В кризата имотът стана по-мил на българина, застрахова го повече

- Г-н Георгиев, неотдавна се навърши година от голямото земетресение в Перник. Повиши ли се интересът към имуществените полици с риск земетресение?

- Категорично да. Това е една от трите вида застраховки за целия пазар, които са увеличили премиите. Другите две са отговорностите и злополуките. При всички останали има спад. Интересът е повишен. Застрахователите трябва да го защитят, да предлагат продукти, които да отговарят на потребителските нагласи.

- Най-евтините имуществени застраховки – около 20-30 лв., ли са най-търсени?

- Пазарът е на крайностите. Евтините са доста търсени и продажбите се увеличиха чувствително. Но същевременно нарастват и за големите обекти – корпоративни, промишлени, частни, които не са за бизнес – къщи, вили. Включително се застраховат бизнес сгради и такива със смесено предназначение, отдавани под наем, които са на физически лица.

- Как си го обяснявате?

- Две поредни години имаше събития с катастрофичен характер – земетресение, наводнение, което води до стрес. Дължи се и на изтънялата икономика -доходът е концентриран върху придобитото и искаш да го запазиш. При стагнирана икономика ти става мило това, което имаш, защото възможностите да се купи друго са малки. Това важи и за апартаментите, които са придобити още от времето на социализма. Средата липсва при имуществените застраховки, най-вече заради намаленото ипотечно кредитиране.

- Има ли нещо спешно в застрахователния сектор, което трябва да влезе в дневния ред на новия парламент и правителство?

- Няма нищо спешно, защото нашите проблеми са тясно свързани с частния, браншови интерес. Обикновено спешни са тези с по-широк кръг от социално-икономически интереси.

- Има предложения от икономисти да се премахне данъкът върху лихвите по депозити. Трябва ли например да се мисли и за премахнете на данъка върху застрахователните премии?

- За нас, разбира се, е по-добре да не го плащаме. Дори само управлението на този допълнителен данък струва пари – документооборот и организация на работа. Но това е частният интерес. А при такива случаи трябва да се гледа какви са обществените нагласи, как ще се пълни бюджетът.

Винаги се твърди, че 10% плосък данък е най-ниският в Европа. Но нека вземем всички данъци – преки, косвени, осигуровки, и ще видим, че са към 25%, а в Германия – около 35%. Но там има много облекчения, които намаляват данъчната тежест. Нека се види и как работят социалните фондове – образование, здравеопазване, тук и в Европа. По-добре да се анализира къде отиват събраните пари, кои са болезнените социално-икономически теми и според тях да се разпределя бюджетът. А след това да се обръща внимание на исканията на професионалните гилдии.

- Имаше предизборни идеи за отпадане на плоския данък от 10%. Какво е вашето мнение?

- Личното ми мнение е, че не трябва да отпада. Но трябва да се гледа анблок, не само корпоративният, а цялата система от преки и косвени данъци. Те са функция на икономическата и социалната отговорност на държавата. Първо трябва да се види какви проблеми има и как да се решат, и тогава да се тръгва към това какви данъци да се събират, къде може да се подобри нещо, къде да се въведат облекчения или да се увеличи тежестта.

- Какви са очакванията ви за икономиката и бизнеса на фона на политическата ситуация в момента?

- Първо, трябва да не забравяме, че сме част от ЕС и там нагласите са положителни въпреки кризата.Това е дългосрочна политика, която се отразява и върху България, независимо дали сме имали избори тук, или не.

- Но все пак си имаме наши локални проблеми, които доминират в съзнанието ни.

- Има политическа проблематика у нас, но не сме единствената държава с оставка на правителство и трудни избори. Трябва да си отстояваме позицията в Европа. Против съм да казваме, че ние сме най-мързеливи, най-неможещи, а циркът в парламента ни – най-голям. Не е така. Някои от Европа може да искат да се вглеждаме в това, за да не ползваме общата европейска политика и да не се конкурираме с тях. Нужен е повече конструктивизъм и да се справим със сегашната ситуация.

- Един от плюсовете от присъединяването ни към Европа е свободното придвижване. Има ли опасност да се върне граничният контрол по „Гражданска отговорност“?

- Няма опасност. Въпреки че в края на миналата година имаше заплашителни тенденции заради забавени плащания по щети в чужбина от 4 компании. Но ситуацията се подобри, браншът направи изменения в политиките и в управата на бюро Зелена карта. И ситуацията се подобри. Разплащанията вървят, обхватът по застраховката се увеличи.

- От Гаранционния фонд се оплакват от все по-големи искове по щети от т.нар. румънски коли – автомобили с българска регистрация, управлявани от румънски граждани, които не сключват застраховки или не правят всички вноски при разсрочено плащане. Застрахователите също страдат от такива случаи. Не трябваше ли да се направят промени, за да се прекрати тази практика?

- Трябваше, но не беше направено. Ние, застрахователите, решаваме проблема вътрешно. Има списъци с физически и юридически лица и регистрационни номера, които се разменят между застрахователите, брокерите и другите заинтересовани лица, за да се контролира този процес. Гаранционният фонд се оплаква, защото трябва да плаща по щети на автомобили с прекратени полици, защото е платена една вноска, а останалите не. Проблемът е и пазарен. Ако колите втора ръка и застраховките в Румъния бяха по-евтини, българите щяха да ходят да ги правят там.

- Има ли диференцирани тарифи на „Гражданска отговорност“ за районите в Северна България, където най-често се срещат тези „румънски случаи“?

- Конкуренцията на пазара е жестока, масовият потребител в тези райони не страда от по-високи цени. По друг начин ги контролираме.

- Накъде ще върви средната цена на полицата?

- Финансовата и икономическата логика показва, че цената трябва да върви нагоре. Няма да има скокове заради конкуренцията. Има изменение, но по-скоро всички направихме прецизно сегментиране по класове автомобили и други критерии. Но не увеличаваме цената генерално за всички полици. В „Армеец“ например през 2012 г. средната минимална премия е била 178 лв., а очакванията за края на тази година са да е 206 лв. Подобен ръст вероятно ще има и за пазара.

- Какви са тенденциите при „Каско“, където сте лидер?

- През миналата година ние отчитаме ръст от около 9%, но пазарът на тази застраховка спада с близо 6%. Има раздвижване при продажбите на нови автомобили и затова очакваме да има подобрение през тази година. Застрахователите стимулират клиентите с промоции по вносителите на автомобили и по модели.

- Продължават ли масовите кражби на луксозни автомобили?

- Да, но БМВ отстъпи на Ауди.

- Като че ли напоследък зачестяват кражбите и на по-масови автомобили?

- Да, тенденцията е сред кражбите да се срещат все повече автомобили с марки „Опел“, „Фолскваген“, корейски и японски коли. Крадат се всякакви коли от различни класове. По-луксозните и скъпите са по-трудни, защото не стоят на улицата, за разлика от по-масовите, които, за съжаление, по-добре се реализират и на части. Затова е добре собствениците да ги застраховат.

- Приключихте 2012 г. на първо място по пазарен дял. Как го постигнахте?

- Хубавото е, че българско дружество, каквото е „Армеец“, успя да го постигне. Въпрос на дългосрочна стратегия е. Макар тя да се коригира и допълва постоянно. 12 години всяка година сме увеличавали пазарния си дял и премиите. През миналата година имаме 1% ръст на пазарния дял и на премиите с близо 6 на сто. При положение, че застрахователният пазар върви надолу. От 12-о място с пазарен дял под 1% успяхме да се изкачим до първо. И не сме първи само в „Каско“, а и при „Злополуки“, „Авиация“ – портфейлът ни е шарен, добре подбран.

- Променихте ли нещо в портфейла?

- Акцентът ни бе върху имуществените застраховки. След земетресението дори направихме някои промени. Следим потребителското търсене и конкуренцията и предлагаме най-доброто.

Интервюто взе София Терзийска