Животозастраховането в България с огромен потенциал

 Плащаме средно по 35 лв. на година за полица „Живот”, европеецът  отделя по 1072 евро  

Представители на животозастрахователния бранш у нас и журналисти се събраха заедно, за да обсъдят развитието на животозастраховането в България по време на дискусионна кръгла маса, организирана от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Срещата бе открита от Данчо Данчев, председател на Управителния съвет на асоциацията. В приветствието си той подчерта огромния път, който българското животозастраховане е извървяло от началото на демократичните промени до днес и посочи, че това е особено важен дял от българското застраховане.

По време на  срещата бяха оповестени актуални данни и интересни факти, които показаха, че в сравнение с Европа пазарът у нас има огромен потенциал за развитие както по отношение на броя на сключените полици „Живот” в защита на живота и здравето на българите и техните близки, така и по отношение на средната сума, която хората у нас отделят за застраховка „Живот”.

Ситуацията в Европа

ü В Европа се осъществява повече от 1/3 от застрахователната дейност в света. Застраховането генерира 1072 млрд. евро приход (по данни за 2011 г. на Европейската федерация за застраховане и презастраховане);

ü 633 млрд. евро от общия приход са в животозастраховането (59%) и 439 млрд. евро в общото застраховане (41%);

ü 591 млн. души в 32 държави. Средното количество полици „Живот”, продадени за година, е около 520 милиона. На застраховаемата част от населението се пада повече от една полица „Живот”;

ü 6100 млрд. евро инвестиции, около 1200 животозастрахователни компании, 619 млрд. евро изплатени обезщетения, 5 760 млрд. евро резерви;

ü Средната премия на човек е 1072 евро. Най-много за полица „Живот” заделят в Швейцария, където средната премия е близо 3200 евро годишно. След това се нарежда Дания с 3000 евро и Швеция с 2400 евро. В дъното на класацията след нас се нареждат съседките ни Турция и Румъния. Изпреварват ни обаче Чехия и Полша, където средната премия в животозастраховането варира между 200 и 350 евро годишно на човек;

ü Делът на премиите е средно 4,5% от БВП.

Къде е България на европейската карта

ü В България животозастраховане предлагат 16 компании. Премийният приход в сектора възлиза на 261, 6 млн. лв., а изплатените обезщетения - на 70 млн. лв. Резервите са на стойност 620,5 млн. лв., а инвестициите - 872 млн. лв. По последни данни на територията на страната живеят 7 327 224 души;

üДелът на премиите е средно 0,33% от БВП, или 252 млн. лв (129 млн. евро) приход от животозастраховки;

ü Средната премия на човек е около 35 лв. (17,6 евро).

Ако за база се вземе средният потенциал на европейския пазар (4,5% средно проникване), това би означавало, че животозастраховането в България има потенциал от близо 3,3 млрд. лв. (1,7 млрд. евро) приход.

В същото време обаче клиентите не са наясно с ползата от това да сключат животозастраховки. Именно в тази посока трябва да извървят своя път компаниите в България, отбеляза Светла Несторова, член на УС на АБЗ и председател на комисията по животозастраховане към асоциацията. Застраховката „Живот” носи множество ползи. Тя е гъвкав и достъпен начин всеки да си гарантира финансова подкрепа не само в ситуации, когато са застрашени здравето и трудоспособността или способността да се обезпечава стандартът на живот. Една спестовна застраховка „Живот” може да се окаже добър начин не само да се получат данъчни облекчения, но преди всичко да се спестят средства за годините след пенсиониране, когато основният доход се формира от пенсия.

Първата по рода си кръгла маса за животозастраховането разгледа и някои от най-популярните схващания или митове, които се свързват със застраховките „Живот”.

Първият мит - от застраховката „Живот” няма смисъл...

Човек не е един и същ, не е еднакво способен и еднакво можещ през цялото време. Човек започва живота си като някой, за когото трябва да се грижат, след това самият той става активен и способен, а по-късно отново се превръща в някой, за когото отново трябва да се грижат. Казано с други думи, човек започва живота си в един период, в който предимно консумира. Той трябва да се учи от това да ходи, да говори, до това да научи достатъчно, за да бъде полезен, да започне да работи и да генерира благо и най-накрая да си почива. В периода, в който човек работи, се очаква неговото благосъстояние непрестанно да расте. В този период той би следвало да натрупа един чувствителен по размер капитал, с който да може да обезпечи начина, по който ще живее, след като се пенсионира. Ето тази пропаст, която се отваря между стандарта ни на живот, преди да се пенсионираме и след това, има нужда да бъде запълнена.

Проблемът обаче е, че докато работим, могат да ни се случат цяла серия от събития - може да бъдем възпрепятствани да работим за кратко, за дълго или за окончателно или може просто в един момент да нямаме възможността повече да носим благо за нашите близки.

Застрахователите не плащат!

Само през последната година компаниите са изплатили обезщетения на стойност близо 106 млн. лв., а за периода 2003 - септември 2012 г. у нас са изплатили 736 380 786 лв. обезщетения по полици „Живот”.

Не мога да си позволя застраховка „Живот”!

Усреднен пример с необвързваща и негарантирана допълнителна доходност сочи, че ако на новородено дете бъде сключена детска застраховка и близките му внасят по 50 лв. месечно, при навършване на 21-годишна възраст то ще разполага с минимум 12 500 лв. Ако човек продължи да внася по 50 лв. месечно, до 65-годишна възраст той ще е натрупал над 138 хил лв.

При застраховка „Живот на кредитополучател”, покриваща рисковете „загуба на живот“ и „трайна загуба на работоспособност“, при размер на кредита 10 000 лв. премията, платима на застрахователя, е около 40 лв. годишно, а при кредит от 15 000 евро премията, платима на застрахователя, е около 5,5 евро месечно или 10,75 лв.

На мен това няма да ми се случи!   

Статистиката у нас обаче сочи, че нараства процентът на пострадалите при пътни инциденти. Не са малко и случаите на потърпевши от трудови злополуки или сериозни заболявания. В най-трудните моменти от живота - при злополука, заболяване, необходимост от обезпечаване на близките, полицата „Живот” осигурява необходимите средства.

Според статистиката през последните две години:

ü 601 души са загинали при пътни инциденти, а 8193 души са ранени, като повечето от тях са с инвалидност;

ü 2 души умират и 22-ма са със сериозни травми при катастрофи почти всеки ден;

ü 16 880 човека са починали от рак;

ü 12 700 човека са починали от инфаркт;

ü Болести на белия дроб са причина за смъртта на 4021 души;

ü Бъбречни заболявания са причина за смъртта на 1139 човека.

Градовете с най-голяма концентрация на трудови злополуки са София - 1082; Варна - 259; Пловдив – 253, и Стара Загора - 162.

Основните послания, които представителите на бранша искат да отправят чрез журналистите към обществото, са свързани с това, че хората трябва да възприемат животозастраховането не като алтернатива и не само по време на криза, а като дългосрочна възможност и инвестиция в бъдещето - нашето собствено и това на децата ни и на хората, които обичаме, и за които се грижим.

Причина за разликата между животозастраховането в Европа и в България е стандартът на живот. България е една от най-бедните страни в Европейския съюз, заяви Веселин Тонев, директор на Дирекция „Животозастраховане” в „ДЗИ Животозастраховане” ЕАД и отговорен актюер на компанията. Успоредно с развитието на българската икономика обаче ще се развива и секторът, уточи той. Другата разлика е услугата, която се предлага, и начинът, по който се предлага. У нас най-популярният канал са консултантите, на второ място идват застрахователните брокери и третият канал - банките. В страни като Франция, Белгия и Холандия животозастраховането се предлага почти на 100% от банките. Това е канал, който тепърва ще се развива и в България, коментира Тонев.

Да, бедността е един от основните фактори за това, че този пазар не е развит, но не е единственият, заяви от своя страна Андрей Александров, изпълнителен директор на  ЗАД „Алианц България Живот“. Според него манталитетът на българите е другата основна причина за това застраховките „Живот“ да не са толкова популярни у нас. Според него по-заможните българи могат да отделят по 1000 лв. за застраховка на колата си, но не могат да отделят по 50 лв. за застраховка „Живот”. По думите на Александров друга причина освен манталитета на хората в България е фактът, че застрахователите у нас не популяризират достатъчно застраховките „Живот“. Трябва ни повече гласност за това какво правим, а то далеч не е малко. Ще си позволя да дам два примера за обезщетения, платени от компанията, която представлявам, защото съм сигурен, че ще бъдат интересни. На 1 март тази година платихме 1.2 млн. лв. на наследник на клиент на банка, а  в края на миналата година - 420 хил. лв. по загуба на трудоспособност, посочи Александров.

Според Джордж Цаконас, генерален мениджър на MetLife в България, доходите на българите не са проблемът, който спира проникването на застраховките „Живот“. За да тръгнем от тези 0,33%  и да стигнем до 4,5%, каквото е застрахователното проникване в Европа, ние трябва значително да подобрим представянето на животозастраховането. Ако не го направим и хората не разберат какво могат да вземат от животозастраховането и колко важно е то за тях, със сигурност не можем да очакваме нищо, смята той. Явно е, че в момента правим нещата грешно, обобщи Цаконас. По думите му в обществата, в които проникването на пазара е ниско, тези, които страдат, са хората, а не животозастрахователните компании.

Евгени Бенбасат, изпълнителен директор на ОББ MetLife, подкрепи идеята, че ниските доходи на българите са фактор, но също заяви, че не са единственият. Той даде пример с Индия, където проникването на животозастраховането е 4,4% при много по-ниски доходи на населението.

Николай Логофетов, председател на УС и изпълнителен директор на „ГРАВЕ България Животозастраховане ” ЕАД, също посочи манталитета като основна причина за малкото застраховки „Живот“, които българите сключват. Българите са спестовни като нация, но имат различен фокус от европейците, смята той. Според него дейността и понятието застраховка „Живот“ „се сблъсква с едно неглижиране“, а „българинът мисли краткосрочно”.

Според Георги Георгиев, изпълнителен директор на ЗК „УНИКА Живот” АД, застраховката „Живот” трябва да се развива въпреки бедността на хората, „защото както в България, така и в Европа в последните години сме свидетели на това, че държавите се оттеглят постепенно от техните социални функции, а именно здравеопазване и пенсионна система”. Според него, след като държавата се оттегля от тези функции, някой трябва да ги покрие и единствените, които могат да направят това, са животозастрахователите. Независимо от финансовото си състояние хората са достатъчно разумни и би следвало да мислят за тези неща, обобщи Георгиев.

Кризата и прекратените полици

Заради кризата клиентите често изпадат в ситуации, при които не могат да продължат да правят плащания по сключената полица, споделиха застрахователите. Тогава хората обикновено искат предсрочно прекратяване на договора. В тези случаи клиентите получават т. нар. откупна стойност, която се различава от реално внесените суми по полицата.

Според Кодекса за застраховането клиентът трябва да е поддържал полицата най-малко две години, за да получи поне част от сумата, която е внесъл. Ако прекрати договора преди този срок, той губи платените премии.

Самата откупна стойност се определя в зависимост от много фактори. Тя е различна за отделните застрахователни компании, зависи от броя на годините, през които са правени плащания, и от вида на самата полица. Например откупната стойност е различна при застраховките „Живот” със спестовен елемент и при тези, които са свързани с инвестиционен фонд.

Изчисленията показват, че ако човек реши да се откаже от застраховката на третата година от сключване на договора, той ще получи средно около 50% - 60% от внесената сума. Колкото по-късно се откаже от договора, толкова по-голяма сума може да получи клиентът, обясняват застрахователи.

Много е важно клиентът да купи застраховка, която да може да поддържа максимално дълго време, коментира Росица Зографова, директор „Продуктово развитие” в „Дженерали Животозастраховане” АД. Тя припомни, че полиците гарантират доходност за 20 и повече години и за да може да се случва това, е необходимо да има такава откупна стойност. Зографова подчерта още, че клиентите трябва да бъдат информирани каква е цената при отказ от договора във всеки един момент.

Освен откупната стойност застрахователите предлагат и друга възможност. След втората година полицата да се трансформира в т. нар. „замразена застраховка” или „изплатена полица”, обясни Веселин Тонев. В този случай клиентът вече не плаща никакви премии, но резервът на застраховката или фондът, който той е формирал, продължават да нарастват с доходността, която застрахователят разпределя, или най-малкото с техническата лихва, която е гарантирал, и така до края на падежа на тази полица, добави Тонев. По думите му възможна опция при „замразената полица” е застрахователят да удържа т. нар. „рискови премии”, за да гарантира защита на клиента за срока на договора.

Още варианти, възможно е премията да се променя във времето, респективно и застрахователната сума, обясни Андрей Александров. Да разгледаме позитивния вариант - сега можем да плащаме 50 лв., а след време да решим да внасяме по 100 лв., вариантите са много, уточни той.

Светла Несторова насочи вниманието на аудиторията към интересен казус. Вчера БНТ излезе в сутрешния блок с новината, че 56% от родените през 2012 г. деца са извънбрачни. Представете си само какво се случва в едно семейство, в което има едно или повече деца, но няма брак и един от родителите го няма. Всички активи на покойника отиват при неговите деца, половинката му не се явява юридически наследник. Тези случаи особено в банковото застраховане са много интересни. Често половинката ти е съкредитоискател, но не е наследник на активите ти. Всъщност в тази ситуация застраховката се оказва единственият начин да покриеш пасива, обясни Несторова.

На срещата бяха дискутирани и други въпроси, като мястото на животозастраховането сред останалите финансови продукти, гаранциите за качество в сектора и др. На фона на останалите форми на спестявания, банкови влогове и вложения в пенсионноосигурителни дружества застраховката „Живот“ все още се смята за алтернативна форма, въпреки че също е нискорисково вложение, обясни Светла Несторова.

Асоциацията на българските застрахователи има амбицията кръглата маса да бъде начало на поредица от събития, посветени на развитието на сектора.