Кризата в застрахователния бизнес ще се задълбочава,

Пламен Ялъмов, председател на Изпълнителния комитет на „Алианц България Холдинг”

С Пламен Ялъмов разговаряха Гергана Иванова и Петър Андасаров

- В последното за в. „Застраховател прес” интервю в този кабинет г-н Димитър Желев каза, че този стол ще се заеме от много достоен човек, така че г-н Ялъмов, честито. Пак се връщам към думите на г-н Желев, той каза, че оттук нататък холдинга го чакат добри дни и добри неща, и сподели, че предложението му вие да оглавите оперативната дейност на холдинга е било прието без резерви. Как се почувствахте, очаквали ли сте тази висока позиция и доверие?

- Почувствах се приятно изненадан, тъй като това беше едно признание за усилията, които положих през годините първо в животозастраховането, а след това и в общото застраховане. Този пост е голяма отговорност, надявам се да оправдая оказаното ми доверие, но да видим как ще приключи първата година под мое ръководство.

- С вас сме общували многократно и аз винаги съм отбелязвал по различни поводи, че вие сте едно явление в мениджмънта на българското застраховане.  Дойдохте от науката, работихте професионално през годините и спечелихте уважението и признанието на колегите си. Днес вие определено сте един от най-авторитетните професионалисти в застраховането. Мисля, че ви очакват добри дни, тъй като вие изведохте животозастрахователното дружество на първо място, постигнахте много добри резултати и в общозастрахователното дружество. Как поглеждате към всичките тези видове дейности, ще съумеете ли да „хванете юздите” на всяка от тях, защото г-н Желев си беше изработил и методология, и стратегия и беше намерил съответните лостове?

- Хубавото е, че наследих една смазана машина. Системата работи много добре и аз трябва да продължа да я развивам. Факт е, че в световен мащаб „Алианц” непрекъснато развива своя бизнес, възникват нови предизвикателства и нови неща, нo и ние в България трябва да отговорим.

Предизвикателствата са от най-различен тип. Едното от тях е свиването на пазара през последните години в резултат на кризата, което трябва да преодолеем в следващите няколко години. Както знаете, продажбите на нови автомобили рязко намаляха, което доведе до спад в застрахователния, в банковия и в лизинговия бизнес. Другото предизвикателство е свързано с директивата „Платежоспособност II”, която трябва да приложим в дейността си най-вероятно на 1 януари 2016 г. Тук не се говори много за това, но ние чрез „Алианц” в Мюнхен напредваме в материята.  Досега в „Алианц България” сме продолели на 90% трудностите, но другите колеги трябва да работят много, за да отговорят на изискванията на директивата. Изискванията са доста сериозни, особено по линия на капитала.

В животозастраховането предизвикателството е да се задържим на първото място, тъй като конкуренцията е доста по-изострена от тази преди шест-седем години. Доста сложна е конкуренцията и в пенсионния бизнес. Ще се помъчим да засилим лизинговия бизнес. Банката върви в своето русло основно на ипотечното кредитиране. Така че пазарът в условия на непрекъсната криза, с който вече свикнахме, е доста предизвикателен.

- Какво означава „свикнахме с кризата”?

- Мислехме, че кризата ще продължи една, две, максимум три години, но се оказа доста по-дълга. Тя започна в края на ноември, у нас се усети през декември 2008 г., минаха вече повече от четири години и подобрение няма. Прогнозите са за много малък ръст на българската икономиката тази година около 1,5% и връщане към 3% ръст от 2015 г. нататък. Не се очакват ръстовете от 2005 - 2006 г., когато достигаха нива до 6%.

- Говори се за втора вълна на кризата, за рецесия. Някои казват, че кризата ще ги стабилизира, ще направи така, че предизвикателствата да доведат до нови резултати, по-големи от тези преди кризата. Какво е вашето виждане?

- Моето виждане е, че кризата ни върна там, където можем да бъдем. Бяхме се отпуснали не само в България, но и в целия свят по линия на харченето. Имаше нужда от корекция, но корекцията се оказа по-силна, отколкото очаквахме. В условия на криза  компаниите режат разходите. Ние също сме свили разходите си там, където считаме, че е разумно. Има разходи, които обаче са неизбежни, за да върви компанията напред. Има неща, като някои разходи в маректинга, които трябва да продължат, не можем да спрем да правим реклама от време на време, както и да не подпомагаме изкуството. Въпреки кризата ние от „Алианц България Холдинг” не сме спрели нашите инициативи. Считаме, че това е нашето социално задължение към обществото.

Мога да кажа как се отрази кризата в застраховането, тъй като там имам най-голям опит. Кризата оказа доста силно влияние и все още има спад в премийния приход.  Тази година започна с продължаващ спад на продажбите на леки автомобили, което удря и нас застрахователите. Свидетели сме на много силно изострена конкуренция по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която лично за мен е безумна. Много застрахователи намаляват цените, в резултат на което част от нашите колеги не успяха да посрещнат задълженията си и спряха да плащат щетите по „Зелена карта”. Не можем да не носим отговорност към пострадалите лица в едно събитие.

Кризата в застрахователния бизнес ще се задълбочава, така че може би ще има прочистване на пазара, може би ще има сливания, а може би някой ще фалира. Много компании се продават, засега няма сливания и придобивания, но може и да има.

- Очаквате ли да дойдат нови чужди застрахователи на българския пазар?

- Не, не очаквам чужди застрахователи, тъй като българският пазар е малък в сравнение с останалите европейски пазари. От друга страна, нашият пазар е пренаситен от застрахователи, включително и чуждестранни. За българските условия застрахователите са много, икономически е логично да има намаление на броя на застрахователните компании, дали ще се случи, ще видим.

- А оттегляне на чужди инвеститори очаквате ли?

- Може да има, не говоря за нас. Разсъждавайки от гледната точка на инвеститор от чужда страна, ако имам безкрайно малък пазарен дял на малък пазар, то разходите ми ще са много по-големи отколкото печалбата, която мога да генерирам. Икономическата логика казва, че трябва да има продажба. Някой чуждестранен инвеститор ще излезе, като продаде собствеността си на друг местен или чужд инвеститор.

- Винаги съм изтъквал, когато е ставало дума за вас, че вие сте един от изключително малкото ръководители в застраховането на нашия пазар, който е между науката и практиката. Открай време, когато говорим за застраховане с г-н Румен Янчев, едно от нещата, много важни за него, които е споделял и пред нашия вестник, е, че човек трябва да „надзърта” и в науката. Каква е ролята на науката във вашия професионален път?

- Науката се оказа прекрасна основа за моята кариера в застрахователния бизнес. За пръв път се сблъсках с темата застраховане през 1994 г. Тогава бях доцент в Русенския университет „Ангел Кънчев”. Колегите решиха да направят нова специалност, която е смесица между математика и информатика. Предложиха ми да изнасям лекции в последните курсове по приложни дисциплини и един от курсовете беше застрахователна математика. Тогава прочетох книга по темата, чийто автор беше швейцарец. През 1997 г. се свързах с един китайски професор в Бразилия. Предложих му редица теми, с които мога да му бъда полезен в неговия университет. Прегледа темите, задраска ги и остави само застрахователната математика. Каза, че това в момента е най-интересната тема в Бразилия и ме покани да изнасям курс от лекции по застрахователна математика на преподаватели, за да се запознаят първо те със застрахователната математика и след това да четат лекции пред студентите. Застрахователна математика преподавах до 1999 г. Всъщност това беше първият ми допир със застраховането, оказа се след това, че ми е много полезно, тъй като се бях запознал с актюерните основи на застраховането. Фактът, че единствено в застраховането името на математика е различно, показва важността на математиката в застраховането. Само в застраховането математикът се нарича актюер. Науката оказа огромно влияние върху моето развитие. Когато дойдох в „Алианц”, разбрах, че тук актюерите са на почит.

- Как стана така, че поехте по пътя на застраховането? 

- През 1994 г. беше научният ми подход, а практическият - през 1998-1999 г. За година и нещо, две се занимавах малко и с агентство - продавах застраховки. Практиката се оказа много полезна, тъй като видях как е да си и от другата страна, сблъсках се със сърдити клиенти и т.н. В началото на 2000 г. говорих с г-н Желев за реализация в практиката. Помолих го да помисли за нещо подходящо за мен. И тогава той ми предложи първата позиция в ЗАД „Алианц България Живот”. Работа в компанията започнах на 24 април.

- Този извървян път явно е много успешен за вас. От тогава до ден днешен как виждате с няколко думи развитието на застраховането в България през различните периоди. Как бихте определили днешното застраховане?

- Застраховането в България трябва да го разделя на общо застраховане и животозастраховане. Животозастраховането през последните 10-12 години извървя голям път. През 2000 г. обемите бяха много малки и никой не вярваше, че животозастраховането има бъдеще в България. Имаше малко на брой дружества, сега броят им нараства, което показва, че расте и интересът на инвеститорите в тази област. Популярността му също нарасна, появиха се много нови продукти. Ние в ЗАД „Алианц България Живот” бяхме пионерите на т. нар. застраховка „Живот, свързана с инвестиционен фонд”. След това и други компании започнаха да предлагат продукта. Тази година започна доста добре за нас в животозастраховането, имаме ръст на премийния приход. Макар и с неголеми темпове, животозастраховането ще расте.

Първият плюс на общото застраховане е, че се изчисти от силовия подход през 90-те години. Днес то е с доста по-добър имидж. Тук кризата се усеща по-силно, защото обемите са много по-големи, отколкото в животозастраховането. За нас в ЗАД „Алианц България” миналата година мога да кажа, че беше година на PR, защото се случиха много големи събития в портфейла ни. Първо беше измръзването на рапицата при селскостопанските производители. Тогава стегнахме нашите хора и за около месец изплатихме всички щети, което е огромен успех. Изплатихме 3 млн. лв. на селскостопанските производители, защото считаме, че селското стопанство е много важен сектор от икономиката, който трябва да бъде обслужван и подкрепян по най-добрия начин. Второто събитие беше земетресението. До края на юни бяхме обработили и изплатили почти всички щети. Клиентите ни получиха 1,5 млн. лв. И третото събитие беше експлозията в Стралджа. Резервите са заделени, в момента тече следствие и след приключването му ще платим полагаемото. Въпреки всички тези събития нашето дружество приключи годината с изпълнение на плана за печалба. Това показва, че нашата презастрахователна програма е отлична. Като математик съм се занимавал с презастраховане и съм се чудел дали нашата презастрахователна програма е добра. Миналата година на практика видях как работи тя и се оказа, че е перфектна. Въпреки всички проблеми и спада на пазара хората видяха, че ние изпълняваме обещанията си.

- Правейки паралел на етапите в общото и животозастраховането, можем ли да продължим напред и да посочим какви са предизвикателствата в краткосрочен и средносрочен план?

- Предизвикателство в животозастраховането е техническата лихва, която е гарантирана за нашите клиенти в 90% от животозастрахователните продукти. Досега дружествата на пазара гарантираха минимум 3% лихва всяка година, за в бъдеще за мен това не може да издържи, защото става дума за продукти със срок от 10, 20 и 30 години. Виждате какво се случва с банковите продукти, лихвите по депозитите падат. Дружествата, които не променят политиката си, ще пострадат по някакъв начин, или ще натрупат загуби, или ще фалират, но ще пострадат.

Предизвикателство в общото застраховане е „Гражданска отговорност”. Пазарът по този вид застраховка през 2010 и 2011 г. се подобри. Мерките на надзора бяха правилни и докато две години те се изпълняваха, всичко беше наред. В края на миналата година, някъде към 15 ноември, започна дъмпинг на цената на застраховката, който продължи доскоро. Постепенно компаниите започнаха да намаляват отстъпките. Въпреки че статистиката ясно показва, че най-висока е щетимостта при тежките камиони и влекачите, на пазара има дружества, които предлагат застраховката за този клас превозни средства на пет-шест пъти по-ниска премия от останалите. Как ще завърши, аз не знам.

Предизвикателството в пенсионния бизнес е да постигнем добра доходност, защото клиентът търси алтернатива на банковия депозит. Миналата година беше прекрасна за пенсионното осигуряване. Отчетохме 8,5% доходност, като само за първия месец на 2013 г. доходността ни е над 1% . Предизвикателството ще бъде как да инвестираме парите на хората и разумно да продължим да използваме нашата сила, а нашата сила е „Алианц”. „Алианц” има екипи, които следят инвестициите в цял свят и ни помагат да направим нашите вложения.

- Как ще повлияе прелицензирането на здравноосигурителните дружества като застрахователи върху пазара?

- За мен това трябваше да стане. Не случайно ние в „Алианц България Холдинг” нямаме здравноосигурително дружество. До момента считахме, че пазарът ни не е узрял за частно здравно осигуряване по много причини. Само съпоставете обемите. Досега нямаше и сериозен доставчик на услуги, едва сега започнаха да се появяват. Когато предлагаме един продукт, ние трябва да гарантираме и адекватно покритие. 

Що се отнася до прелицензирането за мен то е стъпка в правилната посока. Здравните дружества трябва да се влеят в застрахователи, защото рисковете на здравноосигурителното дружество са същите като на застрахователя. „Платежоспособност II” ще изисква капитал от порядъка поне на 50 млн. лв. за големите дружества. Толкова ще бъде капиталът на 5-те най-големи в България.  Размерът на капитала зависи от това какъв бизнес има конкретната компания и каква презастрахователна програма има, ако прави повече „Гражданска отговорност” с по-високо самозадържане,  капиталът ще скочи, ако прави повече „Злополуки”  с нормално презастраховане, ще падне.

Ако мога да сравня здравното осигуряване с „Каско” в общото застраховане,  ще кажа, че при „Каско” проблемите са отработени, големи измами не могат да станат, докато при здравното осигуряване контролът е много по-труден. Например много трудно доказуемо е дали човек е имал психично заболяване. Една операция например може да стигне 100 000 евро, което е колкото една голяма тотална щета.

- Каква е готовността на българския пазар да приложи директивата „Платежоспособност II” и съществуват ли опасения някои от застрахователните компании да не могат да покрият тези изисквания?

- Има такава опасност. Ние работим по въвеждането на „Платежоспособност II” от три-четири години. Нашите актюери ходят на обучение в Германия, инструктирани са и ние сме вече почти готови, но има още проблеми, които трябва да решаваме и които не са лесни. Ако един застраховател не е започнал този процес, за него вече е късно. Просто може би някои не осъзнават какви проблеми ги чакат.

Основното в „Платежоспособност II” са капиталовите изисквания, как ще се изчисли капиталът на дружеството, моделите са сложни, много неща влияят, ето защо капиталът трябва да се смята още от сега. Така, ако се наложи тройно увеличение на капитала, което е абсолютно реалистично, акционерите да имат време за действие, тъй като, който не е натрупал капитал, ще му бъде много трудно.

- Според вас каква е ролята на актюера в новите условия?

- Актюерът винаги е бил на висока позиция в застрахователните дружества и нормалните акционери като нашите ценят актюерите. Навремето г-н Желев е поканил Любо Илиев, Бог да го прости. Аз го заварих и работих няколко месеца с него. Контактът с този човек беше много приятен, знаеше всичко. Той беше на 66 години тогава, от старата генерация, и въпреки това беше си направил сам софтуера, с който си правеше сметките. Хубавото беше, че покрай Любо Илиев се понаучиха и нашите актюерки. Двете ни главни актюерки, в общото и животозастраховането, са негови възпитанички в някаква степен.

Актюерството в бъдеще ще има още по-голяма роля. То изследва пазарните тенденции, тенденциите в щетимостта, а също така се занимава и с това как инвестиционната част влияе върху продукта. Аз лично съм си запазил малко контактите с науката и веднъж годишно чета в Софийски университет „Св. Климент Охридски” лекция на финансова тематика, говоря на студентите за застраховане и за това каква работа могат да си намерят.

- Ще се обърне ли най-сетне пирамидата и у нас? По цял свят водещо е животозастраховането.

- Моето мнение е, че ще се обърне, но бавно. Няма да стане бързо, особено в следващите три години. Ще се случи, но полека-лека. За съжаление 71%-72% от целия бизнес е автомобилно застраховане, докато в нормален пазар 50% е живот и 50% останалият вид бизнес.

- Ше дойде ли денят, в който ще е приятен навик човек да си сключи застраховка, и преди всичко застраховка „Живот”?

- Дали ще дочакаме този ден, докато аз съм на работа, вероятно няма. Хубавото е, че перспективата расте. Агентските мрежи са активизирани и работят добре. За съжаление само един брокер продава активно застраховка „Живот”. Напоследък и други брокери леко позасилиха продажбите на животозастрахователни продукти. Най-важното е, че и банките засилиха дейността си, защото, когато клиентът отиде да си открие депозит, да получи кредит и т.н., той вярва на банката и започва да изгражда доверие в банковия служител и ако този служител му препоръча нов финансов продукт, клиентът ще го приеме. Определено в последните две-три години имаме сериозно развитие на банковото застраховане.

- Много е символично, много е приятно, че тази наша среща е в деня на зарязване на лозата, а българинът много обича лозата, която му дава чудесното вино, и в деня на влюбените. Аз ви пожелавам от името на екипа лозата на вашите видове дейности да е много благодатна, да пиете хубаво вино от резултатите от дейността си и да бъдете много обичан.

- Благодаря.