Нарушени ли са правилата за финансовата отговорност на българските застрахователи в системата „Зелена карта”

Атанас Табов, председател на управителния съвет на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ)

            - Господин Табов, на 29.11.2012 г. се проведе извънредно Общо събрание на НББАЗ. Какво предизвика свикване на такова събрание?

            - Свикването на това извънредно събрание беше предизвикано във връзка със създалата се ситуация на българския застрахователен пазар по застраховка „Гражданска отговорност”. В продължение на две години  (2011 г. и 2012 г.)  няколко  застрахователни компании  забавяха или не  плащаха щетите, настъпили в чужбина по издадени от тях застрахователни полици. До 2011 г. неплатените в срок щети възлизаха на 450 000 евро, а за 2012 г. - 2 710 000 евро. Това е грубо нарушение на правилата, касаещи финансовата дисциплина и стабилност на системата „Зелена карта“. Съгласно Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, срокът за плащане на щетите е определен на два месеца от датата на претенцията. Това предизвика Управителния съвет на Съвета на Бюрата да вземе решение НББАЗ, заедно с неговите членове, да мине под задължителен мониторинг за 10 години.

 

            - Какво всъщност се случи?

            - Преди да отговоря на този въпрос, искам за започна малко по-отдалеч. НББАЗ като  сдружение с идеална цел, образувано от застрахователните компании, лицензирани да продават застраховка „Гражданска отговорност“, започна своята дейност от 2002 г. В своето развитие бюрото премина през два етапа. Първият етап е от 2002 г. до 2007 г. През този период НББАЗ като член на системата „Зелена карта“ се явяваше гарант на всички валидно издадени от български застрахователни компании международни сертификати „Зелена карта“. За българските МПС граничният контрол на държавите от ЕИП беше задължителен. През този период цената на зелената карта се  регламентираше от НББАЗ  и КФН по видове МПС и срок на застраховката. Проблем с изплащането на щетите в чужбина от застрахователите по издадени от тях зелени карти нямаше. Изключение беше отнемането на лиценза на ЗК “Хилдън” (бивш “Юпитер”) през 2005 г. Всички възникнали задължения на ЗК „Хилдън“ по щети в чужбина бяха изплатени от НББАЗ (около 1 млн. евро).

            Вторият етап е от 2007 г. досега. С приемането на РБългария през 2007 г.  за член на Европейския съюз НББАЗ подписа с държавите от ЕИП Многостранен  гаранционен договор.  С това се прекрати граничният контрол на български МПС за показване на валиден сертификат “Зелена карта”, влизайки на територията на тези държави. В РБългария се въведе единна застрахователна премия за застраховка „Гражданска отговорност“ и същата стана валидна за всички държави от ЕИП , в т.ч. и  България.

            Отпадна регулацията на цената на застраховката. Застрахователните компании сами определят цената на същата, не толкова на база актюерски изчисления, а на база конкурентни прийоми. Не всички от тях имаха достатъчна статистика, за да може правилно да се изчислява размерът на премията, респективно цената на застраховка „Гражданска отговорност“. И оттук, както всички  сме свидетели, в този период се разрази нелоялна конкуренция и непрофесионално отношение към този вид застраховка.

 

            - Искате да кажете, че това има отношение към сегашните проблеми на застрахователния пазар по този вид застраховка?

            - Естествено, че има. Не е професионално и против застрахователната логика е при завишени лимити на отговорност с увеличен риск и честота на ПТП цената на застраховка „Гражданска отговорност“ да поевтинява. Към настоящия момент лимитът на отговорност на застраховател е 1 млн. евро на едно увредено лице и 5 млн. евро за няколко пострадали. Това е огромна отговорност. Да си застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е предизвикателство, но същевременно е много рисково. Изисква се разумен подход и професионално поведение от застрахователите.

 

            - Да се върнем на извънредното Общо събрание на НББАЗ. Има ли вина НББАЗ?

            - Във връзка със създадената  ситуация  и предстоящия мониторинг на НББАЗ трябваше да се създаде чрез Устава на НББАЗ механизъм за упражняване на вътрешен мониторинг на членовете на бюрото. Управителният съвет на бюрото предложи проект на такива условия и механизми на мониторинг. Приетият механизъм на вътрешния мониторинг, аз лично считам, че ще проработи и ще бъде от полза за НББАЗ и неговите членове.

            Що се отнася до вината на НББАЗ,  отговорно и професионално  категорично заявявам, че  НББАЗ няма и не може да му се търси вина. Бюрото не е застрахователна компания и не може да  е отдел „Ликвидация на щети“ по полици „Гражданска отговорност“, издадени от застрахователните компании. НББАЗ съгласно Вътрешните правила на Съвета на Бюрата и неговия статут по Кодекса за застраховане е само  крайна гарантираща институция. Бюрото няма правомощия да контролира дейността на застрахователните компании, нито да налага административни мерки и препоръки. Тези правомощия са вменени с Кодекса за застраховане на Комисията за финансов надзор.

            За 2011 г. и 2012 г. НББАЗ многократно  изпращаше  писма до КФН,  с които  сезираше за проблема и искаше съдействието на комисията да упражни правомощията си съгласно Кодекса за застраховане към застрахователи, които не изпълняват задълженията за плащане на щети в чужбина.

            В тази връзка на 06.04.2012 г.  президентът на Съвета на бюрата изпрати писмо до председателя на КФН за проблемите, идващи от българския застрахователен пазар. Проведени бяха няколко срещи между КФН, НББАЗ и застрахователните компании, членове на бюрото,  по отношение на възникналите проблеми.  Въпреки инициативата и положените усилия на  НББАЗ за отстраняване на проблемите до положителен резултат не се стигна. Това предизвика Управителният съвет на Съвета на Бюрата да вземе решение за задължителен мониторинг на българския застрахователен пазар.

 

            -  Този мониторинг как ще се отрази на застрахователите?

            - От този мониторинг най-вече  ще бъдат засегнати компаниите, които стриктно са изпълнявали задълженията си на застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“, спазвали са сроковете за плащане на щети и своевременно са давали покритие по издадени от тях полици. Може би ще зададете въпроса, ама защо именно дисциплинираните трябва да бъдат наказани. За съжаление правилата са такива, че всички носят солидарна отговорност пред НББАЗ.

            С други думи казано, всички финансови условия, банкова гаранция и самостоятелен презастрахователен договор, които ще бъдат наложени, ще се поемат поравно от всички застрахователи, членове на бюрото.

 

            - И все пак можеше ли мониторингът на НББАЗ да не се случи?

            - Категорично - да. Съветът на Бюрата нямаше да вземе решение за мониторинг на бюрото, при условие че до края на месец август 2012 г. всички щети, касаещи въпросните компании, бяха изплатени от тях. Отделно от това, след 01.09.2012 г. не трябваше да се генерират нови искания за гаранции към НББАЗ по отношение на тези застрахователи за неплатени от тях щети в чужбина. НББАЗ извърши всичко необходимо, което е по възможностите и в рамките на правомощията му. В случая, ако и КФН, Управление „Застрахователен надзор“, беше упражнило правомощията, които му предоставя Кодексът за застраховане, и беше наложило административни мерки, до мониторинг нямаше да се стигне. Вместо това заместник-председателят на КФН прехвърли отговорността върху НББАЗ и формира лично отношение към председателя на Управителния съвет.

 

            - Кое според вас е странното и нелогичното на българския застрахователен пазар по „Гражданска отговорност“?

            - Странното за мен, като застраховател с  дългогодишен опит, е че някои от българските застрахователни компании влизат много рисково на този пазар, без да направят професионално своите разчети и да преценят готовността си за това.

            Нелогично е за мен, че най-малките застрахователни компании се опитват да диктуват и определят правилата на този пазар. Неосъзнавайки това, след време проблемите, свързани с тях, се стоварват като бумеранг върху целия пазар, т.е. върху всички застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“.

 

            - Защо всъщност се пристъпи към промени в Управителния съвет на НББАЗ и вашата смяна като председател?

            - Според мен възникналата ситуация се прехвърли като проблем и вина на  Управителния съвет на НББАЗ и най-вече на мен като председател. Това е некоректно и  непрофесионално. Всички, които се занимават със застраховане и познават статута на НББАЗ и мен, като специалист в областта на застраховането, с натрупан опит вече 30 години, ще кажат „това не е истина”. Аз, като председател на НББАЗ, заедно с всички управителни съвети от 2002 г. досега и професионалния личен състав на бюрото, мога отговорно да заявя, че НББАЗ е една много добре изградена професионална институция, с изключително добър имидж в системата „Зелена карта“ и държавите членки на ЕИП.

            Членуването с два поредни мандата в Управителния съвет на Съвета на Бюрата, а понастоящем член на двата комитета по вътрешни и специфични правила, показва уважението на Съвета на Бюрата към НББАЗ. За съжаление това не бе оценено. Инициативната група от застрахователи, които предложиха на Общото събрание смяна на председателя, не отправиха обвинения, не дадоха никакви аргументи и мотиви защо се налага това, като липсваха и дебати по въпроса. Демонстративното негативно отношение на заместник-председателя на КФН към мен естествено да даде отражение върху членовете на НББАЗ.

 

            - Обиден ли сте?   

            - Не бих казал, че съм обиден , защото моята смяна не е на професионална основа. Не се чувствам виновен. Създадохме НББАЗ като една много професионална и стабилна институция, която успешно вече 11 години присъства на българския застрахователен пазар и членува в системата „Зелена карта“. Целта на всичко казано дотук  е да не допусна моето име да бъде  опетнено.

            Аз се занимавам със застрахователна дейност от близо 30 години, имам завършено висше икономическо образование и  магистърска степен по финанси и застрахователно дело. Основател съм през 1991 г. на първото частно застрахователно дружество „България”, впоследствие „Алианц България”. Имам няколко специализации в Мюнхен - Германия, Атланта - САЩ, Лондон - Великобритания, Йокохама - Япония, свързани със застраховане и управление на риска. Участвал съм в управлението на банки, застрахователни дружества и пенсионни  фондове. За две години мандат бях и председател на Асоциацията на българските застрахователи. Оставям на читателите на в. „Застраховател прес” и колегите застрахователи възможността, четейки моето изложение, да направят собствена  преценка за ситуацията.