят в тандем

Професията „охранител“ е официално призната в Република България. Известно е, че частната охранителна дейност е вплетена в болшинството отрасли на българската икономика и засяга почти всички сфери на обществените отношения.

Затова лицензираните частни охранителни фирми у нас вече са 1756, а  хората, работещи в тях - 71 632 души.

Упражняващите тази опасна дейност за трета поредна година на 11 ноември т.г. отпразнуваха „Деня на охранителя и на частната охранителна дейност“  точно на църковния празник „Свети Мина“,  светец-воин, пазител и покровител на семейството.

Сериозни проблеми между двата бизнеса – на частните охранители и на застрахователите –няма, но понякога възникват такива с възложители на съвместните им проекти, когато става дума за обществени поръчки – сподели  Петко Ангелов,  председател на УС на  Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) на специално организирана в пресклуба на БТА пресконференция на 9 ноември т.г. по повод професионалния им празник.

НАФТСО  е установила контакт с Асоциацията на българските застрахователи за разрешаване на общи проблеми още от 2005 г., но на практика двете асоциации не са реализирали общи действия досега .

На пресконференцията присъстваха Петко Ангелов,  председател на УС на НАФТСО;

Иван Иванов, главен секретар на асоциацията, Васка Пенкова, член на УС, ръководни служители от Главна дирекция „Национална полиция” МВР; Румяна Георгиева, парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; Ана Заимова, председател на Националния професионален синдикат на служителите по сигурността и охраната; Димитър Янев, управител на „Вадим” ООД; Камен Пенков, изпълнителен директор на Международен институт за  сигурност и сътрудничество, ръководители на други сдружения в частния сектор за сигурност като Асен Георгиев, председател на Национална асоциация „Сигурност”,и Васил Велков, председател на УС на Съюза на фирмите за охрана и сигурност.

Проблемите на частните охранители днес поставят сериозния въпрос не е ли това „последният валс” и за този бизнес. Още повече че тези проблеми според председателя на УС на НАФТСО Петко Ангелов са огласявани многократно и въпреки това се задълбочават от 2008 г. до сега.

Несъвършенствата на регулациите в този бизнес пораждат доста проблеми

Известно е, че частната охранителна дейност е вплетена в болшинството отрасли на българската икономика и засяга почти всички сфери на обществените отношения. Независимо от това според охранителните фирми институциите продължават масово да спестяват средства и да не осигуряват необходимата сигурност. Дори днес, когато страната е разтърсена от икономическата криза, и, естествено, престъпността се активизира, тези спестени средства за сигурност водят до опасно пренебрегване на качеството и професионализма за сметка на ниските цени, които институциите заплащат на охранители.

Един от проблемните въпроси са порочните процедури за печеленето на конкурсите за обществени поръчки. Вместо повече изисквания за качеството на охраната при почти всички конкурси доминира критерият „най-ниска цена”.  Става дума за охранителна дейност, в която е ангажиран човешки труд – на хора охранители, а не на системи. Държавните институции и общините са поставени в такива условия, с нисък бюджет и затова основното им изискване е да осигурят фиктивна сигурност. Така печелят обичайно тези охранителни фирми, които приемат да работят по най-ниските, дори невъзможни цени.  А това, естествено, е за сметка на сигурността.Този процес дори се стимулира от контролните органи, защото при евентуална проверка от страна на Сметната палата всяка институция, която отделя за охранителна дейност средства на стойност по-висока от минималната, би била санкционирана. За съжаление освен общини, министерства, училища и болници в България се правят „икономии” в областта на сигурността с човешки фактор и за обекти от критичната инфраструктура (язовири, вододайни зони и др.).

Независимо от промените, направени в Закона за обществените поръчки, сегашните търгове са отрицателен пример за това как не трябва да се избират охранители, защото цените на обществените поръчки стават отрицателен пример за частната охранителна дейност в Европа. Много често те са не само под реалната себестойност на услугата (при спазване на правилата), но и под равнището на фонд „Работна заплата”. Например цената, която се плаща на един охранител на 5 частни охранителни фирми, спечелили обществена поръчка за охрана на обекти на Министерството на отбраната през последните години,е : 195; 196; 197; 198; 199; 200; 210, 293, 331, 335, 328 лева.

Всичко това поставя и въпроса

„Кой тика охранителите в „сивия сектор”?

Естествено е, че сигурността и качеството имат своята цена, особено що се отнася до критичната инфраструктура. Нездравословната конкуренция между частните охранителни фирми води до увеличаването и на сивия дял в охранителната дейност. Получава се така, че от многото играчи на пазара някои прескачат ръба на закона и по този начин увеличават „сивия сектор”; голяма част пък изобщо не правят бизнес, а само имитация на охрана.

Разтревожени от тези констатации, членовете на НАФТСО са подготвили „Препоръки” за това как трябва да се избира доставчик на охранителни услуги, както и „Обръщение” на УС на асоциацията към възложителите на обществени поръчки в България към съответните институции и контролните органи.

Сериозен проблем на частните охранители е също така и неплащането на съответните такси за охрана от страна на публичните институции за дълги периоди от време или отложените плащания. Много често в условията на търговете за обществени поръчки едно от условията, дори показател за оценка, е отложеното заплащане, обикновено 3 и повече месеца. Естествено, идва и въпросът коя е фирмата, която ще може да задържи своя състав от служители, ако не им заплаща месечно възнаграждение.

Красноречив пример за основен критерий – отложено плащане за охрана – е настоящият конкурс за обществена поръчка на Министерството на отбраната.

Всички тези проблеми пречат за нормалната дейност на частния охранителен сектор. Затова на юбилейната сесия на НАФТСО по повод десетата годишнина от учредяването на асоциацията се очертава основното изискване, че е крайно време членовете на асоциацията да преминат от етапа на взаимоизгодно премълчаване и залъгване към взаимоизгодно партньорство както с държавата, така и в сектора.

Несъвършенството на правната рамка за частната охранителна дейност също се отразява негативно. През 2011 г. е направена промяна в Закона за частната охранителна дейност, но измененията не са задоволителни според Петко Ангелов.

И главният секретар на асоциацията Иван Иванов направи изводи за дейността, като спомена, че съществува тенденция за увеличаване на броя на организациите с лиценз за упражняване на дейността в сравнение с миналата година. Но не става дума за частни охранителни фирми, а за нови 429 звена за самоохрана. Според Иван Иванов този факт е стимулиран от последните промени на Закона за частната охранителна дейност, които облагодетелстват предимно чужди инвеститори и публични институции, но не и бизнеса на охранителите. Съгласно промените публични институции и организации вече получават лиценз за частна охранителна дейност. Става дума за общини, училища, университети, болници, Българска народна банка, АЕЦ „Козлодуй” и други. Според асоциацията именно този факт дава възможност на институциите да избягват Закона за обществените поръчки и за поставяне в сянка на изразходваните публични средства за охрана. Затова едно от предложенията на НАФТСО е да се променят съществуващите регулации и с промените категорично да се въведе индивидуално разрешение за упражняване на дейността на всеки отделен охранител -физическо лице, а не както досега – само лиценз за упражняване на дейността от цялата фирма.

Контролът, осъществяван от органите на полицията и инспекциите по труда, продължава да пропуска „сивия сектор” и недекларираната дейност, както и играчите на пазара, които са далеч от правилата и по принцип остават в сянка, извън закона. Те дори печелят все повече от обществените поръчки, твърди Петко Ангелов.