Ураганният вятър нанесе щети за милиони левове

15 Април 2013 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова

Оказа ли се застраховката за пореден път екстра

Моят дом е моята крепост, казват англичаните. Тази максима ни съпътства много често, но рядко се замисляме за нея, за съжаление едва след като сме усетили горчивия привкус от загубата. По традиция българинът се сеща да застрахова дома си след поредното природно бедствие, а понякога дори и това не е достатъчно силно, за да го провокира да направи тази стъпка. След поредното наводнение или земетресение застрахователните компании отчитат ръст при имуществените полици, след което интересът отново стихва, и така до следващото природно бедствие. А сега то отново е факт. Все още не можем да се отърсим от разрушенията, които причини ураганният вятър. Ураганът в Габрово вилня със 135 км/ч. Почти толкова силен беше и в Търново и Кърджали. Много мощни са били и поривите в Дряново, Троян, Русе. Вятърът буквално помете цялата страна.

Разрушени постройки, покриви и комини, паднали дървета, щети по къщите, изпочупени прозорци и витрини, потрошени автомобили, пострадали хора и за съжаление две жертви са последиците от урагана на 14 февруари тази година в Габрово и региона. Жена загина от паднало върху нея скеле, а възрастен мъж почина, след като падна от покрива на дома си, докато се опитвал да го поправи.

Градът бе най-засегнат от бедствието, което нанесе щети за милиони левове. Заради урагана без ток се оказаха 65 села на територията на общината, както и три квартала в града. Силният вятър нанесе поражения на почти всички сгради на училища, детски градини, ясли и културни институти, съобщи кметът на града Таня Христова. Пораженията на областния стационар също са значителни. 50 м от обшивката на покрива на габровската болница „Тота Венкова” бяха отнесени от ураганните ветрове. Сградата на лечебното заведение е с 18 счупени прозореца и 6 врати. Паднали са и 80 кв.м от външната топлоизолация на АГ-комплекса. Добрата новина е, че сградите са застраховани.

Заради силния вятър бедствено положение беше обявено и в Дряново и Трявна. Много домове с изпочупени прозорци, изкоренени дървета и потрошени автомобили имаше и в Дряново. Заради бурята избухнаха и пожари. Най-силно пострада СОУ „М. Ракович”, 65% от покрива на което беше отнесен от вятъра. Поражения имаше и на сградата на Общинска администрация. Отнесени покриви, засегнати детски градини, училища и детски площадки са щетите в Трявна.

Във Велико Търново щети са нанесени на множество частни и обществени сгради. Най-сериозно са пострадали суперът на „Ниш”, мебелният завод „Победа” и „Държавна автомобилна инспекция”, като трите постройки са останали без покриви. Десетки прозорци на Младежкия дом бяха изпочупени. Щетите по частни сгради са неизчислими. Много жилищни блокове са загубили ламаринените си покриви, изпочупени са стотици прозорци, на места е била откъсната външна изолация.

В Кричим ураганът разруши покрива на училище „Петко Рачов Славейков”, което доведе и до евакуиране на децата.

Държавата ще помогне на пострадалите от ураганния вятър в Габрово. В това е уверил служебният премиер Марин Райков кмета на Габрово Таня Христова. „Имам готовност да окажа всякаква подкрепа на гражданите на Габрово, за да излязат от тази тежка ситуация”, бе категоричен Райков. Дали помощта да е материална или финансова, както и в какъв размер да е тя, ще стане ясно, след като бъдат уточнени всички щети и ако местната власт поиска помощ, уточниха от Министерски съвет, цитирани от в. „Сега”.

Единият вариант е пострадалите да подадат молби до комисията за възстановяване и подпомагане при бедствия и аварии. Тя възстановява щети над 2000 лв., но в тежки случаи като при земетресението в Перник отпусна и по-дребни суми. Освен дългия бюрократичен път, който трябва да бъде извървян по тази процедура, проблем е и това, че от началото на годината до падането си от власт бившият вътрешен министър Цветан Цветанов изхарчи над 45 млн. лв. от общо 70-те млн. лв., с които комисията разполага за цялата година.

Другият вариант е социалното министерство да отпусне еднократна помощ от 325 лв., което може да се случи с постановление на кабинета. Този вариант бе използван на няколко пъти от предишния кабинет. Процедурата беше задвижена и ден след бедствието нуждаещите се можеха да подадат заявления.

На този фон излязоха и съобщения за опасност от наводнения и преливане на реки и язовири в Родопите. Очакваните дъждове и обилно снеготопене вдигнаха службите на крак. В Кърджали реки и водоеми бяха под денонощен контрол. Постоянно се наблюдаваха трите язовира от каскадата Горна Арда - Кърджали, Студен Кладенец и Ивайловград. За да се избегне рискът от наводнение в община Момчилград започна контролирано изпускане на няколко микроязовира.

Редно е да припомним, че в началото на февруари - 03.02.2013 г., ураган със скорост над 100 км/ч, съпроводен с торнадо, връхлетя и Враца. Въздушната фуния успя да преобърне автобус и 3-тонен контейнер и да разбие напълно покрива на триетажна къща. По първоначални данни щетите бяха от порядъка на 100 хил. лв. Тревожно е, че почти никой от пострадалите не е застраховал имуществото си

 

Към днешна дата къщата, която остана без покрив след урагана във Враца е ремонтирана. Това стана благодарение на бързата намеса на общината, откъдето помогнаха на пострадалите с пари и материали, тъй като собствениците се оплакаха, че нямат пари за ремонта. От общината спешно направиха оглед на щетите и общинският съвет гласува 4 хил. лв. помощ. Собствениците на пострадалата от урагана къща казаха, че след ремонта първата им работа ще е да застраховат дома си срещу природни бедствия, цитирани от БНТ.

Имат ли застраховка общинските сгради? Както вече писа в. „Застраховател прес” от 1 януари 2013 г. всички общински имоти трябва да бъдат застраховани. Oбщините са задължени да застраховат всички застроени имоти  публична общинска собственост срещу природни бедствия и земетресение. Това предвижда приетият през ноември  миналата година проект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Решение за това кои имоти  частна общинска собственост да бъдат задължително застраховани взема Общинският съвет.

Предложената от кабинета мярка за ограничаване на последствията и за по-безболезнено преодоляване на щетите, предизвикани от природни бедствия, беше разработена съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.

Съществуващото дотогава в Закона за общинската собственост задължение на общините да застраховат имотите си не определяше обхвата на рисковете. Приемането на новите текстове позволи компенсиране на общинските разходи при ремонтно-възстановителни работи на засегнати имоти  общинска собственост и възобновяване на предоставяните на населението публични услуги.

Според представители на застрахователния бранш обаче със сигурност има пропуски при застраховането на общинското и държавното имущество, което иначе се изисква по закон. Липсата на общовалидни и твърдо установени критерии за оценка на застрахователните предложения води до странни победители в търгове, предлагащи още по-странни оферти и разчитащи основно на неформални методи за достигане на положителен резултат, коментират запознати. Според тях много често водещият критерий при избора на застраховател е най-ниската цена, а тази цена много често се постига при орязване на покритите рискове. Не е за подценяване и фактът, че

държавното или общинското имущество се застрахова на балансова, а не на действителна стойност

 

Много често общински имоти, лечебни заведения и училища се застраховат върху стотици пъти по-малка от действителната стойност. Така собствениците не плащат високи премии, но и обезщетението е ниско, отбелязват застрахователи. Правят се много застраховки под реалната стойност на обектите, не се включват клаузи като земетресение и много други. Понякога застраховките, които се правят, са с много изключващи клаузи, така че на практика нямат покритие. Много често се плаща минимална сума за застраховка само за да се изпълни едно или друго задължение, а не се вниква в смисъла на това какви ще бъдат последствията, ако някой от изключените рискове се сбъдне. Ниската цена в много от случаите граничи с това застрахователят да търси начини как да не плати щетите, коментират експертите.

 

И все пак по-сериозното предизвикателство са имотите частна собственост

 

На практика от години у нас се обсъжда как и дали да се въведе задължително застраховане за частните сгради. В България земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, тъй като предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време. Според сеизмолози близо 1/3 от територията на страната може да бъде разрушена само за 20 секунди. Затова преди повече от десет години Асоциацията на българските застрахователи постави въпроса пред Министерския съвет, като обясни идеята  да се създаде застрахователен пул за катастрофични рискове. Имаше дълъг период, в който застрахователите търсеха политическа подкрепа от правителството, от ресорните заместник-премиери, но без никаква реакция. И това буквално торпилира идеите им. Липсата на адекватна реакция дори предизвика разнобой сред самите застрахователи - една част подкрепят създаването на такъв пул, а други са против него.

Първоначалната идея беше пулът да бъде насочен за защита от трите основни риска в България - земетресение, наводнение и свлачища. Предвиждаше се да започне да действа като пул срещу земетресение като най-сериозен катастрофичен риск. Правителството обмисляше възможността застраховането на имотите срещу природни бедствия да стане задължително, а застраховката да се нарича „Бедствие“ и да струва  от 20 до 200 лв. в зависимост от вида на имота, вида строителство и териториалното му разположение. Въпросът  обаче е политически и без широк обществен дебат и разбиране на необходимостта и смисъла на застраховането като вид взаимопомощ той не може да бъде наложен силово от никое правителство.

Трябва да се има предвид и фактът, че в обществото съществува негативно отношение към подобни данъчни тежести. Хората не вярват, че ще получат обезщетения, още повече когато бедствията не могат да се прогнозират. Статистиката обаче показва точно обратното, а именно, че в случай на кризисно събитие застрахователят е този, който подава ръка на изпадналия в затруднено положение. Това може би не е най-правилният поглед към проблема, но, от друга страна, трябва да си зададем и въпроса дали точно днес е моментът за подобни задължителни застраховки, които ще се прибавят към и без това изтънелия бюджет на българина. Дали не е възможна редукция на съществуващите данъци, като например за сметка на намаляване на необосновано високия данък смет се въведе задължително застраховане на жилищните имоти. Защото трябва да бъдем честни пред обществото. В момента държавата чрез различни бюджетни комисии изпълнява някаква социална функция при бедствия. Ако се въведе задължително застраховане за катастрофичния пул, хората сами ще си плащат и ще се грижат за евентуални поражения върху имотите си. Така няма ли да освободим напълно държавата от грижата за нейните поданици

 

След поредното бедствие всеки очаква държавата да се погрижи за него и да му осигури подслон. Някои застрахователи не са съгласни да участват в подобно пулово сътрудничество, защото това ще повлияе лошо на конкуренцията, тъй като повечето компании предлагат символични застраховки срещу земетресение в допълнение към пакета застраховка на домашно имущество и индустриален пожар. Затова застрахователи смятат, че тези застраховки няма да се харчат, ако има създаден специален пул при земетресения. Сериозен е и проблемът за правната форма на основаването на подобен пул. Инициаторите му пледираха той да е без държавно участие.

Обширно проучване в световен мащаб на правната уредба на задължителното застраховане на имуществото на гражданите срещу природни бедствия и аварии показва, че

 

            в повечето държави превес е даден на доброволното застраховане

 

Изключение в това отношение е правната уредба във Франция, Испания, Турция, Швейцария, Лихтенщайн, където е установено задължително застраховане, а в САЩ и Канада застраховката е задължителна само като условие за получаване на заем срещу ипотека. В повечето от  изброените страни задължителното застраховане е било въведено като резултат от зачестилото проявление на определено природно бедствие, характерно за даден район, и опустошителните последици от него, както и от нарастващите разходи за помощи за покриване на причинените вреди. А всеки риск, който не може да се избегне, трябва да се управлява, ето защо в тези държави вследствие на обективно проявена обществена потребност и полза е предприета законова уредба на въпроса.

Тъй като у нас няма единно решение, а и скоро едва ли ще има, всеки сам трябва да поеме грижата за собственото си имущество. Гражданите за личната си собственост, а държавата - за инфраструктурата и държавната публична или общинска собственост.

 

            Всъщност екстра ли е застраховката 

 

Много и разнообразни са рисковете, покривани от застрахователните компании. Те предлагат покритие на движимо (домашна техника, обзавеждане, лични вещи, облекло и други) и недвижимо имущество (самото жилище). Имуществените застраховки се делят на два вида - т. нар. пакетни застраховки или застраховки срещу „първи риск” и стандартни имуществени зстраховки, т. нар. застраховки на действителна стойност.

 

            Пакетната застраховка е най-достъпният вариант

 

            При нея клиентът избира между предварително изготвени от застрахователя пакети от рискове за недвижимо и движимо имущество. За недвижимото имущество всеки пакет задължително включва основните рискове пожар и природни бедствия, а в допълнение могат да се избират покрития като земетресение, вандализъм, злоумишлени действия на трети лица и тероризъм за някои от компаниите. За движимото имущество освен споменатите при недвижимото имущество рискове могат да се избират покрития, като  кражба чрез взлом, отговорност към трети лица, загуба на доходи от наем, разходи за алтернативно настаняване. В случай че е избрана съответната клауза, застрахователят изплаща обезщетение и в случай на смърт или трайна загуба на трудоспособност вследствие на злополука.

            Предимството на пакетните застраховки е в ниската цена и в това, че не се налага да се прави опис на движимото имущество. Купувайки полицата, вие купувате покритие до определена сума, без да представяте списък за това колко струва всяко нещо. Така всяка новопридобита вещ по време на срока на застраховката автоматично се включва в покритието, без да се налага допълнително да известявате компанията. Недостатъкът е в лимитите на покритите рискове, които в случай на щета могат да се разминават сериозно с действителната стойност на претърпените загуби.  Обикновено този тип застраховки са подходящи за клиенти, които желаят да си гарантират някаква минимална защита. Макар че напоследък на пазара вече се предлагат пакетни полици със значителни по размер лимити.

            Стандартните имуществени застраховки покриват същите рискове, както и пакетните, но различното при тях е, че лимитът на отговорност е равен на действителната стойност на застрахованото имущество. Добре е да знаете, че

 

            много често врати, прозорци, вана, тоалетна и фаянс се покриват по специална клауза

 

която трябва да бъде изрично добавена към стандартните рискове, включени в имуществената застраховка.

            Предимството на този вид застраховки е в това, че осигуряват пълна защита на имуществото. Недостатъците са в по-високата цена и по-дългото време за сключване на застраховката, тъй като се прави детайлен опис на застрахованото имущество. За всяка новопридобита вещ трябва да се извести компанията, в противен случай при застрахователно събитие няма да бъдете обезщетени за нея. Ако сте застраховали имуществото си по цена на придобиване, в случай на щета застрахователят ще отчете процента на амортизация. Тези проценти са особено високи за скъпи домашни електроуреди, електроника, компютри и друга скъпа, но бързо остаряваща техника. Затова е по-добре да ги опишете с реална стойност, за да не плащате излишно висока застраховка. Застраховките на действителна стойност са особено подходящи за имоти с повишена опасност от природни бедствия  - наводнения, свличания на земна маса и т. н.

            Характерно за имуществените застраховки е, че най-често те са обвързани с определен адрес, за който е валидно покритието. Известни ограничения може да има за имущество, което в повечето време е с ползвателя, а не на адреса на застраховката (например компютри, лаптоп, мобилни телефони и други подобни). Компаниите имат и изискването, ако поемат отговорност за пари в брой, ценни книжа и други подобни, те да се съхраняват в каса, а застрахованият обект да е оборудван със СОТ. 

            Премията е различна в зависимост от видовете имущества, от застрахователното покритие, което е предмет на договаряне, и от рисковите фактори. При по-тесен обхват на покритието премията е по-ниска, при по-широк - по-висока. Ако желаете да осигурите допълнителна застрахователна защита за вашия лаптоп например или друго портативно или мобилно оборудване извън границите на вашето жилище, компаниите предлагат застраховка „Електронно оборудване“. Може да се договори рискът да бъде носен както по отношение на стационарно разположена техника в съответния обект, така и извън него. Могат да се договарят и т. нар. териториални граници - да се носи покритие в границите на България, Европа или целия свят. Това предполага и различна цена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,