„Морков и тояга” в „Гражданска отговорност”

„Помощ, жена зад волана!” Тази фраза нерядко бива изричана от мъжете в случаите на пререкания на пътя с представителките на нежния пол. Факт е, че двата пола имат различни маниери при шофиране, но различно не означава непременно по-зле. Често жените са обвинявани, че се разсейват със странични, маловажни неща по пътя.  Обаче очевидно е нелогично шофирането на пиян мъж да се приема по-спокойно, отколкото когато дамата си оправя косата в движение. Тези опити за възхваляване на шофьорските умения на жените не са съвсем удачни. Ако жените бяха добри шофьори, нямаше да има толкова вицове за тях...

И все пак според Европейската организация за безопасност по пътищата жените на Стария континент шофират значително по-добре и са виновни в не повече от една трета от произшествията. Представителките на нежния пол са по-внимателни и по-рядко предприемат рисковани маневри. За разлика от тях мъжете често надценяват способностите си и рискуват с агресивното си каране живота на другите пътници в колата и на участниците в движението. Жените са по-склонни да приемат съвети, по-дисциплинирани са на пътя и спазват правилата. Това често предизвиква раздразнението у мъжете шофьори, които са на мнение, че конкретната обстановка или случка е по-важна от написаното в правилника.

            Ако и у нас функционираше системата „бонус-малус” статистиката щеше да покаже дали българските мъже или българските жени са по-добри водачи.

Системата „бонус-малус” ще стане факт едва след като бъдат приети съответните промени в Кодекса за застраховане. За въвеждането й се говори от години, но и към момента такава система не функционира. Освен законодателната инициатива обаче не по-малко важни са и критериите, които ще се имат предвид при определяне размера на дължимата премия.

Резонен е въпросът и как ще бъдат оценявани собствениците на автомобили, които не са правоспособни водачи. Този въпрос няма да стои на дневен ред, ако задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се купува от всеки водач, а не за колата. Друг не по-важен въпрос е какъв ще бъде размерът на премията за служебни автомобили, които се управляват от различни служители на компанията.

Всъщност не по-малко важно е да се стартира и процесът по събирането на информация за платените щети, към момента законодателно е регламентирано събирането на информация само за тоталните щети. По линия на „Пътна полиция” пък се обменя информация за пътнотранспортните произшествия.

Въвеждането на системата „бонус-малус” безспорно ще окаже положително въздействие върху българския застрахователен пазар. Дисциплинираните водачи на пътя ще имат стимул и за в бъдеще да бъдат изрядни, а нарушителите ще се замислят дали да продължат да нарушават закона, ако следващата година им се наложи да заплатят няколко пъти по-висока цена за застраховката или дори по-неприятното да не могат да намерят застраховател, който да ги застрахова. Не са никак малко водачите, чийто списък за нарушения може да се конкурира по обем с литературно произведение. 

Все повече представители на бранша смятат, че въвеждането на системата „бонус-малус” ще спомогне и за повишаване на обхвата по полицата. Компаниите ще могат много по-точно да определят риска и тарифите и така да намалят загубите си, които търпят в момента от задължителната застраховка. Редовните шофьори пък ще имат стимул да купуват полицата. В момента голяма част от водачите в малките населени места, които не излизат извън пределите им, карат без застраховка. Това важи и за т. нар. „летни” шофьори, които управляват автомобила си само няколко месеца в годината. Те сключват полицата си на вноски и „забравят” да платят поредната вноска в момента в който приберат автомобила в гаража. И не на последно място ще има финансови стимули да се подобри дисциплината на пътя. Факт е обаче, че

въвеждането на системата не може да стане само от една компания, а от всички едновременно 

Предполага се, че с въвеждането на системата по-голямата част от водачите ще попаднат в малуса, тъй като никой досега не се е замислял, че поведението му на пътя би могло да доведе и до други последствия, различни от глобата по наказателното постановление и отнемането на контролни точки.

В момента при запитване към Гаранционния фонд за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР) връща еднакъв коефициент за всички - единица. Със старта на „бонус-малус” системата ще изчислява коригиращ коефициент за премията на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по системата „бонус-малус”, който ще бъде прилаган към премията по полицата, съобразно тарифата на съответната застрахователна компания. Изчисляването на бонус-малус (коригиращ) коефициент ще отчита риска, свързан с МПС и/или лицето (собственик или водач). Преди регистрация на полица „Гражданска отговорност” ще се изчислява коригиращият (бонус-малус) коефициент за комбинацията от МПС и лице. Стойността на коефициента ще бъде в линейна зависимост от един или няколко параметра (брой виновно причинени ПТП, брой изплатени щети по „Гражданска отговорност“ или „Автокаско“ и т. н.), асоциирани към лице или МПС. Параметрите, формиращи стойността на коригиращия коефициент, ще бъдат автоматично изчислявани на определен интервал от време за всички моторни превозни средства и лица. При заявка за проверка на коригиращ коефициент в реално време ще бъдат използвани предварително изчислените стойности на параметрите.

От доста време насам застрахователните компании трескаво набират по-детайлна информация от своите клиенти

която ще им бъде необходима за системата „бонус-малус”. Доскоро за сключването на задължителната застраховка бяха достатъчни три имена, ЕГН и адрес на собственика, марка, модел, регистрационен номер, номер на рама и обем на двигателя. Сега застрахователите изискват информация за датата и годината, от която собственикът е придобил право за управление на моторното превозно средство, годината на производство или датата на първа регистрация на автомобила, мощността на двигателя, неговата товароносимост. И до момента в полицата фигурираше въпросът за вина за настъпили пътнотранспортни произшествия през предходните три години, но той беше по-скоро формален, тъй като, от една страна, клиентите не си признаваха, за да не платят по-висока премия, а от друга, застрахователите не можеха да проверят истинността на тези данни. Сега обаче тази информация ще оказва своята тежест при формиране на цената на застраховката.  

Броят на контролните точки в талона да е определящ при оценката на риска на конкретния водач. Според редица специалисти, включително и от МВР, това ще бъде най-лесният начин, поне в началото, за оценка на рисковия профил на водачите. Веднага обаче възниква въпросът доколко справедлива би била тази оценка предвид ширещата се корупция на пътя?

Практиката на страни, които отдавна прилагат системата „бонус-малус”, показва, че и видът на автомобила, и поведението на водача трябва да оказват влияние при определяне на тарифата. Водачът с поведението си представлява риск, който е по-трудно прогнозируем от този на автомобила. На базата на техническите характеристики може да се дефинира кой автомобил какви рискове крие при управление и при движението си. Докато поведението на хората не може да се вкара в рамки. Единственото, което може да се направи, е да се води статистика, която да дава информация кои водачи биха били склонни към определен тип действия.

Застрахователните дружества у нас прилагат в някаква степен системата „бонус-малус”. Предвидиха се завишения или отстъпки за районите, в които предимно се управлява конкретният автомобил. По-скъпа е полицата за водачите в големите градове и по-евтина - за тези в малките населени места. Възрастта на водача също е от значение. Въведоха се завишения за водачи под 25 години. Респективно отстъпки ползват водачите, които са над 35 или 40 години, както и тези, които са правоспособни водачи, но са на възраст между 60 и 70 години. Стажът зад волана и поведението на пътя също имат решаваща роля. Компаниите предвиждат завишения за водачите с по-малък шофьорски стаж, обикновено до една година, както и за виновно причинено пътнотранспортно произшествие през последните три години. Завишенията за (без)отговорните на пътя водачи варират между 20% и 25% върху премията. Компаниите прилагат утежнения за автомобили с десен волан, за таксиметрови автомобили (от 50% до 300%), рент-а-кар (от 30% до 100%), за състезателни автомобили (от 50% до 400%), както и за автомобили, превозващи опасни товари.

Отстъпки клиентите ползват при еднократно плащане на премията, деклариран район на управление - територията на Република България, при комплексно застраховане, за възраст на автомобила и за брой автомобили.

            От две-три години насам се забелязва интересна тенденция при водачите, виновни за автомобилни катастрофи

Когато трябва да подновят задължителната си застраховка за настоящата година, те не се обръщат към своя досегашен застраховател, а сключват полица при друго застрахователно дружество. От една страна, смяната на застрахователя ги лишава от евентуални отстъпки (лоялен клиент), но от друга - поради наличието на „бонус-малус“ системата техните пътнотранспортни и произлезли щети биха увеличили рисковия им фактор и съответно застрахователната им премия до три пъти, която при липса на провинения би била понижена с 10% - 15%.