България има нужда от катарзис, от оздравително движение, от ново икономическо възраждане

Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България пред в. „Застраховател прес“

Визитка:

Проф. Кръстьо Петков е роден през 1943 г. в гр. Димово, Видинска област.

През 1968 г. завършва Висшия икономически институт “Карл Маркс” - София,  специалност “Политическа икономия”. През 1978 г. е избран за доцент по социология във ВИИ “Карл Маркс”.През 1986 година защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Женева и Англия.Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ (Мичиган, Бъркли, Дюк и др.).През последните години е научен ръководител на група млади макроикономисти от Югоизточна Европа и Западните Балкани по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика и алтернативната заетост.Привличан е като експерт в мисии на Международната организация на труда и Световната банка в Монголия и Китай, Италия, Сърбия и др. държави.Основател е и първи председател от 1990 до 1997 г. на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ).Народен представител в 39-то народно събрание.От 1997 г. е председател на политическата формация „Обединен блок на труда“.Основател е и съпрезидент на Белгийско-българската асоциация „БЕСТ ТУ БИ” (Best2b). Награден е от краля на Белгия с един от най-високите ордени “Командир на короната”.Владее английски и руски език. Ползва сръбски/хърватски език.Има над 500 публикации - книги, студии, статии, доклади и др. След 1990 г. повечето от публикациите му са в чужбина.

 

 

- Добри дошли на страниците на вестник „Застраховател прес”, единствения професионален, специализиран вестник за застраховане и осигуряване. Тази сутрин чух много интересна фраза: „Доброто състояние на държавата има две опорни точки – икономиката и правораздаването“. Какво мислите вие като икономист?

- Принципно е така. Това се потвърждава както от икономическите теории, така и от практиката на успешните страни, в северната част на Европа, Югоизточна Азия и Латинска Америка. Тази оценка не се отнася, за съжаление, в особено голяма степен за днешна България, защото икономиката ни беше доскоро в застой, в една многомесечна рецесия. Знам, че ще има колеги икономисти, които ще възразят, защото има статистически данни за лек ръст, но ръст на БВП в размер на 0,5%-1% е по-скоро символика. Ръстът на една икономика се измерва с нови работни места, с по-високи доходи, с по-високи печалби, които задвижват целия социално-икономически механизъм. А що се отнася до правосъдието – ние сме нарицателни за безправова държава в Европа. Това не е емоционална оценка, тя е дадена и засечена от редица международни източници и институции – например Европейската комисия.

Като икономист-социолог към тези опори бих добавил още една – това е социалното благоденствие. Ако една държава не е социална, ако едно общество не демонстрира  това, което се нарича социално благоденствие на една нация, няма как да има стабилност. Това се доказва по безспорен начин в последните години, ако проследим така наречените социални революции в арабския свят, в Испания, Италия, Гърция, САЩ. В основата на тези протести е социалното неравенство, нарастващата бедност. Това е моята оценка.

 

- Без да назоваваме партии и правителства, които са управлявали в последните години, трябва да признаем, че имаше и моменти на икономически ръст. В последно време се говореше за финансова стабилност, макар че обикновено ние говорим за стабилност, което значи и икономическа стабилност. Не може да има стабилност без икономика. Какво значи финансова стабилност, съчетана с абсолютна бедност, каква е тази стабилност?!

- Това е новата доктрина, новата икономическа идеология на неолиберализма, това не е даже Тачъризъм и Рейганизъм в действие, защото тази неоконсервативна политика донесе и позитивни резултати. Неолибералните икономисти, които бяха успешно инфилтрирани в  България и в Източна Европа,  имат и своя теория, която резултира в конкретни  управленски мерки и в момента така познатата ни социална Европа изповядва най-крайните форми на неолиберализъм, така наречената доктрина „Остерити”. Аз принадлежа към друга школа, както искате я наречете –неокейнсианска, някои ни наричат леви икономисти, други твърдят, че това са достоверните икономически експерти, които изповядват следната концепция -  в основата на всичко е развитието на реалната икономика – производството, услугите, инфраструктурата. Ако се загърби този принцип и от сутрин до вечер години да се твърди колко сме икономисали, колко нисък е бюджетният дефицит, какви социални и публични разходи сме съкратили, колко вредна е държавата и как тя трябва да се отстранява от намесата и на пазара на труда. От тази гледна точка България е в челната петица в ЕС. Фасадните статистики ни нареждат сред страни като  Германия, Дания, Швеция. Но ако вземем само няколко показателя – бедност, риск от бедност , социално изключване и т.н., ние сме на светлинни години от същите тези държави. Не може да си беднякът на Европа и в същото време да си отличникът от гледна точка на това, което някои наричат стабилност. Бедата ни  дойде от объркана икономическа политика. Получава се парадокс, няма работещ пазар, а се очаква пазарът да се саморегулира. Както казва нобеловият лауреат, бивш управляващ Световната банка – Джойзеф Стиглиц, „когато потърсихме тази невидима ръка на пазара, нея я нямаше”.

 

- Какво е вашето предположение и виждане за хората, които изповядват тази идеология, ако тя бъде продължена, до какво ще доведе това?

- Не очаквам крайният либерализъм да отстъпи доброволно, но световните тенденции дават надежда, че това може да се промени. Дано отново не сме последните, които ще се откажем.

България има нужда от катарзис, от едно оздравително движение, от едно ново икономическо възраждане.

 

- Кои могат да са силите, които ще променят нещата?

- Само младите. Студентите съзряват в своите икономически възгледи. Те стават абсолютни привърженици на пазарната икономика, но минимум една трета съзнават смисъла на кейнсианските икономически послания. Не можеш да имаш развита държава без здрава национална икономика, не можеш да имаш успешен бизнес без развито потребление, не можеш да имаш кариерен успех без образование, в което да се инвестира. Затова аз вярвам в младите. Задачата на моето поколение е да помагаме на младите, това е единственото, което трябва да правим.

 

- Абстрахирайки се от политическия цвят, не е ли време вече да не отнасяме човека към дадена партия, а да се съобразяваме с неговите способности. Възможно ли е той да участва във възраждането на икономиката? Впрочем, има ли такива хора, професор Петков?

- Има, разбира се, но за съжаление те не са достатъчно активни. Аз съм привърженик на програмното правителство заради кризата. Ние имаме достатъчно подготвени експерти, които имат опит и знаят как да излезем от кризата, как да започне да расте икономиката. И ако се подходи по този начин, един програмен кабинет може да изкара минималния период от две години с добри резултати. Но дали разумът ще надделее над политическите страсти, аз не мога да предполагам.

 

- Вие вече четири месеца ръководите Съюза на икономистите, като негов председател. Смятате ли, че вече можете да участвате във възраждането  на икономиката от най-високо равнище – чрез парламента, министерския съвет?

- През последните 10-15 години СИБ е загубил предишната си роля на консолидиращ център  на икономическата гилдия и въпреки усилията на колегите преди мен се стигна до абсурда икономическият кадрови потенциал на България да не се ползва, а се създава нов вносен. Ние, от новото ръководство искаме да раздвижим, да разбудим интереса към алтернативните течения в икономиката чрез ежемесечни конференции с участието на международни лектори.

 

- Вие имате много интересен блог, който поддържате, как мислите, това ли е гражданският коректив на медиите, блоговете?

- Блогарите бяха и продължават да бъдат много сериозен коректив, както изобщо социалните мрежи. Не е случайно, че едни от най-интересните идеи се раждат там и претърпяват онзи обмен, който ни е необходим, без който науката не може да живее. Но интерактивното общуване не може да замести срещите, дискусиите на живо, за това трябват институции, трябват форуми на живо, форуми на специалисти. За съжаление и тук нямаме достатъчно финансиране и подкрепа от държавата.

 

- Какво мислите за сътрудничеството между всички тези браншови организации, асоциации, съюзи, институти, те биха ли повишили икономическата култура на обществото, биха ли спомогнали за повишаване на професионализма?

- Ние от СИБ вече сме активизирали контактите си и усилията си в тази посока. Трябва ни още малко време, за да започнем едно междуиституционално общуване. СИБ вече обяви конкурса за млад икономист на 2012 г. и на 24 май ще бъдат наградени и обявени най-добрите. Темата е изключително интересна – „Електронната търговия, как я виждат младите“. Имаме предвид три категории млади хора – млади икономисти, които са вече практици, които работят или преподават, докторанти, магистри и ученици.

 

- Като гражданин и икономист каква е първата ви асоциация, когато чуете думата „застраховане”?

- Познавайки се и срещайки се със застрахователи, преценявам нещата професионално. Но като гражданин съм един от инициаторите, заедно с други колеги, за лансирането на няколко закона, които бих определил, че се включват в сферата на гражданските финанси, на персоналните финанси. Например с Любомир Христов сме инициатори за Закона за фалитите на гражданите, Закона за финансовия омбудсман. Нашата идея е да се създаде защитна мрежа за защита на кредитополучателите. Аз вярвам в гражданските финанси и гражданската икономика, защото - щом живеем в условията на пазарна икономика, всеки трябва да разполага с минимално количество познания и информация, за да бъде онзи независим социален субект.

 

- Личното ви отношение към застраховането, какви застрахователни продукти използвате, обръщате ли се директно към компаниите, ползвате ли техни посредници – агентските и брокерските им мрежи, как избирате своя застраховател?

- Нашето семейство в това отношение е привилегировано, защото синът ми и зет ми работят в сфери, които са пряко свързани с финансите и застраховането, а моята съпруга е доктор по икономика. Аз съм човекът, който ползва услугите на застрахователите. Смея да кажа, че ние бяхме сред първите, които си направиха доброволни застраховки. Не си позволяваме да се отнасяме лековато към рисковете, които носят икономиката и природата.

 

- Застрахователите винаги говорят, че застраховането е важен дял от икономиката. Как виждате застраховането в България и как бихте искали да се развие то?

- Чувал съм оценка за застраховането от експерти в тази област и мнението им е, че в последните години пазарът се крепи на т. нар. задължителни застраховки – Гражданските отговорности. Като не върви икономиката, не може да има и застраховане, то е функция на икономиката. Не се ли задвижи реалният сектор, услугите, не се ли направят пробиви за експорт на български стоки, не се ли защити нашият пазар от спекуланти, за съжаление, нашето застраховате винаги ще бъде дълбоко провинциално.

 

- Всеизвестно е, че икономическото развитие веднага ще повлияе на платежоспособността на населението, а от там и на застраховането, нали така? Ще се съживи ли в края на краищата икономиката?

-        Напълно съм съгласен с вашата теза, и нека приключим нашия разговор с една такава надежда, която носи оптимизъм. Тъй като икономика с песимизъм не се прави. Не ми е известен такъв случай в историята.

 

Разговора проведоха

Васимир Радулов и Петър Андасаров